Вход

Кое е по-важно?

whatВсички болници, без оглед на собствеността, са потърпевши от някои лоши политически решения.
Когато казваме, че медицинския стандарт изисква 10 лекари в едно отделение, от които 6 със специалност, то това води до ненужни разходи, както на държавните,така и на общинските, така и на частните болници.
Когато казваме, че лимитите ощетяват болниците, това засяга в еднаква степен и държавните и частните и общинските. Степента на засягане се различава не по собствеността, а по развитието и разширението на дейността. Болници, които разкриват нови дейности или са повишили качеството си на работа, в резултат на което и са привлекли повече пациенти, са ощетени най-много от лимитите без значение кой е собственика.

Когато казваме, че Националната здравна карта блокира инвестициите, то това се отнася както за частните инвестиции, така и за държавните и за общинските инвестиции.
Забраната за сключване на договори с нови болници или структури на съществуващите спира развитието на системата като цяло и на всяка болница без оглед кой е нейният собственик.
Здравното министерство наруши издадените от него забрани за да пусне в действие нова структура в една държавна болница. Здравната каса сключи договори „по изключение” с 24 болници, неотговарящи на изискванията на нормативната уредба. От тях 21 бяха държавни, две общински и една частна.
Вижте какво сочи справката за платените от НЗОК на болниците пари, според вида на собствеността им:
През 2016 година НЗОК е имала договори с:
95 държавни лечебни заведения за болнична помощ. Общо, на всички тях са заплатени 878 870 956,15 лева или 55% от всички пари за болнична помощ.
107 частни лечебни заведения за болнична помощ. Общо, на всички тях са заплатени 461 195 135,25 лева или 28% от всички пари за болнична помощ.
121 общински лечебни заведения за болнична помощ. Общо, на всички тях са заплатени 273 489 477,68 лева или 17% от всички пари за болнична помощ.
Вижда се, че държавните болници са по-малко от 30% от всички болнични структури, но получават 55% от средствата.
37% от всички болнични структури са общински, но получават едва 17% от всички средства за болнична помощ.
Частните са 33% от структурите и получават 28% от парите.
Всеки може да си направи изводите има ли привилегировани и ако има, кои са те.
Във всеки случай опитите да се обяснят дълговете на едни с поведението на други са изцяло необосновани. Имаме печеливши държавни болници в градове с множество частни, както и имаме губещи държавни болници в градове и дори области, в които няма нито една частна болница.
Вярно е, че министърът на здравеопазването е принципал на държавните болници, но това не значи, че отговорностите му се простират само до тях. На табелката на вратата му пише „министър на здравеопазването”, а не „министър на държавните болници”. И в държавните и в частните болници работят лекари и медицински персонал, които са не по-малко български граждани от тези работещи в държавните болници. Както в държавните, така и в частните и в общинските болници се лекуват български граждани- здравноосигурени лица. Отговорността на министъра е за всички.
Ако една частна болница фалира, това е преди всичко проблем на нейните собственици, които ще загубят парите си. Когато, обаче фалират държавни болници, това се превръща в национален проблем. Трябва ли, обаче цялото общество да плаща дълговете, ако те са резултат на лошо управление и корупция? Собственика на частната болница носи отговорност за лошото управление с парите и имуществото си. Кой и с какво носи отговорност за лошото управление на държавната болница?
Числата по-горе показват кой колко пари е получил. Те обаче не показват ясно най-важното. Това не са платени пари за издръжка на държавни, частни или общински болници, както някой превратно ги представят. Това са пари, с които е заплатено лечението на български граждани - здравноосигурени лица. Освен това, те не са парите на здравния министър, министъра на финансите или надзорния съвет на НЗОК. Това са парите на гражданите, в това число хилядите работещи в държавните, общинските и частните болници.
Не е ли време да се запитаме кое е по-важно - кой е собственик или кой предоставя достъпна и качествена медицинска помощ?
Ако е второто нека съдим болниците по качеството на услугата и достъпността ѝ, а не по собствеността. Д-р Стойчо Кацаров

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»