Здравеопазването във вестниците на 08-ми ноември

vestnikСега - Бюджетът на Здравната каса расте, смъртността в България - също 

Министерски съвет прие новия бюджет на Националната здравноосигурителна каса, следващата стъпка е той да бъде приет от парламента. Какво се знае дотук? Бюджетът расте, смъртността също. Това не е нищо ново - откакто НЗОК бе създадена, бюджетът й нараства всяка година с бързи темпове, като Министерството на здравеопазването оправдава това с няколко аргумента - покачването на средната възраст на населението, повишената заболеваемост, по-високи цени на лекарствените продукти и постоянният дефицит на средства в здравната система.

Всичко щеше да бъде хубаво, ако покачването на бюджета на ведомството беше довело до понижение на смъртността. На практика обаче от 2013 г. до 2015 г. смъртността е нараснала с 5.53%, а в абсолютни числа - покачване от 104 хил. до 110 хил. Сметките на управляващите не излизат, явно проблемите идват от другаде.

Лекуваме вече болни, вместо да инвестираме в превенция

Две от най-големите пера в бюджета през годините са плащанията за болнична медицинска помощ и за лекарствени продукти. През 2017 г. са предвидени приблизително 1.5 млрд. лева за болнична помощ, 800 млн. лева за лекарствени продукти, а за извънболнична помощ - кумулативно са заделени едва 489 млн. Проблемът идва от там, че лечението на заболяване, което вече е стигнало до ниво болница, е в пъти по-скъпо, поради това че изисква интервенции, продължително лечение на място, висока ангажираност на медицинския персонал и продължителен прием на лекарства.

НЗОК е в дефицит всяка година

Това обаче не води до фалит, както би следвало да бъде в един частен фонд, напротив - НЗОК постоянно бива подпомагана с финансови инжекции. Може да се каже, че касата бива източвана от държавни и частни болници чрез клиничните пътеки и търговците на лекарства (с помощта на различни пациентски организации).

Проблемът е в системата, а не във финансите

НЗОК е обществен орган и представлява разплащателна институция. Кой има интерес да пази чуждите пари? Отговорът е никой. Едно от нещата, които са проблемни при сегашната система, са методите на разплащане и контролът, който липсва. НЗОК няма конкуренция, това позволява тя да бъде монополна структура, която няма интерес да подобрява своята услуга, тъй като потребителите нямат друг избор, освен да изберат нея или да плащат за здравни услуги директно от джоба си, което също се случва. През 2009 г. здравната вноска беше повишена с 2% и от 6% стана 8%. Парите от тези 2% щяха да осигурят резерв на касата, който по-късно да бъде използван за частично преминаване към смесен държавно-частен модел на здравно осигуряване. Това естествено не се случи, а през 2011 г. този резерв бе буквално откраднат от тогавашния финансов министър, който използва парите за разплащания по други пера от националния бюджет.

Кашляте? Навярно имате бронхопневмония!

Това поне сочат статистическите данни, но какво се случва всъщност - за да не изпадне в дефицит НЗОК, през 2015 г. законотворците решиха да поставят лимити на общия бюджет на болниците и този за заболявания. Така в малките и големите населени места, за да не фалират, болничните заведения успешно достигнаха тези лимити чрез фалшиво изписване на направления. И тъй като контрол няма - плащанията се извършиха.

Какво е решението?

Проблемът при всеки монопол е този, че може да наложи собствените си правила върху потребителите независимо от общата рамка. При наличието на конкуренция на НЗОК всеки един участник на пазара на здравни осигуровки ще трябва непрекъснато да подобрява качеството на своите услуги или да понижи цената, за да остане на пазара. Тук важи казаното от Милтън Фридман - "Никой не харчи чуждите пари толкова рационално, колкото харчи своите."

Сега - Смяна на директора на Комплексния онкологичен център - 

Пловдив няма да има на този етап, въпреки внесеното предложение на зам.-кмета Георги Маринов до общинския съвет, който е принципал на диспансера, обяви кметът на града Иван Тотев, цитиран от БНР. Общината твърдо стои зад работата на КОЦ, и ще предприеме действия едва след цялостния одит на работата на лекари и медицински персонал, допълни той. В момента агенция "Медицински одит" проверява диспансера, след като бяха изнесени 5 случая, в които жени са били оперирани без нужда.

