Вход

Денят на независимостта от друга гледна точка

independanceНа 22 септември България обявява независимост. До този ден държавата формално е зависима от Турция. На 9 септември ни окупира Съветския съюз и начело е поставен марионетен режим. През следващите 45 години, България е в тотална политическа, военна, икономическа и културна зависимост от СССР, макар формално да е независима държава. За това не е важно как се наричаш, а какво в действителност си. Денят на независимостта е повод да се замислим и за другите ѝ измерения. Тя е важна не само за междудържавните отношения, но и за тези в самата държава, между Правителството и гражданите.

Зависимостта дава власт над зависимия. В демократичните държави има баланс на властта на Правителството над гражданите. Този баланс се поддържа от разделението на властите (законодателна, съдебна и изпълнителна), от честните изборни и от икономическата свобода. Икономическата свобода на гражданите е в основата на политическата.
Да разгледаме развитието на здравната ни система от тази гледна точка – как през последните години се е променяла степента на зависимост на медиците от правителството и каква е икономическата свобода в сектора.
Падането на диктатора Живков оставя зависима от политическата власт здравна система. Тя е приравнена на администрацията, а всички лекари, сестри, фелдшери, санитари и друг персонал са работници в тази администрация. Така се и наричаха „здравни работници”. Абсолютно всичко се определяше от висшестоящия началник, а никой нямаше право да практикува професията си извън тази система.
С приемането на новата Конституция на лекарите е разрешено да разкриват частни кабинети, но здравната система си остава организирана по старому още почти едно десетилетие.
Голямата промяна настъпва в периода 1998-2001 година с въвеждането на здравно осигуряване. Създава се НЗОК, която се отделя административно и финансирането от държавата. Касата започва да заплаща на медиците за извършената работа, а не заплати. Разрешена е приватизацията, а частните лечебни заведения са приравнени юридически на държавните.
През 2002 година, обаче Парламентът решава да отмени приватизацията. Остават и до сега над 200 държавни и общински лечебни заведения. Това решение е една от съществените причини за големия брой болници, огромните дългове и високите нива на корупция. Ръководствата на всяко от тези лечебни заведения се назначават политически и са зависими от политиците.
Макар днес повечето медицински дейности да се за заплащат от НЗОК, процесът на прехвърлянето им от МЗ на НЗОК продължи цяло десетилетие – едва от началото на 2007, НЗОК започва да плаща изцяло на болниците, а чак през 2010 поема онколекарствата.
Отрицателните последици от това забавяне на развитието лесно могат да се докажат, макар да е трудно да се измерят количествено.
След годините на застой идва регрес. Постепенно административната и финансова независимост на касата са суспендирани. Няколко поредни смени на формата на управление и Правителството поема контрола. Министерството на финансите започва да решава всички големи въпроси а здравното осигуряване. Под неговото давление са приети лимити върху извънболничната помощ, после лимити над плащанията на болниците, а на края и лимити над лекарствата. НЗОК вече не плаща за дейност, а разпределя бюджети, формирани на исторически принцип. Парите на здравното осигуряване вече са обикновена бюджетна сметка.
За да може, обаче този модел да работи е необходимо броят на лечебните заведения да не се променя, защото увеличаването им неизбежно води до дефицит на бюджета. Приема се Националната здравна карта. С нея се забранява разкриването на нови лечебни заведения и дори нови лечебни дейности в съществуващите, без разрешението на министъра на здравеопазването.
Постепенно нормативната уредба добива чудовищни размери – над 10 000 страници закони, наредби, постановления, методики, алгоритми инструкции, заповеди и още и още. Хиляди неясни правила, процедури и ограничения, които не може да се научат камо и да се спазват. Ако ги нарушаваш, обаче винаги можеш да бъдеш санкциониран, когато не си послушен.
Въвеждат се медицинските стандарти, чиято първоначална цел е да се изхвърлят от здравното осигуряване по-малките предимно общински и частни болници, а освободения ресурс да се насочи към закъсалите финансово държавни болници. Първата цел не е постигната изцяло, но втората е успешно реализирана.
С медицинските стандарти се постига и друго. Те увеличават неимоверно изискванията за получаване на разрешение за дейност към лечебните заведения и обратно пропорционално, улесняват администрацията при отнемането на лиценза,защото е много по-трудно е да отговориш на изисквания разписани на няколко хиляди страници и много лесно е да откриеш нарушение на поне едно от стотици, ако не хиляди изисквания. При това мълчаливият отказ за издаване на лиценз не се санкционира, а обжалването на заповед за отнемане на лиценз не спира действието ѝ, според прието наскоро изменение в закона.
Въведеният със здравното осигуряване принцип на корпоративно договаряне между осигурените (НЗОК) и доставчиците (БЛС, БЗС), чрез подписване на Национален рамков договор стана само фасада. Законът вече дава правото на НЗОК сама да определи условията на работа, ако няма съгласие за НРД. Следователно медиците имат две възможности – да се съгласят с условията на НЗОК и да ги изпълняват или да не се съгласят и да ги изпълняват. Това формира вече не партньорски, а властнически отношения.
Правилата и ограниченията засягат професионалните, етичните и дори трудовите отношения. Почти всичко в здравната система вече се регулира от Правителството и неговите ведомства, а медиците са във висока степен зависими от него. Колкото по-голяма става тази зависимост, толкова по-голяма е властта на Правителството и толкова по-малка е икономическата свобода на медиците. Тази свобода, която медиците получиха в началото на века е вече в голяма степен отнета.
Ако гражданите са зависими за своята икономическа дейност от Правителството, то те рано или късно ще загубят и политическата си свобода. Ограничаването на политическата свобода ще бъде последвано от още по-голямо ограничаване на икономическата свобода и така спиралата се завърта и няма какво да я спре, за да достигне до крайната форма на несвобода – комунистическа диктатура.
Нека се замислим в деня на Независимостта, доколко самите ние сме независими, защото това има последици.  Д-р Стойчо Кацаров 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»