БЛС: Огромна част от предложените промени в НРД 2018 са…

Българският лекарски съюз и Надзорния съвет на здравната каса обсъдиха днес на финална среща Националния рамков договор за 2018 г. Над 90% от предложенията на БЛС, включително и тези, направени в последния момент, са приети от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса за Националния рамков договор за 2018 г. Условията...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Ще плачете с кървави сълзи (ви…

Румяна Арнаудова, прокурор във ВКП, ръководител на отдел „Противодействие на корупцията, организираната престъпност и тероризма" и говорител на главния прокурор коментира пред БНТ, че едно от обвиняемите лица за незаконен...

Решения срещу корупцията при м…

Доклад с решения срещу корупцията в сектора на лекарствата и медицинските изделия обяви Центърът за превенция на корупцията и организираната престъпност, известен като БОРКОР. Сред препоръките са да се криминализират...

Осигуриха медицинско обслужван…

Медицинско обслужване за населението в Босилеград е осигурила общината за града и 36-те села. Прегледи от екипи на военномедицинска академия в Белград се извършват всеки петък по предварителен график, съобщават...

Зелма Алмалех: Стигмата към хората с психични разстройства е в резултат на необразованост и неинформираност.

zelmaЗелма Алмалех е журналист, кинодраматург в областта на документалното кино с дългогодишна практика. Работила е в БНТ като редактор, главен редактор на „Художествени програми”, член УС, била главен редактор на zdrave.net и агенция БГНЕС. Съуправител на Медиа Въпреки ООД, списваща интернет платформата за култура и изкуство Въпреки.com. Тя е сред учредителите на ЦЗПЗ и в момента член на УС на организацията.
Зелма, Вие сте сценарист на документален филм, свързан със стигмата на хората с психични разстройства. В течение на Вашето

