Изхвърлени и захвърлени

Интервю за Интернет изданието Гласове
- Д-р Кацаров, разкажете за все по-задълбочаващия се проблем с ТЕЛК (трудово - експертна лекарска комисия) - цели райони в България останаха без специализирани комисии.   

- Голям е проблемът, да. Особено със специализираните комисии - очни, белодробни и психиатрични. Днес имаме такова оплаквание. Едното оплакване е от Стара Загора. Жената трябва да се яви на очен ТЕЛК. Подава си документите и пита кога ще бъде прегледана и от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) й казват, че ще й запишат час след четири години! „Ние тук нямаме очен ТЕЛК”, обяснили й, „ще те запишем в Пловдивския, там ще те прегледат, но се чака средно четири години”, т.е. през 2018 г., да е жива и здрава дотогава. А проблемът с тези комисии е още по-голям, защото в много от тези случаи, очният ТЕЛК е само част от общата експертиза. Например, ако си болен от диабет, са увредени не само бъбреците, да речем, а са увредени и очите. И за да могат да ти издадат общо решение за инвалидност, за трайна нетрудоспособност, те трябва да добавят и оценката на очния ТЕЛК. Т.е. те не бавят решението само  за очното заболяване, а на практика блокират оценката на много от хората, в които случаи очно е само едно от заболяванията. И това е повсеместно.

-  За вас това не е новина, но на мен ми звучи абсурдно. Има ли някакви срокове, предвидени по закон?

- В закона е записано, че прегледът се извършво до три месеца от датата на подаването на документите.

- Тогава, когато е нарушен закона, нарушени са моите права, какво мога да направя аз?

- Нищо! Стоите и чакате и се оплаквате на такива като нас, защото никой друг не иска да го чуе. Подобна е ситуацията и с психиатричните ТЕЛК. Средно се чака осем - девет месеца. Сутринта се обади една жена за сина си, който е с шизофрения. Изтича му срока на предишното решение, което е за три години. По закон, когато изтича срока, получаваш писмо от регионаланата картотека, да се явиш на освидетелстване за проъдлжаване на срока. Те получават писмо да се яват на освидетелстване юли месец.

- А до тогава?
   
-  Дотогава този млад човек, който е с шизофрения, който е здравно осигурен, няма да получава пенсията за инвалидност и интеграционни добавки, доход който му се полага. Той ще остане и без здравни осигуровки, защото те се плащат от държавата на базата на експертното решение на ТЕЛК, а при липса на такова, липсва и основание за плащане. От тук следва отрязан достъп до безплатна медицинска помощ и до безплатни лекарства.  

-  На какво се дължи този абсурд? Малко са комисиите, мудно работят?

- Дължи се на погрешна здравна политика. Ако са малко комисиите, защо са малко? Кой отговаря за това, че са малко? Кой трябва да вземе мерки да да станат повече? Министърът на здравеопазването, Министерският съвет, Народното събрание - всички тези органи, които управляват, трябва да си зададат въпросите. Защото това не е е от днес, това са само два примера от сутринта. Този проблем е от години. Миналата година във Велико Търново закриха белодробния ТЕЛК.   

-  С какъв мотив?

-  Никой не иска да работи! Няма трима лекари със специалност белодробни болести, които имат повече от десет години стаж по специалността. Никой не иска да работи в такъв ТЕЛК, защото е ниско възнаграждението. Там дават по 400 - 500 лв. заплата, работи се в мизерни условия, на много места още пишат решенията на пишеща машина. Идете в ХХ-то ДКЦ и вижте в какви условия работят - абсолютна мизерия! Допотопна работа! Изхвърлени, захвърлени. Хората са оставени на доизживяване, 75 % от тях са на пенсионна възраст. В същото време, законът забранява на тези колеги да практикуват професията си извън ТЕЛК, за да имат допълнителни доходи. Сами разбирате, че няма как лекар, който е учил 10 години за да вземе дипломите си и е работил още десет по специалността да стои в мизерните условия за мизерно заплащане. В момента в комисиите работя само ветерани на експертизата, които са свикнали с годините и са преценили, че им е твърде късно да започнат от начало, да откриват кабинети и прочее. След няколко години тези комисии ще останат съвсем без лекари.  

