Събота, Април 04, 2020

НЗОК

  • Националната здравно осигурителна каса е издала указание за дейността на лечебните заведения за болнична медицинска помощ за диагностика, лечение и въвеждане на карантинен режим при пациенти COVID-19, с което се разрешава, лечебните заведения, които нямат сключен договор по клинична пътека 104, ( пътеката за лечение на Covid-19), защото не отговарят на общите условия, да имат право да сключат временно такъв в условията на извънредно положение.

  • Условията на извънредно положение създадоха затруднения не само в болничната медицинска помощ. Общопрактикуващите лекари са изправени пред редица предизвикателства. Недостигът на предпазни облекла и дезинфектанти е само един от проблемите. Дружество на софийските общопрактикуващи лекари е изпратило предложения до НЗОК, за промени в начина работа и финансиране в първичната медицинска помощ по време на извънредните мерки свързани с COVID 19.
    По тези въпроси разговаряме с д-р Миндов, председател на управителния съвет на Дружество на софийските общопрактикуващи лекари.

  • Намаляването на предотвратимата смъртност е продължителен процес, тъй като заболеваемостта от социално значими заболявания може да бъде ограничена чрез намаляване на рисковите фактори и провеждането на активни превантивни и профилактични мерки. С оглед това ежегодно се увеличава бюджетът на НЗОК за извънболнична помощ, като за първична помощ за 2020 г. са предвидени 244 млн. лв. или със 19 млн. лв. повече от 2019 г. и с 44 млн. лв. повече спрямо 2017 г., а за специализирана помощ (вкл. за комплексно диспансерно(амбулаторно) наблюдение) - 264,7 млн. лв., или с 14.0 млн. лв., повече от 2019 г. и с 53,3 млн. лв. повече спрямо 2017 г.

  • Няма да бъде прекъсвано лечението на онкоболните пациенти в лечебните заведения по време на извънредното положение. Това става ясно от заповед на управителя на Здравната каса проф. Петко Салчев, издадена още в понеделник.

  • Ще направя предложение за бързо преструктуриране на финансирането на НЗОК, но не финансирането изобщо, а вътрешното преразпределение на ресурсите, така че да отговорим на предизвикателствата на момента. Това заяви новият управител на Здравната каса проф. Петко Салчев пред БНР .

    По думите едно от големите предизвикателства пред самата Каса са затрудненията, които ще изпитат болниците заради това, че ще поемат изключително спешни случаи и са забранени плановите приеми и плановите операции. „Голяма част от колегите ще пренасочат своята дейност за покриване на тази ситуация, а това ще окаже и влияние върху финансирането, тъй като вие знаете, че финансирането е на базата на преминал пациент“, каза проф. Салчев.

     „След това ще започнат разговорите за бюджетната прогноза за следващата година, преструктурирането вътре в начините на плащане в НЗОК. Насочване повече пари към профилактиката и към първичната медицинска помощ. Освен това за мен един от нерешените проблеми в нашата система е така наречената „дългосрочна координирана грижа“, така че да отговаря и на демографската ситуация, и на така наречените „рискови групи“. Защото възрастното население се нуждае от повече дългосрочна и координирана грижа, във връзка с това, че ние застаряваме. Има рискови групи, които трябва да бъдат наблюдавани през по-дълъг период от време. Другото, което ще се опитам да предложа на Надзорния съвет и на МЗ и на НС, са мерки за намаляване на доплащанията в системата. Ние правихме няколко проучвания преди да заема този пост, видяхме къде са слабите страни при заплащанията. В системата основно те са в лекарствената политика и то лечението извън болниците, тъй като голяма част от населението страда от така наречените „социално значими заболявания“, реимбурсацията от страна на НЗОК е в нисък процент и тук се получават големите доплащания. Трябва да се помисли за актуализиране на позитивната лекарствена листа заедно с Националния съвет по цени и реимбурсиране“, уточни проф. Салчев. Той допълни, че общинските болници са тези лечебни заведения, които да осигуряват „координирана и дългосрочна грижа“.

    Второто предизвикателство пред Касата, по думите на проф. Салчев, е плащането на помощните средства, което ще започне в средата на годината. „Там ще се изисква също много, много предварителна подготовка, така че системата да не изпита съответните трудности“, каза той.

