БЛС: Огромна част от предложените промени в НРД 2018 са…

Българският лекарски съюз и Надзорния съвет на здравната каса обсъдиха днес на финална среща Националния рамков договор за 2018 г. Над 90% от предложенията на БЛС, включително и тези, направени в последния момент, са приети от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса за Националния рамков договор за 2018 г. Условията...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Ще плачете с кървави сълзи (ви…

Румяна Арнаудова, прокурор във ВКП, ръководител на отдел „Противодействие на корупцията, организираната престъпност и тероризма" и говорител на главния прокурор коментира пред БНТ, че едно от обвиняемите лица за незаконен...

Решения срещу корупцията при м…

Доклад с решения срещу корупцията в сектора на лекарствата и медицинските изделия обяви Центърът за превенция на корупцията и организираната престъпност, известен като БОРКОР. Сред препоръките са да се криминализират...

Осигуриха медицинско обслужван…

Медицинско обслужване за населението в Босилеград е осигурила общината за града и 36-те села. Прегледи от екипи на военномедицинска академия в Белград се извършват всеки петък по предварителен график, съобщават...

Националната здравна карта залага на карта здравето на нацията

Мнение на Красимир Грудев – управляващ съдружник в МБАЛ Тримонциум ООД и член на УС на НСЧБ
k.grudevВ приетия от НС ЗИД на ЗЛЗ, един от основните моменти са промените в глава шеста „НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА КАРТА. ОБЛАСТНИ ЗДРАВНИ КАРТИ”.
С тях се дефинира, че Националната здравна карта е нещо, чрез което се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и чрез което се осъществява националната здравна политика.

Би трябвало да се очаква, че новите разпоредби ще са свързани точно с това да доразвият, конкретизират и подредят оскъдните и хаотични текстове в досегашния закон и да посочат поне нормативно мерките (включително и такива, несвързани с финансиране по линия на НЗОК), които държавата трябва да предприеме за справяне с недостига и дори липса на специалисти и лечебни структури от много видове и в много области. Това би трябвало да бъде основна грижа в здравеопазването за всяка държава.
 
Вместо това обаче, посочените промени в картата се занимават в повечето случаи с „излишъците”. Освен обръщане внимание на спешната помощ по места и въвеждането на изискването за недефинираното към момента „комплексно лечение”, основните мерки, които Националната здравна карта предлага за реформиране на здравеопазването у нас, са свързани с броя и разпределението на болничните легла и особено със случаите на „надвишаването” им над потребностите по области и специалности, нещо, което въобше отсъства в предишните й варианти. В последната редакция на ЗЛЗ 13 нови алинеи се занимават само с болничните легла.

С това общо взето приключват и промените в Националната здравна карта.

Тенденциозността тук е повече от очевидна. Отдавна лансираната и в официални документи и в медийтото пространство теза, че болниците и болничните легла у нас са много е станала лайтмотива на промените в ЗЛЗ.

Първият въпрос тук естествено е така ли е в действителност. Но далеч по-важният от него въпрос е: Регулирането на броя и разпределението на болничните легла ли е панацеята за качественото здравеопазване у нас? Не залага ли на карта здравето на нацията прекаленото вторачване на Националната здравна карта в болничните легла? Не измества ли то, съзнателно или несъзнателно, акцента на реформата в здравеопазването във второстепенна насока?

Отговорът разбира се не може да бъде еднозначен. За Националната здравна карта са важни вида, броя и разпределението и на специалистите, и на лечебните заведения, и на медицинските дейности, и на високотехнологичните методи за лечение и т. н., и в частност и на болничните легла. Но относителната им тежест в осъществяването на качественото здравеопазване у нас и политиките на регулирането им трябва да са резултат от осъществяването на концепция за Националната здравна карта, каквато у нас няма. Оттам идва и спорадичността и спорността на предлаганите промени.

По принцип Националната здравна карта като диагностичен инструмент би трябвало да бъде една от основите на Националната здравна стратегия, а като регулаторен инструмент би трябвало да бъде един от лостовете за осъществяване на националната здравна политика и мястото и в така структурираното българско законодателство е в Закона за здравето. В предлагания й вид и място обаче, тя е по-малко диагностичен и повече рестриктивен инструмент, насочен към ограничаване на дейности и пестене на пари.

Въвеждането на Националната здравна карта е неприкрит опит да се намали обема дейности, плащани от НЗОК до онзи минимум, който е максимално възможният за изпълнение от определения за всяка област брой легла, работещи по НЗОК и този минимум да не може да се надхвърля по обективни причини (липса на такива легла).

