Публикуваме статия на Антон Гицов, в. Земя :

У нас непрекъснато никнат частни болници, които не биха просъществували, образно казано, и ден, ако не се закачаха на хранилка към Здравната каса

Болниците са получили с 68 милиона 962 хиляди и 689 лева по-малко от планираните за полугодието разходи. Общата сума по бюджета за първите 6 месеца на годината е била милиард и 8 милиона лева, а разплатените от НЗОК пари са за малко над 939 милиона лева. Това означава, че отблокираната след намесата на премиера Борисов сума от 50 милиона лева от резерва на НЗОК, с която да се увеличат заплатите на педиатрите и медицинските сестри не е била усвоена. Болниците не само не са получили увеличението, но дори са получили с 18 милиона лева по-малко от планираното.
Тази ситуация не е неочаквана, а най-вероятно е била планирана. Известно е, че се достигна до някакъв предел на хоспитализациите, като цяло, а въведените лимити по легла и отделения допълнително ограничи възможностите от началото на годината.

През последното десетилетие, Холандия неизменно заема едно от първите места в повечето класации на държавите с най-добро здравеопазване. Това е не само мнение на експерти и аналитици. Доброто холандско здравеопазване се вижда и от оценките за удовлетвореност на пациентите, каквито ежегодно правят Health Consumer Powrhouse.
Този успех на холандците се дължи на премахването на монопола в здравното осигуряване преди 15 години. Тогава, Холандия направи това, което днес се дискутира в България. Вижте как работи холандския модел.
Задължителното здравно осигуряване се финансира, чрез национално определени задължителни здравни вноски, които са процент от доходите на осигурените. Към тях Правителството добавя субсидия за осигурени лица под 18 годишна възраст. Всеки застраховател може да предлага и допълнителна застрахователна премия, която е еднаква за застрахованите при него лица, независимо от възрастта или здравното състояние. Застрахователите не могат да правят подбор на лицата, които са задължително застраховани.
През 2014 г. средногодишно вноската на възрастни е била 1,100 евро. Здравната вноска е била 7,75% от годишния облагаем доход при таван от до 51 414 евро. Вноската е за сметка на работодателите. За самонаети лица и такива, които не получават помощи за безработица, здравната осигуровка е в размер на 5,4% от доходите им.
Вноските се събират централно и се разпределят между застрахователите по формула, коригираща риска, която отчита възрастта, пола, статута на работната сила, региона и здравния риск (въз основа на предишното използване на лекарства и болнично лечение).

На 9 юли тази година се навършиха 20 години от публикуването на Закона за лечебните заведения. Този закон промени кардинално икономическата дейност в системата на здравеопазване. Това е добър повод да се оцени изминатия път, да се направи равносметка и да се погледне напред. Още повече, че никой в последните десетина години не се опита да направи по общ анализ на твърде противоречивата ситуация, създала се в здравеопазването и в частност в болничната помощ.
Системата на здравеопазване е обособена,международно координирана и държавно регулирана структура. Същността на функционирането й е извършването на специфична икономическа дейност, базирана на знание. Тя създава уникални продукти, свързани еднозначно с всяко лице, което се превърне в неин потребител. Спектърът на продуктите се състои от наименования на болести, диагностични и терапевтични процедури др. Те са прецизно дефинирани, унифицирани за цял свят, кодирани и подредени в Международната класификация на болестите. В последното й 10–то издание кодовете са повече от 150 000. Системата на здравеопазване се базира на процеси, управлявани от правоспособни специалисти. Основните изисквания към производството й са разширяване спектъра и количеството на произвеждани продукти.

Въпросът на въпросите, когато става дума за реформа на здравното осигуряване е този за монопола. Всички други решения са производни на това, дали да се запази монополът на НЗОК в задължителното здравно осигуряване, или да се премине към конкурентен модел.
Може ли сегашният модел да се подобри, а монополът да остане? Може предполагам, но има два проблема.
Първо никой монопол не може да създаде по-добри условия за стопанска дейност от тези, които се създават в конкурентна среда. Когато има конкуренция, решаващият фактор е съвкупното мнение на милионите потребители на здравни услуги изразено, чрез баланса на търсенето и предлагането. Когато има монопол, средата и условията се определят от решенията на един човек или шепа хора, управляващи монопола. Оценката и решенията на един човек винаги ще по-лоши от тези на всички потребители. Тя би могли най-много да се доближат и то след време до тях. Дори да изберем най-моралния измежду нас, който искрено иска да подобри системата, той няма да успее, защото един човек не би могъл да съсредоточи в себе си информацията, което имат всички потребители заедно. А обикновено при монопола не се назначава най-достойния и най-умния, а най-послушния.

