Четвъртък, Декември 12, 2019

Иновации

  • Иновативен метод за съвременно високотехнологично лечение на пациенти с болест на Паркинсон бе въведен в УМБАЛ „Св. Марина“ Варна. Мултидисциплинарен екип от лекари извърши първата в болницата дълбока мозъчна стимулация на пациент с напреднал стадий на паркинсонова болест. До момента общо трима пациенти със същата диагноза са преминали през тази процедура в Университетската болница. Методът е подходящ за приложение при съответни показания и при други две заболявания – дистония и есенциален тремор, уточни проф. д-р Силва Андонова – Директор лечебно диагностична дейност и Началник на Втора неврологична клиника към УМБАЛ „Св. Марина“ Варна. Постигнатите резултати от лечението в световен мащаб показват еднозначно, че дълбоката мозъчна стимулация има важно място при лечението на редица хронични, инвалидизиращи заболявания и състояния, както и огромна възможност за бъдещо развитие.

  •  

    Генетично модифицираните бебета могат да бъдат създадени етично в рамките на две години, според нов научен документ публикуван миналата седмица в списанието Bioethics. цитиран от CNN
    Според "утилитарната гледна точка" генетичната модификация е "единственият възможен начин" за справяне с множество свързани с болести гени в ембрион, според Кевин Смит, биоетик от университета в Абъртай в Шотландия, .
    Генетичната модификация би позволила на лекарите да защитят бъдещите хора срещу сърдечно-съдови заболявания, рак и деменция, както и други често срещани заболявания, заяви Смит.

  • Уникална по рода си лаборатория за обучение на бъдещите лекари ще бъде показана днес за първи път в Плевен. Това ще стане в рамките на Деня на отворените врати. Със специални очила, всеки желаещ ще може да наблюдава хирургична манипулация без да е в операционна зала. Лабораторията за обучение във виртуална реалност отваря врати за граждани в 15 часа.

  •  

    Оказва се, че моделите на мозъчна активност, открити в мозъка на приятелите ви, когато си мислят за вас, могат да бъдат забележително подобни на тези, които се намират в мозъка ви, когато мислите за себе си, показва проучването проведено в Държавния университет в Охайо.
    Същите приятели ще имат различен модел на мозъчна активност, когато мислят за някой друг приятел, но тя съответства на тяхната представа за себе си.
    „Донякъде изненадващо беше да видим близкото сходство в моделите на мозъка между индивиди и техните приятели“, заяви Дилън Вагнер, съавтор на проучването и асистент по психология.
    Изследването е ръководено от Робърт Чавес, доцент по психология в Университета в Орегон. В него взимат участие 11 души, които по един или друг начин са били приятели.


    В една сесия от изследването всеки участник оценява себе си и останалите 10 по различни черти на личността в писмен въпросник.
    В отделна сесия 11-те участници се оценяват, докато са в скенер за магнитно-резонансно изображение
    Те оценяват всеки свой приятел и себе си по 48 черти, като самотни, тъжни, студени, мързеливи, свръхкритични, надеждни, ентусиазирани, тромави, модни, полезни, умни, точни и приятни и т.н.
    Проучването установява, че комбинираната мозъчна активност на приятелите, по време на оценяването, прилича много на собствена мозъчна активност на човек, когато оценява себе си.
    „Това предполага, че за да възприемете точно друг човек, вашето невронно представяне на този човек - вашите модели на мозъчна дейност за тяхната идентичност - трябва по същество да съответства на модела в мозъка на тези хора, когато те мислят за себе си“, каза Вагнер.
    Източник: www.psycnet.apa.org; medicalxpress.com

    Как оценявате чистотата на въдуха при вас?
     
  •  

    Хенриета Лакс умира през 1951г., едва на 31 години от агресивен рак на шийката на матката. Още докато е жива лекуващият я лекар в клиника Johns Hopkins взема клетъчни проби от здрава тъкан и от злокачественото образувание, без да я уведоми и без нейно съгласие. Когато клетките на Хенриета попадат в лаборатория на д-р George Otto Gey, учените откриват тяхната уникалност. По това време все още е много трудно да се отглеждат клетки извън човешкия организъм и в повечето случаи умират до няколко дни. Клетките на Хенриета, обаче се саморазмножават и удвояват броя си само за 24 часа и това възпроизвеждане никога не спира. Тъй като клетките са взети незаконно, д-р Gey, казва на останалите си колеги, че са на жена на име Хелън Лей и така оставя Хенриета в неизвестност.
    Без нито тя, нито семейството и да са наясно клетките на Хенриета продължават да процъфтяват. Те се превръщат в първите човешки клетки живеещи извън организма и създават първата света безсмъртна клетъчна линия HeLa.

