От 1-ви до 31-ви юни всеки здравноосигурен може да смени личния си лекар.
По времето на соца (а и след него, до 2000 година си беше така) това не можеше да стане. Имаше участъкови лекари(викаха им още квартални, подобно на милиционерите). Не можеш да смениш участъковия си лекар, независимо дали си доволен от неговото обслужване или не. Освен ако не отидеш да живееш на друго място. Ако си смениш адреса, ти сменят участъковия лекар, дори и да си искаш досегашния. Мнението на пациента за лекаря нямаше никакво значение и никой не се интересуваше от него.
Хубаво е пациентът да има право да смени общопрактикуващия си лекар. Едно от най-големите ни придобивки от въвеждането на здравното осигуряване е възможността пациентите да избират лекаря, при когото да се лекуват.
Това право имаме общо два пъти в годината – през юни и през декември. Възниква въпросът, защо само два пъти? Може ли например да бъде 4 пъти в годината? А може ли да бъде без ограничения - пациентът да може да смени по всяко време своя общопрактикуващ лекар?

Проблемът „наркомании” в България (както и навсякъде другаде) е глобално явление,защото рефлектира върху здравето и здравните грижи, образованието, правораздаването, сигурността, икономиката, социалната система, семейството и в крайна сметка върху цялото общество. След 1990 г. вече няколко поколения български граждани,пряко или косвено, понесоха пораженията на тази епидемия. За съжаление има всички основания да предполагаме, че бъдещите поколения няма да бъдат пощадени.
И защото всичко това е така, всякакви опити да се руши малкото, което е създадено за борба с наркоманиите, без да се предлага нещо ново, са абсолютно неоправдани. Публикуваните аргументи за закриването на Националния център по наркомании и разпределянето на функциите му между съответната дирекция на Министерството на здравеопазването и НЦОЗА са конкретни само по отношение на вземане и преразпределение на щатни бройки, но изобщо липсва визия за това кой, как и по какъв начин ще изпълнява функциите и отговорностите по изпълнението на стратегията за намаляване търсенето на наркотици (т.е. за превенция,лечение,рехабилитация и ресоциализация).

Сдружение „Фракарита България“ публикува на своята Интернет страница Становище по проекта на Постановление на Министерския съвет за структурни промени в системата на здравеопазването, с което се закрива Националния център по наркомании. Като прави задълбочен анализ на проблемите, свързани с превенцията, противодействието и лечението на зависимостите, неправителствената организация прави на пух и прах всички аргументи, изложени в доклада на министъра на здравеопазването. Ако към тези проблеми се подхожда държавнически, Националният център по наркомании не само не трябва да бъде закрит, но дейността му трябва да бъде подкрепена, а финансирането увеличено. Ето и текста на цялото становище на Фракрита България:
Уважаеми г-н Министър,
Представяме на Вашето внимание нашето становище, чрез което искаме да изразим своето несъгласие с предложението за преобразуване на Националния център по наркомании (НЦН) чрез вливането му в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
НЦН е специално звено в рамките на Министерство на здравеопазването (МЗ), което е създадено на основание на чл. 86 от ЗКНВП и има следните основни задачи съгласно Правилника за устройството си:

Месец и половина след приемането на изменение в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, Министерският съвет ще приеме ново изменени на вече изменените текстове. Срокът за обществено обсъждане е съкратен на 14 дни, заради „осигуряване на непрекъснат достъп на българските пациенти до качествено и ефективно лечение с лекарствени продукти.”
С ДВ брой 26 от 28 март, в наредбата се добавя нова алинея 4 на чл. 5, която гласи:
Лекарствен продукт не може да се продава на лечебните заведения на цена, по-висока от стойността, определена по реда на чл. 55.
Редът в чл. 55 е този, по който се определят цените на лекарствата, заплащани от НЗОК.
Защо се правят тези изменения на измененията?
Както е известно НЗОК има списък с лекарства, които заплаща изцяло или частично. Министерският съвет е определи с наредба реда и условията и реда за определяне на цените, по които касата плаща лекарствата на болниците. Както винаги, когато държавата се намеси на пазара, така и сега, нещата стават по-лоши. Наредбата е написана така, че НЗОК да плаща на болниците по цени, които са по-ниски от цените на доставка на лекарствата. Крайният резултат от този подход е, че болницата трупа загуби от всяко закупено от нея лекарство. За да избегне загубите, болницата се ограничава в поръчката на такива лекарства, с което лишава пациентите от достъп до съвременно лечение.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2016 - 2018 г., е 74.8 години, като спрямо предходния период (2015 - 2017 г.) остава непроменена. Това съобщиха от Националния статистически институт.