Сега - Лекарите бягат от Гърция 

Емиграцията на гръцките лекари в чужбина продължава за шеста поредна година въпреки факта, че държавните болници съобщават за притеснителен недостиг на специалисти, съобщи изданието "Български новини". По-голямата част от лекарите, напускащи Гърция, предпочитат да работят в Европа, като повечето от тях доскоро избираха да отидат във Великобритания, но т.г. броят на кандидатствалите за Обединеното кралство значително се е понижил заради Брекзит.

Труд - Около далавера с лекарства бил скандалът в КОЦ-Пловдив 

Далавери със скъпоструващи лекарства били в основата на скандала в Комплексния онкологичен център (КОЦ) в Пловдив. Това заявиха пред "Труд" източници, пожелали анонимност. Става въпрос за изписване - с нужда или без, на химиотерапия, и то с оригинална молекула, за лечението на пациенти, от което участниците в схемата са печелели.

Скандалът в КОЦ се завихри след репортаж на Нова телевизия за извършени в болницата операции по отстраняване на органи без медицинска необходимост.

Земя - Последни сме в ЕС в индекса на просперитета 

България е на 57-о място в международна класация за просперитет, която обхваща 149 държави. Страната ни подобрява класирането си със само три позиции за последните 10 години, като е на последно място от държавите от Европейския съюз (ЕС), отчитат съставителите на класацията, цитирани от Инвестор. В Legatum Prosperity Index държавите се оценяват по 7 критерия - качество на икономиката, управление, достъп до образование, здравеопазване, лична свобода, социален капитал и околна среда. Най-лоша оценка България получава в сферата на социалния капитал - страната ни заема 111-а позиция само по този критерий. Подиндексът измерва силата на личните взаимоотношения в обществото, социалната подкрепа, социалните норми и гражданското участие в обществото. Втората най-лоша оценка е за здравеопазването. По този критерий България е на 91-во място. Най-добра оценка България получава по критерия достъп до образование - 39-а позиция, и по околна среда -41-ва позиция.

 

Сега - Бюджетът на Здравната каса расте, смъртността в България - също

Министерски съвет прие новия бюджет на Националната здравноосигурителна каса, следващата стъпка е той да бъде приет от парламента. Какво се знае дотук? Бюджетът расте, смъртността също. Това не е нищо ново - откакто НЗОК бе създадена, бюджетът й нараства всяка година с бързи темпове, като Министерството на здравеопазването оправдава това с няколко аргумента - покачването на средната възраст на населението, повишената заболеваемост, по-високи цени на лекарствените продукти и постоянният дефицит на средства в здравната система.

Всичко щеше да бъде хубаво, ако покачването на бюджета на ведомството беше довело до понижение на смъртността. На практика обаче от 2013 г. до 2015 г. смъртността е нараснала с 5.53%, а в абсолютни числа - покачване от 104 хил. до 110 хил. Сметките на управляващите не излизат, явно проблемите идват от другаде.

Лекуваме вече болни, вместо да инвестираме в превенция

Две от най-големите пера в бюджета през годините са плащанията за болнична медицинска помощ и за лекарствени продукти. През 2017 г. са предвидени приблизително 1.5 млрд. лева за болнична помощ, 800 млн. лева за лекарствени продукти, а за извънболнична помощ - кумулативно са заделени едва 489 млн. Проблемът идва от там, че лечението на заболяване, което вече е стигнало до ниво болница, е в пъти по-скъпо, поради това че изисква интервенции, продължително лечение на място, висока ангажираност на медицинския персонал и продължителен прием на лекарства.

НЗОК е в дефицит всяка година

Това обаче не води до фалит, както би следвало да бъде в един частен фонд, напротив - НЗОК постоянно бива подпомагана с финансови инжекции. Може да се каже, че касата бива източвана от държавни и частни болници чрез клиничните пътеки и търговците на лекарства (с помощта на различни пациентски организации).

