Сряда, Ноември 20, 2019

Реформа

  •   

    При старта на Здравната каса, отделяният ресурс е 800 млн. - това е 2000 г. 2010 г. парите са 2 млрд. и 500 млн., а 2020 г. ще бъдат 4 млрд. и 800 млн. Възниква въпросът – какво пациентите са усетили от увеличението на този ресурс“, каза Нигяр Джафер зам.-председател на здравната комисия в парламента. в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.
    За съжаление толкова устойчив бюджет утвърждава устойчиво следните тенденции, които не са никак лицеприятни

  • В интервю за телевизия Европа, Председателят на ЦЗПЗ, Д-р Стойчо Кацаров, коментора актуални проблеми на здравната система, в контекста на новия проект за бюджет на НЗОК. Парите са малко повече от миналата година и се разпределят по същия начин, както и до сега. Нищо съществено няма да се промени с новия бюджет. И миналата година имаше 400 милиона лева повече. Проблемът е не толкова в приходите, колкото в разходването на средствата.
    Повечето пари ще отидат в болниците и това може да помогне за увеличението на заплатите им, но да не забравяме, че сестри и лаборанти има и в извънболничната помощ и те очакват увеличение на заплатите.
    Няма как увеличените пари да се дават целево за заплати. Диспропорциите в цените са огромни. Необходима е промяна в цените на медицинските дейности, за да се постигнат по-добри заплати. И това трябва да стане веднага даже преди нова година.

  • Членът на Надзорния съвет на НЗОК и представител на Националната пациентска организация коментира пред БНР новият здравен бюджет. Според него той поражда в пациентската общност доста смесени чувства, а ефективността от харченето на средствата е поставена под въпрос, въпреки увеличението на парите за здраве с близо 400 млн. лв. Той изрази тревогата си, че тези пари отиват в една нереформирана система и на практика получаваме още от същото. "Силно се съмняваме, че този бюджет ще работи в полза на пациента“, обясни адв. Дамянов. Според него всичко това се дължи на липса на политическа воля.

  •  Изследването "Медицинският деликт" на адвокат Мария Шаркова, разглежда много от въпроси касаещи съдебните дела между пациенти, лекари и болници.
    На първо място е поставен въпросът, може ли размерът на обезщетението да доведе болницата до фалит ?
    От началото на 2007 г. до края на септември т.г. в България са водени 458 граждански дела за обезщетения заради лекарски грешки. Тези дела продължават приблизително по близо 4 години. Причината най-често е, че като доказателства по тях се ползват медицински експертизи, а малко лекари са съгласни да участват в процеси срещу колеги. Най-голямото обезщетение към момента е 490 хил. лв. Делото по този казус срещу болница "Токуда" е все още висящо и не се знае дали решението на първата инстанция ще бъде потвърдено. Става дума за проблемно раждане, което е довело до увреждане на детето.

  • За това предупреждава доклада на Държавната агенция по безопасност на движението (ДАБД). Според експертите съществуващите спешни отделения не са добре обезпечени кадрово, технологично и финансово. Има и сериозен дефицит на лекари. Ако времето за казване на първа помощ бъде намалено от 25 на 15 минути жертвите може да намалеят с една трета, тъй като в голяма част от случаите, смъртта настъпва в първите минути след инцидента.

  • Новата Социална Методика дезориентира повечето заинтересовани, поради сякаш неясните ѝ мотиви: Държавната власт изпълни исканията на гражданите (вследствие на интензивни протести) и осъществи реформа в социалните грижи за хората с увреждания, но едновременно с това методиката, дори променена, оставя хората потърпевши, а не подпомогнати от социалните грижи у нас.
    За Право&Здраве Рени Григорова, юрист, гражданска инициатива "Системата ни убива всички", разказва накратко как изглеждат социалните грижи по света и у нас и призовава за кръгла маса в интерес на социалната методика. 

  • На 31.07.2019 г. се проведе съвместна среща на всички болнични асоциации в България. Представители на Асоциация на Университетските Болници, Българска Болнична Асоциация, Национално Сдружение на Частните Болници, Национално Сдружение на Областните Многопрофилни Болници, Сдружение на Общинските Болници в България, обсъдиха на извънредна среща ключовата за здравеопазването тема за финансово обезпечаване на реформата на здравноосигурителния модел, който функционира у нас.

