Прочетох статията по повод свършилия Гемзар. В нашето семейство се сблъскахме със същия проблем и все още сме в безизходица. Баща ми го оперираха от рак на пикочния мехур, отсраниха му всичко, което е вързано там, но има и разсейки. Rегистрирахме се в онкодиспансера в Младост и след хилядите бюрократични бумащини, които трябваше да свършиме най-накрая решиха с какво ще му се проведе химиотерапита-Гемзар и платина. Tова решение от там ни го казаха на 13.11.09г. След 3 седмици трябваше да се обадя за да проверя дали е дошло решението от МЗ за Гемзара. Попитах докторката има ли вроятност да не бъде одобрен баща ми, а тя ми каза че не вижда причана това. Естествено решение не бе ше дошло, а иначе тя дори му планува дата 14.12.09 за вливания. Обадих се след няколко дни и тогава вече директно ми даде номера на протокола и да съм търсела решението в МЗ. Намерих телефон на МЗ, обадих се, но до номер на Протокола изобщо не стигнахме, а ми казаха че от 2 месеца договора за тази година е изчерпан и в онкологията много добре го знаели това нещо. Позвъних отново на лекарката в онкологията и казах какво са ми казали от МЗ и я питах не може ли друга схема да се направи, но не неможело. Ами тогава какво да правим? Тя ми вика, ами ако можете да си го намерите сами, а за него трябват 58 флакона по 0.200. Аз се обадих и намерих на едно място, но имат налични само 8 флакона по 62.60лв. Та ние сега трябва да потърсиме 500 лева, като за начало, а после евентуално още 3300 лева. Иначе се осигуряваме, даже искат още една здравна осигуровка да ни измислят и за какво? Ето, моят баща цял живот е блъскал и плащал данъци и какво ли не на тая скапана държава и за какво, като тя не мисли за тези хора? Да съгласна съм, те не са един и двама, но да направят така щом не могат да подсигурят това, което трябва за дадено лечение, а човекът по някакъв начин си намери лекарството, държавата да го обезщети да му възстанови или отпусне нужната сума за закупуване.