Вход

Националната здравна карта залага на карта здравето на нацията

Мнение на Красимир Грудев – управляващ съдружник в МБАЛ Тримонциум ООД и член на УС на НСЧБ
k.grudevВ приетия от НС ЗИД на ЗЛЗ, един от основните моменти са промените в глава шеста „НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА КАРТА. ОБЛАСТНИ ЗДРАВНИ КАРТИ”.
С тях се дефинира, че Националната здравна карта е нещо, чрез което се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и чрез което се осъществява националната здравна политика.

Би трябвало да се очаква, че новите разпоредби ще са свързани точно с това да доразвият, конкретизират и подредят оскъдните и хаотични текстове в досегашния закон и да посочат поне нормативно мерките (включително и такива, несвързани с финансиране по линия на НЗОК), които държавата трябва да предприеме за справяне с недостига и дори липса на специалисти и лечебни структури от много видове и в много области. Това би трябвало да бъде основна грижа в здравеопазването за всяка държава.
 
Вместо това обаче, посочените промени в картата се занимават в повечето случаи с „излишъците”. Освен обръщане внимание на спешната помощ по места и въвеждането на изискването за недефинираното към момента „комплексно лечение”, основните мерки, които Националната здравна карта предлага за реформиране на здравеопазването у нас, са свързани с броя и разпределението на болничните легла и особено със случаите на „надвишаването” им над потребностите по области и специалности, нещо, което въобше отсъства в предишните й варианти. В последната редакция на ЗЛЗ 13 нови алинеи се занимават само с болничните легла.

С това общо взето приключват и промените в Националната здравна карта.

Тенденциозността тук е повече от очевидна. Отдавна лансираната и в официални документи и в медийтото пространство теза, че болниците и болничните легла у нас са много е станала лайтмотива на промените в ЗЛЗ.

Първият въпрос тук естествено е така ли е в действителност. Но далеч по-важният от него въпрос е: Регулирането на броя и разпределението на болничните легла ли е панацеята за качественото здравеопазване у нас? Не залага ли на карта здравето на нацията прекаленото вторачване на Националната здравна карта в болничните легла? Не измества ли то, съзнателно или несъзнателно, акцента на реформата в здравеопазването във второстепенна насока?

Отговорът разбира се не може да бъде еднозначен. За Националната здравна карта са важни вида, броя и разпределението и на специалистите, и на лечебните заведения, и на медицинските дейности, и на високотехнологичните методи за лечение и т. н., и в частност и на болничните легла. Но относителната им тежест в осъществяването на качественото здравеопазване у нас и политиките на регулирането им трябва да са резултат от осъществяването на концепция за Националната здравна карта, каквато у нас няма. Оттам идва и спорадичността и спорността на предлаганите промени.

По принцип Националната здравна карта като диагностичен инструмент би трябвало да бъде една от основите на Националната здравна стратегия, а като регулаторен инструмент би трябвало да бъде един от лостовете за осъществяване на националната здравна политика и мястото и в така структурираното българско законодателство е в Закона за здравето. В предлагания й вид и място обаче, тя е по-малко диагностичен и повече рестриктивен инструмент, насочен към ограничаване на дейности и пестене на пари.

Въвеждането на Националната здравна карта е неприкрит опит да се намали обема дейности, плащани от НЗОК до онзи минимум, който е максимално възможният за изпълнение от определения за всяка област брой легла, работещи по НЗОК и този минимум да не може да се надхвърля по обективни причини (липса на такива легла).

На същата „управленска философия“ е подчинен и Проектът на „Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори“. Те дават очевидно предимство на държавните многопрофилни болници за сметка на общинските и специализираните частни болници. Освен това, тук е заложено поредното противоречие. Критериите дават предимство на болници, чиито клиники и отделения са с второ и трето ниво на компетентност, а чрез здравната карта се намаляват именно леглата от трето и второ ниво на компетентност.  

Стремежът да се намалят разходите за болнично лечение чрез чисто административни мерки, пречещи на болниците да сключат договор с НЗОК, не е нещо ново, но е неприкрит мотив и на този пореден проект.

