Сряда, Октомври 23, 2019

Аутизъм

  • Д-р Едуард Рослер, специалист, изследващ чревния микробиом във връзка с автоимунните заболявания, идва в България по повод събитие, организирано в МБАЛ „Света София“.
    На 25 октомври от 14 часа в зала „Св. Иван Рилски“ д-р Рослер ще изнесе специална лекция на тема чревно здраве и детско развитие, а д-р Мария Савчева, трансфузионен хематолог в МБАЛ „Света София“, ще разясни каква е ролята на холестерола при разстройствата от аутистичния спектър.
    Д-р Едуард Рослер е известен с разработването на протоколи за терапия на деца с разстройства от аутистичния спектър и други проблеми в развитието.
    Лаборатория „Рослер“, която той управлява, е една от малкото, в които се изследват цялостния микробиом, невротрансмитерите, възпалителните маркери в червата и др.
    Събитието се осъществява с подкрепата на сдружение „Всяка дума“, МБАЛ „Света София“ и „Биомедикъл“ ООД.
    Вход свободен!

  • Проучване на експериментални модели предполага, че алопрегнанолон, един от многото хормони, произвеждани от плацентата по време на бременност, е толкова важен за нормалното развитие на мозъка на плода, че когато предоставянето на този хормон намалява или спира рязко - както се случва при преждевременно раждане -  е по-вероятно за потомството да развие подобни на аутизъм поведения. Изследователски екип съобщава за откритията на 20 октомври 2019 г. на годишната среща на Neuroscience 2019.

     "Доколкото ни е известно, никой друг изследователски екип не е проучил как плацентарният алопрегнанолон (ALLO) допринася за развитието на мозъка и дългосрочното поведение", казва Клер-Мари Вахер, доктор на науките, водещ автор. "Нашето проучване установява, че целенасочената загуба на ALLO в утробата води до дългосрочни структурни изменения на малкия мозък - мозъчен регион, който е от съществено значение за двигателната координация, баланса и социалното познание - и увеличава риска от развитие на аутизъм", казва Вахер.

  • Oт 11 до 13 ноември в Театро (бивш Модерен театър) в София  ще се проведе първата международна конференция „Аутизмът не е присъда!“. Водещи световни експерти в областта щесамо ще споделят своя опит и знания в областта, но и ще дадат работещи решения за разбирането на сложния аутистичен свят. Във форума ще участват сертифицирани поведенчески специалисти, речеви патолози, ерготерапевти, специализирани в прилагането на приложния поведенчески анализ в училищата. Техните лекции ще разглеждат важни проблеми, свързани с трудностите на хората, засегнати от проблемите на аутизма в различни направления като изграждането на професионални и житейски умения, вербално поведение и планиране на двигателните дейности.

    Сред акцентите на конференцията ще е лекцията, представяща мултидисциплинарен модел в помощ на хората с аутизъм и трайните резултати, които се постигат чрез прилагането му. Темата ще бъде представена от Чад Хъникът (M. Ed, BCBA), Тери Роуел (OTR/L), Лорън Рос (M.A. CCC-SLP) и Кейти Лифорд (M. Ed), които имат богат опитв диагностиката и лечението на аутизма.

    Хората с аутизъм трудно разбират чувствата на другите и трудно преценяват реакциите им, което води до недоразумения и социална тревожност. Друго тяхно затруднение в успешната им социализация е приемането на езика в буквалното му значение, което води до неспособност да разберат мотивацията на хората, например дали се шегуват, или говорят това, което мислят. Какви могат да са решенията на тези проблеми, ще разгледа практическата част на конференцията.

    Събитието е насочено не само към експерти, терапевти и родители, но и към всички, които искат да получат актуални експертни знания в областта на аутизма.

    Kакво ще стане след отмяната на основния здравен пакет от съда?

  • Едно на всеки 160 деца по света страда от аутизъм. Това показват данни на Световната здравна организация. В САЩ тази цифра нараства на едно на всеки 58 деца. Според данните, аутистичният спектър, който компрометира развитието на мозъка с различна степен на увреждане или по друг начин, се е увеличил през последните десетилетия, особено в западните страни.

  • Алпаките не са типичните животни, които шофьорите забелязват, докато си проправят път през Тенеси, но има щастливо стадо от тях извън Уевърли, където те ядат най-фините пелети, вървят нагоре и надолу по живописен хълм и потенциално спасяват животи.

    Алпаките са под грижите на екип от изследователи от университета Вандербилт, които искат да използват потенциала им за създаване на уникални антитела, приложими за изследване на човешки заболявания и потенциално лечение на човешки пациенти. Екипът изолира фрагменти от тези антитела на алпака, които могат да бъдат използвани за визуализиране и потенциално регулиране на ензима PPP2R5D, който е свързан с аутизъм, болест на Алцхаймер и някои видове рак.

  • На 18 юни отбелязваме Световния ден на достойнството на болните от аутизъм. Неговото начало е поставено през 2005 г.

    Аутизмът е разстройство на социалното развитие. Аутистите живеят в свой свят в усамотяване и самоизолиране. За първи път американският психиатър Лио Канър наблюдава аутизма като генерализирано разстройство на развитието от така наречения аутистичен спектър. Паралелно с Канър австрийският педиатър Ханс Аспергер наблюдава сходни с аутизма клинични симптоми, които залягат в основата на Синдрома на Аспергер – друго разстройство от аутистичния спектър.

  • С предизвикателството аутизъм се сблъсква и едно семейство в Турция, благодарение на което е осъществена идеята за мобилно приложение, което помага на хората със заболяването, да могат да разпознават цветовете.

    По-малкият брат на Зафер - Алпер има установен аутизъм. Момчето се нуждае от допълнителни занимания, до които обаче семейството няма достъп.

    Това, което забелязва обаче Зафер е, че брат му много обича да си играе на телефона му.

    Така на Зафер му хрумва идеята, че може да създаде игра, с която да помогне на брат си да учи повече за света.

  • Много мутации в ДНК, които допринасят за болестта, не са в действителните гени, а вместо това се намират в 99% от генома, считан за "отпадачен материал".
    Използвайки изкуствен интелект, екип, ръководен от университета в Принстън, е декодирал функционалното въздействие на такива мутации при хора с аутизъм. Изследователите смятат, че този мощен метод е общоприложим за откриване на такъв генетичен принос към всяка болест.
    Проучването, публикувано на 27 май в Nature Genetics, е първото, което функционално свързва такива мутации с състоянието на нервното развитие.
    Екипът анализира машинно целите геноми на 1790 индивида с аутизъм и техните незасегнати родители, братя и сестри. Тези индивиди не са имали фамилна анамнеза за аутизъм, което означава, че генетичната причина за тяхното състояние е вероятно спонтанни мутации, а не наследени мутации.

  • Насочването към ключов ген преди раждането може някой ден да доведе до лечение на синдрома на Даун чрез обръщане на анормалното развитие на ембрионалния мозък и подобряване на когнитивната функция след раждането, според проучване, ръководено от Ругерс.

Log in or Sign up