Вход

Моделът ни е солидарен само на книга

money nhifСпоред отчета на НЗОК за 2016 година към 31-ви декември българските граждани с прекъснати здраноосигурителни права са били общо 18,8% от структурата на лицата, водени като задължително здравно осигурени, или в абсолютна стойност те представляват 1 392 000 души. За сравнение в САЩ, където здравното осигуряване е доброволно, а не задължително, неосигурените са 12% от населението.

Това е истински парадокс. В страната със задължително осигуряване, броят на неосигурените е с 50% по-голям от страна с днезадължително осигуряване. Дали пък да не направим и нашето здравно осигуряване доброволно, за да се повиши броя на осигурените с 50%?
Надали, ама можем да се замислим. Парадоксът, обаче е само на повърхността. Ако погледнем навътре в числата, ще видим , че става дума за повече от парадокс, направо си е катастрофа.
Според данните на НОИ, населението на страната в края на 2016 година е 7 101 859. Ако извадим числото на неосигурените ще получим 5 291 926. Повечето от тези над 5 милиона души са осигурени, но не плащат здравни вноски.
Ето един неизчерпателен, но приблизително точен списък на броя лица, чиито осигуровки се плащат от държавния бюджет.
1 310 570 деца, студенти и докторанти, според данните на НСИ.
2 181 356 пенсионери по данни на НОИ
217 635 получаващи енергийни помощи, според данните на АСП.
138 000 държавни служители.
35 000 военнослужещи, 5000 съдии, прокурори и следователи и 10 000 затворника.
Всичко 3 897 561 са лицата, които Законът е освободил от задължението да плащат здравни вноски, но им е дал правото да ползват безплатно медицинска помощ. Това са 55% от населението. Заедно с неосигурените 18.8% прави общо 73,8% от всички български граждани.
Погледнато от обратната страна едва 26,2% от населението или 1 812 298 души плащат здравни вноски. Същите тези хора, чрез данъците си плащат и за осигуряването на освободените от плащане. При население от 7,1 милиона души, огромната тежест на здравното осигуряване лежи на пещите на едва 1,8 милиона души. Докога ще издържат?
Такава здравно осигурителна система не може да се нарече солидарна. Както и да я наричате, обаче е сигурно, че системата не може да е устойчива.
За съжаление перспективите са дори по-лоши. На фона на емиграцията на хора в активна възраст и застаряването на населението, съотношението между тези, които плащат и останалите ще става още по-лошо.
Тази нерадостна картина не просто обуславя, а задължава да се направи преоценка на закона, в частта му кой плаща и кой не плаща здравни вноски.
Трябва ли например, държавата да плаща здравните вноски на държавни служители, военни, прокурори, съдии и следователи? Трябва ли правата на затворниците да са еднакви с правата на децата? Трябва ли да има максимален праг на осигуряване и колко точно трябва да е минималната здравна вноска? Държавният бюджет или бюджета на НОИ трябва да плаща вноските за пенсионерите, или те самите? Трябва ли размерът на здравната вноска да е еднакъв или може да е различен и това да се обвърже с пакета услуги, получавани от осигуреното лице? Трябва ли бюджета на НЗОК да е част от републиканския бюджет или може да се извади от Закона за публичните финанси? Накрая разбира се, трябва ли да има само един осигурител?
Тези въпроси не са нито нови, нито са всички, но са съществени. Разбира се Правителството може да не даде отговори, но от това положението не става по-добро. Напротив, отлагането на решенията, само ще ги направи по-болезнени. Д-р С. Кацаров

Маркирана като МЗ НЗОК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»