  • Здравната комисия прие компромисно решение, предложено от председателя на комисията д-р Даниела Дариткова, на конгресите делегатите да се излъчват по един на 15 души. Д-р Дариткова е изчислила, че това ще гарантира представителност и няма да затрудни работата на конгреса. Дариткова поясни още, че това не е нейна лична сметка, а предложението е взето назаем от останалите съсловни организации и техните съотношения.

    Председателят на БФС проф. Илко Гетов коментира, че трябва да се помисли не само за малките, но и за големите колегии и събирането на кворум. „Ако в Пловдив членовете на БФС са 770 и трябва да се съберат над 350 човека на едно място, това би оголило доста общини да нямат обслужване в рамките на провеждането на общото събрание. Смятаме, че въведения делегатски принцип трябва да бъде запазен и съотношението 1:3 е най-целесъобразно. В София към днешната дата числеността на колегията е 2230, което означава, че при настоящото положение делегатите трябва да са 750 човека, а ако се въведе 1:2 са 1100 човека“, изрази становището си той.

  • Първото национално проучване от Медицинския Университет Харвард показва, че органичаването на часовете за обучение не са довели до по-ниска ефикасност при нови лекари. Практическото обучение е ограничено до 80 часа на седмица през 2003 г., в сравнение със 100+ часа - противоречиво движение, което притеснени много хора. Въпреки тревогите, намалените часове не променят 30-дневната смъртност на пациентите, повторните приемания или разходите. Когато нови правила ограничават часовете за обучение на медицинските лица на 80 часа седмично през 2003 г., критиците се притесняват, че промяната ще остави лекарите в обучение неподготвени за предизвикателствата на независимата практика.

  • С цел установяване на прозрачна и ефективна съдебна система в сферата на здравеопазването , ЦЗПЗ изготви проект „Нов модел за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването“.

    На 23.07.2019 от 11 часа ще се състои прес конференция в БТА, където Христина Николова, Анели Чобанова , д-р Стойчо Кацаров и Боряна Ботева ще представят проекта. Главната цел на проекта е да подпомогне Министерство на правосъдието за намиране на работещо решение за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването. Действащата нормативна уредба е изключила от приложеното си поле тази материя. Пациентите не се разглеждат нито като потребители нито като търговци. С развитието на медицината, която става все по-инвазивна и от друга страна изграждането на нови разбирания за правата на пациента и нормативното им уреждане и развитието на пазара на здравното осигуряване, неименуемо ще водят в бъдеще до нарастване на броя на споровете между лекари, лечебни заведения, пациенти и осигурители, които могат да бъдат както от имуществен, така и от неимуществен характер. 

  • Премахването на монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е най-доброто, което може да се случи. Това ни дава възможност да избираме къде да дадем парите си, дава ни възможност да избираме кой да защити правата ни по време на лечение и ако не сме доволни, да можем да го сменим. Нещо, което сега не можем да направим. Това всъщност ни поставя в центъра на здравната система“. Това каза пред БНР Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. В началото на седмицата министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи концепцията си за нов здравен модел. Едно от предложенията е частни застрахователни фондове да се конкурират с НЗОК за основния пакет на лечение, който се покрива от задължителната вноска от 8%.

  • През последното десетилетие, Холандия неизменно заема едно от първите места в повечето класации на държавите с най-добро здравеопазване. Това е не само мнение на експерти и аналитици. Доброто холандско здравеопазване се вижда и от оценките за удовлетвореност на пациентите, каквито ежегодно правят Health Consumer Powrhouse.
    Този успех на холандците се дължи на премахването на монопола в здравното осигуряване преди 15 години. Тогава, Холандия направи това, което днес се дискутира в България. Вижте как работи холандския модел.
    Задължителното здравно осигуряване се финансира, чрез национално определени задължителни здравни вноски, които са процент от доходите на осигурените. Към тях Правителството добавя субсидия за осигурени лица под 18 годишна възраст. Всеки застраховател може да предлага и допълнителна застрахователна премия, която е еднаква за застрахованите при него лица, независимо от възрастта или здравното състояние. Застрахователите не могат да правят подбор на лицата, които са задължително застраховани.
    През 2014 г. средногодишно вноската на възрастни е била 1,100 евро. Здравната вноска е била 7,75% от годишния облагаем доход при таван от до 51 414 евро. Вноската е за сметка на работодателите. За самонаети лица и такива, които не получават помощи за безработица, здравната осигуровка е в размер на 5,4% от доходите им.
    Вноските се събират централно и се разпределят между застрахователите по формула, коригираща риска, която отчита възрастта, пола, статута на работната сила, региона и здравния риск (въз основа на предишното използване на лекарства и болнично лечение).

