Сряда, Октомври 23, 2019

финансови стандарти

  • Споделяме статия от в. "Сега" без редакторска наемса:

    Драстично намаление на парите за лечение на българи в ЕС предвижда бюджетът на здравната каса за 2020г. Тъй като и в момента дълговете на касата продължават да растат, това ще доведе до още повече просрочия и вероятно отказ да се приемат в чужбина осигурени в България пациенти.

    За лечение на българи в ЕС - както планово - когато НЗОК не може да осигури лечението у нас, така и за спешни и неотложни случаи при пътувания навън, за догодина в бюджета на касата са предвидени 70 млн. лв., което е с цели 90 млн. лв по-малко спрямо бюджета за тази година, и дори по-малко от 73-те млн. лв. в бюджета през 2018 г. През 2019 г. касата разполагаше с рекордните 160 млн.лв за лечение на българи в ЕС, което се наложи заради натрупаниете в продължение на години дългове към чуждите каси. Идеята беше точно да се погасят най-спешните просрочия. Заради скандала с дълговете към чуждите фондове през 2018 г. дори се стигна до оттеглянето на тогавашния управител на НЗОК проф. Камен Плочев, кйто поиска от парламента актуализация на бюджета на касата още през февруари.

  • Предоставяме на вашето критично и аналитично мислене статия от в. "Сега" без редакторската ни намеса :

    НАП подвела Горанов в официален отговор на депутат за подоходните данъци.
    Напълно неверни данни е предоставил финансовият министър Владислав Горанов в рамките на парламентарния контрол за броя на хората, заплатили данък върху доходите през 2018 г.

    На въпроси на депутата от БСП Димитър Данчев Горанов отговаря писмено в началото на октомври. Според тях 1 494 883 българи са декларирали годишен доход равен или по-малък от 6720 лв. за миналата година, което е равно на 560 лв. на месец - колкото е минималната работна заплата в момента. Те са платили общо 515 594 лв. подоходен данък. В същото време, според справката, 192 985 души са получили доход, надвишаващ 108 хил. лв., или повече от 9000 лв. на месец, а дължимият налог е 962 819 лв.

  • Министерството на труда и социалната политика настоява пред Министерството на финансите от 2020 година да се вдигне подоходният критерий за месечните помощи за отглеждане на деца, като се увеличи от 400 лева на 450 лева за първия праг, и съответно от 500 на 550 за втория праг.
    За момента социалната ни политика подпомага демографкста ни криза, като предлага месечната помощ за семейство с едно дете е 40 лева, за две - 90 лева, за близнаци - 75 лева.
    Това е при месечен доход от 400 лева на член от семейство. При доход от 400 лв. до 500 лева се изплаща 80 процента от размера на помощта.

  • Д-р Димитър Петров е роден е през 1961 г. в Търговище. Завършил е Висшия медицински институт във Варна и има специалност по вътрешни болести. Д-р Петров е бивш Директор и подуправител на НЗОК, народен представител в 38-то Народно събрание. Той беше любезен да анализира и разкодира за нашите читатели механизмите за манипулация на информацията представена от здравните власти относно "отпуснатите" 200 милиона лева в повече за болниците през следващата година
    „Като начало терминът "отпуснати", често използван от настоящия министър на здравеопазването Кирил Ананиев, не само компрометира истината, но поставя под съмнение неговата компетенция като финансист и човек работил върху държавните бюджети дълги години.
    Бюджетът на касата на база на увеличението на минималната работна заплата, съответно на средния осигурителен доход, растежа на БВП и растежа на средната пенсия, би трябвало да доведе в приходната част едно увеличение между 350 и 400 млн. лв. Поне половината от това увеличение, както се знае, отива за болнична помощ. Така логиката ни подсказва, че това увеличение е независимо от намесата на министъра.
    За тези 200 млн, според мен личи отвсякъде как се прави пиар от двете страни - синдикати и съсловни организации. Те твърдят как, едва ли не те са извоювали тези пари, а министерството твърди, че ги е отпуснало, докато тези пари така или иначе трябва да отидат в тази система, даже според мен трябва и да са повече, ако не занижат приходната част на бюджета изкуствено.”