  •  

    Изследователи от университета в Ричмънд научиха плъхове да шофират, за да могат да наблюдават как сложните задачи влияят на хормоните, които предотвратяват психичните заболявания

  • Европейският регулатор разреши използването на първата в историята ваксина против вируса ебола. Това стана възможно след успешното тестване на препарата в Конго.
    Одобряването на ваксината срещу разпространената в Африка треска се смята за триумф на медицинската общност. Ваксината получи зелена светлина и в най-скоро време ще се сдобие с пълноценен маркетингов лиценз за разпространение в ЕС.
    Препаратът е бил приложен на повече от 237 хиляди жители на Конго. Наблюденията показват, че ефективността му е 100% и осигурява защита от бързо разпространяващия се вирус. 

  • Учени от Чикаго използват неврони, извлечени от пациентите, за да разработят и изпробват нова стратегия за лечение на болестта на Паркинсон, която смекчава последиците от вредните генетични мутации. Проучването е подробно описано и публикувано в научния журнал Science Translational Medicine.

    Някои експериментални методи за лечение на генетични разстройства са насочени към мутирали протеини или ензими, но това проучване, ръководено от д-р Димитри Крайнц, взе различен подход. Вместо да се опитват да фиксират нарушени ензими, учените усилиха здравословните, подход, който успешно облекчава симптомите на болестта на Паркинсон (PD) в мозъчните клетки на човека и в миши модели.

  • Екипът на д-р Алесандро Гасбарини успешно е трансплантирал четири прешлена от гръбначният стълб, съобщи болонския Институт по ортопедия „Рицоли.
    Операцията е извършена на 77-годишен пациент, страдащ от хордом, вид тумор, който засяга костната тъкан. "Пресъздадохме гръбначния стълб на пациента, най-близък до естествената му форма. Това стана като възстановихме идеалната анатомия благодарение на костна трансплантация със структура, идентична на тази, която трябваше да премахнем поради тумора", каза Гасбарини. 

  • Уилям Каелин и Питър Ратклиф и британеца Грег Семенца са новите носители на Нобелова награда за медицина. Отличието се присъжда за откритието как живите клетки реагират и се адаптират към наличието на кислород, съобщава Нобеловият комитет към Каролинския медицински институт.
    „Те установиха основата на нашето разбиране за това как нивата на кислород влияят на клетъчния метаболизъм и физиологичната функция“, каза журито и добави, че техните открития „проправят пътя за обещаващи нови стратегии за борба с анемията, рака и много други заболявания“.

  • Тринадесет дни остават до крайния срок за подаване на проекти във второто издание на конкурса „Иновации и добри практики в здравния сектор", припомнят организаторите. Най-добрите идеи ще бъдат отличени по време на Шестата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор" на 12 ноември 2019 г. По традиция те ще бъдат оценявани от жури от доказани експерти в сферата на здравеопазването, начело с д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия.
    Най-високо ще бъдат оценени проектите, които демонстрират внедряването на иновация или добра практика, която до момента не е била реализирана у нас.

  • Изследователски екип на Станфорд е идентифицирал куриозният начин, по който мозъчните клетки разпространяват възпалението при няколко невродегенеративни заболявания - и подход, който може да се противопостави на всички тях. Много невродегенеративни заболявания имат обща характеристика, която позволява да бъдат подложени на едно и също лечение, установиха изследователи от Медицинското училище в Станфордския университет. "Ние открихме потенциален нов начин за намаляване на смъртността на нервните клетки при редица заболявания, характеризиращи се с такива загуби", казва д-р Дария Мохли-Росен, професор по химическа и системна биология в Станфорд. Докладът, описващ откритията на изследователите, беше публикуван вчера в Nature Neuroscience. Мохли-Розен е старши автор. Водещ автор е докторантурата д-р Амит Джоши.

  • Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването ще проведе здравен форум "От болнолечение към здравеопазване чрез дигитализация".
    Събитието се организира под патронажа на Н. Пр. Мюриел Коен , посланик на Швейцария. Форумът е част от седмицата "INNOVATION 4 HEALTH" (Иновации за здраве), организирана от
    Посолството на Швейцария и Българо-швейцарската търговска камара (БШТК).
    Този еднодневен форум ще събере на едно място предприемачи, иноватори и лидери в дигитализацията на здравеопазването в България, които ще представят конкретни здравни дигитални решения в различни направления като системи за управление на грижите, големи бази данни и анализ, телемедицина и мобилни здравни технологии, диагностика, приложение на лекарствени терапии, киберсигурност и обществено здраве.

