Преди време изказахме възмущението си от това, че Военномедицинската академия е поставила цена от един лев за копиране на страница от медицинската документация, когато такова копие бъде поискано от пациент. Това се оказа нищожна сума, в сравнение на цената за същата услуга искат от Пирогов. ЦЗПЗ разполага с фактура издадена на пациент, според която той е заплатил 120(сто и двадесет) лева с включен ДДС за копирането на десет страници от История на заболяването. Това прави по 10 лева на страница за черно-бяло копие. Направихме кратка справка в Интернет за цената на копирните услуги в редица държави, като никъде не успяхме да открием цена по-висока от 20 цента, при това за цветно копие.
Университетската многопрофилна болница Пирогов ЕАД е поставила световен рекорд по цена за копиране на страница и може спокойно да кандидатства да бъде вписана в Книгата на рекордите Гинес. Това е поредното безобразие на което се натъкваме. То показва как самозабравили се чиновници могат да направят така, че дадените със закон права на пациента да получи копие от собствената му медицинска документация, могат да бъдат отнети, чрез поставянето на абсурдно висока цена. На тази злоупотреба с правото трябва незабавно да се сложи край по единственият възможен начин-като със закон се задължат лечебните заведения да предоставят безплатно копие на медицинската документация на пациентите.

Здравейте,
Във Варна няма Фолфокс. Този препарат е изписан за ХТ при рак на бял и черен дроб. Почти два месеца чакаме одобрението на протокола от МЗ и сега, след като го получихме се оказа, че няма в наличност от препарата. Не е ли опасно такова забавяне на лечението, в предвид че се налага и операция след ХТ?

Фолфокс представлява комбинация от три медикамента, които се прилагат по определени схеми, най-често при рак на дебелото черво и ректума. Отделните медикаменти са фолиева киселина, флуорурацил и оксалиплатина. Липсата на който и да е от тях прави терапията неприложима. Министерството на здравеопазването крие наличните количества и начина по който се разпределят. В тази ситуация, единствената възможност пред болните е сами да закупят медикаментите, защото отлагането на лечението увеличава риска от развитие на метастази. Тъй като МЗ има задължение да осигури лекарствата, пациентът има право на съдебен иск за направените разходи и за причинените неимуществени щети.

Миналата седмица, столичен вестник публикува материал под заглавие „министърка живее в офиса на фирма“. В него се съобщава, че министъра на здравеопазването Анна Мария Борисова живее на същия адрес, на който е регистрирана фирмата „Център за клинични изследвания Ф. Олбрайт“. Предмет на статията е има ли конфликт на интереси във връзката на министъра с фирмата за клинични изследвания. Същата е била съсобственик във фирмата, като при встъпването си в длъжност, като министър на здравеопазването е прехвърлила дяловете на съпруга си. На пръв поглед няма нищо нередно. Това, че някой е станал министър не означава, че всичките му близки трябва да прекратят бизнеса си и едва ли не да напуснат страната.
Едно ново обстоятелство, обаче поставя нещата в друга светлина. На 01.09.2010 година на сайта на министерството на здравеопазването бе публикуван проект на наредба за изменение на   „Наредбата за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по позитивния лекарствен списък“. Според параграф 2 на предложението „занапред всички лекарствени продукти, който е в периода на защита ще се включват в Позитивния лекарствен списък, само след представяне на доказателства за терапевтичен опит при лечението на съответното заболяване в лечебни заведения в поне пет области  на територията на Република България за период от една година.”. Тук не става дума за нови лекарства, за които клиничното изпитване е задължителна процедура преди пускането им на пазара. Става дума за лекарства, които от години се продават и за които има натрупана огромна информация за действието им. Клинични изпитвания, понякога се правят и на такива лекарства с цел да се потвърди или отхвърли страничен ефект или разширяване на показанията за употреба. В случая, обаче фирмите ще бъдат задължени да правят проучване, което няма никаква цел. Освен една разбира се, да платят определена сума пари на фирмата, провеждаща изпитването. Такава фирма е споменатата по-горе „Център за клинични изследвания Ф. Олбрайт“, собственост на съпруга на г-жа Борисова. Самите клинични изпитвания се разрешават и контролират от Изпълнителната агенция по лекарствата, която е на пряко подчинение на министъра на здравеопазването. Това определено затваря кръга на интереси.

Изменения на две наредби на Министерския съвет бяха качени на сайта на здравното министерство на 01.09.2010. Това са:
Наредба № 34 за реда за заплащане от Републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване
Наредбата за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по позитивния лекарствен списък
И двете наредби са свързани с цените и отпускането на лекарствата, които изцяло или частично се заплащат от бюджета на НЗОК или републиканския бюджет. Общата цел на предлаганите изменения е да се намалят държавните разходи за лекарства. Изследвайки логиката на предлаганите промени неизбежно стигаме до извода, че това ще бъде постигнато чрез намаляване на броя на лекарствата, които са безплатни за болните или намаляване на количествата лекарства, които здравното министерство купува.
Така например в наредбата за позитивния лекарствен списък се прави изменение, с което по предложение на МЗ и НЗОК ще бъде прекратено плащането на безплатните лекарства, ако бюджетните средства са недостатъчни. Това обръща изцяло логиката на реимбурсиране, която до сега се ръководеше от нуждите на болните и качествата на лекарствата. От сега нататък единствения критерий за отпускане на такива лекарства става размера на предварително определения бюджет, независимо от това дали покрива или не нуждите от такова лечение. Предложението от друга страна разтваря широко вратата за корупция, защото  под прикритието „липса на бюджетни средства“ министърът на здравеопазването и НЗОК могат да изнудват всеки един производител или вносител на лекарства със заплахата да извади от реимбурсиране точно неговите медикаменти. Както вече споменах, обективни критерии в проекта на Правителството за  прекратяване на реимбурсирането не са посочени.
Още по-нелепо стоят предложените изменения в Наредба 34, по реда на която се закупуват и доставят лекарствата за онкоболните, болните с трансплантирани органи, редки болести и редица други заболявания.