    По отношение на преразпределянето на финансовия ресурс на НЗОК за следващия договорен период, проф. Салчев уточни, че допълнително пари трябва да бъдат насочени към първичната извънболнична помощ, към дългосрочната грижа, така че ефективността към грижата на гражданите да бъде реална, а не да бъдели насочвани само и единствено към острите състояние и към лечебните заведения, които предоставят активна грижа за кратък период.

    „Що се отнася до клиничните пътеки, още от 2003 година имам доста публикации, където казвам, че клиничните пътеки са елемент за оценка на качеството, а не на финансиране на системата. А и от 2004-та и до миналата година ръководех дирекция, която се занимаваше точно със стандарти, иновации и въвеждането на диагностично свързаните групи. Всяка година ние изпращахме доклади на министерство на здравеопазването с процентите на себестойността, както на клиничната пътека, така превъртяна през диагностично свързаните групи, а и на отделната диагноза, така че тези разчети ние ги давахме. Голяма част от тях се ползваха при договорите, които сключваше НЗОК с БЛС, за да може да се види дали има равнопоставеност между различните клинични пътеки, диагнози и т.н. И тука ще се иска наистина допълнително работа, за да видим какво е относителното тегло на всяка клинична пътека, или евентуално възможности за прехвърляне на клиничните пътеки към диагностично свързани групи, както е написано в програмата на правителството“, каза проф. Салчев.

    По отношение на частните болници той коментира : . „Смятам, че частните болници работят на равнопоставен принцип с всички останали болници при сключването на договорите с НЗОК. И там договорите се основават на това дали могат да приемат определен обем пациенти, дали могат да осигуряват изискванията по медицинските стандарти, дали отговарят на правилата на добрата медицинска практика и те не се различават от изискванията на останалите болници“.

    Проф. Салчев отново подчерта, че  приоритетите му като управител на НЗОК са „Стабилизация на здравноосигурителния модел и ефективност.

    Източник: БНР

    Одобрявате ли заповедта да се носят маски?
  • Проследяването на ефекта от лечението с биологични медикаменти при пациенти с ревматоидни заболявания се извършва по реда на Амбулаторна процедура 42 - “Амбулаторно проследяване/диспансеризация на пациенти с тежкопротичащи полиартропатии и спондилопатии“. Според предоставените от НЗОК данни по ЗДОИ, 38 са лечебните заведения, които са сключили договор с НЗОК за извършването и, а парадоксално през 2019 не е отчетена нито една Амбулаторна процедура № 42, макар че е тясно обвързана с продължаването на лечението с биологични медикаменти при хора с ревматоидни заболявания и те преминават през нея поне два пъти годишно. Касата от своя страна заплаща 90лв. за всяка извършена процедура на лечебните заведения, очевидно без да ги брои.

  • Новият управител на Националната здравноосигурителна каса е професор Петко Салчев.

    Парламентарните групи признаха високия му професионализъм, но и отчетоха сложната ситуация, в която Салчев поема управлението на Здравната каса. Със 108 гласа "за" , един против и 48 "въздържали се" в редиците на БСП проф. Петко Салчев беше избран за нов управител на НЗОК. От БСП и ДПС обърнаха внимание на натрупаните проблеми в касата и лишаването ѝ от оперативна самостоятелност.

    Председателят на социалната парламентарна комисия Хасан Адемов от ДПС коментира:

  • Лечението на пациентите, които получават лекарства по протокол, няма да бъде прекъсвано. Това съобщиха от пресцентъра на НЗОК.
    С цел обезпечаване на лечението и осигуряване на непрекъсваемост на терапията на здравноосигурените с лекарствени продукти по „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК“, управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е изпратил писмо до договорните партньори на институцията, чрез директорите на районните здравноосигурителни каси (РЗОК), което гласи:

  • Според уикипедия „ дайте да дадем“ е шеговит израз от разговорния български език, който изразява желание да се подкрепи някаква благородна цел, съчетано с невъзможността или нежеланието на говорещия да допринесе за тази подкрепа. За съжаление, силно валиден и днес. 

    На фона на „ глобалната заплаха“ за която ни информират по два пъти на ден, за да ни кажат, че още не са намерили нито един болен, макар, че най-вероятно има. На фона на милиардите за здравеопазване, които уж правителството отпуска, а всъщност се събират основно от здравни осигуровки, на здравно осигурени лица, се оказва, че Националната здравноосигурителна каса не предоставя информация за това с кои болници е сключила договор и по кои клинични пътеки.

