Вход

Доклад от ИАЛ разкрива схемите за паралелен износ на лекарства

реекспортСхемите, по които чрез паралелен износ на медикаменти се източва здравната каса, се разкриват в доклад на шефа на Изпълнителната агенция по лекарствата доц. Асена Стоименова, а констатациите са представени пред Комисията за борба със сивата икономика в Народното събрание. От заключенията в доклада става ясно, че фармацевти, дистрибутори, прекупвачи, служители на здравни каси и на ТЕЛК са в играта с незаконния паралелен износ на медикаменти, пишат от вестник Труд. По данни на фармацевтичния съюз годишният паралелен износ на медикаменти е за около 400 млн. лв. От него около 1/3 е незаконен. От ИАЛ признават, че в страната ни се доставят неколкократно по-големи количества скъпоструващи лекарствени продукти (по данни на фармацевтичния съюз около 40% повече от необходимото) с мотив за задоволяване на здравните потребности на населението.

Безспорен факт е, че от 2014 г. парите за медикаменти, плащани от НЗОК растат с по 60 - 80 млн. лв. годишно. Около 1,1 млрд. лв. за лекарства ще плати тази година НЗОК, при заложени в бюджета 789,5 млн. лв.
От агенцията по лекарствата констатират, че предмет на паралелен износ са около 15 лекарствени продукта, които са реимбурсирани от НЗОК. Причина за това е разликата в утвърдената цена в България и цената на същите в някои други държави-членки на ЕС, която в много случаи е значително по-висока от тази в България.
Предмет на паралелен износ са и лекарствените продукти за болнична употреба, включени в Позитивния лекарствен списък, което предполага, че от болничните аптеки също се пренасочват лекарствени продукти за паралелен износ.
Напоследък зачестяват случаи на внесени незаконно лекарствени продукти от Република Турция, които са предмет на реимбурсиране от НЗОК, тъй като цените им в Турция са още по-ниски от тези в България, но такива продукти от трета страна не могат да бъдат предмет на паралелен износ. При подмяна на лекарствения продукт, предназначен за българския пазар, със същия лекарствен продукт, внесен незаконно от трета страна, първият (предназначения за българския пазар) често е предмет на паралелен износ, в резултат на което фалшивият лекарствен продукт се отчита и заплаща от НЗОК, а истинският (предназначен за българския пазар) се изнася за друга страна.
Най-странната констатация от доклада на ИАЛ пред Комисията за борба със сивата икономика е, че нито едно нарушение на лекарственото законодателство не представлява състав на престъпление по Наказателния кодекс на Република България, включително и фалшифицирането на лекарствени продукти.
Според Емил Димитров, шеф на Комисията за борба със сивата икономика, 15 - 16 вида лекарства се оказват изключително атрактивни за внос в България, защото цената, на която се вкарват в страната ни е с около 50% по-ниска от тази, на която се продават в чужбина. Търговци са измислили схема, при която оригиналният медикамент се заменя с турски, който се дава на българските пациенти. Въпросното оригинално лекарство се връща оттам, откъдето е дошло на междинна цена. И този, който го е купил на по-ниска цена за България печели за сметка на българските пациенти. А лекарства от Турция не е разрешено да се продават на българския пазар. Самият паралелен износ не е забранен, чрез него могат партиди, чийто срок на годност изтича, да се продадат в чужбина.
Оказва се, че се знаят необходимите количества от скъпите лекарства - за онкоболни, за хора с ревматоидни заболявания и др. Купуват се примерно 30 000 опаковки и 10 000 автоматично се връщат, като паралелен износ.
„По отношение на изписването на лекарства от НЗОК са установени случаи на хора от малки села, на които са им изписани скъпи лекарства, здравната каса ги е платила, но те никога не са ги получавали. Не става въпрос за мъртви души, а за реално съществуващи хора, чиито лекарства са заминали за чужбина. Схемата е следната: имаш 50 аптеки, назначаваш 50 фармацевти и на всеки казваш да осигури по 5 човека, които се пращат на ТЕЛК. Там установяват тежко заболяване и се приписва съответното скъпоструващо лекарство. После всеки месец тези болни идват при фармацевтите и формално си купуват лекарството, което касата плаща. Дават на хорицата по 100 лв., лекарството заминава за чужбина, търговецът печели и е щастлив“, обяснява Емил Димитров.
„Недопустимо е да се внасят медикаменти от Турция. В случая става въпрос за тежка злоупотреба, която цели чиста печалба от медикаментите, които се купуват от трета държава. За да се пресекат подобни практики има няколко стъпки. Първата е въвеждането на електронно здравеопазване, трябва да се промени законът, за да се регламентира паралелния износ. Би следвало да се проследяват количествата, изнесени чрез паралелна търговия. За съжаление, за пореден път срещаме отпор“, коментира проф. Илко Гетов, председател на БФС.
„Отново сме в изходна позиция. Крайно време е да се вземат мерки от управляващите по отношение на недостига на лекарства за българските пациенти. Не е нормално да има нелегален внос от трети държави. Освен за "Хумира", внесена от Турция и препакетирана в България имаме сигнали и за други лекарства. Насочили сме ги към агенцията по лекарствата. В момента Изпълнителната агенция по лекарствата на практика е една пощенска кутия за намерения за паралелен износ. Тя нито има силата, нито има оторизацията да спре нещо. Тя събира уведомления за намерения, но дали те се реализират, от ИАЛ няма как да проверят. От началото на годината имаме над 800 сигнала за липса на инсулин на горещата линия, която поддържаме“, заяви председателят на Българския фармацевтичен съюз.

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Маркирана като лекарства ИАЛ НЗОК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»