Министърът на здравеопазването призна, че заплатите на медицинските сестри не могат да бъдат увеличени със заповед или с наредба.
Всъщност може, ако назначи всички сестри на работа в министерството на здравеопазването. В такъв случай ще трябва да назначи и лекарите, шофьорите, счетоводителите, санитарите, лаборантите, портиерите и всички останали работници и служители на „здравния фронт”. Щатът на министерството на здравеопазването ще стане към 100 000 души. Тогава всички сестри ще вземат една и съща заплата. Всички лекари също. Готови ли сте да издържате такава администрация? Искаме ли да ни лекуват чиновници?
Прав е Управителят на НЗОК Д-р Дечо Дечев, когато казва, че протестът на сестрите трябва да е насочен към работодателя, а министърът не е такъв за работещите в лечебните заведения.

Ще се модернизират и обновяват спешните отделения, центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. Това заяви министърът на здравеопазването - Кирил Ананиев, в отгоров на въпроса „Предвижда ли се препоръчаното от ЕК изграждане на обекти за достъпни първични здравни грижи, включително и дългосрочни?“

За подобряване на достъпа до здравни услуги и специализирана медицинска помощ на пациенти в спешни състояния, продължава изпълнението на проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020 г., чрез който ще се модернизират и обновят спешните отделения, центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали.

 Националната здравноосигурителна каса публикува на интернет сайта си нови образци за заявления за издаване на документи , необходими за упражняване на здравноосигурителни права в чужбина.

Вчера д-р Илко Семерджиев бе гост на Медицинския университет - Варна и изнесе академична лекция на тема "Здравеопазването и здравното осигуряване в България - началото, 20 години по-късно и перспективи за следващото десетилетие". Лекцията бе насочена към студенти, специализанти, докторанти, преподаватели, представители на администрацията и всички, които се интересуват от проблемите на здравното осигуряване у нас.

Предлагаме на вниманието ви интервюто, което д-р Семерджиев даде след лекцията пред телевизията на МУ - Варна.

Д-р Семерджиев, първият ми въпрос е свързан с впечатленията Ви от току що преминалата лекция. Как Ви се стори публиката,  студентите в залата и Вашите колеги?

Бях изненадан. Не го казвам от куртоазия. Имаше правостоящи. Очевидно колегите се интересуват и то сериозно от темата за българското здравеопазване. Приятно съм впечатлен от добрата организация, от изключително добрите условия, а и от самия факт, че имате телевизия – Медицинският университет във Варна.

Проф. Иванов заслужава адмирации, защото такова нещо другите медицински университети нямат. Комуникацията с  обществото в сферата на здравеопазването е нещо изключително важно. Политиците са длъжници  на тази тема. Вие запълвате някаква ниша. Дано тя да се разшири.

Като се чуе в публичното пространство вашето име първо изниква образът  на бащата на здравната реформа. Кои ваши идеи успяхте да реализирате и кои не?

Всички. В периода  1997-2001 година ние на практика постигнахме онова, което трябваше да се направи като реформа  в здравеопазването. Естествено това е амбициозно казано, защото останаха стъпки и след това, които трябваше да бъдат направени. За съжаление повечето от тях не бяха направени, а някои дори се върнаха назад.  За да илюстрирам какво точно значи казаното, ще спомена, че ние планирахме здравната реформа в 100 стъпки.

И в рамките на мандата направихме 79 от тях. 21 оставаше да бъдат направени за следващия мандат. По обясними причини ОДС не спечели втори мандат. Загубихме изборите и не можахме да направим тези  оставащи 21 стъпки. Но това,  което е лошо и което трябва да се каже също е, че следващите действия в здравеопазването върнаха системата още близо 30 стъпки назад. Тоест ние не сме наистина в изходната позиция, а имаме значителен регрес, който  се вижда и по дискусиите, които се водят в здравеопазването. И по недоволството, което така или иначе виждаме.