Шефове на държавни болници се изгъбаркаха* с обявения от министерството на здравеопазването електронен търг за закупуване на лекарства. Това разбираме от гневно писмо на заместник министъра на здравеопазването Жени Начева, адресирано до директорите на лечебните заведения за болнична помощ.
Повод за гнева на министър Начева е, че много болници са заявили за доставка лекарствени продукти на стойности, които биха направили за смях министерството, ако ги обяви. Самата процедура изисква МЗ да събере заявките на лечебните заведения за следващите две години и на базата на тях да обяви обществена поръчка за рамково договаряне с производители на лекарства, след което рамково договаряне, болниците ако искат, ще могат да купуват лекарства на договорените цени.
Министър Начева се гневи, за това, че болниците били дали „грешни заявки”. Една от тях заявила доставка на лекарства за 47 (четиридесет и седем) милиарда лева.
Сумата е колкото половината от Брутния вътрешен продукт на България за миналата година. По наше скромно мнение, с тази сума болницата може не само да си осигури необходимите за следващите две години лекарства, но да получи в пакет с медикаментите, всички заводи - производители на лекарства в страната, барабар с всичките регистрирани дистрибутори.

С Определение от 11 юни на Върховния касационен съд не се допусна касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, с което решение НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ “Света Марина” Варна сумата от 448 390 лв. за извършена и отчетена надлимитна дейност през ,месец юни 2016 година. Касата е осъдена да плати също и законната лихва за забавата и съдебните разноски
В касационната жалба, подадена от НЗОК се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Съдебният състав на ВКС обаче намира, че поставените в касационната жалба въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280. Те се отнасят до това дали е законосъобразно определянето на месечни стойности за заплащане от страна на НЗОК и са поставени много общо и в този смисъл не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, основани на разпоредбата на чл. 35 от Закона за здравното осигуряване и на уговорките на страните по договорите за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за извършване на амбулаторни процедури и за извършване на клинични процедури.

Смъртта на 6 годишната Мими предизвика обществена и политическа буря. Чуха се силни думи, отправиха се тежки обвинения. Стана ли ясно, обаче какъв точно е проблема и какво гарантира, че утре няма да се повтори? Акцентът падна върху скандала и сензацията, а много въпроси останаха без отговор.
Ние така и не разбрахме категорично, лечимо или нелечимо е било заболяването на детето?
Стана ясно, че независимо от липсата на плащане, детето е получило лекарства. Защо обаче, ако детето е получавало необходимите лекарства в ИСУЛ, родителите събират пари за провеждане на същото лекарствено лечение в Германия? Ако предлаганото в Германия лекарствено лечение с по-добро и не може да се предостави у нас, защо детето е лекувано тук?
Кои са лекарствата, с които е лекувано детето?

Министерството на здравеопазването и изготвило „Методика за образуване на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ”. С нея се прави опит да се въведе регулация на работните заплати. Определени са допустими съотношения между заплатите на трите вида персонал. Ако новата Методика бъде приета, съотношението между основните работни заплати за лекар, специалист по здравни грижи и санитар-болногледач трябва да е 1,7 : 1,3 : 1. Илюстрирано в числа, би изглеждало така: ако санитарят получава например 1000 лева заплата, специалистите по здравни грижи ще получават 1300, а лекарите 1700 лева. Методиката предвижда, ако не се натрупват нови дългове, управителите на болниците да могат да дават допълнително материално стимулиране за персонала, като общата сума на допълнителните възнаграждения за извършени дейности и постигнати резултати от дейността се определя в размер до 50 % от разходите за персонал.
Допълнителното материално стимулиране ще се дава след извършване на индивидуална оценка по следните критерии:

От 1-ви до 31-ви юни всеки здравноосигурен може да смени личния си лекар.
По времето на соца (а и след него, до 2000 година си беше така) това не можеше да стане. Имаше участъкови лекари(викаха им още квартални, подобно на милиционерите). Не можеш да смениш участъковия си лекар, независимо дали си доволен от неговото обслужване или не. Освен ако не отидеш да живееш на друго място. Ако си смениш адреса, ти сменят участъковия лекар, дори и да си искаш досегашния. Мнението на пациента за лекаря нямаше никакво значение и никой не се интересуваше от него.
Хубаво е пациентът да има право да смени общопрактикуващия си лекар. Едно от най-големите ни придобивки от въвеждането на здравното осигуряване е възможността пациентите да избират лекаря, при когото да се лекуват.
Това право имаме общо два пъти в годината – през юни и през декември. Възниква въпросът, защо само два пъти? Може ли например да бъде 4 пъти в годината? А може ли да бъде без ограничения - пациентът да може да смени по всяко време своя общопрактикуващ лекар?

