12 области в страната без кардиолози и онколози

pitalПациентите от 12 области в страната не могат да разчитат на кардиолози и онколози, защото там няма такива специалисти. Същевременно България е в първата петица по ракови заболявания и на второ място в Европа по инсулти и инфаркти. Това показва справка на Българския лекарски съюз за областите с най-остър дефицит на лекари, предоставена на "Монитор".
За туморни маркери и специализирани прегледи хората от Търговищко и Разградско пътуват чак до Варна. На тези от Кърджалийско, Хасковско, Ямболско и Смолянско се налага да бият път до Университетската болница в Пловдив или в Многопрофилната в Бургас, за да им направят необходимата диагностика за рак. Софийските лечебни заведения и Плевенската университетска болница пък поемат хората от Видинско, Ловешко и Монтанско. Стотици километри пътуват за контролни прегледи дори тези, които са в тежка и среднотежка форма, тъй като в повечето случаи на месец и половина-два раковоболните трябва да бъдат наблюдавани.
Във Враца онколог няма. На Нина И. се налага да взима през два месеца по един-два дни отпуска, за да води съпруга си на химиотерапия в Университетската болница в Плевен. За всяко пътуване тя трябва да търси и познат с шофьорска книжка, който също да не е на работа, който да ги закара със семейния автомобил, тъй като тя не шофира.
Подобно на тях в университетската болница там всеки трети раково болен е от друга област.
Истинска криза има за лъчетерапевти
С изключение на университетските центрове в София, Плевен, Варна, Пловдив и Стара Загора в останалите областни градове такива специалисти няма.
Инвазивната кардиология в последните години е една от най-предпочитаните специалности от младите лекари у нас заради доброто заплащане, високите технологии и модерни практики. Независимо от това такива специалисти има предимно в университетските центрове, в областни градове са не повече от един-двама, а в градчетата въобще няма такива лекари. Без нито един инвазивен кардиолог са Смолян и Видин, независимо че са областни градове. Освен за кардиолози и онколози истински глад има за лекари от основните специалности - хирургия, неонатология, педиатрия, детска хирургия, съдебна медицина и анестезиология. Детскихте хематолози са концентрирани предимно в София, Плевен и Пловдив.
В Бургас няма нито един детски ематолог. Там няма специалист по кръвта дори за възрастни. Когато има специфичен случаи, лекарите от Многопрофилната болница изпращат пациентите си директно в столицата. Семейство с осеммесечно бебе, страдащо от таласемия (вид анемия), се налага да пътува през три месеца до София, за да изследват детето и да му преливат кръв. Подобно на тях пътуват още десетина други деца от Бургаска област. Нито един неонатолог няма във Врачанско, Търговищко и Видинско. По един такъв лекар има в Смолянско, Монтанско, Ямболско и Разградско. Затова, когато акушер-гинекологът установи рискова временност, веднага изпраща бременната за хоспитализация в Университетската болница “Майчин дом" в София.
Лекарското ни съсловие застарява, алармираха от Българския лекарски съюз. В Хасково например повече от половината хирурзи и ортопеди са над 60-годишна възраст. Хората с бъбречни кризи от Гоце Делчев и Пиринско бият път до Университетската болница в Пловдив, тъй като в Благоевград нефролог няма. Без бъбречни специалисти са още във Видин, Враца, Ямбол и Разград. В половината страна няма специалисти по обща медицина, 58 на сто от всички тях са в предпенсионна възраст.
Няма кой да ни слага упойките преди операции
Само след пет години няма да има кой да слага упойките преди операция заради дефицита на анестезиолози и нежеланието на младите лекари да се обучават по тази специалност. Това прогнозираха от Научното дружеството по анестезиология и реанимация. Средно по 1,6 анестезиолози се падат на една болница у нас при норматив за страните от Европейския съюз за работа в една хирургична зала да има поне двама. Евростандартът изисква на 10 000 души най-малко 40 такива лекари. Това означава, че страната ни се нуждае от 29 200. По данни на Българския лекарски съюз анестезиолозите в страната, които все още практикуват професията, са между 700 и 800. Близо други 500 работят във фармацевтични фирми или са сменили професията заради по-високо заплащане. Най-много от все още практикуващите са в София, Пловдив и Варна, където са и най-големите университетски болници. Същевременно лечебните заведения у нас са 462. Обичайна практика е общинските болници са имат анестезиолог на половин щат или на граждански договор, и да чакат той да си свърши работата другаде, за да дойде за операция.
Дефицитът на тези медици засяга вече не само малките болници, той се чувства и в университетските, и в областните.
Специалността анестезиология и реанимация в България е на изчезване, защото работата е изключително тежка и отговорна, а заплатата е между 800 и 1100 лева, и то в големите болници. В малките възнаграждението им не надхвърля 700-750 лева, подчертаха от дружеството. Средно по 4000 евро взимат те месечно в развитите страни.

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно...  Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права... Прочети още ...

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»