  • Екип от изследователи, свързани с няколко институции в САЩ и една в Канада, откриха доказателства, които предполагат, че рекомбинантният човешки растежен хормон (rhGH) може да обърне епигенетичното стареене при хората. В своя доклад, публикуван в научния журнал Aging Cell, групата описва усилията им да научат повече за влиянието на rhGH върху тимуса и какво са успяли да открият. Изследователите съобщават, че интересът им към въздействието на rhGH върху тимуса започва, когато попадат на доклад, описващ изследвания през 1986 г., които показват, че инжектирането на плъхове с rhGH засилва имунната им система. Един от членовете на екипа, Грегъри Фани, всъщност тества идеята върху себе си през 90-те години

  • 5000 лева ще получи победителят в конкурса за иновация спасила живот. Кандидатстването за вторите годишни награди за иновации и добри практики в здравния сектор започва от днес и ще продължи до 15 октомври. Конкурсът е организиран от в. „Капитал“ и биофармацевтичната компания АбВи, като най-добрите проекти ще бъдат отличени по време на Шестата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, която ще се проведе на 12 ноември. 

    Участие в конкурса могат да вземат както физически, така и юридически лица и няма ограничение в броя на проектите, които всеки може да подаде. Най-високо ще бъдат оценени проектите, които демонстрират внедряването на иновация или добра практика, която до момента не е била реализирана у нас. Трябва обаче да са ясни ползите за пациентите и как дадената практика е подобрила или спасила техния живот.

  • Биомедицинските инженери от университета Дюк откриха фармацевтична цел, която при активиране може да обърне разграждането на костите, причинено от остеопороза в миши модели на болестта. "Най-широко използваните понастоящем лекарства, одобрени от FDA за лечение на остеопороза, могат да предотвратят по-нататъшна загуба на кост, но те не спомагат за възстановяването на костта", казва Шини Варгезе, професор по биомедицинско инженерство, машиностроене и материали за ортопедия в Дюк 

    „Открихме биохимичен рецептор, който, когато се активира, може да направи и двете“, добави Ю-Ру „Върнън“ Ших, изследовател в лабораторията на Варгезе и първият автор на изследването.

  • Видяхме много различни приложения на технологията за модифициране на гени CRISPR - прецизното рязане и поставяне на определени гени в ДНК. Сега изследователите са разработили подобрение на процеса, който може да позволи едновременно да бъдат редактирани десетки или дори стотици гени.

    Според екипа това би могло да отвори всички видове нови възможности, което да даде възможност на учените да препрограмират клетки в по-голям мащаб и по по-сложни начини: например при изучаване на сложни генетични разстройства или при опит да заменят увредените клетки със здрави.

  •  Нови изследвания проследяват историята на антибиотиците и антибиотичната резистентност назад с около 350-500 милиона години, проучване в дълбоката генеалогия на микроорганизмите, което би могло да помогне в сегашната ни битка за овладяване на нарастването на супер бъговете.

    Екипът се съсредоточи върху клас антибиотици, наречени гликопептиди - като ванкомицин и тейкопланин - и начина, по който те са се развили през хилядолетията. Ванкомицинът е определен като основно лекарство от Световната здравна организация и понякога се използва като лекарство в краен случай.

  • Това е звездата на хиляди реклами : вибрационни платформи, които обещават всички трудно спечелени ползи от упражненията, докато просто стоите там и се тресете.

    Докато предишните изследвания разглеждаха как вибрацията на цялото тяло (WBV) функционира като „миметик за упражнения“, все още има много неща, които не разбираме  - например как вибрацията сама по себе си може да доведе до такива значителни промени в тялото.Неотдавнашно проучване върху мишки илюстрира нов начин, по който WBV би могъл да донесе ползи за здравето в метаболизма: чрез промяна на състава на микробиома, огромната популация от микробиални организми, които пребивават в и върху тялото ви.

  • Екип от учени в Корея и Съединените щати са измислили устройство, което може да контролира нервни вериги с помощта на мъничък мозъчен имплантат, контролиран от смартфон.
    Изследователите смятат, че устройството може да ускори усилията за разкриване на мозъчни заболявания като Паркинсон, Алцхаймер, пристрастяване, депресия и болка.

Log in or Sign up