Проблемът „наркомании” в България (както и навсякъде другаде) е глобално явление,защото рефлектира върху здравето и здравните грижи, образованието, правораздаването, сигурността, икономиката, социалната система, семейството и в крайна сметка върху цялото общество. След 1990 г. вече няколко поколения български граждани,пряко или косвено, понесоха пораженията на тази епидемия. За съжаление има всички основания да предполагаме, че бъдещите поколения няма да бъдат пощадени.
И защото всичко това е така, всякакви опити да се руши малкото, което е създадено за борба с наркоманиите, без да се предлага нещо ново, са абсолютно неоправдани. Публикуваните аргументи за закриването на Националния център по наркомании и разпределянето на функциите му между съответната дирекция на Министерството на здравеопазването и НЦОЗА са конкретни само по отношение на вземане и преразпределение на щатни бройки, но изобщо липсва визия за това кой, как и по какъв начин ще изпълнява функциите и отговорностите по изпълнението на стратегията за намаляване търсенето на наркотици (т.е. за превенция,лечение,рехабилитация и ресоциализация).

Сдружение „Фракарита България“ публикува на своята Интернет страница Становище по проекта на Постановление на Министерския съвет за структурни промени в системата на здравеопазването, с което се закрива Националния център по наркомании. Като прави задълбочен анализ на проблемите, свързани с превенцията, противодействието и лечението на зависимостите, неправителствената организация прави на пух и прах всички аргументи, изложени в доклада на министъра на здравеопазването. Ако към тези проблеми се подхожда държавнически, Националният център по наркомании не само не трябва да бъде закрит, но дейността му трябва да бъде подкрепена, а финансирането увеличено. Ето и текста на цялото становище на Фракрита България:
Уважаеми г-н Министър,
Представяме на Вашето внимание нашето становище, чрез което искаме да изразим своето несъгласие с предложението за преобразуване на Националния център по наркомании (НЦН) чрез вливането му в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
НЦН е специално звено в рамките на Министерство на здравеопазването (МЗ), което е създадено на основание на чл. 86 от ЗКНВП и има следните основни задачи съгласно Правилника за устройството си:

Месец и половина след приемането на изменение в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, Министерският съвет ще приеме ново изменени на вече изменените текстове. Срокът за обществено обсъждане е съкратен на 14 дни, заради „осигуряване на непрекъснат достъп на българските пациенти до качествено и ефективно лечение с лекарствени продукти.”
С ДВ брой 26 от 28 март, в наредбата се добавя нова алинея 4 на чл. 5, която гласи:
Лекарствен продукт не може да се продава на лечебните заведения на цена, по-висока от стойността, определена по реда на чл. 55.
Редът в чл. 55 е този, по който се определят цените на лекарствата, заплащани от НЗОК.
Защо се правят тези изменения на измененията?
Както е известно НЗОК има списък с лекарства, които заплаща изцяло или частично. Министерският съвет е определи с наредба реда и условията и реда за определяне на цените, по които касата плаща лекарствата на болниците. Както винаги, когато държавата се намеси на пазара, така и сега, нещата стават по-лоши. Наредбата е написана така, че НЗОК да плаща на болниците по цени, които са по-ниски от цените на доставка на лекарствата. Крайният резултат от този подход е, че болницата трупа загуби от всяко закупено от нея лекарство. За да избегне загубите, болницата се ограничава в поръчката на такива лекарства, с което лишава пациентите от достъп до съвременно лечение.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2016 - 2018 г., е 74.8 години, като спрямо предходния период (2015 - 2017 г.) остава непроменена. Това съобщиха от Националния статистически институт.

