Вход

Още за липсата на направления,  новия дефицит на НЗОК и как ще ги стигнем Швейцарците

pressАкценти в медиите на 19.05.2017 г.
Тричленен състав на ВАС обяви за нищожно решението на Министерския съвет, с което е утвърдена Националната здравна карта. Документът, който идентифицира с какъв ресурс от болници, лекари, сестри и апаратура разполагаме по места и дали той е достатъчен, бе част от реформата на Петър Москов и се предвиждаше на негова база да се определя финансирането в сектора, коментират във всички медии днес. Нормативният акт е обжалван от Центъра за защита правата в здравеопазването и Националното сдружение на частните болници и обявен за нищожен заради формален пропуск. От ЦЗПЗ посочват, че картата е отменена, защото не е била обнародвана в "Държавен вестник", и допълват, че отмяната й премахва и най-съществените пречки за развитието на българското здравеопазване.
Всички промени, приети като нормативни актове по времето на Петър Москов, крушираха в съда. Конституционният съд отмени разделянето на пакета на здравната каса на основен и допълнителен. Във ВАС падна въвеждането на пръстовия отпечатък като вход за болниците, редица наредби - например за удовлетвореността на пациентите и за критериите, по които касата да избира болници, които да финансира, а също и почти всички медицински стандарти. Повечето бяха отменени заради формални пропуски, като липса на мотиви съм нормативния акт. КС също не оспори по същество двата пакета на лечение, а отмени текста в закона, защото в него нямаше критерии кои болести ще попадат в приоритетния пакет и кои в допълнителния.

Друга коментирана тема в медиите е орязването на направленията за прегледи и изследвания с до 15%.  Разликата е спрямо предходното тримесечие, а сигнали от джипита постъпват от София, Пазарджик, Варна, Добрич и др. Според касата намалението е с 1%, но на други места има увеличение. За двете тримесечия броят на отпуснатите направления е равен - по малко над 1,6 млн. общо за първичната и за специализираната извънболнична помощ.

Очакваният дефицит на НЗОК е около 116 млн. лв., стана ясно по време на първото заседание на парламентарната здравна комисия, четем във вестник Труд. Надеждите са евентуално преизпълнение на приходите на НАП при събираемост на вноските да стопи този дефицит, обясни управителят на здравната каса д-р Глинка Комитов. Той обаче заяви, че актуализация на бюджета на касата няма да иска. Цифрите показват, че има огромен ръст на парите за лекарства, а в същото време има минимален преразход за медицински дейности, което създава много въпроси за начина, по който се разпределят средствата, коментира председателят на здравната комисия д-р Даниела Дариткова.

Вестник 24 часа цитира проф. Румен Пандев - специалист по ендокринна хирургия, за сравнението на здравеопазването в България и Швейцария: „Бюджетът за здравеопазване през 2014 г. в Швейцария е 72,8 милиарда долара, докато в България е едва 2 милиарда долара. Към 2016 г. в Швейцария функционират 500 болници, от които едва 5 са университетски. При близка численост на населението в България имаме 410 болници, от които университетски над 30 болници. Само в София те са близо 25. В интервюто се казва още: „В Швейцария няма здравен министър или министерство на здравеопазването. Съществува федерална агенция по здравеопазване към Министерството на вътрешните работи, начело на която стои директор. Тази агенция е отговорна за развитието и контрола върху здравната политика в 26-те кантона на страната. Агенцията контролира работата на здравните каси по прилагане на законите, одобряване на премиите и следи за тяхното финансово състояние. В структурата на Агенцията по здравеопазване на Швейцария работят около 600 сътрудници. В България имаме здравен министър, трима заместник-министри, четирима души кабинет на министъра. В самото МЗ има 15 дирекции, агенции и инспекторат. Броят на чиновниците в българските здравни ведомства: министерство, НЗОК, районни здравни инспекции и други подразделения е над 3000 души. Резонно е да се запитаме защо броят на министрите в най-бедната държава в Европа е четири пъти по-голям от този в една от най-богатите”, коментира той.

По повод повишената в последно време в обществото агресия вестник Стандарт разговаря с д-р Гълъбова, директор на психиатрията в Курило. Българите сме все по-пасивни срещу агресията и изглежда сме изгубили цялата чувствителност към чуждата болка. За по-голямата част от обществото е все по-непонятно какво е това емпатия, съпричастие, съчувствие. Егоцентризмът избива. Ние се задоволяваме да се затворим в себе си и да се интересуваме само от себе си и нашето лично благополучие, а общо взето, какво става навън няма много значение. Активни сме само на клавиатурата. Когато обаче стане дума за съдействие в критична ситуация като тази с пребитата на спирката в Бургас 72-годишна жена, нас ни няма. Дали биячът от спирката в Бургас има психична болест в тесния смисъл на думата, или има психопатия, ще го установи тепърва експертизата. Ако обаче се окаже, че той наистина има сериозни психиатрични заболявания и по болестни мотиви е извършил това нещо, ще означава, че просто може би не си е взимал медикаментите или не е бил достатъчно добре контролиран. Българският средностатистически психиатричен пациент е между 25 и 35 г., безработен, получава инвалидна пенсия и цял ден е свободен да прави каквото иска. Защото няма дневни центрове, няма кой да се занимава с тях и те са оставени на близките им, докато издържат. И всъщност се насажда едно неправилно мнение, че психичната болест е равна на агресия. Преди две години излезе един доклад, в който ни бяха сложили на последно място по грижата за хора с ментални увреждания, припомня д-р Гълъбова.

Коментари   

+3 #1 д-р Миндов 20-05-2017 18:29
Швейцарския бюджет за здраве е 72 млрд.долара или 127 млрд. БГ лева. Целия бюджет на Републиката България за 2017 е 85 млрд. лева! И срeщу тях да тичаме няма да ги стигнем!
Цитиране

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна