НРД 2018. БЛС да си поиска парите за болниците!

Преговорите за нов НРД приключиха. В събота събора на БЛС ще реши дали да даде мандат на ръководството да го подпише или не. Вчера финансовият министър Горанов заяви директно, че иска да се спрат всички процедури по подготовка и подписване на новите рамкови договори, докато не се изясни финансовото състояние...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Един оперирал на сляпо, друг п…

Пациент на средна възраст получава силна болка в кръста след вдигане на тежест. Появява се слабост и затруднения в движението. пациентът постъпва по спешност в областна болница. Извършена е операция...

Приеха промени в Закона за лек…

С 96 гласа "за" парламентът прие на първо четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Предложените от правителството изменения въвеждат мерки за наблюдение на лекарствените продукти, включени...

Д-р Миндов: Възможно е да бъда…

Д-р Георги Миндов - председател на Етичната комисия на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България заяви пред bTV, че скандалът с дълговете на Здравната каса към чужди фондове ще...

Държавните болници губят от много работа и нова апаратура

париОт Министерството на здравеопазването съобщиха, че болниците с над 50% държавно участие имат общо 428 254 млн. лв. задължения, от които просрочените са 159 669 млн. лв. по данни от края на месец април. Недофинансирането на медицинските дейности е основната причина да се трупат дългове, като публичното финансиране на лечението в България е средно с около 30% по-ниско от реалната цена, сочат доклади на чужди експерти, цитирани от вестник 24 часа. При тежките случаи недофинансирането може и да надхвърли 50%, а разликата остава за сметка на болницата. В резултат болниците - търговски дружества, при увеличаване на дейността си вдигат приходите от здравната каса, но също и загубите си. Колкото са по-големи и многопрофилни, разширяват портфолиото си и осигуряват нова апаратура, толкова повече губят.

Традиционно начело на класацията по дългове е най-голямата болница у нас - университетската "Св. Георги" в Пловдив, следвана от други важни болници като "Пирогов", "Александровска", "Проф. Ст. Киркович" в Стара Загора, УМБАЛ "Св. Марина" - Варна, и др. Всички те са и бази за обучение на студенти и специализанти, имат най-високото ниво компетентност и поддържат денонощна спешност.
Държавните болници получават приходите си почти изцяло от НЗОК чрез клиничните пътеки и в по-малка част от държавата - например за спешните случаи, интензивните грижи, психиатрията. За пациент в реанимацията тази година се плащат по 380 лв. на ден вместо предишните 500 лв. Цените на пътеките се задържат без увеличение с години, докато колективният трудов договор за здравеопазването например е променен 2 пъти в посока на по-високи заплати. Цените на тока, водата и парното също вървят само нагоре. Навлизат нови медицински устройства, методи, изделия, апаратура и обществото очаква модерно лечение. То обаче не е финансово осигурено чрез пътеките. Спешните отделения, които изискват и поддържането на денонощна лаборатория, екипи, образна диагностика, са сред най-сериозните "тежести" на болниците. Те по правило са губещи, ползата е увеличен поток пациенти. Най-тежката спешност обаче - политравми от катастрофи, усложнения след тежки операции и др., пак носи загуби. Болниците работят с бюджетни лимити от здравната каса. Изработеното над тези рамки се нарича "надлимитна дейност", макар че нормативно понятието бе заличено. Големите болници имат такова неразплатено натрупване от 2015 г. насам и чакат общо 59 млн. лв.
Получават се принципни разминавания - болниците са задължени да извършват цялата необходима дейност, а институциите плащат когато и колкото може. Според министерско постановление болниците са длъжни да се издължават на доставчици до 2 месеца, а НЗОК и МЗ се издължават на болниците до 3 месеца.
Недофинансирането на клиничните пътеки в частните болници е компенсирано с доплащания от пациента в брой, а за държавните остава чиста загуба. Друга разлика е, че само частните болници си връщат ДДС. Освен това частните не прилагат Закона за обществените поръчки
за доставката на лекарства и медицински изделия, въпреки че оперират с публични средства.
С придобитите материални активи - апаратурата, болниците също увеличават разходната част на бюджета си. Това става чрез начисляване на амортизации. По Закона за счетоводството болницата е длъжна, ако е получила апаратура за 5 млн. лв. например, сумата да бъде разпределена по 500 000 лв. на година в рамките на 10 г., за да може накрая счетоводната стойност да бъде нула. Така амортизациите влизат в разходите в ролята на невидим разход, има ги само на хартия.

Маркирана като болници НЗОК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно...  Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права... Прочети още ...

Облачно

3°C

София

Облачно

Влажност: 89%

Вятър: 22.53 km/h

  • Rain And Snow
    24 Фев 2018 7°C 2°C
  • Превалявания от сняг
    25 Фев 2018 4°C -1°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»