проучване, как смятате, какви са най-често проявяваните предразсъдъци спрямо хората с такива заболявания?
Преди всичко трябва да кажа, че това е тема, която ме занимава, вълнува още от юношеските ми години. Имах шанса в едни години, когато тези теми бяха „табу” да прочета Фройд, Юнг и още друга литература, свързана с психиатрията. Дължа го на моята майка, светла й памет, която също беше журналистка и на приятелите ми, които в края на 60-те години като гимназисти попивахме света и към забраните се отнасяхме единствено с пренебрежение и ги заобикаляхме с все още запазената ни детска хитрост. После в Софийския университет имах изключителни преподаватели по социология Любен Николов и социална психология Георги Йолов, светла им памет и на двамата, които направиха всичко възможно ние да четем от засекретените фондове на Народната библиотека и библиотека на Университета световните психиатри. Съвсем не като бъдещи специалисти в медицината (тогава нямаше медицински факултет към СУ), а като бъдещи журналисти, които трябва да познават човека като духовност, като изяви, като състояние в моменти на страдание или радост. Това ми остана за цял живот, дори и сега се шегувам, че само нямам диплома, хайде да не за психиатър, но поне за психолог, защото извън много прочетеното, професията ме е срещала с невероятно много хора от възрастни неграмотни хора по отдалечените села до хора с благороднически титли и световни знаменитости. Има и други подробности в професионалния ми живот – преди повече от 30 години бях редактор на филм за психиатрията в Раднево и малко по късно на три телевизионни предавания, посветени на психодрамата като български опит. Спирам до тук. Това беше малка лична обосновка защо за мен е важна тази тема, дори в момента чета книгата на американския психиатър Ървин Д. Ялом „Лъжи на дивана”. Но да се върна към въпроса Ви, крайно време е. Основният предразсъдък е странният за мен срам и страх, че в семейството има човек с психични проблеми. И „луд” става като дагма. А никой от нас не е застрахован. Да не забравяме, че в такива състояние изпадат чувствителните хора, много от тях, ако погледнем фактите са тези, които движат света в науката изкуството. Само два-три примера Айнщайн, Ван Гог, Достоевски и колко още с днешна дата, за които знаем или не знаем. Призивът ми е – четете, бе хора, гледайте филми, утре може да бъдете един от тях. Отново ще кажа причината е страх, срам и ще добавя безотговорност към човека в беда. Кой от нас не е бил в депресия по различни причини, но не всеки може да се вземе в ръце. Трябва рамо, разбиране. И основният предразсъдък, за мое огромно съжаление, идва от медиите, които в това търсят сензация, налагана им от работодателите. Тогава човещината изчезва. Само бих допълнила, че тези, главно млади колети, които вътрешно не са съгласни с това отвратително отразяване на някоя случка я в психиатрия, я на улицата, рано или късно ще изпаднат в депресия от несъгласие с работодателите си, но подчинявайки се на изискванията му в стремежа си да запазят работното си място. Какво правим тогава?
Каква е основната причина за негативното отношение към тези хора според Вас и как би могла да бъде преодоляна тази стигма?
Аз почти отговорих на този въпрос, но ще допълня – необразованост и неинформираност е причината. Това важи и за лекарското съсловие, което гледа на специалистите психиатри по различен начин. Семейните лекари, които не са достатъчно подготвени не само в тази сфера не смеят да застанат срещу проблема. А и основното държавата изобщо няма грижа за този сектор, което е нейно задължение и едва ли не прави подаяние за нормалното функциониране на отделенията по психиатрия или специализираните болници. Положението е трагично и защо, питам…Там има хора със страдание и лекари заедно с другия персонал, които всеки ден се борят за душите им. Страхът и срамът само задълбочават проблема. Той може да бъде преодолян само с доброта и разбиране. Има примери. Навремето Теодора Захариева – нашият патрон, светла й памет захвърли перуката си на онкоболна след химиотерапия и в голяма степен промени отношението към хората с онкологични заболявания и сега малцина се страхуват да споделят проблема си. Не, че всичко е ОК, но не е същото. Това важи и за хората с психични заболявания, но тук е думата на близките им, те са рамото.
На какъв етап е филмът, който заснемате? Кога ще можем да го гледаме?
В голяма степен филмът е заснет, благодарение и на експертите по проекта. Случиха се много събития и тук е мястото да им благодаря за това, което правят. Както се казва респект към всички тях. Невероятно отдаденост и мотивация, значи има надежда. Във филма участват и видни български хора на изкуството, които са винаги готови да подкрепят каузата да приемем хората с психични проблеми не само от съчувствие, а и да ги считаме не по-различни от нас, които уж сме абсолютно здрави. Филмът ще бъде видян през октомври, живот и здраве, заедно с други филми не само български по темата игрални документални.
Освен журналист и кинодраматург, Вие сте част от управителния съвет на ЦЗПЗ. В тази връзка как оценявате състоянието на здравната система у нас?
Много труден въпрос, защото искам да се абстрахирам от факта, че съм член на УС на ЦЗПЗ, а искам да се поставя на мястото, просто, на мястото на един български гражданин. И става още по-сложно. Понякога, съвсем не фукливо, си мисля, че екипът на ЦЗПЗ върши изключителна работа да помага на хората – пациенти и лекари, нямам предвид себе си, аз само помагам в други свои компетенции. Проблемът в нашето здравеопазване е, че хората, независимо дали живеят в отдалечено село или в голям град нямат сигурност, когато имат здравословен проблем, плащали са си осигуровките могат да разчитат на системата. Това е проблемът. За мен лично е нелепо да има данък вредни храни, например. Образовайте хората какво е добро, какво не. Къде е профилактиката? НПО-та ли трябва да осигуряват скринигиге, както прави ЦЗПЗ, например. Много са въпросите и защо непрекъснато МЗ се опитва да открие топлата вода, когато тя е открита отдавна. В крайна сметка ние сме член на ЕС, светът е отворен и можем да почерпим от чуждестранния опит. В този смисъл нашата здравна система е твърде бюрократизирана, тромава и някак си винаги в ущърб и на пациента и на лекаря. Да не говорим колко е подценен другият, но много важен медицински персонал като сестрите, например, като заплащане. Говоря за държавните и общински болници, където вече те са на изчезване и всякакви медицински стандарти, според СЗО за нарушени. С бумащини и гръмки фрази това няма да стане. Няма да стане и с прекрасните лекари, които имаме. Трябват здравни политики, а не ПР-ски телевизионни изпълнения. В този смисъл не е добро това, което ни се случва в здравната система, то е същото, както в други изключително важни сектори като образованието и правосъдието, например. Трябват широта на мисленето, адекватност и анализ къде изтичат парите, които не са малко, а не достигат никога. Смислен анализ, без гръмки думи, ако е възможно, както действа ЦЗПЗ и помага и на лекари и пациенти, но не е Министерство.

Въпросите зададе Александра Иванова

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно...  Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права... Прочети още ...

Облачно

5°C

София

Облачно

Влажност: 85%

Вятър: 28.97 km/h

  • Облачно
    21 Фев 2018 7°C 1°C
  • Облачно
    22 Фев 2018 6°C 3°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»