Вход

Кратък преглед на остойностяването

stoj4oКолко струва труда на медиците? Периодично през 5-10 години въпросът за остойностяване на труда на лекари и на медиците като цяло се поставя на дневен ред. За остойностяването на медицинската помощ, дори се създаде дирекция в министерството на финансите. Резултат нямаше, а дирекцията беше закрита.
Една от причините за неуспеха е смесването на понятията. Между себестойност и пазарна цена има разлика.
Себестойност на услугата/стоката е действително направения разход за нея. Заплатата на медиците е един от елементите на себестойността на стоката/услугата.  
Цената на  услугата/стоката е онази стойност, която някой е готов да плати за нея.
Да видим тези понятия през призмата на медицинските услуги в сферата на здравеопазването.
Себестойността на медицинската услуга е нещо, което всяко  лечебно заведение измерва непрекъснато, дори и да не го прави целенасочено. Така например когато един общопрактикуващ лекар „си прави сметката” за разходите за ток, за вода, за наем, за заплата на сестрата, за собствена заплата, за Интернет и телефон, за лекарства и други присъщи за дейността му разходи, той измерва себестойността на услугата си. Независимо дали го прави в детайли или на око остойностяването е налице във всеки един момент. Това го прави и всяка болница, като разликата е само в размера и е по-сложно, но  принципът е същия.
Себестойността на една и съща медицинска услуга е различна за различните лечебни заведения. Тя може да бъде коригирана. Ако например намалиш, който и да е разход, намаляваш и себестойността на стоката/услугата. Правителството може да повлияе на себестойността на медицинските услуги. Например, повишаването на изисквания за оборудване и персонал и повишаването на таксите за административни услуги пряко увеличават себестойността им.     
Цената на медицинската услуга зависи от търсенето и предлагането. Цената, която плаща НЗОК за преглед или по Клинична пътека е административно определена и не е пазарната цена на медицинската услуга. Цената на НЗОК може в най-добрия случай да съвпадне с пазарната цена. Доплащането на пациента (независимо от начина – като цена на медицинско изделие, като избор на екип, като дарение или друго) коригира цената на НЗОК до пазарната.
Ако себестойността на услугата на дадено лечебно заведение е по-висока от пазарната цена, то ще натрупа дългове и ще фалира.
Противно на много мнения, цената на медицинската помощ не зависи от Правителството. От него зависи само каква част от цената ще плати държавния бюджет и каква ще платят пациентите по отделно. Пазарът на медицинските услуги в България се оценява на около 7 милиарда лева. От тях НЗОК покрива половината - 3.5 милиарда другата половина плащат пациентите в момента на получаване на услугата. Правителството може да увеличи приноса си над тези 3.5 милиарда, но не и да промени общия разход за лечебно здравеопазване от 7 милиарда лева.  
Работната заплата се договаря между работника и работодателя и размерът ѝ зависи от пазара на труда(търсенето и предлагането на дадения вид специалисти) и нормативно (или договорно) определените минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове.
При съществуващия модел на здравеопазване, НЗОК сключва договори с лечебните заведения и заплаща(отскоро закупува) медицинските услуги. НЗОК не би могла да определя или заплаща заплатата на медиците, освен ако не стане техен работодател, но в този случай не би имало здравно осигуряване и би отпаднала необходимостта от самата нея.
Всеки опит за остойностяване на труда се сблъсква и с един друг проблем. Резултатът от остойностяването винаги е средна величина за всички участници на пазара на труда. Така например можем да приложим различни методики и да изчислим, че един клиничен преглед би трябвало да струва, да речем 30 лева. Това би решило проблема, ако всички лекари бяха еднакво добри и еднакво търсени от своите пациенти. Да, но в живота не е така - има добри и не толкова добри лекари (сестри, акушерки и т.н.). Следователно, определяйки една и съща сума на преглед ние вече сме въвели елемент на несправедливост – добрите лекари ще бъдат несправедливо ощетени от тази средна цена, а не толкова добрите ще бъда несправедливо облагодетелствани.
Ако искаме медиците да получат по-справедливо заплащане трябва да се положат усилия на първо място за ревизия на цените на услугите, плащани от НЗОК. Цените на касата трябва да се доближат до пазарните или най-малкото да са, по възможност равноотдалечени от тях. На второ място е добре да се регламентира по-справедливо доплащането на медицинската помощ, като се разпредели по-равномерно между всички пациенти. На трето място, трябва да се намалят ненужните регулации и административно наложени разходи, така че да остане по-голям ресурс за заплати. На четвърто място трябва да се увеличат общо парите за здраве, като някои категории служители започнат да се осигуряват сами, а за останалите Правителството плаща пълния размер на здравната вноска.
Най-добрата рецепта за повишаване на доходите на медиците, обаче си остава премахването на монопола, приватизацията на лечебните заведения и стимулиране на конкуренцията. Да не забравяме, че освен от заплати, медиците могат да получават и други доходи, например доходи от собственост върху лечебните заведения.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»