- Затова трябва да има адекватно заплащане, за да не се поддават на корупция, или както казвате, да искат да работят. Казахте, че във Велико Търново е закрит белодробния ТЕЛК. Какви проблеми създава това решение?

В цяла  Северозападна България - от Велико Търново до Видин - няма белодробен ТЕЛК. И хората от Плевенска област, беше някакъв абсурден случай, 10 - 15 човека, които имат нужда от такава специализирана комисия,  се явяват пред общия ТЕЛК в Плевен, които пък на своя глава включват един лекар по белодробни болести в този състав и така им издават решенията. Само че законът не позволява на общия ТЕЛК да издава решения за такива заболявания, трябва да е специализиран. НОИ, които гледат да не се охарчват, обжалват всички тези решения и НЕЛК (Национална експертна лекарска  комисия) естествено ги отменя. И всички тези хора стоят и отново чакат някъде да направят белодробен ТЕЛК. Или се преместват да живеят в София, за да ги прегледат. И чакат! Не ви се вярва, нали?

А за капак на всичко, преди четири години години, точно преди изборите съвсем популистки, в КСО (кодекс за социално осигуряване) записаха, че ако решението на ТЕЛК е обжалвано, на болния се изплащат инвалидната пенсия и интеграционните добавки. Това е правен абсурд. На езика на юристите означава изпълнение на административен акт, който не е влязъл в сила. НОИ, за да съкращава разходи, обжалва поголовно решения на ТЕЛК пред НЕЛК. Последната се произнася след няколко месеца, понякога шест и повече. Ако НЕЛК го потвърди оценката, добре, но ако НЕЛК отмени решението на ТЕЛК? Какво става с тези 3 – 4 – 6  месеца, докато НЕЛК се произнесе, какво става с тези пари? Ще ги връща ли? Пациентът ли, държавата ли?

-  Ако добре съм разбрала, на лекарите от ТЕЛК се пада тази чест.

-  Точно така. Записаха в КСО, че ако има отмяна на решението, лекарят връща парите. Има поне десетина случаи на осъдени лекари от ТЕЛК, които връщаха пари. Все едно на районния съд, когато по-горната инстанция му отмени решението, съдията лично да плати всички разноски. Е този съдия кога и какво решение ще постанови? Никога!  
Инвалидната пенсия не е голяма, но ако си я получавал няколко месеца, става сума от порядъка на хиляда - две - три хиляди лева. Представете си сега този лекар, който работи в мизерни условия, получава 500 лв. заплата и накрая трябва да си плати, всички пари, които е изкарал да ги даде той на държавата.

По едно време я махнаха тази поправка, после пак я върнаха. Ама може НЕЛК да греши!? Не ги интересува! Щом е отменено, ама вярно, невярно, законно, незаконно, плащай. Не болният, лекарят! Това е положението.

- А на хората, които с месеци не получават пенсии поради липса на ТЕЛК, на тях кой им плаща?

-  На тях - никой! В случая, за който ви разказах, шест месеца този човек няма да получава никакви средства, няма да има право на лекарствата, остава без никакви доходи, забележете, без никаква вина! Те ще му ги изплатят със стара дата, но тези шест месеца, или както е случаят с жената, която има час за ТЕЛК след четири години (!), тя четири години няма да получава нито инвалидна пенсия, нито добавка за градски транспорт, нищо от правата, полагащи се на хората с увреждания. Както сме ги записали, така им ги отнемаме! Да, ти имаш право, ще ти го дам, но  със задна дата, след четири години!  

-  Ако ако аз, като пациент, като гражданин, греша да си търся правата?

-  Е какво ще направите?! Ще обжалвате пред административния съд „мълчалив отказ”. И съдът ще разпореди да ви освидетелстват, вие пак ще се запишете и пак ще чакате, защото  преди вас има други. Това е!

