Вход

Клиничната патология у нас е много далече от световните стандарти

Разговаряме с д-р Стоян Алексов, патоанатом, Председател на Българската асоциация по патология. Д-р Алексов, защо избрахте да станете патолог?
pathologyПричината да стана патолог е професор Сивчев, който в първите години от следването ми в Медицинска академия София, успя да ме убеди, че това е най-трудната и най-важната медицинска специалност, т.е. медицината е патология.

Клиничната патология е сред най-бурно развиващите се медицински специалности. Модерната патология няма нищо общо с представата на хората. Кои са най-новите технологии, които навлязоха през последното десетилетие?
Какво е патологията? – Патологията е медицинска специалност, която включва в себе си следните звена: цитология, имуноцитохистохимия /за обикновения човек цитологията се свързва най-често с профилактични цитонамазки при гинекологични изследвания, особено важна за ранно диагностициране на цервикалания карцином/; хистологични-биопсични изследвания – всички тъкани и органи отстранени от човешкото тяло задължително подлежат на хистологично изследване; имунохистохимични изследвания, молекулярно патологични изследвания, аутопсионна дейност и електронно микроскопски изследвания.
Новото, което навлезна от 10 години в патологията е следваща генерация на секвениране (NGS) на туморите за доказване на мутационния статус и връзката с т.нар. таргетни терапии. През последните 2 години водещи патолози в САЩ започнаха да изследват всяка клетка в тумора за копийна вариабилност, при което се доказа изключително разнообразие и хетерогенност на туморите. Това предопределя и нов начин на мислене и терапевтичен подход.

Кои от тях се използват масово в страната ни, например при диагностиката на рака на гърдата?
histologyЗа съжаление в България единственото имунохистохимично изследване, което се покрива от НЗОК е панел от ХЕР-2, Естрогенов рецептор, Прогестеронов рецептор. Всички други тумори не подлежат на точна и ясна хистологична верификация. т.е. патолозите в България нямат никаква възможност за точна и адекватна имухистохимична верификация на туморите както е изскването на СЗО.

По Ваша инициатива и с подкрепата на Българската асоциация по патология, Варна стана един от домакините на Европейското училище по патология – ESCOP. Ще продължи ли това и през следващите години и нужна ли ви е държавна подкрепа за тази инициатива?
Европейското училище по патология във Варна е съвместен проект между Българска асоциация по патология, Българско дружество по патология и Медицински университет Варна. Това е единственият и най-добър метод за обучение на български патолози. Европейската асоциация по патология удобри Варна като център на обучение за следващите четири години. Необходимо е БЛС да зачисли този курс към своята програма за продължително медицинско обучение.

Нека очертаем основните проблеми на Българската патология. Преди няколко години доведохте в София почти всички водещи европейски патолози, начело с проф. Майкъл Уелс. Оценката им за нивото на Българската патология тогава не беше много ласкава. Дали би била различна тази оценка, ако ги попитаме сега?
За съжаление за изминалите шест години не се направи абсолютно нищо за българската патология. На срещата в Брюксел на 24.02.2017 на УС на Европейската асоциация по патология беше отчетено, че България е последна в развитието на патологията в ЕС по три основни показатели. Липса на финансиране, липса на обучение и липса на адекватен стандарт по патология. Настоящият президент на Европейската асоциация по патология проф. Пиер Бедоса и новоизбраният президент д-р Дина Тиниакос потвърдиха готовността си да дойдат в България и да помогнат на българските патолози. /https://www.esp-pathology.org/about-esp/structure-governance/executive-committee.html/

Какво е състоянието на човешките ресурси? Все още ли сме в ситуация на малък брой специалисти, повечето от които в напреднала възраст?
Категорично ДА. И по-големият проблем всъщност е, че водещи патологоанатомични лаборатории в България се ръководят от патолози в доста напреднала пенсионна възраст, което е абсолютно недопустимо за ЕС.

Вие сте инициатор на въвеждане на стандартизация на протоколите и формите за отговаряне, използвани в клиничната патология. Инициативата Ви беше подкрепена от здравните власти, но така и не се въведе в практиката. Имате ли обяснение защо?
Тук проблемите са на ниво компетентност на някои патолози, национални консултанти, министри на здравеопазването, председатели на БЛС и директори на НЗОК. Предложените форми за систематизирано отговаряне по субспециалности в патологията са публикувани на сайта на Royal College of Pathology https://www.rcpath.org/profession/publications/cancer-datasets.html и на сайта на International Collaboration of Cancer Reporting http://www.iccr-cancer.org/datasets Тази методика за отговор на биопсични изследвания е препоръка от Европейската асоциация по патология и водещи патолози в Европа, защото тя дава възможност за унифициране на отговорите от всички патолози и стриктно спазване на изсикванията на СЗО при отговор на доброкачествени и злокачествени тумори. Парадоксално е, че това ни се предлага напълно безплатно, а не правим нищо, за да подобрим дейността на патолозите в България. Същите са основание за качествен контрол върху дейността на патолози, хирурзи, онколози и терапевти.