Проект за постановление на Министерския съвет предвижда закриване на Националния център по наркомании. Като основен мотив за закриването на центъра в доклада на министъра на здравеопазването се сочи, необходимостта от прехвърляне на 5 щатни бройки в НЕЛК и още няколко в психиатрията в Церова Кория.
Националният център по наркоманиите е създаден със Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Според закона центърът осъществява координацията и методическото ръководство на дейностите, свързани с превенцията на употребата на наркотични вещества, лечение и психосоциална рехабилитация на лица, злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества и намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества.
Центърът дава разрешава осъществяването на програми за превенция на употребата на наркотични вещества, програми за намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества, програми за намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества, програми за психосоциална рехабилитация, програма за лечение на лица, зависими от наркотични вещества. Той осъществява и специализираният контрол над лечебната дейност.

Информацията, че 500 лекарски практики ще бъдат закрити, заради това, че работещите в тях лекари нямат специалност по обща медицина създаде смут, особено в по-малките населени места. Прекратяването на договорите с личните лекари в тези райони, почти сигурно означава, че населението им ще остане без достъп до първична извънболнична помощ. По много причини интересът на личните лекари към работа в отдалечено село е минимален, а вероятността да се намерят заместници на сега работещите там клони към нула.
Вероятността същите лекари да бъдат принудени да специализират, чрез заплаха за прекратяване на договора също е нулева. В повечето случаи личните лекари в тези села са възрастни хора, които вече са в пенсионна възраст или им предстои да се пенсионират. Да се очаква, че тези хора тепърва ще седнат да учат и да се явяват на изпити е илюзия. Мнозина от тях имат друга специалност, придобита преди да станат общопрактикуващи лекари, работят от години и не смятат, че е необходимо да бъдат обучавани допълнително.

Две напред една назад, после обратно. Така изглежда реформата в медицинската експертиза към днешна дата. През август месец, миналата година Правителството прие промени в наредбата за медицинската експертиза, в резултат на които болните започнаха да получават оценка само на най-тежкото си заболяване. В резултат, тези които се освидетелстваха след август получиха по-ниски оценки за неработоспособността си в сравнение с освидетелстваните преди тази дата.
Под натиска на недоволството 8 месеца по-късно Правителството реши да промени отново наредбата, като върне оценяването на придружаващи заболявания и усложнения. Да ама какво става с тези, които вече са били оценени след август? Става това, че хора с едни и същи заболявания ще получат различни оценки, а от там и различни социални придобивки, а пък някои въобще няма да получат.

Някога, в древния Рим, генералите са ползвали тактиката да разединят населението на дадена територия, преди да я нападнат. Те насъсквали местните племена едно срещу друго, като така са ги правили много по-слаб противник. В последствие Римляните са воювали само с отделни племена или части от разединеното население, като са печелили битките много по-лесно. Разделени, поданиците на империята не са могли да осъществят и големи бунтове, което е позволило да бъдат под римско владение векове наред. Принципът е останал с името „Разделяй и владей!” (Divide and Conquer).
Нещо подобно се наблюдава и в здравната сфера у нас.
Под натиска на протестите на сестрите, Правителството взе решение да даде на министерството на здравеопазването още 50 милиона, с които да се вдигнат заплатите им. Лекарският съюз се противопостави, като се обоснова с това, че увеличението на заплатите не може да бъде само за едни, което веднага доведе до ответна реакция от сестрите. Премиерът Борисов лично наля масло в огъня с предупреждението „Да не стане така, директорите да ги дадат за ДМС-та на докторите и да не стигнат до сестрите.” Последва остра реакция на лекарския съюз, която предизвика реакция на сестрите срещу съюза.

Да бъде приет Закон за съсловната организация на физиотерапевтите и да бъде легализирано наименованието на професията с общото понятие “Физиотерапевти” , което обединява рехабилитатори и кинезитерапевти, каквото е световната практика. Да бъдат утвърдени единни държавни изисквания за физиотерапевтите и професията да бъде регулирана. Да бъде утвърден стандарт по физиотерапия, а физиотерапевтите да получават трудово възнграждение в размер на две основни заплати, да имат право на частна практика, а провежданите процедури да бъдат остойностени. С тези искания днес излизат на протест пред МЗ физиотерапевти от цялата страна.

