10 септември – Световен ден за превенция на самоубийствата

suСпоред СЗО и оценки на тежестта на заболяванията, самоубийството е сериозен проблем за общественото здраве в страните с високи доходи и е очертаващ се проблем в страните с ниски и средни доходи. Самоубийството е една от водещите причини за смърт в света, особено сред младите хора. Около 800 000 души по света отнемат живота си по собствена воля. 

Почти във всички случаи човек не се самоубива, защото изобщо и по принцип не му се живее, а защото не му се живее в дадената житейска ситуация или условия, от които той не вижда изход, но и почти всеки, който сериозно възприема идеята за самоубийство, по различен начин дава сигнали към обкръжението си за своите намерения. Идеята за самоубийство по-рядко възниква внезапно, импулсивно, непредсказуемо или неизбежно. Тя се явява по-скоро като „последната капка в чашата” на една влошаваща се социална адаптация. По статистически данни около 70-75% от лицата разкриват намеренията си. Понякога тези признаци могат да бъдат трудно доловими намеци и обкръжението да не е в състояние да ги долови. Много интересни са сведенията, според които 3/4 от лицата, извършили самоубийство са посещавали лекари, психолози, педагози, работници от социалните служби, в продължение на седмици или месеци преди инцидента. Тази категория лица е имала мотивация да споделя за проблемите си – да говорят и да бъдат чути (разбрани). Много често обаче нито родителите, нито специалистите от различни институции са обръщали достатъчно внимание на суицидантите.

Доказано е, че поддръжката от семейството, значимите други и любовта им, помагат повече от всичко за възпитаването на чувство за ценност по отношение на живота – най-мощното лекарство против опитите за самоубийство. Много е важно младежите да бъдат включени в активни жизнени сфери, в които могат да почувстват своята значимост и потребност за другите. Това могат наистина да са различни сфери – спорт, изкуство, танци, доброволчески мисии, трудова дейност в дома или безкористна хуманитарна дейност в полза на обществото. С подобни формати подрастващият бива увлечен в ситуации, при които разбира и преживява своята значимост за другите, особено когато е включен в екип и общува интензивно с цялото си същество. Разбира се в никакъв случай не бива пред детето да се поставят непреодолими критерии, строги, наказващи изисквания, било то в училище, в дома или обществото. От съществено значение е да бъде повишена самооценката на подрастващия с цел достигане до едно адекватно ниво в норма.

Самоубийството е комплексен въпрос, следователно усилията за предотвратяване изискват координацията и сътрудничеството между множество сектори на обществото, включително сектора на здравеопазването, образованието, труда и социлната политика и политиката на медиите. Тези усилия трябва да будат всеобхватни и интегрирани.

Едно от предизвикателствата за предприемане на подобни действия от страна на държавите е стигматизиращото отношение към тази тема. Темата е табу в много общества и е трудно да бъде обсъдена открито. Негативните нагласи /предразсъдъци/ за лица с психични заболявания и/или суицидни мисли или импулси са често срещани в много общности. Тези негативни нагласи често не се променят с познаването на психичните заболявания и суицидното поведение. В действителност, много от здравните специалисти, които се занимават с хора страдащи от психични заболявания или суицидни намерения често притежават отрицателно, негативно отношение към такива пациенти. Това може да доведе до липса на оптимална грижа и подкрепа за лица в криза. Промяната на тези неблагоприятни нагласи изисква дългосрочни усилия за промяна на основните културни ценности на общността и успоредно с това усилия, за да се променят нормите за лечение на медицинските специалисти.

Стигмата също е и основният мотив за дискриминация - неподходящи или незаконни ограничения на свободите на хората с психични заболявания или суицидно поведение. Такива ограничения могат да се появят на лично, обществено или институционално равнище. Един краен пример е криминализирането на суицидно поведение, което все още се среща в много страни. Дискриминацията може да възпрепятства или разубеди  хората, засегнати от психични заболявания и/или суицидни мисли/поведение, да потърсят професионална помощ и да се върнат към нормалните си социални роли, след провеждане на лечение за един епизод на болест или криза. Ясно е, че криминализирането на суицидно поведение може да има мощен възпиращ ефект при хора в криза, които отчаяно се нуждаят да получат достъп до грижи и подкрепа, без да бъдат съдени и наказани.

Повишаването на информираността на обществото и разбиване на табуто е важно за постигането на напредък при превенцията на този проблем.

За въвличането на успешни мерки, които могат да повлияят за намаляване броя на смъртните случаи са необходими статистически данни, за да се оцени процентът на самоубийствата, но държавите, разполагащи подобни данни са едва около 60; Националните различия в моделите на самоубийство, подчертават необходимостта от това, всяка страна да подобри качеството на данните си.  

СЗО признава самоубийство като приоритет за общественото здравеопазване. СЗО публикува през 2014 г доклад за "Превенция на самоубийствата: глобален императив". Една от основните цели на доклада е да насърчи и подпомогне страните да развиват всеобхватни стратегии за превенция на самоубийствата в многосекторен подход за общественото здраве.

 

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно...  Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права... Прочети още ...

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»