Вход

Търговете за лекарства спряха веднъж, но не било завинаги

В началото на декември, МЗ обяви електронен търг за лекарства. Производители и дистрибутори на лекарства са поканени да подадат заявления по drugsпредварително определени от МЗ позиции за отделните лекарства. Държавните и общински болници от друга страна са се регистрирали за участие, заявявайки определи количества от всяко лекарство.  Тържната процедура трябва да приключи до средата на януари. МЗ ще сключи с доставчиците рамково споразумение за всяко лекарство. Болниците пък ще сключат отделно договори за доставка на конкретни количества. Двата вида договори се сключват за срок от две години.
Това е накратко технологията. Идеята на МЗ е да централизира договарянето и доставките на лекарства за държавните и общинските болници. Целта е по-ниски цени и елиминиране на корупцията. Резултатът може да е и друг. Много вероятно точно обратния.
Правенето на търгове за лекарства, закупуване и доставки от страна на министерството на здравеопазването не е нова идея. До 2010 година МЗ правеше ежегодно търгове за лекарства за онкоболни. До 1990 година пък МЗ доставяше на болници и аптеки всички лекарства. Министерствата на здравеопазването в някои държави от централна Азия и Африка също се занимават с търговия с лекарства. Това „пазарно” поведение на администрацията се оправдава с постигането на по-ниски цени.
Нашият собствен опит, обаче сочи друго. Разходите на държавата падат не, защото намаляват цените на лекарствата на търговете, а защото се договарят по-малки количества. Доказано и то в хода на съдебно производство е, че в периода 2006-2009 година, нашето министерство на здравеопазването е договаряло на търг едва поливната от необходимите количества лекарства за болните с рак на млечната жлеза. Не по-различна е била картината и с лекарствата за другите онкологични заболявания.
Днес МЗ ни връща към тези времена. Има известна разлика – сега количествата се определят от самите болници, лекарствата се плащат пак от тях. Но има и множество проблеми, които могат да възникнат след провеждане на процедурата. Ако крайният резултат по отношение на цени и доставки е неясен, то юридическата каша е гарантирана.
На първо място проблемите произтичат от ПМС № 146/2015 година, с което се създава  Централния орган за покупки в сектор „Здравеопазване“(ЦОПСЗ). Законът за обществените поръчки дава възможност с Постановление на МС да се създава такъв орган, но той би могъл да служи само за поръчки на самата администрация или за сектора, но ако възложител е самото МЗ. В случая възложители са лечебни заведения – самостоятелни юридически лица, търговски дружества. Министерството е просто посредник. Според ЗОП тези лечебни заведения, могат с решение да създадат такъв централен орган за обществени поръчки. Биха могли вероятно с решение да делегират това право и на създадения от Правителството орган, но нищо подобно не се е случило. Просто отделните болници са подали заявки за евентуални бъдещи количества от определени лекарства. Тези заявки, обаче не ги ангажират с изпълнение, още по-малко с плащане. Нищо в закона или обявената от МЗ процедура не задължава, която и да е болница да сключи договор с някой от доставчиците, подписали рамковото споразумение. Самият търг и сключено рамково споразумение с МЗ не освобождава търговските дружества от задължения по вече сключени договори за лекарства и плащане по тях.
За участие в процедурата, МЗ изисква от дистрибуторите да покажат документ за оторизация от производител на лекарства, което автоматично лишава голяма част от дистрибуторите от участие. Така например, ако едно лекарство е без аналог и производителя е оторизирал един дистрибутор, то той ще може да заяви пределната регистрирана цена на медикамента, защото ще бъде единствен участник в търга, независимо, че в страната има 300 регистрирани дистрибутора.
По неизвестни причини, МЗ е включило в списъка за търга едни лекарства, а други не. На сайта на институцията има запитване от производител на разтвори с глюкоза и натриев хлорид, чиито лекарства не са допуснати, неизвестно защо, а същите лекарства на друг производител са допуснати. Самите доставчици съобщават за множество странни решения не само за вида на лекарството, но и за вида на опаковките, допуснати до участие. Подборът може да бъде оспорен пред съда и целия търг да се прекрати.
МЗ ще сключи рамково споразумение с дистрибутори, но тъй като фактически не е възложител не носи абсолютно никаква отговорност за неизпълнение. За сметка на това дистрибуторите носят отговорност както пред лечебните заведения – фактически възложители, така и пред виртуалния – МЗ.
Проблематично е решението за сключване на договори за две години. Логиката, че дългия срок и по-големите количества ще дадат по-ниски цени се сблъсква с логиката, че междувременно могат да влязат на пазара нови по-евтини продукти, но болницата трябва да продължи да плаща договорените по-скъпи. За две години могат да се променят не само номенклатурата на лекарствата, но и нуждите на лечебното заведение. То би могло да фалира, да разкрие нови отделения и да открие други и така да отпаднат нуждите от едни лекарства, а да възникнат нужди от други.
Накрая, централизираният търг е мотивиран като средство за борба с корупцията. Един потенциален механизъм за получаване на комисионни се изземва от ръцете на директорите на държавните и общинските болници. Обаче същия потенциален механизъм и то в огромни размери се концентрира в ръцете на министъра на здравеопазването. кой гарантира, че няма да го използва? Това, че търгът е електронен не значи нищо. Просто заявките ще се подават с електронен подпис, иначе процедурата си е толкова (не)прозрачна, колкото и при другите търгове.
През 2010 година след множество протести на онкоболни и цяла поредица от съдебни дела срещу държавата за липса на лекарства, МЗ най-накрая прехвърли лекарствата в НЗОК и спря веднъж за винаги да се занимава с търгове за лекарства. Било е веднъж, но явно не е било завинаги.

Маркирана като МЗ лекарства

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»