Няма да коментираме, че предлагания и в Картата и в Критериите „административно-географски” подход едва ли реално ще отчете лечението на пациенти от други области, исторически оформилата се концентрация на специалисти и структури по места, достъпността и географското положение, правата за свободен избор и предпочитанията на пациентите. Ще се опитаме обаче да прогнозираме как той би се отразил на качеството на здравеопазването.

Въпроси и отговори

Какво ще стане със свободните легла?

Логично е те да бъдат закрити, което неминуемо ще доведе до загуба на инвестиции. Но дори и това не може да стане, защото в повечето случаи отделенията, към които те са, ще паднат под изискванията на стандартите за минимален брой легла и ще трябва да бъдат закрити.
Втора възможност – ще работят само с платени пациенти. При сегашните възможности на българите да плащат за медицински услуги, това може да се случи само в два-три големи града и пак капацитета на използването на тези легла ще падне в пъти.
Резултат: замразен материален  ресурс, който не произвежда медицински услуги, намаляване ефективността на лечебното заведение, безсмислени разходи по подръжката на нещо, което не работи.

Какво ше стане с ненатоварените по тази причина отделения?

Ефективността и леглоизползваемостта рязко падат (последното е и сериозен проблем за поддържане изискванията на стандартите).
Вследствие на първото – невъзможност отделенията да минат в по-високо ниво на компетентност, да надграждат и разширяват дейността си.
Резултат: стагнация в развитието на отделните специалности по места, поддръжка на ненужно висока бройка наети специалисти (последното е изискване на стандартите за поддържане на ниво на компетентност, независимо от възможностите за използването им) при намален обем работа.

Какво ше стане с ненатоварените по тази причина болници?

Рязко увеличение на общите и постоянни разходи (ток, отопление, поддръжка на сграден фонд и апаратура, заплати, осигуровки, данъци, административно, информационно, външно обслужване и т. н.) спрямо намалените приходи.
Закриване на отделения. Съкращаване на персонал.
Резултат: увеличаване на задлъжнялостта, възможни фалити.

Какво ше стане с лекарите и специалистите по здравни грижи, работещи в тези болници?

Намаляване на възнагражденията. Ограничаване на възможностите за професионално развитие. Повишаване на риска от деквалификация. Ограничаване на възможностите за специализации и назначаване на млади специалисти.
Резултат: емиграция на лекари и специалисти по здравни грижи в чужбина.

Какво ше стане с пациентите?

Ограничаване на правото на свободен избор на лечебно заведение. Липса на алтернатива при недобро лечение. Цели области могат да останат без определени отделения и специалисти (това вече се случва).
Удължаване листата на чакащите. Повишаване на риска от усложнения на заболяванията. По-дълъг срок и по-висока цена на възстановяването. Увеличаване на цените на свободния пазар. Възможно увеличение (при намаленото предлагане) на размера на доплащането и корупцията.
Резултат: Влошаване на качеството за потребителите.

Какво ше стане със системата на здравеопазването?

Закрепостяване на пациентите по райони и към определени болници. Бетониране на съществуващата болнична инфраструктура. Невъзможност за поява на нови болници. Твърдо лимитиране на броя хоспитализации, независимо от нуждите. По-висока обществена цена за забавеното лечение. Обвързване на системата само и единствено с работата с НЗОК. Възможно преминаване към бюджетно здравеопазване.
Резултат: Застой в развитието на системата и дори връщане назад.

Какво ше стане с икономическия отрасъл „здравеопазване”?

Силно ограничаване на пазара на медицински услуги. Ограничаване на конкуренцията. Утвърждаване на монопола на „избраните” болници. Намаляване на интереса от инвестиции в отрасъла. Стагнация на инвестициите в нови методи и апаратура.
Резултат: Намаляване дела на частните и общински болници в отрасъла и доминация на тези, контролирани от държавата. Отваряне на възможност за силно централизирано административно регулиране на предлагането и потреблението на медицински услуги.

Бъдещето ще покаже кое от всичко това ще се случи. Картите обаче вече са раздадени. Време е за залозите.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»