Проблемът е в системата, а не във финансите

НЗОК е обществен орган и представлява разплащателна институция. Кой има интерес да пази чуждите пари? Отговорът е никой. Едно от нещата, които са проблемни при сегашната система, са методите на разплащане и контролът, който липсва. НЗОК няма конкуренция, това позволява тя да бъде монополна структура, която няма интерес да подобрява своята услуга, тъй като потребителите нямат друг избор, освен да изберат нея или да плащат за здравни услуги директно от джоба си, което също се случва. През 2009 г. здравната вноска беше повишена с 2% и от 6% стана 8%. Парите от тези 2% щяха да осигурят резерв на касата, който по-късно да бъде използван за частично преминаване към смесен държавно-частен модел на здравно осигуряване. Това естествено не се случи, а през 2011 г. този резерв бе буквално откраднат от тогавашния финансов министър, който използва парите за разплащания по други пера от националния бюджет.

Кашляте? Навярно имате бронхопневмония!

Това поне сочат статистическите данни, но какво се случва всъщност - за да не изпадне в дефицит НЗОК, през 2015 г. законотворците решиха да поставят лимити на общия бюджет на болниците и този за заболявания. Така в малките и големите населени места, за да не фалират, болничните заведения успешно достигнаха тези лимити чрез фалшиво изписване на направления. И тъй като контрол няма - плащанията се извършиха.

Какво е решението?

Проблемът при всеки монопол е този, че може да наложи собствените си правила върху потребителите независимо от общата рамка. При наличието на конкуренция на НЗОК всеки един участник на пазара на здравни осигуровки ще трябва непрекъснато да подобрява качеството на своите услуги или да понижи цената, за да остане на пазара. Тук важи казаното от Милтън Фридман - "Никой не харчи чуждите пари толкова рационално, колкото харчи своите."

Сега - Смяна на директора на Комплексния онкологичен център -

Пловдив няма да има на този етап, въпреки внесеното предложение на зам.-кмета Георги Маринов до общинския съвет, който е принципал на диспансера, обяви кметът на града Иван Тотев, цитиран от БНР. Общината твърдо стои зад работата на КОЦ, и ще предприеме действия едва след цялостния одит на работата на лекари и медицински персонал, допълни той. В момента агенция "Медицински одит" проверява диспансера, след като бяха изнесени 5 случая, в които жени са били оперирани без нужда.

Сега - Лекарите бягат от Гърция

Емиграцията на гръцките лекари в чужбина продължава за шеста поредна година въпреки факта, че държавните болници съобщават за притеснителен недостиг на специалисти, съобщи изданието "Български новини". По-голямата част от лекарите, напускащи Гърция, предпочитат да работят в Европа, като повечето от тях доскоро избираха да отидат във Великобритания, но т.г. броят на кандидатствалите за Обединеното кралство значително се е понижил заради Брекзит.

Труд - Около далавера с лекарства бил скандалът в КОЦ-Пловдив

Далавери със скъпоструващи лекарства били в основата на скандала в Комплексния онкологичен център (КОЦ) в Пловдив. Това заявиха пред "Труд" източници, пожелали анонимност. Става въпрос за изписване - с нужда или без, на химиотерапия, и то с оригинална молекула, за лечението на пациенти, от което участниците в схемата са печелели.

Скандалът в КОЦ се завихри след репортаж на Нова телевизия за извършени в болницата операции по отстраняване на органи без медицинска необходимост.

Земя - Последни сме в ЕС в индекса на просперитета

България е на 57-о място в международна класация за просперитет, която обхваща 149 държави. Страната ни подобрява класирането си със само три позиции за последните 10 години, като е на последно място от държавите от Европейския съюз (ЕС), отчитат съставителите на класацията, цитирани от Инвестор. В Legatum Prosperity Index държавите се оценяват по 7 критерия - качество на икономиката, управление, достъп до образование, здравеопазване, лична свобода, социален капитал и околна среда. Най-лоша оценка България получава в сферата на социалния капитал - страната ни заема 111-а позиция само по този критерий. Подиндексът измерва силата на личните взаимоотношения в обществото, социалната подкрепа, социалните норми и гражданското участие в обществото. Втората най-лоша оценка е за здравеопазването. По този критерий България е на 91-во място. Най-добра оценка България получава по критерия достъп до образование - 39-а позиция, и по околна среда -41-ва позиция.

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно...  Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права... Прочети още ...

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»