  • Днес в България ставката за нощен труд се равнява на 25 ст. на час и е определена през 2007 г. върху минимална работна заплата от 180 лв. КНСБ и КТ "Подкрепа" организират национална подписка сред работещите в България за увеличение на  нощното възнаграждение. Настоява се и за промяна в механизма за изплащането на извънредния труд.  

     Над 400 000 души у нас полагат нощен труд. Исканията на синдикатите са за десетократно увеличение до 2.50 лв. на час и обвързването на нощния труд с минималната работна заплата в момента.През април миналата година КТ "Подкрепа" започна кампания за ограничаване на полагането на нощен труд. Световната здравна организация излезе със становище, че нощният труд трайно уврежда здравето на работниците и трябва да се ограничи, обясни при обявяването на кампанията Здравчо Здравчев, председател на Национална федерация "Техническа индустрия, наука, информатика" към КТ "Подкрепа".

  • Площадната демокрация и протестите на медиците няма да решат кардинално проблемите в здравеопазването у нас. Това заяви на среща с представители на медиите д-р Валери Веселинов, председател на Редколегията на Българския лекарски съюз (РК на БЛС) – Добрич, на която присъстваха и представители на РК на БАПЗГД – Добрич, предаде кореспондент на Радио „Фокус” – Варна. Въпреки заявената позиция на двете съсловия, медици от областта подкрепят националния протест, но в Добрич заявяват позиция, че е необходим по-задълбочен анализ на случващото се в българското здравеопазване. Това е изводът специалистите са стигнали след дълги разговори с представители на съсловните организации в бранша.

  • Трудно е да се определят приоритетите в социалната ни политика, особено ако такава липсва. 
    Министерство на труда и социалната политика предвижда  500 милиона лева от Европейския социален фонд през следващия програмен период да бъдат насочени за дигитално обучения, съобщи зам. министър Зорница Русинова. "Инвестициите в умения и цифровите компетенции на работната сила ще бъдат приоритет през следващия програмен период на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Преговаряме с Европейската комисия голяма част от средствата да бъдат насочени към програми за обучение.
    Очакванията ни са, че МТСП ще може да договори 4 млрд. и се надяваме една значителна програма, която да е на стойност поне 500 млн. лв. да бъде насочена към мащабни дигитални обучения. С бизнеса и синдикатите ще изготвин дигитални програми, които да са достъпни за работещите без да натоварват като ресурс и време допълнително работодателите", съобщи Русинова.

  • В изпълнение на Наредба 5 от 17.06.2019 г. за утвърждаване на стандарти за финансовата дейност, прилагани от държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ,министерство на здравеопазването започва да публикува на интернет-страницата си информация за финансовите и медико-статистически показатели на лечебните заведения за болнична помощ за всяко тримесечие.

    Целта е, от една страна, да бъде постигната максимална прозрачност, а от друга страна – да се създаде възможност за извършване на различни по обхват сравнителни анализи по показатели, отчетени от лечебните заведения. По този начин ще бъде подобрено управлението на публичните средства в сектор „Здравеопазване“, твърдят от ведомството.

  • Новата Социална Методика дезориентира повечето заинтересовани, поради сякаш неясните ѝ мотиви: Държавната власт изпълни исканията на гражданите (вследствие на интензивни протести) и осъществи реформа в социалните грижи за хората с увреждания, но едновременно с това методиката, дори променена, оставя хората потърпевши, а не подпомогнати от социалните грижи у нас.
    За Право&Здраве Рени Григорова, юрист, гражданска инициатива "Системата ни убива всички", разказва накратко как изглеждат социалните грижи по света и у нас и призовава за кръгла маса в интерес на социалната методика. 

  • Повече пари в бюджета на здравното министерство за следващата година е поискал министър Кирил Ананиев. Идеята е с тях да се финансират трансплантациите на българи в държави извън ЕС. Последната донорска ситуация е от вторник. Близките на 43-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт, решили да дарят органите му.
    Проф. Никола Владов комнтира за БНТ: Има 1 екип, който отпътува за Силистра със самолет на ВВС. Кацнаха във Варна, от Варна с линейки и с полицейски ескорт отидоха в Силистра.
    Бъбреците са трансплантирани на двама 47 - годишни мъже в болница "Лозенец", а черният дроб е присаден на 36-годишен мъж във ВМА. Реципиентът беше в много тежко състояние. За наша радост състоянието му е стабилизирано - екстубиран е, контактен е, адекватен е и започваме да го захранваме, да го раздвижваме вече в реанимация.Това е 12-тата донорска ситуация у нас от началото на годината.Трябва да има по-добра координация и повече сърцати хора, като колегите от силистренската болница, които да търсят донорите и да ги предоставят за трансплантация.
    В Националната програма за стимулиране на донорството, която се очаква да бъде приета в близките дни, са заложени мерки за стимулиране на лечебните заведения и координаторите по донорство.