-   Защо се допуска това? Има ли решение?

-  Този въпрос трябва да го адресирате до г-жа Десислава Атанасова. Ние й пишем непрекъснато, и днес съм й писал. Още миналата година им изпратих предложение за изменение на нормативни актове, в което е записано: Във връзка с тази ситуация, трябва да промените закона, тъй като нямате специалисти и за очните, и за психиатрите, и за белодробните, да не изисквате трима специалисти, а в общата комисия да участва един белодборен или един очен, съответно един психиатър, който да може да издава такива решения. Защото в крайна сметка и другите са лекари, не са паднали от луната, учили са и очни и белодробни болести. Отговориха ми в 30 дневен срок, че да, разумно е, ще създадат работна група, тя ще обмисли нещата... Е, мина повече от половин година, а аз едва ли съм първия, който им предлага това решение, защото то е очевидното, най-лесното. Няма да правим нов път, но да закърпим асфалта, поне да могат да минат хората. Защото сега мостът е паднал, няма път! Нищо до този момент. Мандатът им изтича, после ще си отидат, ще дойдат другите, те ще мислят две години, хората стоят и чакат, на кой да се оплачат?!

И те го знаят много добре! Цяла година заседаваха работни групи под егидата на министъра на труда и социалната политика, с участието на Министерство на финансите, на НОИ, на МЗ, на НЕЛК, как ще се променя медицинската експертиза, всичко това е обсъждано там, аз и там съм писал писма с конкретни предложения. Нищо! Ни-що! Имаха идея да прехвърлят ТЕЛК да стана служители на НОИ, но се отказаха, защото разбраха, че и това е пълна глупост. И оттогава все едно, че този проблем не съществува.  

- Ако приемем, че това е един от големите, нерешени проблеми в здравеопазването, кои са другите нерешени проблеми? Кои за сферите, които се нуждаят от спешни промени?

-   Лекарствата! Ето още един случай от сутринта. Детенце с левкимия е оставено без лекарства. Казват на родителите да платят  на касата, иначе няма да получат лекарствата. Това е дете с онкологично заболяване! Първо, в закона е записано, че децата се ползват с особена здравна закрила. Всичко е безплатно, всичко е достъпно, така е записал законодателят. Но ето, в този случай ти казват: Плати си, иначе няма да лекуваме детето ти. А хората ми пишат, че са без работа, бедни са, нямат откъде да извадят тези пари, платили си били тока миналия месец. Един път могат и да успеят да съберат пари, но не могат да го правят непрекъснато. Още повече, че те имат право! Аз имам право да получа това нещо безплатно.

И това е един случай. В Цялата страна няма флуороурацил, калциев фолинат, във Варна няма афинитор, на друго място свършил херцептина, непрекъснато нещо липсва. Здравната каса какво прави? На министъра на здравеопазването не му пука има ли лекарства или няма. Той си пише едни правила за това как се допускат лекарства до пазара в България. Както му хрумне на него. И е написал: Ще платите толкова пари, такива документа ще ми донесете, 18 месеца ще чакате да ви издам разрешение, после още една година да ви дам цена и тогава ще влезнете на пазара и ще платите 30 хил. лв. такса, 20 хил. лв. такса... И някои производители на лекарства, защото българският пазар е едно нищо, ние сме седем милиона, продават в Германия, Щатите, Франция, ние за тях  сме едно нищо. И като им сложат тези условия, които за него са по-тежки за регистрация, отколкото в Германия, той казва: Довиждане, вие не ме интересувате! Добре де, ама ние имаме болни и те трябва да си получат лекарствата. А отговорността за това, да се създадат ред и условия, е на този, който пише правилата.

