NSVOK top banner

Вход

Пациентите с МС се нуждаят от психологическа подкрепа и кинезитерапия

Това стана ясно пingured multyple sclerosо време на среща дискусия, която се проведе на 10 март 2018 г. в София.
Най-често срещаните последствия, които МС нанася върху психиката са депресия, агресия и автоагресия, тревожност, хронична фрустрация, рязко снижаване на прага на толерантност и търпимост.
Pерсистиращото (постоянно) депресивно състояние се среща при 40% от болните. 15% от страдащите от МС имат суицидни мисли или опит за самоубийство.

Поставянето на диагнозата МС е травмиращо събитие. Пациентът преминава през няколко етапа - на траур; преходен етап (на избор); промяна от първи ред, фаза на преживяване (“предъвкване на преживяното“); промяна от втори ред; фаза на креативността. Във всички тези етапи психологът има активно място. Той помага на пациента да премине възможно най-бързо и безболезнено пътя на адаптацията и да вземе правилните решения. Често хората с МС се въртят в омагьосания кръг на самосъжаление, обвинения и агресия, редуващи се с депресия. “Не виждам светлина в тунела“, “Вече нищо няма смисъл“,“Животът ми приключи“ са фрази, които могат да се превъзмогнат.
Съществуват различни форми на психоконсултиране при пациенти с МС. Единият от вариантите е формирането на групи за психологическа подкрепа и взаимопомощ, което за нашата страна е относително нова услуга. Оптималният брой участници в една група е 5-10 души, като се работи в условия на конфиденциалност. Когато е необходимо и според спецификата на случая, се провеждат и индивидуални сесии.
За съжаление, пациентите с МС у нас трябва да плащат за психологична помощ. В някои европейски държави, като Германия и Франция, болните не се сблъскват с подобен проблем. Там, веднага след поставянето на диагнозата, потърпевшите получават безплатни психологични консултации.
Миналата година Фондация „МС Общество – България” е провела анкета дали болните биха проявили интерес към психологическа подкрепа. Над 80% от запитаните категорично желаят провеждането на такава терапия. Oт средата на март стартира проект в Интегративния център на Фондацията, където ще се провеждат групови терапии. Първоначално ще бъдат два пъти месечно. За хората, които не могат да идват до София, ще се организира и онлайн групова терапия.
Съществуват различни терапевтични стратегии, обединяващи множество лечебни подходи, насочени към преодоляване на симптоматиката и подобряване на качеството на живот на пациентите с МС.
Според литературни източници кинезитерапията заема едно от основните места в рехабилитационната програма при пациенти с МС. Тя може да представлява съчетание между физически упражнения, масаж, криотерапия, трудотерапия, миофасциални техники, автогенна тренировка и много други.
През 2015 г. са проведени две независими проучвания, които отхвърлят твърдението, че пациентите с МС трябва да избягват физическите упражнения. Безспорно са полезни, единствено не трябва да се допуска преумора и дехидратация, за да не се стимулира пристъп на неврологичното заболяване. Полезни са аква аеробните упражнения, йогата, стречинга и швейцарската топка при МС. Конната езда като лечебен метод е другият важен спорт за пациентите с подобна диагноза.
Препоръчително е всеки пациент да запомни своята програма под контрола на специалист, за да може да я изпълнява в домашни условия. В някои случаи има добро влияние на физическите упражнения върху спастиката, подвижността и координацията; при други върху умората, емоционалното състояние и нивото на стрес. Без значение в каква насока ще се работи, физическата активност значително подобрява самочувствието и качеството на живот при всеки човек.
От Фондацията напомнят, че с талон №3 от личния лекар за физикална терапия и рехабилитация пациентът всеки месец може да се възползва безплатно от подобни услуги. Важно е специалистът, към който се обърнат потърпевшите, да е компетентен в спецификата на МС.
Регистър на болните с МС в България няма. Официалната статистика е от 1985 години и според нея броят на хората с тази диагноза е 3500. Реално обаче цифрата е много по-голяма – почти 10 000 души. Това са хора в активна възраст, обикновено между 20-40 години, като през последните години възрастовата граница при новодиагностираните случаи значително пада. Вече има14-15-годишни деца са с МС. Този своеобразен бум на заболяването невролозите отдават най-вече на модерната техника, с която се откриват симптоми на болестта при хора, които все още нямат значителен физически дефицит. Според специалистите се наблюдава тенденция на хипердиагностика.
Модератор на събитието бе Здравка Цветарска, председател на Фондация „МС Общество – България”. Своите презентации по темите психологическа подкрепа и кинезитерапия представиха съответно:
Грети Иванова - психотерапевт, магистър-психолог по консултативна психология. Член е на Българската асоциация по транзакционен анализ, Българска асоциация по клинична комуникация и хипноза, Българска асоциация по хипноза.
Инна Иванова – преподавател, асистент в Медицински университет - София към Факултет по обществено здраве, катедра ”Кинезитерапия”. Притежава докторска степен от 2016 г. с тема на дисертацията „Оптимизирана кинезитерапевтична програма при пациенти с множествена склероза”. Хоноруван преподавател в Софийски университет и НСА.
На срещата присъстваха и членове на фондацията, както и пациенти с МС, които зададоха своите въпроси към лекторите.
Зеленият телефон на Фондация „МС Общество – България”, където болните могат да получат информация и подкрепа, е 0800 40 204.

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Маркирана като Пациенти
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост