Неделя, Декември 15, 2019

Национален център по наркомании

  • По повод протестите на жителите на столичния квартал "Младост", се срещнахме с д-р Пламен Попов - бивш директор на Националния Център по Наркомании. Попитахме доктор Попов как можем да помогнем на протестиращите да се сдобият с толерантност и разбиране към хората, които са преди всичко пациенти на метадоновата програма.
    Дезинформацията е двигател на нехуманната реакция на живуващите в "Младост". Те не биха могли да се отнасят с разбиране към ситуацията, тъй като не я разбират, а непознатото буди страхове у човека.
    Затова със следващото интервю ще научим : колко метадонови програми има у нас и къде се намират ?
    Как действа метадоновата програма при пациентите със зависимости?
    Колко трудно е за един човек да стигне до момента на лечение на неговата зависимост?
    Къде се намира Националният Център по Наркомании?

  • За българите толерантността и емпатията са митологични явления, които откриваме само когато сме извън дебрите на племето ни и наблюдаваме с интерес как други народи успяват да съжителстват подкрепяйки се. Съзнанието на българина е окупирано от схеми за индивидуалното оцеляване, които безпроблемно обединяват потъпкването на чуждите права и нужди с острата липса на култура в един грандиозно безполезен и вреден обществен бит.
    Ноевият ковчег бил акустирал около Черно море, предполага митологията. В родината днес корабът потъва, но не в море, а в тиня. 

    След така нареченото "преструктуриране"  на Националния център по наркомании, метадоновата програма се мести временно в УМБАЛ „Св. Анна" в столичния квартал Младост. Това предизвика недоволството на гражданите от района.
    Загрижеността на живуващите в Младост може да бъде оправдана с дезинформацията им , която вероятно е константа.

  • Новата стратегия за борба с наркотиците за периода 2019 - 2023 г.,  любезно публикувана за обществено обсъждане от здравното министерство планира то да инвестира в лаборатория и обучени специалисти за идентифицирането на новите т.нар. дизайнерски наркотици и производните им. Аргументът на здравните власти е, че пазарът на този вид наркотици предлага „нарастващо многообразие“, а в същото време страната ни няма нужните технологични средства и експерти, за да ги открива. За преодоляването на този проблем се предвижда в следващите 5 години да бъдат отделени 220 хил. лв., с които да се повиши технологичният капацитет на токсикохимичните лаборатории към Военномедицинска академия, да се осигури аналитична техника, реактиви и да се обучат специалисти. Това е едновременно с рушащите се лечебни заведения, които набират средства от даритески сметки за ремонт. Междувременно се обсъжда и икономисване на държавните средства, чрез отнемането на добавката за чужда помощ на българите с над 90% инвалидност.

  • Промените в новия здравноосигурителен модел ще бъдат представени официално на 15 юли.
    Това е третата серия предложения за промяна на здравната система.
    МЗ публикува законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, чрез който са предложени промени в 15 закона в родното здравеопазване.
    Тук ще разгледаме мотивите за промените касаещи Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите

    В края на поясненията на мотивите за тези промени четем: "Предложенията нямат финансово въздействие. Те не са свързани и с изисквания на правото на ЕС".  Та да се чуди човек.

  • По време на днешния парламентарен контрол депутата от БСП проф. Георги Михайлов зададе въпрос на министърът на здравеопазването Кирил Ананиев относно закриването на Националния център по наркомании.
    Здравният министър отговори, че причините са  : изтекъл договор за наем на сградата и малкият състав на НЦН:"Само с капацитета на Националния център по наркомании не е възможно да се изпълняват всички дейности по новата Националната стратегия за борба с наркотиците, в която борба водеща роля има точно Националния център по наркомании. Не виждам как с този персонал от 18 души НЦН може да е мегаструктура и да провежда политика. Сигурен съм, че с включването в Националния Център по Обществено Здраве и Анализи (НЦОЗА) ще подобрим работата на центъра, тъй като експертите от центъра, биха могли да използват изградения капацитет там“.

  • Днес в Сутрешния блок на БНТ темата беше "За наркотиците, техните пътища и вреда" .

  • Президентът на Европейската федерация на терапевтичните общности EFTC и
    Втори Вице Президент на Световната федерация на терапевтичните общности WFTC Федон Калотеракис е изпратил писмо до здравния министър Ананиев, във връзка с проекта на Постановление на Министерския съвет, с който се предвижда закриване на Националния център по наркомании и разпределяне на някои от функциите му между министерството на здравеопазването и НЦОЗА. Ето и пълният текст на писмото публикувано и на сайта за обществени обсъждания на Министерския съвет:
    Уважаеми г-н  Кирил Ананиев,
    Позволявам си да се обърна към Вас по повод евентуалното преминаване на Националния център за Наркомании /НЦН/ към Националния център по обществено здраве и Анализи /НЦОЗА/.

  • Становище на Националния център по наркомании във връзка с предложения Проект на ПМС за закриването му бе публикувано на Сайта за обществено обсъждане. Ето целият текст:
    Във връзка с представения за публично обсъждане проект на ПМС за структурни промени в здравеопазването и изказванията на Заместник министъра на здравеопазването, Националният център по наркомании счита за необходимо да изрази своята позиция:
    Националният център по наркомании  (НЦН) се закрива и заличава, а не се премества. Части, дейности  и щатни длъжности се разпределят механично в други здравни и лечебни заведения. Този втори опит за закриване на НЦН отново е в година, в която трябва да се приеме Националната стратегия за борба с наркотиците  (2019 - 2023), изготвена със съдействието и на НЦН.  Тази стратегия беше приета от НСНВ, но по неизвестни причини все още няма данни за стартиране на процедурата за утвърждаването ѝ.
    Закриването на Национален център по наркомании се предлага без сериозен анализ, оценка, обосновка, съгласуване и синхронизация, без пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и нанася тежък удар върху превенцията, и лечението на наркоманиите в България, и връзките с чуждестранните партньори и организации.