Близо 72% от българите на възраст над 16 години, определят здравния си статус като добър или много добър.

Това сочат данни от анализа на Европейската статистическа служба - Евростат за здравния статус на европейците през 2017 г., публикувани по повод предстоящия Световен ден на здравето - 7 април. Средният показател за ЕС е 70%, което означава, че нацията ни почти се приближава до самооценката на здравето до нивото на средния европеец.

Ако Америка е страната на неограничените възможности, то България може да претендира за приза страна на неограничените невъзможности. Чиновническия потенциал да ограничава възможностите за пациентите е неограничен. Непрекъснато се натъкваме на нови и нови висоти. Последният случай, по който сме информирани от пострадали пациенти е за възможността за извършване на терапевтична афереза. Това е процедура, която прилича на хемодиализата, но с нея кръвта се очиства не от азотни съединения, а от високо молекулни белтъци или клетки. Терапевтичната афереза се прилага при някои автоимунни и хематологични заболявания. Целта е натрупаните антитела, които атакуват собствените клетки или патологични клетки, да бъдат филтрирани и изчистени от кръвта. При някои заболявания, като например болестта на Мошковиц терапевтичната афереза е живото спасяваща процедура. При тази болест имунната система образува антитела срещу тромбоцитите.

Последните изменения в Наредба № 10, обнародвани на 26 февруари тази година, правят практически невъзможен достъпа на пациенти до нови лекарства. Наредбата е приета от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорният съвет на НЗОК. С чл. 8а от Наредбата се въвежда следният ред за заплащане на нови лекарства:
Ако един производител регистрира нов лекарствен продукт, то лекарството ще се заплаща от НЗОК само след проследяване на ефекта от приложението му. За да стане това, този производител на лекарства трябва да предостави неопределен в наредбата брой опаковки от новото си лекарство безплатно.
След неопределен в наредбата срок, в който се прилага неговото лекарство, производителят на новото лекарство може да поиска да сключи договор с НЗОК, на основата на който да получи заплащане за предоставените безплатно до този момент опаковки.

Публикуваните пот Евростат данни за това, че едва 20% от 7 милионното население или около 1,4 милиона души са ползвали дентална помощ през 2017 година, се потвърждават и от предоставената ни от НЗОК информация – касата е платила за оказана дентална помощ на 1 855 502, което е 26% от всички български граждани. Разминаването е с 6% или 420 000 души. Може да се дължи на различните методи на изчисления, а може да е в резултат на отчитането на дейността. Според данните на НЗОК половината от тях - 964 067 са ползвали целия пакет от услуги, включен в НРД. 351 222 от приблизително 1,4 милиона деца са ползвали дентална помощ през същата година.
Според НРД 2017 всяко лице над 18 годишна възраст има право на преглед и до 3 дентални дейности, а под 18 годишна възраст на преглед и до 4 дентални дейности.
В бюджета на НЗОК за 2017 година са планирани общо 4 359 167 прегледа и дейности на обща стойности 147 милиона лева. 1 181 365 са планираните прегледи и снемане на зъбен статус. Потенциалният брой на дейностите, които НЗОК би платила, ако всеки осигурен е ползвал целият пакет през годината е 25 милиона дейности, за което биха били необходими приблизително 750 милиона лева.

Над 52% от българите не са ходили на посещение при личния си лекар за 12-те месеца на 2017, според данните на Евростат. Данните са статистически, събрани са чрез анкета по методика, еднаква за целия Европейски съюз.
Ако 52% от българите не са ходили на личен лекар през 2017 година, то те не са провели и задължителния си профилактичен преглед. Следователно НЗОК би трябвало да не е заплатила на личните лекари половината от парите за профилактични прегледи през 2017 година и то при условие, че всичките други 48%, които са посещавали лекар са били и на профилактичен преглед. Почти сигурно е, че повечето са ходили на лекар не за профилактика, а за да си получат лекарствата или поради остро заболяване.
Тъй като неизвършването на профилактичен преглед се наказва със загуба на здравноосигурителни права за един месец, то би трябвало НЗОК да е спряла правата за един месец на половината от населението през 2017 година.