  • Българският лекарски съюз излезе със становище относно представения в началото на седмицата от Кирил Ананиев нов модел на здравното осигуряване. Според съсловната организация е недопустимо изборът на пациентите да избират кой да ги лекува, да бъде заменено с това кой да финансира лечението им.

    "Това е голямо постижение, че преди 20 години пациентите си избираха и си избират към настоящия модел лекар и лечебно заведение, в което да се лекуват. Ако този здравноосигурителен модел влезе в сила, те ще избират фонд, защото този фонд може пък на мен да не ми предложи договор. Към настоящия момент аз имам договор с НЗОК и съответно пациентска листа, но ако образно казано НЗОК се наруши, не бих казал, че ще има същата съпоставка. На практика тези пациенти, които не са в моята листа, те ще бъдат в листата на някой друг общопрактикуващ лекар, който ще има договор или няма да има с фонда, който пациентът е избрал", коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС.

  • Новото предложение за здравноосигурителния модел на България остави много въпроси след себе си.
    От Националната здравноосигурителна каса вероятно са преценили, че новият модел не е толкова драматично неясен - и навярно именно заради това отсъстваха от дискусията. 
    И все пак :
    Къде е финансовата рамка на направеното предложение?
    Докъде е ролята на съсловните организации за продължаващо обучение и за добрата медицинска практика?
    Ще има ли договаряне на цени с обществения фонд на НЗОК ?
    Конструктивно попита д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз.

  • Д-р Валентина Найденова, народен представител и член на Комисисята по здравеопазване към Народното събрание, с коментар по състоялата се Кръгла маса за българското здравеопазване.

  • "Новият здравноосигурителен модел ще работи известен период от време. Ако не бъдат верни анализите и разчетите и ако не е ясно предварително какво може да се покрие с вноската от 8%, новите играчи в системата ще бъдат изправени пред доста сериозни финансови предизвикателства“. Това заяви д-р Мими Виткова, председател на УС на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването.

  • Инж. Димитър Манолов, Президент КТ "Подкрепа" с кратък анализ за предложената новата методика за здравеопазване.

    „Да осигурим гарантиран бизнес и печалба на определени хора и да свалим политическата отговорност от политиците – горе долу за това става дума. Да разделим риска и доходността – рискът да остане при осигурените лица, доходността – при тези, които ще оперират под предлога да има конкуренция. Няма такова нещо.  Целта на занятието е да осигурим добро здраво препитание на определен кръг хора“, коментира Манолов.

  • Премахването на монопола на НЗОК овластява пациентите, каза д-р Кацаров – Председател на ЦЗПЗ за зрителите на телевизия Европа. Възможността им да избират къде да се осигуряват и къде да се лекуват е това, което ги поставя в центъра на системата. Сега в центъра са министъра и ръководството на касата. Ако направим аналогия с телевизията е все едно да сравняваме ситуация, в която имаме само една програма и гледаме, каквото ни покажат по нея или да имаме стотици програми и ние с дистанционното да изберем какво да гледаме. Така, че нека дадем дистанционното на пациента.

  • "Дебатът беше конструктивен и откровен, имаше неща, които ние вече сме подготвили, имаше и други, които ни накараха да се замислим и да продължим да работим в тази посока", коментира министърът на здравеопазването Кирил Ананиев за финализиране на кръглата маса, относно реформата на здравния модел.

    „Безспорно има редица въпроси, специфики, които ще бъдат изчистени по време на изработването на съответната нормативна уредба. Ще продължим диалога с вас и до края на годината трябва да финализираме модела, който всички искаме и по който сме постигнали консенсус и след като сме дали ясен отговор на поставените от вас въпроси“, заяви Министърът.

  • Днес министър Ананиев осъществи кръглата маса в чест на рушащото се здравеопазване в страната. След като прочете набързо предложението на МЗ за чисто новия здравноосигурителен модел (рунд трети), здравният министър призова за мненията на присъстващите.

    Сред българските представители на неправителствени, пациентски и съсловни организации присъстваха и представители на здравното осигуряване от Германия и Холандия.
    Те бяха специално поканени от МЗ, за да помогнат със съвети, а това, което стана ясно от техните схеми на здравеопазване е, че същите не са приложими за българската система.

    Какво друго стана ясно по време на кръглата маса за бъдещето на здравеопазването?
    Ясни, дотук, са само въпросите.

Log in or Sign up