Държавата трябва да заплати за новите електронни системи в аптеките. Това заяви пред БНР председателят на Националната аптечна камара Антон Вълев.  

„За нас е важно да започне един разговор с правителството, в който да се поставят на масата всички проблеми, които съществуват. Ние ще настояваме не за отсрочка по принцип, а ще настояваме за споразумение с министерството, в което да разпишем какви точно ще бъдат държавническите мерки, така че снабдителната система да бъде поставен на правилното място като елемент на държавната грижа за пациента“, каза Антон Вълев.

Над 700 аптеки в страната няма да работят днес в знак на протест, съобщиха от Националната аптечна камара. Недоволството на фармацевтите е заради нови изисквания около системата за верификация на лекарствата и въвеждането на нов софтуер за контрол върху лекарствата. Организацията излезе с призив за национален протест, който бе разпратен до всички фармацевти в страната.

От Сдружението на общинските болници съобщават, че лечебни заведения и неправителствени организации ще атакуват новата националната здравна карта в съда. Документът беше въведен първоначално от бившия здравен министър Петър Москов, след което свален в съда, а повторното му влизане в сила бе инициирано от настоящия ресорен министър Кирил Ананиев. Според новата здравна карта 6000 болнични легла са излишни, което значи, че здравната каса вече няма да заплаща за тях, припомнят от dariknews.bg. Оказва се също така, че в областите Стара Загора, Ямбол и Пазарджик няма да има нито едно легло за лечение на хора с урологични проблеми, а цяла Силистренска област пък е оставена без легло за ортопедични и травматологични заболявания.

Системата на здравеопазване има много проблеми и различни решения, но в основата на всичко е монополът на НЗОК каза Председателят на ЦЗПЗ д-р Стойчо Кацаров в предаването “Плюс – Минус“ на телевизия Европа. Гостът даде пример с лимитите на болниците, които бяха въведени през 2015 година. Тогава НЗОК започна да разпределя предварително парите между болниците. по този начин от заплащане за извършена дейност на практика се премина към издръжка на структури. Когато, обаче в този случай се появи нова структура или дадена болници разкрие нови легла, бюджетарите на касата изпадат в ужас. За а се справят с това, вместо да премахнат лимитите, те забраняват разкриването на нови болници и измислят здравна карта, с която да намалят леглата на болниците.
За здравната карта д-р Кацаров каза, че е сгрешена не като изпълнение, а като концепция и за това е най-добре да бъде отменена.
Основните аргументи за приемане на Национална здравна карта в сегашния и вид са два:
1. Да се направи „снимка” на лечебните заведения в страната. Това не е действително основание, защото информацията за вида и разположението на лечебните заведения е налична в регистрите на МЗ и РЗИ и не е нужно да се създават Областни и Национална комисия за може тази информация да бъде събрана.

Председателят на комисията по здравеопазване в парламента д-р Даниела Дариткова заяви в "Още от деня" по БНТ, че на брифинг в Народното събрание са изяснили позицията по диалога с майките на деца с увреждания. Според нея на срещите с тях са възприели много от идеите им.
„Наистина не разбрах ескалацията на напрежението, по пътя на диалога е добре да търсим решенията”, коментира тя.
Националната здравна карта вече е публикувана в "Държавен вестник". Тя е в изпълнение на Закона за лечебните заведения. Извървя се цялата процедура, която е законово регламентирана. Това коментира още председателят на Комисията по здравеопазване в Народното събрание.

Българският лекарски съюз се обяви против рестрикциите и свръхрегулациите, въвеждани от МЗ и НЗОК в декларация, приета на току що завършилия Събор на организацията:

ДЕКЛАРАЦИЯ
Българският лекарски съюз настоява Министерство на здравеопазването и Надзорният съвет на НЗОК да спрат неправомерните опити за сключване на анекси към договорите с лечебните заведения за болнична помощ, на базата на редукция на легла, в новоприетата Национална здравна карта.

Ще атакуваме във ВАС Здравната карта, защото тя представлява начин за ограничаване на плащанията на болниците, от което страдат пациентите.
Новата здравна карта е дори по-лоша от тази на Москов. Със здравната карта се намаляват парите за лечебните заведения. Колкото по-малко са леглата, толкова по-малко пациенти ще бъдат лекувани. Здравната карта ограничава достъпа на пациентите, защото трябва да плащат от джоба си, когато леглата не стигат.