На същата „управленска философия“ е подчинен и Проектът на „Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори“. Те дават очевидно предимство на държавните многопрофилни болници за сметка на общинските и специализираните частни болници. Освен това, тук е заложено поредното противоречие. Критериите дават предимство на болници, чиито клиники и отделения са с второ и трето ниво на компетентност, а чрез здравната карта се намаляват именно леглата от трето и второ ниво на компетентност.  

Стремежът да се намалят разходите за болнично лечение чрез чисто административни мерки, пречещи на болниците да сключат договор с НЗОК, не е нещо ново, но е неприкрит мотив и на този пореден проект.

Няма да коментираме, че предлагания и в Картата и в Критериите „административно-географски” подход едва ли реално ще отчете лечението на пациенти от други области, исторически оформилата се концентрация на специалисти и структури по места, достъпността и географското положение, правата за свободен избор и предпочитанията на пациентите. Ще се опитаме обаче да прогнозираме как той би се отразил на качеството на здравеопазването.

Въпроси и отговори

Какво ще стане със свободните легла?

Логично е те да бъдат закрити, което неминуемо ще доведе до загуба на инвестиции. Но дори и това не може да стане, защото в повечето случаи отделенията, към които те са, ще паднат под изискванията на стандартите за минимален брой легла и ще трябва да бъдат закрити.
Втора възможност – ще работят само с платени пациенти. При сегашните възможности на българите да плащат за медицински услуги, това може да се случи само в два-три големи града и пак капацитета на използването на тези легла ще падне в пъти.
Резултат: замразен материален  ресурс, който не произвежда медицински услуги, намаляване ефективността на лечебното заведение, безсмислени разходи по подръжката на нещо, което не работи.

Какво ше стане с ненатоварените по тази причина отделения?

Ефективността и леглоизползваемостта рязко падат (последното е и сериозен проблем за поддържане изискванията на стандартите).
Вследствие на първото – невъзможност отделенията да минат в по-високо ниво на компетентност, да надграждат и разширяват дейността си.
Резултат: стагнация в развитието на отделните специалности по места, поддръжка на ненужно висока бройка наети специалисти (последното е изискване на стандартите за поддържане на ниво на компетентност, независимо от възможностите за използването им) при намален обем работа.

Какво ше стане с ненатоварените по тази причина болници?

Рязко увеличение на общите и постоянни разходи (ток, отопление, поддръжка на сграден фонд и апаратура, заплати, осигуровки, данъци, административно, информационно, външно обслужване и т. н.) спрямо намалените приходи.
Закриване на отделения. Съкращаване на персонал.
Резултат: увеличаване на задлъжнялостта, възможни фалити.

Какво ше стане с лекарите и специалистите по здравни грижи, работещи в тези болници?

Намаляване на възнагражденията. Ограничаване на възможностите за професионално развитие. Повишаване на риска от деквалификация. Ограничаване на възможностите за специализации и назначаване на млади специалисти.
Резултат: емиграция на лекари и специалисти по здравни грижи в чужбина.

Какво ше стане с пациентите?

Ограничаване на правото на свободен избор на лечебно заведение. Липса на алтернатива при недобро лечение. Цели области могат да останат без определени отделения и специалисти (това вече се случва).
Удължаване листата на чакащите. Повишаване на риска от усложнения на заболяванията. По-дълъг срок и по-висока цена на възстановяването. Увеличаване на цените на свободния пазар. Възможно увеличение (при намаленото предлагане) на размера на доплащането и корупцията.
Резултат: Влошаване на качеството за потребителите.

Какво ше стане със системата на здравеопазването?

Закрепостяване на пациентите по райони и към определени болници. Бетониране на съществуващата болнична инфраструктура. Невъзможност за поява на нови болници. Твърдо лимитиране на броя хоспитализации, независимо от нуждите. По-висока обществена цена за забавеното лечение. Обвързване на системата само и единствено с работата с НЗОК. Възможно преминаване към бюджетно здравеопазване.
Резултат: Застой в развитието на системата и дори връщане назад.

Какво ше стане с икономическия отрасъл „здравеопазване”?

Силно ограничаване на пазара на медицински услуги. Ограничаване на конкуренцията. Утвърждаване на монопола на „избраните” болници. Намаляване на интереса от инвестиции в отрасъла. Стагнация на инвестициите в нови методи и апаратура.
Резултат: Намаляване дела на частните и общински болници в отрасъла и доминация на тези, контролирани от държавата. Отваряне на възможност за силно централизирано административно регулиране на предлагането и потреблението на медицински услуги.

Бъдещето ще покаже кое от всичко това ще се случи. Картите обаче вече са раздадени. Време е за залозите.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно...  Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права... Прочети още ...

Облачно

5°C

София

Облачно

Влажност: 85%

Вятър: 28.97 km/h

  • Облачно
    21 Фев 2018 7°C 1°C
  • Облачно
    22 Фев 2018 6°C 3°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»