Нашата НЗОК, нали все пести пари, най-вече от живот и здраве! И си написала миналата година правила, че тя с всеки производител ще договаря цена на лекарствата, които заплаща. Нищо лошо. Договаря тя с производителя „Х”  цена от 100 лв., което означава, че за всяка опаковка, която се приложи в болницата,  НЗОК ще плати 100 лв. Да, обаче, болницата няма нищо общо с договора между НЗОК  и производителя. Но не само болницата няма нищо общо с този договор,  дистрибуторът на лекарства също няма нищо общо. А болницата не може да ги купи от производителя, тя ги купува лекарствата от дистрибутора, като провежда обществена поръчка. Идва дистрибуторът и казва: Аз мога да ти предложа това лекарство за 150 лв. Т.е. на всяка изписана опаковка на това лекарство, болницата ще плати 150 лв., а ще получи от здравната каса 100 лв., т.е.ще има по 50 лв. загуба на опаковка. Това е една от причините за липсите тук и там.

-  Защо е измислена така системата?

-  За да каже накрая здравната каса: Ние спестихме пари! Всъщност, те не могат да спестят пари. Те могат да спестят пари от бюджета и да ги прехвърлят като разходи на болните. Но могат  въобще да изгонят производителите на лекарства от страната, а могат и да прехвърлят   собствените си задължения на болниците, а пък те на болните. За да не плащат те тази разлика ти казват: Ти си го купи! Ето една абсурдна система, известна на всички. И ни-що!

-  Може ли да се очертае най-сериозният проблем - липсата на пари, лошо  менажиране, лош закон, лош министър? Може ли да се каже, че всичко това се случва, защото не стигат парите?

 -  Не, в никакъв случай. Парите се разходват изключително неефективно. Парите ще се разходват ефективно, когато следват търсенето. А при нас парите се разпределят от няколко чиновника в София. Те казват от кое има нужда от кое - не. Хората не ги интересуват. Те са решили, че това ще се плаща и толкова! Министърът, хората около него, НЗОК, хората около нея, финансовият министър. Този кръг от хора решава. Отиваме по-надолу, директорите на РЗОК (районно здравно осигурителни каси) казват: На вашата болница ще дам толкова бюджет. Т.е. болницата не получава бюджет, колкото е изработила, а колкото й кажат, колкото й дадат. На теб толкова, на теб - толкова. Така лекарят се демотивира. Неговия стремеж не е да се хареса на болния, а  да се хареса на директора на здравната каса, защото парите му от него зависят.

-  Откога  съществува тази здравна система?

- Бедите на нашата здравна система започват някъде след 45-46 г., когато се налага съветското здравеопазване, бюджетно плащане и така превръщат медицината в административна услуга. С абсолютно безпрепятствен достъп - който иска може да влезе в болницата и да си полежи на топличко. И дотам. Качество - нула, но със свободен достъп. Ако си носиш вилица и лъжица, може и да ядеш там някакъв боклук, но и пижама си донеси, защото нямаме. И това продължава до 1998 - 1999 г., когато се предприема мащабна реформа, с която се въвежда здравното осигуряване с идеята да се въведат пазарни принципи, конкуренция и така да се повиши качеството на медицинската услуга. Така е модерно, така е прието в повечето страни.  Бориш се за вниманието на болния като го лекуваш, като си внимателен с него, като си грижлив. Колкото повече грижа, толкова повече пациенти, толкова повече пари- така се стимулира качеството на медицинската услуга. Тръгна тази къде направена, къде недонаправена система на здравно осигуряване, и целият ентусиазъм прекъсна няколко години по-късно. Нещата останаха така - направени - недонаправени. С идването на НДСВ приключи тази работа. Каквото направено - направено, караме по течението. И така продължаваме до към 2007-2008 година, когато се връщаме отново назад, започват да определят лимити на болниците, които първоначално бяха по- хлабави, след това станаха твърди. Казват ти: Това са ти парите за месеца, за тримесечието, за годината! На практика ние се върнахме в 1977 г.