Ако сега сте здравен министър, кои са  първите 3 неща, които ще направите?

Поправяне на грешки. С това трябва да се започне. Има взети много грешни решения, които трябва да бъдат променени. И на първо място бих направил това в сферата на общественото здравеопазване, защото имаме гореща тема в момента – това е епидемията от морбили, която се разраства в България. Дължи се на факта, че в сравнение с 2017 г. през 2018 г. имаме значително спадане на имунизационния  обхват. Което означава, че здравните власти не са си свършили работата. За да е ясно какво означава точно това, нека да дам едно число. Близо 13 000 деца, подлежащи на задължителна имунизация срещу паротит, морбили и рубеола не са имунизирани. И това създава епидемична обстановка. Както виждаме броят на заболелите непрекъснато расте.

Тоест, наистина бих започна с тази сфера. Задължителния имунизационен календар. Той е изключително важен. Общественото здравеопазване силно зависи от него. И ако не бъде прецизно изпълняван, проблемите не само възникват, а причиняват страшни лавини и отново, за да дам илюстрация припомням 2010 г.,. когато имахме отново епидемия от морбили и тя достигна 25 000 заболели деца. Това означава не само, че тези  деца са страдали, но че родителите им, които са взимали болнични, са претоварили бюджета на НОИ за временна неработоспособност. Самите те през това време не са били на работа. Не са произвеждали това, което така или иначе е било нормално да произведат, тоест това се е отразило и върху икономиката на страната, върху БВП. Ето това е значението на системата на общественото здравеопазване. Тя се отразява във всички сектори, включително и на икономиката.

Има ли нужда от здравна карта?

Здравната карта е регламентирана в Закона за лечебните заведения още 1998 г. Тя оттогава съществува. Има нужда, но ако си спомняте 1999 г. правителството на ОДС, в което и аз участвах, направихме първата карта. Тя беше базирана върху медицински специалисти. Сегашните здравни карти третират лечебни заведения и тяхното разпределение  в страната. Включително брой на клиники, брой на легла, нива на компетентност, което е във висока степен абсурдно. Тоест концепцията за здравната карта на практика е унищожена от нейния първоначален вариант. Защо ние базирахме здравната карта върху лекари? Защото само лекарят лекува.

Здравно заведение без лекари е просто къща  с тухли и керемиди. Да нормирате тухлите и керемидите  е ненормално. Трябва да се нормират лекарите и тяхното разпределение. Тоест това е нещо друго, което бих причислил към първоначалния въпрос, който ми зададохте – какво трябва да  се направи към момента. Да си направим онази здравна карта, която някога законът беше регламентирал. Тя би  помогнала. Всичко останало са упражнения с нисък резултат. Даже с блокиращ резултат.

Редно ли е публичен ресурс да се насочва към частни болници?

Определено. Медицината не е държавна, частна  или общинска. Медицината е наука и приложно изкуство. И там, където се практикува  с достатъчно качество, добър достъп и по някакъв начин икономически ефективна, няма значение каква е формата на собствеността. Нашата конституция казва, че всички собствености са равнопоставени. И в този смисъл публичните изяви напоследък, че частните лечебни заведения трябва да бъдат отстранени от публичния ресурс са антиконституционни от законова гледна точка, а от съдържателна гледна точка са невежи.

Ако трябва да дадете един съвет или да вдъхнете надежда на младите студенти в момента,. Които след  някоя друга година ще се влеят в редиците на младите медицински специалисти в България, защо да останат тук?

Първо защото са българи. Да изскубнеш корените си не е за  препоръчване. И всеки от нас е роден в родината си не просто, защото щъркелът тук го е донесъл. Тук са родителите му, дедите му. Цялата история на тази над 1300-годишна държава. И вместо да работи за чуждите общества е редно да работи за  себе си и за цялата онази верига от хора, благодарение на които съществува и е тук. На второ място защото българската здравна система не е лоша. Да, тя има дефекти, получени поради лоши решения, но те са лесно поправими. Системният дизайн е правилен. Така че при едно добро управление и при изправяне на грешките и вземане на добри управленски решения, българската здравна система може да бъде изключително атрактивна.