  • Проблемът „наркомании” в България (както и навсякъде другаде) е глобално явление,защото рефлектира върху здравето и здравните грижи, образованието, правораздаването, сигурността, икономиката, социалната система, семейството и в крайна сметка върху цялото общество. След 1990 г. вече няколко поколения български граждани,пряко или косвено, понесоха пораженията на тази епидемия. За съжаление има всички основания да предполагаме, че бъдещите поколения няма да бъдат пощадени.
    И защото всичко това е така, всякакви опити да се руши малкото, което е създадено за борба с наркоманиите, без да се предлага нещо ново, са абсолютно неоправдани. Публикуваните аргументи за закриването на Националния център по наркомании и разпределянето на функциите му между съответната дирекция на Министерството на здравеопазването и НЦОЗА са конкретни само по отношение на вземане и преразпределение на щатни бройки, но изобщо липсва визия за това кой, как и по какъв начин ще изпълнява функциите и отговорностите по изпълнението на стратегията за намаляване търсенето на наркотици (т.е. за превенция,лечение,рехабилитация и ресоциализация).

  • Според водещи специалисти в областта на психиатрията и зависимостите, НЦН е една вече утвърдена и добре работеща структура с ясен профил и отговорности. И аз категорично поддържам това мнение. Нещо повече, считам, че е безотговорно да се стеснява профила и понижава административното ниво на структурата, ангажирана с лечението и превенцията на зависимостите, каквато е по същество идеята на постановлението за закриване на центъра. Спестяването на няколко административни щатни бройки едва ли ще компенсира загубата на фокус в превантивната дейност и бюрократизирането на контрола върху терапевтичната дейност на наркоманиите. Може би точно обратното.

  • Сдружение „Фракарита България“ публикува на своята Интернет страница Становище по проекта на Постановление на Министерския съвет за структурни промени в системата на здравеопазването, с което се закрива Националния център по наркомании. Като прави задълбочен анализ на проблемите, свързани с превенцията, противодействието и лечението на зависимостите, неправителствената организация прави на пух и прах всички аргументи, изложени в доклада на министъра на здравеопазването. Ако към тези проблеми се подхожда държавнически, Националният център по наркомании не само не трябва да бъде закрит, но дейността му трябва да бъде подкрепена, а финансирането увеличено. Ето и текста на цялото становище на Фракрита България:
    Уважаеми г-н Министър,
    Представяме на Вашето внимание нашето становище, чрез което искаме да изразим своето несъгласие с предложението за преобразуване на Националния център по наркомании (НЦН) чрез вливането му в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
    НЦН е специално звено в рамките на Министерство на здравеопазването (МЗ), което е създадено на основание на чл. 86 от ЗКНВП и има следните основни задачи съгласно Правилника за устройството си:

  • Както вече ви информирахме, министерството на здравеопазването, под давлението на заместник министъра Йорданова, е взело решение да закрие Националния център по наркомании. като основен мотив за закриването на центъра се сочи, необходимостта от прехвърлянето на 5-10 щатни бройки в администрацията на МЗ и НЦОЗА. Мнозина смятата, че истинската причина за закриването на центъра е свързана с апетити към сградата, в която се помещава, намираща се в идеалния център на София. Проектът за постановление на министерския съвет е поставен за обществено обсъждане. От сайта за обществени консултации взехме официалните позиции на водещи експерти в областта на психиатрията и борбата с наркотичните зависимости.

  • В отворено писмо до институциите от пациентски организации „Заедно с теб“ обявиха, че оттеглят доверието си от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Поводът е планираното закриване на Националния център по наркомании, който ще стане част от Националния център за обществено здраве и анализи, а част от служителите ще бъдат пренасочени към Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК).
    Според Пенка Георгиева от неправителствената организация държавата е абдикирала от проблема на наркозависимите:
    „И е крайно време това да се чуе и да се каже: нашият вот на недоверие не е някакъв акт целенасочен. Той е единствено и само вик за помощ. Помощ за наркозависимите младежи. Крайно време е този министър да чуе вика за помощ, който ние изразяваме за наркозависимите пациенти“.
    Според юристи Националният център по наркомании е създаден със Закона за наркотичните вещества и може да бъде закрит само чрез законова промяна, а не с постановление на Министерския съвет.

  • Правителството е взело решение за закриване на Националния център по наркомании. Предложението не е съобразено с Националната стратегия и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Пред камерата на БТВ застанаха директорът на НЦН д-р Пламен Попов, зам. министърът на Здравеопазването Светлана Йорданова,Тихомир Безлов от Център за изследване на демокрацията и  Желяз Турлаков от Терепавтична общност "Ново начало" .

  • Пациентски организации се обявиха против намерението на здравното министерство да закрие Националния център по наркомании. Те обвиниха ведомството в липса на ангажименти към превенцията на употребата на наркотици, лечението и рехабилитацията на зависимите пациенти. Мотивът на министерството пък е оптимизация на работата, като от там предвиждат работещите в центъра да се влеят в други институции.
    Според първия директор на центъра доц. д-р Филип Лазаров това ще доведе до пълна бъркотия в лечебно-профилактичната политика по отношение на злоупотребата с наркотици. И още:

Log in or Sign up