А от тази година, не само лимитират на месечната сума, но въведоха лимит и на операциите. Този месец ще оперираш 100 хернии и 20 язви. Ако оперираш повече, няма да ти ги платя. Отделно съм ти лимитирал парите. И стигаме до там, да си зададем въпроса: Ако ние ще правим бюджетно здравеопазване, в каквото на практика го превърнахме отново, тогава за какво ни е здравната каса? Защо плащаме 50 милиона годишно за администрацията на касата - 2000 души. Защо е този разход? До 2000 г., когато стартира здравната каса, болниците си получаваха бюджетите от РЦЗ.. Създаде се здравната каса, МЗ обаче не си закри структурите, РЦЗ останаха (сега се нарича Региона здравна инспекция), т. е. увеличихме двойно администрацията, и се върнахме към начина на плащане, какъвто беше поради това. Какъв е смисъла да съществуват?
От 2008 г. насам, ние сме на последно място  по потребителски индекс в здравеопазването. Това е международно прието утвърдена класификация, по обща глобална оценка на здравните системи, ние сме последни в Европа. И ще си останем там не знам още колко години.

Но да не забравяме, че по пътя на това лъкатушене, потърпевши са болните хора - кой умрял, кой се разболял повече... Но има и печеливши. Някои хора станаха милионери от тази ситуация. Това са хора, които са си докарали 50 хил. лв. месечна заплата, хора, които са спечелили големи обществени поръчки за субсидии, хора, които са направили огромни дългове и държавата ги е покривала, такива хора. Т.е. не са само губещите, има и печеливши от тази ситуация. Проблемът е, че това продължава и няма никаква нагласа за промяна. Има недоволство, и лекарите, и болните, мнозинството са недоволни, но решение няма и никой не желае да го промени. Имаме едно политическо статукво, което на практика ни е оставило без избор.  

Хората сега протестират срещу монополите. Аз предлагам наред с имената на НЕК и Топлофикация да добавят и НЗОК. Основанията са дори още по-големи, защото ако едните ти посягат на доходите, касата посяга на здравето и живота ти. Протестът обаче трябва да бъде насочен срещу политиците, защото не служителите в НЗОК носят основната вина, а тези които пишат правилата. Тези, които превърнаха една обществена институция, гарантираща солидарност в здравната система, в една обикновена топлофикация.   

Каква е оценката Ви за днешната политическа ситуация?
Истинските мотиви за оставката на Дянков не са известни и вероятно никога няма да бъдат известни на широката публика. Едно време всяка оставка се обясняваше със здравословни проблеми. Дянков е млад и видимо е в цветущо здраве. Здравеопазването беше в неговия ресор, но едва ли това е причината, защото според Правителството в здравната ни система всичко е наред.  
Оставката няма да реши нито един проблем, освен някоя текуща сделка с облигационен заем. За последния мандат се смениха четири министри на здравеопазването и още толкова директори на НЗОК. Ако има някаква промяна, тя е негативен план.
Логични е оставка да подаде Правителството, защото то отговаря за формирането на политиките, в това число и на здравната. Това, обаче също не е решение на проблемите на хората. То е решение за чакащите да яхнат властта.  
Уродливите форми на управление са последица от политическия модел, от начина по който овластяваме политиците и невъзможността да им бъде търсена отговорност, в това число и политическа. Макар, формално да има честни избори, ние фактически сме лишени от правото да избираме. Чрез добре измислени правила, облечени в законна форма, ние сме принудени да избираме между няколко политически формации, до една доказали своята негодност.
Аз бих призовал не за предсрочни избори, а за незабавни промени на правилата, които да върнат поне отчасти политическия плурализъм. Например въвеждане на мажоритарни избори за всички народни представители. Например, премахване на държавните субсидии за политическите партии. Например сваляне на праговете за референдумите. Например премахване на бариерите пред регистрация на новите политически формации и пред участието им в изборите, като изисквания за десетки хиляди подписи, изисквания за огромни парични вноски, неравнопоставения достъп до медиите и пр. Това са прости неща, които не изискват промяна в Конституцията. Времето до редовните избори е напълно достатъчно за да се направят. Има и други важни неща, но за тях се изисква повече време и промяна в основния закон.  
Това е лакмусът, който ще покаже да ли партиите са загрижени за хората или за оцеляването на лидерите си.

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно...  Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права... Прочети още ...

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»