Заместник-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова и д-р Калин Поповски, депутат от Обединени патриоти, коментираха в предаването „Денят с Георги Любенов“ по БНТ проблемите за пациентите и лекарите, които ще породи приетата Национална здравна карта.
"Българският лекарски съюз определено счита, че трябва да има национална здравна карта, но този вариант на здравната карта, който беше приет, всъщност ще внесе по-скоро напрежение и недоволство, както сред пациентите, така и сред лекарите", каза д-р Павлова.

Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) ще обжалва пред Върхвония административен съд Националната здравна карта веднага, след като бъде обнародвана в "Държавен вестник", съобщи пред вестник Капитал председателят на сдружението д-р Николай Болтаджиев. Тя беше приета в сряда от Министерския съвет и предвижда съкращаване на сегашния брой легла в болниците с 5400.

Д-р Болтаджиев припомни, че предишната карта е отменена по процедурни причини и не се е стигнало до разглеждането й по същество. "Бихме искали да докажем, че здравните карти нарушават правото на здравеопазване на българските граждани по Конституция, не са съобразени с европейските регламенти за свободно движение на хора и ще доведе до тежки проблеми за гражданите.

Група медици са обобщили проблемите в системата на здравеопазването и са предложили решения в документ, разделен на 10 модула, изпратен на Министерството на здравеопазването преди началото на 2018 г. Това коментираха за предаването „Нещо повече“ по БНР проф. Захари Кръстев - специалист по гастроентерология и ръководител на клиника в болница „Свети Иван Рилски“, и проф. Добрин Свинаров, който ръководи Клиничната лаборатория на Александровска болница.
„Стараем се да примирим здравеопазването с висококачествената медицина. България никога не е имала по-добра медицина от тази в момента. Не знаем дали другите страни имат по-добра медицина. Нямаме добро здравеопазване, защото са правени десетки корекции, но те не са направени координирано. Ние се постарахме да предложим конкретни решения на част от проблемите“, обясни проф. Кръстев.

Националната здравна карта беше приета от правителството с корекция от 600 билнични легла повече от първоначално предложените, които пък бяха намалени с около 6000. Проектът беше обявен от Министерството на здравеопазването в средата на април и предвижда от 38 803 легла в болниците в цялата страна, те да бъдат намалени до малко над 33 500. Здравната карта ще бъде критерий, по който НЗОК ще сключва договори с болничните заведения по области.
Наличието на Национална здравна карта е наложително поради много причини, основната от които е, че тя дава рамката и "снимката" на състоянието на здравната мрежа в Българтия. Това коментира в "Денят започва" по БНТ проф. Григор Горчев, управител на УМБАЛ "Св. Марина" в Плевен.

Замесник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков и д-р Венцислав Грозев, председател на Българския лекарски съюз, коментираха в предаването „Лице в лице“ по bTV приетата от кабинета Националната здравна карта.
„Това е един инструмент за реализиране на определен тип здравни политики. Като има две нива на неговото изготвяне – едното ниво е областно. Там се прави една подробна снимка какво имаме в момента, колко общопрактикуващи лекари, колко специалисти, какви болници, отделения, с какво разполагаме. На областно ниво колегите казват – имате една част, която е пожелателна. Тя не е задължителна. Казват – ние пък, виждаме, че нашето развитие би било добре да тръгне в тази посока. И това е нещо, което никой повече няма право да пипа. На национално ниво, идвайки тези 28 областни карти, се оценяват потребностите. Но понеже имаме големи райони за планиране, имаме естествени центрове за здраве – това са София, Варна, Пловдив, Плевен, Русе, които обслужват хората от няколко области едновременно. И те не могат да бъдат предвидени на областно ниво. Това е работа на националната комисия да успее да организира така ресурса, който има, че да може да покрие нуждите на всички хора в страната. Или по този начин се казва – вижте, хора, вижте, уважаеми колеги от НЗОК, ето с тази здравна карта ние сме резервирали, запазили неприкосновено за целите на касата да може тя през този леглови фонд да гарантира лечението на българите, за които плаща така или иначе. Това е“, обобщи д-р Пенков.

