Разнобой в БЛС за писмото на Грозев

Писмото на Председателя на БЛС, д-р Грозев до Управителя на НЗОК предизвика разцепление в ръководството на съюза. В 16 часа Главният секретар на БЛС д-р Стоян Борисов изпраща до всички 16 членове на Управителния съвет съобщение по електронната поща, в което се казва:Изпращам Ви полученото преди 1 час писмо от...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Един оперирал на сляпо, друг п…

Пациент на средна възраст получава силна болка в кръста след вдигане на тежест. Появява се слабост и затруднения в движението. пациентът постъпва по спешност в областна болница. Извършена е операция...

Решения срещу корупцията при м…

Доклад с решения срещу корупцията в сектора на лекарствата и медицинските изделия обяви Центърът за превенция на корупцията и организираната престъпност, известен като БОРКОР. Сред препоръките са да се криминализират...

Проверка в Спешна помощ в Плов…

Спешна помощ в Пловдив отказват линейка след сигнал, че 2- годишно дете се задушава с мотив, че нямало педиатри и обслужвали само възрастни. Центърът започна проверка има ли отказ с...

Кратък преглед на остойностяването

stoj4oКолко струва труда на медиците? Периодично през 5-10 години въпросът за остойностяване на труда на лекари и на медиците като цяло се поставя на дневен ред. За остойностяването на медицинската помощ, дори се създаде дирекция в министерството на финансите. Резултат нямаше, а дирекцията беше закрита.
Една от причините за неуспеха е смесването на понятията. Между себестойност и пазарна цена има разлика.
Себестойност на услугата/стоката е действително направения разход за нея. Заплатата на медиците е един от елементите на себестойността на стоката/услугата.  
Цената на  услугата/стоката е онази стойност, която някой е готов да плати за нея.
Да видим тези понятия през призмата на медицинските услуги в сферата на здравеопазването.
Себестойността на медицинската услуга е нещо, което всяко  лечебно заведение измерва непрекъснато, дори и да не го прави целенасочено. Така например когато един общопрактикуващ лекар „си прави сметката” за разходите за ток, за вода, за наем, за заплата на сестрата, за собствена заплата, за Интернет и телефон, за лекарства и други присъщи за дейността му разходи, той измерва себестойността на услугата си. Независимо дали го прави в детайли или на око остойностяването е налице във всеки един момент. Това го прави и всяка болница, като разликата е само в размера и е по-сложно, но  принципът е същия.
Себестойността на една и съща медицинска услуга е различна за различните лечебни заведения. Тя може да бъде коригирана. Ако например намалиш, който и да е разход, намаляваш и себестойността на стоката/услугата. Правителството може да повлияе на себестойността на медицинските услуги. Например, повишаването на изисквания за оборудване и персонал и повишаването на таксите за административни услуги пряко увеличават себестойността им.     
Цената на медицинската услуга зависи от търсенето и предлагането. Цената, която плаща НЗОК за преглед или по Клинична пътека е административно определена и не е пазарната цена на медицинската услуга. Цената на НЗОК може в най-добрия случай да съвпадне с пазарната цена. Доплащането на пациента (независимо от начина – като цена на медицинско изделие, като избор на екип, като дарение или друго) коригира цената на НЗОК до пазарната.
Ако себестойността на услугата на дадено лечебно заведение е по-висока от пазарната цена, то ще натрупа дългове и ще фалира.
Противно на много мнения, цената на медицинската помощ не зависи от Правителството. От него зависи само каква част от цената ще плати държавния бюджет и каква ще платят пациентите по отделно. Пазарът на медицинските услуги в България се оценява на около 7 милиарда лева. От тях НЗОК покрива половината - 3.5 милиарда другата половина плащат пациентите в момента на получаване на услугата. Правителството може да увеличи приноса си над тези 3.5 милиарда, но не и да промени общия разход за лечебно здравеопазване от 7 милиарда лева.  
Работната заплата се договаря между работника и работодателя и размерът ѝ зависи от пазара на труда(търсенето и предлагането на дадения вид специалисти) и нормативно (или договорно) определените минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове.
При съществуващия модел на здравеопазване, НЗОК сключва договори с лечебните заведения и заплаща(отскоро закупува) медицинските услуги. НЗОК не би могла да определя или заплаща заплатата на медиците, освен ако не стане техен работодател, но в този случай не би имало здравно осигуряване и би отпаднала необходимостта от самата нея.
Всеки опит за остойностяване на труда се сблъсква и с един друг проблем. Резултатът от остойностяването винаги е средна величина за всички участници на пазара на труда. Така например можем да приложим различни методики и да изчислим, че един клиничен преглед би трябвало да струва, да речем 30 лева. Това би решило проблема, ако всички лекари бяха еднакво добри и еднакво търсени от своите пациенти. Да, но в живота не е така - има добри и не толкова добри лекари (сестри, акушерки и т.н.). Следователно, определяйки една и съща сума на преглед ние вече сме въвели елемент на несправедливост – добрите лекари ще бъдат несправедливо ощетени от тази средна цена, а не толкова добрите ще бъда несправедливо облагодетелствани.
Ако искаме медиците да получат по-справедливо заплащане трябва да се положат усилия на първо място за ревизия на цените на услугите, плащани от НЗОК. Цените на касата трябва да се доближат до пазарните или най-малкото да са, по възможност равноотдалечени от тях. На второ място е добре да се регламентира по-справедливо доплащането на медицинската помощ, като се разпредели по-равномерно между всички пациенти. На трето място, трябва да се намалят ненужните регулации и административно наложени разходи, така че да остане по-голям ресурс за заплати. На четвърто място трябва да се увеличат общо парите за здраве, като някои категории служители започнат да се осигуряват сами, а за останалите Правителството плаща пълния размер на здравната вноска.
Най-добрата рецепта за повишаване на доходите на медиците, обаче си остава премахването на монопола, приватизацията на лечебните заведения и стимулиране на конкуренцията. Да не забравяме, че освен от заплати, медиците могат да получават и други доходи, например доходи от собственост върху лечебните заведения.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно...  Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права... Прочети още ...

Облачно

4°C

София

Облачно

Влажност: 90%

Вятър: 17.70 km/h

  • Облачно
    22 Фев 2018 7°C 3°C
  • Облачно
    23 Фев 2018 8°C 3°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»