Вход

Адв. Анели Чобанова: Българското общество е в крак с европейските ценности само на хартия

AneliChobanovaАнели Чобанова е магистър по право, докторант на БАН по „Международно публично право“. Депутат в 39-то Народно събрание. Адвокат Чобанова има практика по административни, трудово-правни, семейни и имуществени дела със специализация по дела в защита на нарушени човешки права и защита от дискриминация и защита пред съда в Страсбург.

Създател на неформалната група „Парламентаристи за взаимодействие с хората с увреждания и лицата в неравностойно положение в Република България“. Професионалната й автобиография включва и работа като: инженер, преподавател, главен инспектор, специалист по маркетинг, управител и др. Автор е на множество законопроекти, автор е и на книгата „Търговски аспекти в международните частноправни и публичноправни взаимоотношения по вътрешните европейски водни пътища“.

В какви размери се "шири" дискриминацията в България и хората наясно ли са със същността на това понятие?
Дискриминацията в България е доста разпространено явление, което за съжаление вместо да намалява проявленията си, с времето придобива все по-големи размери. Противно на налаганите ни от някои заинтересовани субекти мнение, дискриминацията у нас не е най-често срещана нито по етнически, нито по полов признаци. Най-широко разпространената в България дискриминация е свързана с упражняването правото на труд. Това са: "тормозът" на работното място, дискриминацията по признака "лично положение", дискриминацията по признака "възраст" и дискриминацията по признака "синдикална принадлежност". Не по-малко разпространена и значима е дискриминацията по признак "увреждане". Хората с увреждания по принцип съставляват едно специфично малцинство, което в България варира по численост от 900 000 до 1 200 000 лица. В себе си това малцинство поглъща всяко друго малцинство в нашата страна, тъй като уврежданията не спохождат само един или друг етнос или само представителите на един или друг пол. Ето защо, към хората с увреждания, както по закон, така от хуманна и морално-етична гледна точка е нужен по-специален подход, за да могат да бъдат изравнени възможностите им и задоволени възможно най-пълно специфичните им потребности.
Не случайно отношението на едно общество към хората с увреждания е измерител за неговата демократичност и толерантност.
За съжаление българското общество и най-вече управляващото такова, не е никак толерантно и само на хартия е в крак с европейските ценности. Практически живеем в едно крайно егоистично и жестоко общество, в което човешкия живот и достойнство могат да бъдат пожертвани по всяко време. Красноречив пример за това е ширещата се недостъпност на архитектурната среда за лица с увреждания. И това вече 10 години след влизането в сила на изричната законова повеля за осигуряване на свободен достъп до обществените сгради в България и по времето, когато в останалата част от Европа отдавна са забравили за съществуването на подобен проблем.
Друг е проблема, че хората в България не познават добре правата си, а ако ги поназнайват, доста от тях предпочитат да не си навличат главоболието да си ги търсят. А който все пак ги потърси, нека се въоръжи със здрави нерви, распутинова издържливост и волско търпение, за да дочака резултат от мудното ни правораздаване.

Като човек, борещ се активно за правата на хората, как смятате, защитени ли са правата на децата в частност?

В качеството си на почетен председател на СНЦ "Конфедерация за защита от дискриминация" и в качеството си на лице, упражняващо свободната си професия в сферата на защитата на основните човешки права и свободи, включително и според европейското право, особено много държа на спазването на законодателството в България, такова, каквото то е било замислено и създадено.
Но на въпроса, у нас защитата на правата на децата е заместена от някаква смесица от механично привнесени отвън практики и типично българския маниер да се употребява закона за задоволяване на частни интереси от лица, упражняващи държавни и обществени властови длъжности. Не казвам, че всички в този сектор са с такова изкривено поведение, но повечето са. Резултатът е - липса на адекватна, ефективна и своевременна защита според интереса на детето и превратно тълкуване на закона от лица и органи, чиято компетентност се простира само до неговото приложение, но не и за тълкуването му.
Съществува ли "детска мафия" у нас?
Нееднократно съм го заявявала - да. И в нея са вплетени длъжностни лица от най-различни сектори на обществените ни правоотношения. А също така - и толерирани от властта НПО.
Какви са наблюденията Ви върху приемното родителство? Проверяват ли се щателно кандидатите за приемни родители?
Идеята за приемно родителство по принцип не е лоша, но практическото и приложение в много случаи е порочно. Порочно е, че в центъра на вниманието на компетентните органи не стои висшия интерес на детето, а нещо друго. Интересът на детето, неговите емоции и мнение много слабо, а понякога никак не интересува отговорните социални служби и техните служители. На детето и неговите родители често се гледа като на стока и средство за печелене на пари.
Що се касае до подбора на приемните родители, то аз нямам поглед над това как той се извършва точно. За мен е по-важен въпроса "Кой го извършва?" Защото е обществена тайна фактът, че за да станеш социален работник е достатъчно да отговориш на условието да си завършил някакво средно образование. При това положение е интересно как например строителен техник, ставайки социален работник ще бъде професионално подготвен, за да извършва преценка за наличие на родителски капацитет или на синдром на родителско отчуждение или на конфликт на лоялност у детето?
При определянето на приемен родител или на приемно семейство, не се прави преценка и на възрастта на приемните родители спрямо възрастта на детето. Не са редки случаите, констатирани в моята практика, когато получавайки за отглеждането на едно дете от приемно семейство сумата от около 700 лв. месечно, детето да ходи с окъсани овехтели дрешки, полугладно и в недобро здравословно състояние, а дете на 2-4 годишна възраст да бъде отглеждано в семейство от над 65-годишни приемни родители.
Като част от екипа на ЦЗПЗ, вие водите дела, свързани с нарушени права в здравеопазването, в тази връзка каква дефиниция бихте дали на понятието "лекарска грешка"?
Не е моя работа да давам определения на правни или други явления от правно-обществения порядък. За това си имаме нормотворци. А аз се числя към оная гилдия, която прилагайки повелите и принципите на правото осъществява защитата на лица пред съдилищата и административните органи.
Що се касае до посоченото от Вас понятие "лекарска грешка", то за такова към настоящия момент правна дефиниция липсва. Вярно е, че като член на ЦЗПЗ и адвокат към същото сдружение, осъществявам процесулна защита и по дела, наричани за по-кратко на жаргон дела за "лекарски грешки". Всъщност делата са с предмет - търсене на отговорност за вреди, причинени на пациенти в лечебни заведения на болничната или доболнична помощ от наети от тях лекари или екипи при упражняване на медицинската професия. Тази отговорност може да бъде обусловена или от проява на немарливост при изпълнение на лекарската професия и по повод предоставяне на здравна услуга, или от отказ за предоставянето и.
Надявам се да съм отговорила на въпросите Ви изчерпателно и най-вече откровено.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»