Министерският съвет одобри проекта на новата здравна карта вчера, а малко по-късно здравният министър Ананиев свика брифинг, за да я обясни.
“Здравната каса няма да прекрати сключените договори с нито една болница в страната. Националната здравна карта е направена така, че в рамките на бюджета на НЗОК да се осигури равен достъп на всички хора до медицинска помощ”, заяви той.
След корекция в една от най-спорните точки - броя болнични легла, те ще бъдат 33 421 - с 608 повече спрямо предложената първоначално бройка.
„Това означава поне един престой в болница на 45% от българското население, или всеки трети българин може да премине през лечебно заведение”, уточни Кирил Ананиев.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев заяви, че няма да се прекратяват договори с лечебни заведения заради новоприетата Национална здравна карта, съобщават от novini.bg. Документът е с едногодишен срок на действие.
"Нова здравна политика ще се формира с новия здравноосигурителен модел, който ще бъде изработен до края на юни", каза министър Ананиев.
По думите му следващата година ще се изработи нова здравна карта.
"В документа, приет днес от Министерския съвет, са добавени нови 608 легла за активно лечение към първоначално предложените 32 873. При 75% използваемост със сигурност се гарантира нивото на хоспитализациите от миналата година", увери здравният министър.

Бившият министър на здравеопазването Петър Москов отбеляза в интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт", че здравната карта е инструментът, който формира здравната политика на държавата спрямо здравните нужди на гражданите, а не спрямо бизнес интересите на различните икономически групировки с интерес в здравеопазването.

Правителството одобри проекта за нова Национална здравна карта. Срещу документа, който предвижда съкращаване на около 6 000 легла в болниците, вече се обявиха пациентски организации и лекарското съсловие, припомнят от БНР. Проектът за НЗК отчита близо 6000 излишни легла в болниците, за които здравната каса няма да заплаща. Най-голямото намаление е предвидено за хирургичните легла - с 2500 по-малко от досегашните. С 2000 по-малко ще са терапевтичните, а със 700 - в гинекологията.
Българският лекарски съюз поиска с писмо до премиера, здравния министър и председателя на ресорната парламентарна комисия документът да бъде преработен, за да се гарантира достъпна болнична помощ във всички областни градове.
От здравното министерство обясниха, че картата е съставена на база на данните от статистиката за отчетената през миналата година дейност на болниците по специалности, но Лекарският съюз обясни, че тази дейност е била лимитирана от бюджета.

Ангелина Бонева - член на УС на Центъра за защита правата в здравеопазването коментира в предаването „Преди всички“ по "Хоризонт", че проектът за нова здравна карта освен че не е изпипан, е изключително конфликтен и опасен за пациентите.
"Тази карта цели просто да генерира поредните икономии. А тук трябва да говорим за качество - за качество на живот и качество на лечение. Не можем да делим нещата", допълни тя.
От Центъра са категорични, че нито едно от притесненията им, изразени по време на общественото обсъждане, не е било отразено във финалния проект.
„Новата здравна карта ще ангажира пациентите дори повече с доплащания“, категорична е Бонева.

Д-р Галинка Павлова от БЛС и Пенка Георгиева от Пациентски организации ''Заедно с теб'' коментираха защо проектът за Национална здравна карта се превърна в "ябълка на раздора". Днес здравният министър Кирил Ананиев ще представи на министрите спорния проект на новата здравна карта. Срещу него вече се обявиха от Българския лекарски съюз и редица болнични заведения. Проектът отчита близо 6 000 излишни легла в болниците, за които здравната каса няма да заплаща, ако предложенията бъдат одобрени.

Днес Националната здравна карта предстои да бъде обсъдена и предложена за приемане на заседание на Министерския съвет. Проектът беше обявен от здравното министерство в средата на април и предвижда от 38 803 легла в болниците те да бъдат намалени на 32 913. През 2017 г. са използвани общо над 24 700 легла и здравното министерство предвижда резерв от 30%, припомнят от БНТ. Здравната карта ще бъде критерий, по който НЗОК ще сключва договори с болничните заведения по области.
„Крайно време е да се приеме Национална здравна карта въпреки съпротивата, която вече се чува от различни места”, обясни в "Денят започва" проф. Генчо Начев, директор на болница "Св. Екатерина".

Директорът на Областната болница в Шумен д-р Атанас Атанасов и д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници, коментираха в предаването „Неделя 150“ по БНР състоянието на системата на болничната помощ у нас.
„Системата на болничната помощ в България с ускоряващи се темпове върви към пълна катастрофа, ако не се извършат сериозни трансформации в модела“, каза директорът на шуменската болница и обясни, че въпреки че се дават повече пари за здравеопазване в сравнение с предишни периоди, системата остава тежко недофинансирана.