Вход

Държавните болници губят от много работа и нова апаратура

париОт Министерството на здравеопазването съобщиха, че болниците с над 50% държавно участие имат общо 428 254 млн. лв. задължения, от които просрочените са 159 669 млн. лв. по данни от края на месец април. Недофинансирането на медицинските дейности е основната причина да се трупат дългове, като публичното финансиране на лечението в България е средно с около 30% по-ниско от реалната цена, сочат доклади на чужди експерти, цитирани от вестник 24 часа. При тежките случаи недофинансирането може и да надхвърли 50%, а разликата остава за сметка на болницата. В резултат болниците - търговски дружества, при увеличаване на дейността си вдигат приходите от здравната каса, но също и загубите си. Колкото са по-големи и многопрофилни, разширяват портфолиото си и осигуряват нова апаратура, толкова повече губят.

Традиционно начело на класацията по дългове е най-голямата болница у нас - университетската "Св. Георги" в Пловдив, следвана от други важни болници като "Пирогов", "Александровска", "Проф. Ст. Киркович" в Стара Загора, УМБАЛ "Св. Марина" - Варна, и др. Всички те са и бази за обучение на студенти и специализанти, имат най-високото ниво компетентност и поддържат денонощна спешност.
Държавните болници получават приходите си почти изцяло от НЗОК чрез клиничните пътеки и в по-малка част от държавата - например за спешните случаи, интензивните грижи, психиатрията. За пациент в реанимацията тази година се плащат по 380 лв. на ден вместо предишните 500 лв. Цените на пътеките се задържат без увеличение с години, докато колективният трудов договор за здравеопазването например е променен 2 пъти в посока на по-високи заплати. Цените на тока, водата и парното също вървят само нагоре. Навлизат нови медицински устройства, методи, изделия, апаратура и обществото очаква модерно лечение. То обаче не е финансово осигурено чрез пътеките. Спешните отделения, които изискват и поддържането на денонощна лаборатория, екипи, образна диагностика, са сред най-сериозните "тежести" на болниците. Те по правило са губещи, ползата е увеличен поток пациенти. Най-тежката спешност обаче - политравми от катастрофи, усложнения след тежки операции и др., пак носи загуби. Болниците работят с бюджетни лимити от здравната каса. Изработеното над тези рамки се нарича "надлимитна дейност", макар че нормативно понятието бе заличено. Големите болници имат такова неразплатено натрупване от 2015 г. насам и чакат общо 59 млн. лв.
Получават се принципни разминавания - болниците са задължени да извършват цялата необходима дейност, а институциите плащат когато и колкото може. Според министерско постановление болниците са длъжни да се издължават на доставчици до 2 месеца, а НЗОК и МЗ се издължават на болниците до 3 месеца.
Недофинансирането на клиничните пътеки в частните болници е компенсирано с доплащания от пациента в брой, а за държавните остава чиста загуба. Друга разлика е, че само частните болници си връщат ДДС. Освен това частните не прилагат Закона за обществените поръчки
за доставката на лекарства и медицински изделия, въпреки че оперират с публични средства.
С придобитите материални активи - апаратурата, болниците също увеличават разходната част на бюджета си. Това става чрез начисляване на амортизации. По Закона за счетоводството болницата е длъжна, ако е получила апаратура за 5 млн. лв. например, сумата да бъде разпределена по 500 000 лв. на година в рамките на 10 г., за да може накрая счетоводната стойност да бъде нула. Така амортизациите влизат в разходите в ролята на невидим разход, има ги само на хартия.

Маркирана като болници НЗОК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»