Проект за постановление на Министерския съвет предвижда закриване на Националния център по наркомании. Като основен мотив за закриването на центъра в доклада на министъра на здравеопазването се сочи, необходимостта от прехвърляне на 5 щатни бройки в НЕЛК и още няколко в психиатрията в Церова Кория.
Националният център по наркоманиите е създаден със Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Според закона центърът осъществява координацията и методическото ръководство на дейностите, свързани с превенцията на употребата на наркотични вещества, лечение и психосоциална рехабилитация на лица, злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества и намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества.
Центърът дава разрешава осъществяването на програми за превенция на употребата на наркотични вещества, програми за намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества, програми за намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества, програми за психосоциална рехабилитация, програма за лечение на лица, зависими от наркотични вещества. Той осъществява и специализираният контрол над лечебната дейност.

Информацията, че 500 лекарски практики ще бъдат закрити, заради това, че работещите в тях лекари нямат специалност по обща медицина създаде смут, особено в по-малките населени места. Прекратяването на договорите с личните лекари в тези райони, почти сигурно означава, че населението им ще остане без достъп до първична извънболнична помощ. По много причини интересът на личните лекари към работа в отдалечено село е минимален, а вероятността да се намерят заместници на сега работещите там клони към нула.
Вероятността същите лекари да бъдат принудени да специализират, чрез заплаха за прекратяване на договора също е нулева. В повечето случаи личните лекари в тези села са възрастни хора, които вече са в пенсионна възраст или им предстои да се пенсионират. Да се очаква, че тези хора тепърва ще седнат да учат и да се явяват на изпити е илюзия. Мнозина от тях имат друга специалност, придобита преди да станат общопрактикуващи лекари, работят от години и не смятат, че е необходимо да бъдат обучавани допълнително.

Две напред една назад, после обратно. Така изглежда реформата в медицинската експертиза към днешна дата. През август месец, миналата година Правителството прие промени в наредбата за медицинската експертиза, в резултат на които болните започнаха да получават оценка само на най-тежкото си заболяване. В резултат, тези които се освидетелстваха след август получиха по-ниски оценки за неработоспособността си в сравнение с освидетелстваните преди тази дата.
Под натиска на недоволството 8 месеца по-късно Правителството реши да промени отново наредбата, като върне оценяването на придружаващи заболявания и усложнения. Да ама какво става с тези, които вече са били оценени след август? Става това, че хора с едни и същи заболявания ще получат различни оценки, а от там и различни социални придобивки, а пък някои въобще няма да получат.

Някога, в древния Рим, генералите са ползвали тактиката да разединят населението на дадена територия, преди да я нападнат. Те насъсквали местните племена едно срещу друго, като така са ги правили много по-слаб противник. В последствие Римляните са воювали само с отделни племена или части от разединеното население, като са печелили битките много по-лесно. Разделени, поданиците на империята не са могли да осъществят и големи бунтове, което е позволило да бъдат под римско владение векове наред. Принципът е останал с името „Разделяй и владей!” (Divide and Conquer).
Нещо подобно се наблюдава и в здравната сфера у нас.
Под натиска на протестите на сестрите, Правителството взе решение да даде на министерството на здравеопазването още 50 милиона, с които да се вдигнат заплатите им. Лекарският съюз се противопостави, като се обоснова с това, че увеличението на заплатите не може да бъде само за едни, което веднага доведе до ответна реакция от сестрите. Премиерът Борисов лично наля масло в огъня с предупреждението „Да не стане така, директорите да ги дадат за ДМС-та на докторите и да не стигнат до сестрите.” Последва остра реакция на лекарския съюз, която предизвика реакция на сестрите срещу съюза.

Да бъде приет Закон за съсловната организация на физиотерапевтите и да бъде легализирано наименованието на професията с общото понятие “Физиотерапевти” , което обединява рехабилитатори и кинезитерапевти, каквото е световната практика. Да бъдат утвърдени единни държавни изисквания за физиотерапевтите и професията да бъде регулирана. Да бъде утвърден стандарт по физиотерапия, а физиотерапевтите да получават трудово възнграждение в размер на две основни заплати, да имат право на частна практика, а провежданите процедури да бъдат остойностени. С тези искания днес излизат на протест пред МЗ физиотерапевти от цялата страна.

Близо 72% от българите на възраст над 16 години, определят здравния си статус като добър или много добър.

Това сочат данни от анализа на Европейската статистическа служба - Евростат за здравния статус на европейците през 2017 г., публикувани по повод предстоящия Световен ден на здравето - 7 април. Средният показател за ЕС е 70%, което означава, че нацията ни почти се приближава до самооценката на здравето до нивото на средния европеец.