Вход

Нужни са нови правила и за доплащането на медицинска помощ

copaymentДържавата или трябва да вдигне публичните разходи незабавно и несимволично. Над 50% от медицинската помощ у нас, пациентите заплащат от джоба в момента на получаването ѝ. Това са данни получени независимо от СЗО и Евростат. За сравнение в ЕС средно пациентите доплащат под 20% от медицинската помощ, а в много стани публичните разходи са над 90% от всички разходи.

За сравнение в една Австрия, която е почти същата, като България, публичните разходи за здравеопазване са 14 пъти (четиринадесет пъти) по-големи от публичните разходи в България. Дори във „фалиралата” Гърция, публичните разходи са 5 пъти по-големи.
Публичните разходи не могат да се увеличат, ако парите за здраве не се извадят от рамката на на Консолидирания бюджет на държавата и ограниченията на Закона за публичните финанси.
За Правителството е най-лесно да се прави, че проблемът с доплащането не съществува и здравеопазването в България е безплатно. Да, ама не е. За да вържат двата края много болници са принудени да въвеждат такси за какво ли не. Едни събират пари за храна, други за пране, трети за телевизия, кой за каквото се сети. на едни места е официално, на други не съвсем. От тази каша страдат всички – лекари, мениджъри, но най-вече пациенти. Липсата на правила отваря вратите за измами и злоупотреби.
Независимо от това, дали доплащането е 20% или 50%, Правителството трябва да сложи ред и да напише нови правила, защото сега освен, че е извънредно високо, доплащането е и крайно несправедливо. Някои пациенти не плащат нищо, други доплащат от няколко стотин до няколко хиляди (дори десетки хиляди) лева. За едни лекарствата са напълно безплатни, други всеки месец отделят по 50-100 или дори повече лева.
Никой не избира от какво да се разболее. Всички са здравноосигурени и както носят солидарно тежестта на осигуряването, така имат право да очакват някаква съразмерност и при доплащането на разходите.
Сегашната наредба за достъпа до медицинска помощ в частта, с която се регламентира доплащането е крайно незадоволителна. Тя допуска две форми на доплащане в болниците и нито една в извънболничината медицинска помощ:
1. Избор на лекар/екип за извършване на дадена процедура
2. Луксозни условия в самостоятелна стая за пациента.
Единствената друга законна форма на доплащане е потребителската такса, от която обаче са освободени 2/3 от пациентите.
Такава наредба не решава проблема, а го заобикаляне. Колкото да се каже, че има някакъв регламент.
Има много начини да се регламентира доплащането, при това не е нужно да откриваме топлата вода.
Може например всички да доплащаме определен процент от стойността на прегледа, изследването или клиничната пътека. Може естествено да се добави таван на доплащането, ако услугата или лекарството са прекалено скъпи.  
Може да се приложи обратния механизъм. Всяка медицинска помощ до определена сума да се плаща от пациента, а след тази сума всички разходи да се покриват от касата. Може допълнително прага, до който се плаща да зависи от размера на здравната вноска.
Може при наличие на алтернативни методи на лечение, касата да плаща само най-евтиния, като пациентът доплати, ако избере по-скъп.
Това са само няколко примера, дадени за илюстрация. Те, както и много други самостоятелно или в съчетание се използват в много страни на света. Вариантите са стотици.
Въвеждането на такива ясни правила правила ще избави всички ни от унижението да даваме пари под масата, да правим „дарения” и „избираме” екипи. Да не забравяме, че освен финансовата страна, доплащането има и друга – контрола върху дейността, при това не от чиновник или агенция, а от самия потребител. Д-р С. Кацаров

Маркирана като лекари пациенти

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»