  • За незабавно изплащане на надлимитната дейност настояват всички болнични асоциации – на общинските, областните и частните лечебни заведения. Асоциациите изпратиха общо становище до медиите:
    „Нерешените въпроси, свързани с изплащането на така наречената „надлимитна дейност", касаят всички изпълнители на болнична медицинска помощ, независимо от формата им на собственост. Те са и част от причините за финансовата нестабилност на системата на здравеопазване и заплаха за фалит на немалко лечебни заведения. Решаването на тези въпроси „на парче" и под натиск само ще задълбочи кризата и временно ще отложи неизбежното".

  • България е увеличила дяла за здравеопазване от брутния вътрешен продукт от 8.2% на 8,8% , което ни поставя в средата в ЕС по отношение на тези разходи, показват данни на Евростат, разпространени в сряда.
    Средно държавите в ЕС дават 9,9% от БВП за здравеопазване.
    България заема 17-о място от 28 държави на ЕС. Повече разходи има Гърция, а по-малко в Ирландия, които заемат съответно 16-о и 18-о място в класацията.
    Държавата, която прави най-голям брутен разход за здравеопазване, е Франция - 11,5% от БВП, който от своя страна е един от най-големите в Евросъюза.

  • Това каза управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев пред Би Ти Ви. Той коментира предложенията на Министерството на здравеопазването, които забраняват на болниците да взимат пари за дейности, които се покриват от здравната каса.
    "Не знам защо трябва да се променя закона при положение, че съществува наредба, която да укаже какво може да бъде доплащано и какво не. Тази наредба даваше възможност за нееднозначно тълкувание какво може да се доплаща, какво не може да се доплаща.

    Популистките приказвания на някои политици, че в България всичко е безплатно и трябва да бъде безплатно - тези популистки приказки се сблъскват с реалността, където виждаме, че не всичко е безплатно," подчерта д-р Дечев. Той добави, че за пръв път, по инициатива на НЗОК, в алгоритъма на всяка клинична пътека пределно ясно щяло бъде записано какво точно се покрива, както и пределно ясно какво не се покрива.

  • Със 76 гласа „за“, 15 – „против“ и 81 – „въздържал се“ парламентът отхвърли предложението на „БСП за България“ за преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 юни 2016 година. Преизчисляването да е периодично, поне на четири години, предвиждаха вносителите на промените в Кодекса за социално осигуряване.

    Според мотивите на законопроекта немалка част от българските граждани са с доходи на границата на физическото оцеляване, а в най-голяма степен това се отнася за пенсионерите и хората над 65 години. Бедните възрастни хора са се увеличили от 22,6% през 2014 г. на 29,2% през 2018 г. При линия на бедността за 2019 г. 348 лв., минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 юли вече е 219 лв., а средната пенсия за 2019 г. ще е около 386 лв. Над 1,3 млн. пенсионери (60 % от общия брой) са с пенсии под границата на бедността.

  • Финансовите стандарти, с които се изисква държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове да утвърдят и да прилагат вътрешни правила за управление на задълженията, за удовлетворяване на кредиторите и за действия по предотвратяване предприемането на обезпечителни мерки срещу лечебното заведение, влизат в сила от днес, тъй като Наредбата вече е обнародвана в Държавен вестник.

    С Наредбата се утвърждават принципите и правилата на финансовото управление на лечебните заведения.

    Те трябва да извършват анализ всяко тримесечие на просрочените задължения, като той трябва да съдържа и мерки за погасяването им по приоритети. Това се въвежда с цел да се гарантира изплащането на трудовите възнаграждения и недопускане на увеличаване на просрочените задължения.

Log in or Sign up