Не на последно място, и с това  ще завърша този отговор, българската здравна система е и едно училище по гражданско поведение. Лекарят не може да бъде монах в бяла престилка, затворен в болница или в медицински център. Той трябва да бъде пълноценен гражданин на тази държава, да разбира добре системата, в която работи, регламентите, по които работи и да отстоява добрите решения. А българските лекари имат възможност за това чрез съсловната си организации и чрез участието си в националното рамково договаряне. Те са равнопоставен партньор. И ако желаят и имат компетентност, могат да постигнат всичко на масата на преговорите. Много малко държави предлагат такива възможности.

Държавата трябва да заплати за новите електронни системи в аптеките. Това заяви пред БНР председателят на Националната аптечна камара Антон Вълев.  

„За нас е важно да започне един разговор с правителството, в който да се поставят на масата всички проблеми, които съществуват. Ние ще настояваме не за отсрочка по принцип, а ще настояваме за споразумение с министерството, в което да разпишем какви точно ще бъдат държавническите мерки, така че снабдителната система да бъде поставен на правилното място като елемент на държавната грижа за пациента“, каза Антон Вълев.

Над 700 аптеки в страната няма да работят днес в знак на протест, съобщиха от Националната аптечна камара. Недоволството на фармацевтите е заради нови изисквания около системата за верификация на лекарствата и въвеждането на нов софтуер за контрол върху лекарствата. Организацията излезе с призив за национален протест, който бе разпратен до всички фармацевти в страната.

От Сдружението на общинските болници съобщават, че лечебни заведения и неправителствени организации ще атакуват новата националната здравна карта в съда. Документът беше въведен първоначално от бившия здравен министър Петър Москов, след което свален в съда, а повторното му влизане в сила бе инициирано от настоящия ресорен министър Кирил Ананиев. Според новата здравна карта 6000 болнични легла са излишни, което значи, че здравната каса вече няма да заплаща за тях, припомнят от dariknews.bg. Оказва се също така, че в областите Стара Загора, Ямбол и Пазарджик няма да има нито едно легло за лечение на хора с урологични проблеми, а цяла Силистренска област пък е оставена без легло за ортопедични и травматологични заболявания.

Системата на здравеопазване има много проблеми и различни решения, но в основата на всичко е монополът на НЗОК каза Председателят на ЦЗПЗ д-р Стойчо Кацаров в предаването “Плюс – Минус“ на телевизия Европа. Гостът даде пример с лимитите на болниците, които бяха въведени през 2015 година. Тогава НЗОК започна да разпределя предварително парите между болниците. по този начин от заплащане за извършена дейност на практика се премина към издръжка на структури. Когато, обаче в този случай се появи нова структура или дадена болници разкрие нови легла, бюджетарите на касата изпадат в ужас. За а се справят с това, вместо да премахнат лимитите, те забраняват разкриването на нови болници и измислят здравна карта, с която да намалят леглата на болниците.
За здравната карта д-р Кацаров каза, че е сгрешена не като изпълнение, а като концепция и за това е най-добре да бъде отменена.
Основните аргументи за приемане на Национална здравна карта в сегашния и вид са два:
1. Да се направи „снимка” на лечебните заведения в страната. Това не е действително основание, защото информацията за вида и разположението на лечебните заведения е налична в регистрите на МЗ и РЗИ и не е нужно да се създават Областни и Национална комисия за може тази информация да бъде събрана.