  • Националната здравно осигурителна каса и Български лекарски съюз най-накрая са определили коронавирусът да се лекува по клинична пътека 104 - Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения. Която определя цена от 618лв. за пациент за целия болничен престой. Продължителността на лечение е около 14 дни,

  •  

    Публикуваме без редакторска намеса оплакване на пациент с онкохематологично заболяване, на когото е отказана химиотерапия заради изчерпани лимити. За съжаление в оплакването не е посочено за коя болница става въпрос.
    "Господа,
    Обръщам се към вас за помощ
    От няколко години съм с онкохематологично заболяване.

  • Здравната каса вече заплаща един от най-модерните и широкоизползвани медикаменти за лечение при рак на кръвта - конкретно за остра лимфобластна левкемия. Терапията доскоро не се заплащаше и се изписваше с изключително усложнена процедура, посочи проф. Добрин Константинов, главен координатор на Експертния съвет по детска хематология.

  • Правителството одобри представителите на държавата в Надзорния съвет на НЗОК, тъй като сегашният им мандат изтече на 23 февруари. В състава на Надзора и за следващите 5 години остават Жени Начева, д-р Бойко Пенков, Росица Велкова и Галя Димитрова, в качеството й на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

    От Министерски съвет припомнят биографиите на одобрените членове:

  • Парламентарна група Герб издигна единствената за сега  кандидатура за управител на Националната здравноосигурителна каса - тази на проф. Петко Салчев. Към момента той е заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Ръководил е и дирекция „Класификационни системи, стандарти и иновации" в Националния център по обществено здраве и анализи.

  • Националният рамков договор 2020-2022 започва да наподобява булка в уговорен брак. Първо булката беше пазена в дълбока тайна и никой, освен сватовниците, не я беше виждал. Закъсня почти с месец за сватбата, когато най-накрая воала беше повдигнат се оказа, че далече не е толкова съвършена колкото се очакваше. Парадоксът тук е, че и сватовниците се изненадаха от нейните слабости, а това постави въпроса подменена ли е булката или сватовниците са спали. Предпочетоха варианта, че са „спали“ и нарекоха несъвършенствата и техническа грешка. Макар че имаше намеци:

  • Няма да има лимити за ПЕТ скенер. Отпадат ограничението НЗОК да заплаща до две изследвания на здравноосигурен пациент годишно. Това съобщи здравният министър Кирил Ананиев по време на блиц контрол в парламента, като обясни, че корекцията ще фигурира в Анекса към НРД 2020-2022 г. Той отговори на няколко въпроса на проф. Георги Михайлов от БСП, който призова към цялостно преосмисляне на финансирането в онкологията и хематологията. Министър Ананиев заяви, че такъв анализ ще бъде направен.

  • Председателят на БЛС, д-р Маджаров, е изпратил писмо до управителя на НЗОК д-р Дечев с молба спешно да се обсъди указание за прилагане на НРД предвид изтичащи срокове. Новите изисквания затрудняват общински болници в опитите им да сключат договор с НЗОК. Една от спънките е

  • Работна група трябваше да изготви всички промени и мерки, свързани с борбата с т.нар. "фалшиви болнични". "Не приемаме по никакъв начин този израз "фалшиви болнични" и никога няма да го приемем. Много взе да се повтаря тая дума и накрая взе обществото да я приема", каза в студиото на сутрешния блок на БНТ д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на Български лекарски съюз.

  • В интервю за Оffnews Николай Костов, председател на Сдружение "Асоциация на собствениците на аптеки" коментира създаването на национална аптечна карта. Пред изданието подчерта, в създаването на аптечната карта ще участват над 500 души, които не е ясно какво ще вършат, тъй като цялата информация, която ще събират се намира в 3-4 институции и е работа за 1 ден, не за 500 човека.  „И най-важното – след като съберат информацията, какъв е резултатът от цялата тази дейност? На практика ще се получи преференция в тези населени места, където ще се установи недостиг на аптеки. И преференцията ще бъде в намалено работно време.

  • НЗОК ще плаща на болниците лекарствата на най-ниската цена постигната при централизирания търг на МЗ. Това е записано в допълнение на Наредба 10, каза Жени Начева след заседанието на НС на НЗОК. По думите й тези правила ще важат за всички болници, без значение на собствеността им, както и за всички лекарства за болничната помощ.

Log in or Sign up