Исканията на сестрите за незабавни и не символични увеличения на заплатите не могат да бъдат удовлетворени. Не, че Правителството не може да намери 20-30 милиона лева годишно, колко са необходими за увеличаване на средната заплата от 700 на 1200 лева на всички сестри. Увеличението на заплатите не може да стане по начина, по който се прави в администрацията.
Заплата на всички, работещи в извънбюджетната сфера се определя от търсенето и предлагането на работната сила. Това се нарича пазар на труда и не може да бъде заместен с Методика за определяне на заплати. Намесата на Правителството на пазара на труда ще има още по-тежки последици и ще струва десетки и стотици пъти по-скъпо, а освен това разпределението на парите ще е несправедливо.
Вместо да правят методика за заплати, Министерството на здравеопазването и най-вече НЗОК трябва да определят минимални изисквания към сестринската грижа в лечебните заведения - коя част от обслужването на пациента се извършва само и единствено от медицинска сестра.

Медицински сестри от цялата страна протестираха за по-високи заплати и по-добри условия на труд.
На среща с премиера Борисов съсловната им организация - Българска асоциацията на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) се разграничи от протестите. В последствие, под натиска на събитията, позицията беше коригиране на „Подкрепяне, но не организираме”.
Мая Илиева, която е един от организаторите на протеста, каза пред БТВ, че ръководството на съсловната организация не само не е подкрепило протеста, но показа писма от централното до регионалните ръководства, в които ги призовават да направят необходимото, за да няма протест.
Така протестът на медицинските сестри освен чисто професионалните им проблеми, извади наяве и една друга тема – за смисъла на съществуването на съсловните организации, не само сестринската.

На първи март медицинските сестри организираха национален протест, насочен срещу ниските възнаграждения и условия на труд. Това е напълно справедлив и законен протест, при това със сериозни основания. Това, че синдикати и съсловна организация се разграничиха от протеста „на улицата”, само показва степента на поквара у тези казионни организации. Те трябваше да са при хората, да помогнат в организацията на протестните действия и във формулирането на обосновани и изпълними искания.
Защото, вижте какво се получи. Медиите разпространиха декларация, която се приписва на обявилите в социалните мрежи протест медицински сестри. От публикациите не става ясно кой точно е написал тези искания до премиера, министъра и омбудсмана, нито кои от спонтанно включилите се в протеста медицински професионалисти ги подкрепят.
Вижте сами:
Искане номер 1 е „Без търговски дружества в здравеопазването”. Това, по съществото си политическо искане няма връзка нито с възнагражденията, нито с условията на труд.

За първична медицина в целия свят се отделят едва 11% от общите разходи за здраве, което означава, че превенцията на зоболяванията, ранната диагностика и спешната помощ съвсем не са приоритет за правителствата, независимо, че те твърдят обратното.  

Тези данни се съдържат в Годишния доклад на Световната здравна организация. Анализите на експертите на СЗО показват, че над 70% от всичките разходи за здравеопазване се насочват за болнична, извънболнична помощ и лекарства.

Колко често виждате общопрактикуващия си лекар?
Почти четирима от десет души (38%) в Европейския съюз (ЕС) са посетили своя личен лекар веднъж или два пъти през 2017 година сочи проучване на Евростат. Една четвърт (25%) са били на преглед с техния общопрактикуващ лекар от 3 до 5 пъти. Също толкова, 24% не са посещавали общопрактикуващ лекар нито веднъж през годината. 14% съобщават, че са били на преглед 6 пъти или повече.
На равнище ЕС честотата на консултациите с общопрактикуващите лекари е по-висока при жените, отколкото при мъжете. Така е и при посещения на стоматолог или общ хирург.
Датчаните са посещавали най-често личния си лекар – 49% от тях са ходили 6 пъти или повече, 34% от французите са посещавали лекаря си от 3 до 5 пъти. Делът на лицата, които не са посещавали нито веднъж личния си лекар през годината, е бил най-висок в Гърция 61%.

…зъболекар?
45% от хората в ЕС не са се консултирали със зъболекар през последните 2017 годин, а 42% са отишли ​​веднъж или два пъти. 10% съобщават, че са ходили при зъболекар 3 до 5 пъти, а 3% от европейците са били на зъболекар 6 пъти или повече в годината.