Председателят на комисията по здравеопазване в парламента д-р Даниела Дариткова заяви в "Още от деня" по БНТ, че на брифинг в Народното събрание са изяснили позицията по диалога с майките на деца с увреждания. Според нея на срещите с тях са възприели много от идеите им.
„Наистина не разбрах ескалацията на напрежението, по пътя на диалога е добре да търсим решенията”, коментира тя.
Националната здравна карта вече е публикувана в "Държавен вестник". Тя е в изпълнение на Закона за лечебните заведения. Извървя се цялата процедура, която е законово регламентирана. Това коментира още председателят на Комисията по здравеопазване в Народното събрание.

Българският лекарски съюз се обяви против рестрикциите и свръхрегулациите, въвеждани от МЗ и НЗОК в декларация, приета на току що завършилия Събор на организацията:

ДЕКЛАРАЦИЯ
Българският лекарски съюз настоява Министерство на здравеопазването и Надзорният съвет на НЗОК да спрат неправомерните опити за сключване на анекси към договорите с лечебните заведения за болнична помощ, на базата на редукция на легла, в новоприетата Национална здравна карта.

Ще атакуваме във ВАС Здравната карта, защото тя представлява начин за ограничаване на плащанията на болниците, от което страдат пациентите.
Новата здравна карта е дори по-лоша от тази на Москов. Със здравната карта се намаляват парите за лечебните заведения. Колкото по-малко са леглата, толкова по-малко пациенти ще бъдат лекувани. Здравната карта ограничава достъпа на пациентите, защото трябва да плащат от джоба си, когато леглата не стигат.

Заместник-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова и д-р Калин Поповски, депутат от Обединени патриоти, коментираха в предаването „Денят с Георги Любенов“ по БНТ проблемите за пациентите и лекарите, които ще породи приетата Национална здравна карта.
"Българският лекарски съюз определено счита, че трябва да има национална здравна карта, но този вариант на здравната карта, който беше приет, всъщност ще внесе по-скоро напрежение и недоволство, както сред пациентите, така и сред лекарите", каза д-р Павлова.

Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) ще обжалва пред Върхвония административен съд Националната здравна карта веднага, след като бъде обнародвана в "Държавен вестник", съобщи пред вестник Капитал председателят на сдружението д-р Николай Болтаджиев. Тя беше приета в сряда от Министерския съвет и предвижда съкращаване на сегашния брой легла в болниците с 5400.

Д-р Болтаджиев припомни, че предишната карта е отменена по процедурни причини и не се е стигнало до разглеждането й по същество. "Бихме искали да докажем, че здравните карти нарушават правото на здравеопазване на българските граждани по Конституция, не са съобразени с европейските регламенти за свободно движение на хора и ще доведе до тежки проблеми за гражданите.

Група медици са обобщили проблемите в системата на здравеопазването и са предложили решения в документ, разделен на 10 модула, изпратен на Министерството на здравеопазването преди началото на 2018 г. Това коментираха за предаването „Нещо повече“ по БНР проф. Захари Кръстев - специалист по гастроентерология и ръководител на клиника в болница „Свети Иван Рилски“, и проф. Добрин Свинаров, който ръководи Клиничната лаборатория на Александровска болница.
„Стараем се да примирим здравеопазването с висококачествената медицина. България никога не е имала по-добра медицина от тази в момента. Не знаем дали другите страни имат по-добра медицина. Нямаме добро здравеопазване, защото са правени десетки корекции, но те не са направени координирано. Ние се постарахме да предложим конкретни решения на част от проблемите“, обясни проф. Кръстев.

Националната здравна карта беше приета от правителството с корекция от 600 билнични легла повече от първоначално предложените, които пък бяха намалени с около 6000. Проектът беше обявен от Министерството на здравеопазването в средата на април и предвижда от 38 803 легла в болниците в цялата страна, те да бъдат намалени до малко над 33 500. Здравната карта ще бъде критерий, по който НЗОК ще сключва договори с болничните заведения по области.
Наличието на Национална здравна карта е наложително поради много причини, основната от които е, че тя дава рамката и "снимката" на състоянието на здравната мрежа в Българтия. Това коментира в "Денят започва" по БНТ проф. Григор Горчев, управител на УМБАЛ "Св. Марина" в Плевен.