Предложихте да се изградят системи за продължително обучение и квалификация и външна оценка на качеството по модели на развитите страни. Вие самият участвате доброволно в такива Европейски системи. Кой се съпротивлява срещу въвеждането на механизми за повишаване на квалификацията у нас?
Проблемът в България е липсата на периодична ревалидизация на сертификатите за специалност по различни специалности. Недопустимо е лекар, който е придобил специалност преди 20 години да си въобразява, че нищо в медицината не се е променило. Недопустимо е БЛС и НЗОК да нямат изискване за качество на предлаганата медицинска услуга. Да липсват ясни критерии за ниво на компетентност, да липсват адекватни изисквания за участие в семинари и конгреси и полагане на тестове ежегодно!
Всеки един лекар има право да спре да се обучава едва два дни след като се пенсионира и спре да практикува!

Защо молекулярната патология отпадна в последния момент от медицинския стандарт?
Проблемът е от страна на националните консултанти през изминалите 20 години, патологичната общност и резистентността на институциите МЗ, НЗОК и БЛС да се спазват световните и евпорейски стандарти по патология. Това включва в програмите за преподаване в университетите, както на студенти, така и на специализанти имунохистохимия и молекулярна патология. Тези две субспециалности се преподават от патолози, а не от генетици или молекулярни биолози. Европа и тук ни подава ръка чрез програма на Европейската асоциация по патология Giordano Fellowship Awardees https://www.esp-pathology.org/about-esp/awards/giordano-fellowship.html от където става ясно, че нито един български специализант по патология не е кандидатствал за обучение в ЕС.
„Насила можеш да вземеш, но не и да дадеш“

Трябва ли да има патолог във всяка болница?
Категорично НЕ! В Западна Европа няма нито една лаборатория по патология под 100 хиляди парафинови блокове годишно и минимум 5 патолога. Изискването за патолог на място и лаборатория по патология във всяка болница е пълен абсурд, защото оборудването на една лаборатория е изключително скъпо и подготовката на един патолог изисква много години обучение и практика. Финансово недопустимо е да съществува лаборатория по патология и патолог със специалност, която да отговара по 20-30 биопсии на месец.

Има ли технологии, които позволяват аутсорсинг и отдалечена диагностика в патологията?
Да има такива технологии от повече от 20 години – хистоскенери и телепатологични портали с консултации върху скинирани препарати със специализиран софтуер по патология. Това е рутинна практика в съседна Турция например.

Каква част от стойността на услугата се покрива със сегашните цени на НЗОК?
Не повече от 10%. След като нямаме яснота за финансирането на една дейност не може да имаме яснота и за реимбурсирането й.

От диагнозата на патолога зависи и лекарственото и лъчелечението, които са изключително скъпи. Грешна диагноза на патолога, освен че може да коства живота и здравето на пациента, може да струва няколко хиляди лева дадени за ненужно или даже противопоказно лечение. При тази ниска цена на труда на патолозите, не сме ли като в оная приказка скъпи на триците евтини на брашното или казано по друг начин, няма ли да ни е по-евтино да дадем повече пари за клинична патология?
Проф. Иели Веселин – завеждащ катедра по онкопатология в Амстердам доказа, че грешно интерпретираните от онколозите хистологични резултати водят до грешна химиотерапия, грешна хормонотерапия, грешна лъчетерапия, като всички тези грешки водят до финансови загуби от няколоко милиарда на здравноосигурителната система на Холандия.
Ситуацията при нас е в пъти по-зле от тази в Холандия, което означава, че ако не се вземат спешни мерки за обучение, финансиране и стандарт в много скоро време няма да има медицина в България.

Представяне
alexovД-р Стоян Алексов е завършил медицина 1992 г. в МУ София. Специалност по патология 2001 г. Консултант по патология в Швеция, Ирландия, Великобритания. Председател на Българска асоциация по патология и член на УС на Европейската асоциация по патология.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»