Вход

Звучи ли ви познато?

“- Аз напуснах, когато преди няколко години медицината мина под държавен контрол- каза доктор Хендрикс.- Знаете ли какво е необходимо randtза да направите мозъчна операция? Знаете ли какви умения изисква това, колко години страстно, безмилостно, съсипващо отдаване, за да се постигнат тези умения? Тъкмо това не бих оставил на разположението на хора, чиято единствена квалификация, с която ме управляват, е способността им да бълват измамни общи приказки, заради които са били избрани да имат привилегията да налагат желанията си, с пистолет в ръка. Не бих им позволил да диктуват целите, на които са били посветени годините ми на обучение, или пък условията на работата ми, или пък избора ми напациенти, или размера на възнаграждението ми. Забелязах, че във всички дискусии, които предшестваха поробването на медицината, хората обсъждаха всичко- освен желанията на лекаря. Хората мислеха само за „благоденствието“ на пациента, без да мислят за тези които трябва да го осигурят. Лекарят да има право, желание или избор по въпроса се смяташе за себичност, която няма общо с въпроса; работата му не е да разбира, разправяха те, а само да „служи“. Това, че човек, който е готов да работи под принуда, е твърде опасен дивак, за да му се поверява да работи дори и с добитък, никога не е хрумвало на тези, които искаха да помагат на болните, като направят живота невъзможен за здравите. Често съм се чудил на самодоволството, с което хората утвърждават правото си да ме поробят, да контролират работата ми, да принуждават волята ми, да насилват съвестта ми, да задушават ума ми- и все пак от какво се надяват да зависят, когато легнат на операционната маса под ръцете ми? Техният морален кодекс ги е научил да вярват, че е безопасно да разчитат на добродетелта на жертвите си. Е, тъкмо тази добродетел оттеглих. Нека открият какви лекари ще произведе сега тяхната система. Нека открият, че в операционните и в болниците си не е безопасно да оставят живота си в ръцете на човек, чийто живот са задушили. Не е безопасно, ако той е от онези хора, които негодуват срещу това- и още по-малко, ако е от онези, които не го правят.“

 

Атлас изправи рамене, Айн Ранд,  1957г.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»