Замесник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков и д-р Венцислав Грозев, председател на Българския лекарски съюз, коментираха в предаването „Лице в лице“ по bTV приетата от кабинета Националната здравна карта.
„Това е един инструмент за реализиране на определен тип здравни политики. Като има две нива на неговото изготвяне – едното ниво е областно. Там се прави една подробна снимка какво имаме в момента, колко общопрактикуващи лекари, колко специалисти, какви болници, отделения, с какво разполагаме. На областно ниво колегите казват – имате една част, която е пожелателна. Тя не е задължителна. Казват – ние пък, виждаме, че нашето развитие би било добре да тръгне в тази посока. И това е нещо, което никой повече няма право да пипа. На национално ниво, идвайки тези 28 областни карти, се оценяват потребностите. Но понеже имаме големи райони за планиране, имаме естествени центрове за здраве – това са София, Варна, Пловдив, Плевен, Русе, които обслужват хората от няколко области едновременно. И те не могат да бъдат предвидени на областно ниво. Това е работа на националната комисия да успее да организира така ресурса, който има, че да може да покрие нуждите на всички хора в страната. Или по този начин се казва – вижте, хора, вижте, уважаеми колеги от НЗОК, ето с тази здравна карта ние сме резервирали, запазили неприкосновено за целите на касата да може тя през този леглови фонд да гарантира лечението на българите, за които плаща така или иначе. Това е“, обобщи д-р Пенков.

Министерският съвет одобри проекта на новата здравна карта вчера, а малко по-късно здравният министър Ананиев свика брифинг, за да я обясни.
“Здравната каса няма да прекрати сключените договори с нито една болница в страната. Националната здравна карта е направена така, че в рамките на бюджета на НЗОК да се осигури равен достъп на всички хора до медицинска помощ”, заяви той.
След корекция в една от най-спорните точки - броя болнични легла, те ще бъдат 33 421 - с 608 повече спрямо предложената първоначално бройка.
„Това означава поне един престой в болница на 45% от българското население, или всеки трети българин може да премине през лечебно заведение”, уточни Кирил Ананиев.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев заяви, че няма да се прекратяват договори с лечебни заведения заради новоприетата Национална здравна карта, съобщават от novini.bg. Документът е с едногодишен срок на действие.
"Нова здравна политика ще се формира с новия здравноосигурителен модел, който ще бъде изработен до края на юни", каза министър Ананиев.
По думите му следващата година ще се изработи нова здравна карта.
"В документа, приет днес от Министерския съвет, са добавени нови 608 легла за активно лечение към първоначално предложените 32 873. При 75% използваемост със сигурност се гарантира нивото на хоспитализациите от миналата година", увери здравният министър.

Бившият министър на здравеопазването Петър Москов отбеляза в интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт", че здравната карта е инструментът, който формира здравната политика на държавата спрямо здравните нужди на гражданите, а не спрямо бизнес интересите на различните икономически групировки с интерес в здравеопазването.

Правителството одобри проекта за нова Национална здравна карта. Срещу документа, който предвижда съкращаване на около 6 000 легла в болниците, вече се обявиха пациентски организации и лекарското съсловие, припомнят от БНР. Проектът за НЗК отчита близо 6000 излишни легла в болниците, за които здравната каса няма да заплаща. Най-голямото намаление е предвидено за хирургичните легла - с 2500 по-малко от досегашните. С 2000 по-малко ще са терапевтичните, а със 700 - в гинекологията.
Българският лекарски съюз поиска с писмо до премиера, здравния министър и председателя на ресорната парламентарна комисия документът да бъде преработен, за да се гарантира достъпна болнична помощ във всички областни градове.
От здравното министерство обясниха, че картата е съставена на база на данните от статистиката за отчетената през миналата година дейност на болниците по специалности, но Лекарският съюз обясни, че тази дейност е била лимитирана от бюджета.