На 20.12.2018 г.(две хиляди и осемнадесета), 66 депутати внасят в Конституционния съд жалба с искане за установяване на противоконституционност на § 11, § 12, § 14, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 29, § 31, § 32, § 33, § 34, § 35, § 36, § 37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 42 и § 43 в частта след израза „1 януари 2019 г.“ от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. (обн. ДВ, бр. 102 от 11.12.2018 г.).

Инициативата "Добра болница" осъществи първата оценка на болниците в страната. Направихме преглед на Интернет страниците на всички 310 болници в страната като съпоставихме данните с определените 10 критерии. Тези критерии показват, доколко болницата е отворена и се отнася с разбиране към потребностите на пациентите. Ние не оценяваме медико-статистическите данни, а единствено дали са налични. Критериите са лесно изпълними и ако една болница е получила ниска оценка, може единствено да се сърди на себе си.

Вътрешният министър Младен Маринов коментира инцидента в столичната болница „Пирогов” в кулоарите на парламента. „Няма взрив, няма и стена, която да е разрушена, има напукана. Най-вероятно първо е започнало горене, след което се е чуло нещо като пукот от високата температура”, каза той пред журналисти.
Маринов потвърди, че разследващите работят и по версията, че инцидентът е възникнал заради запалена цигара. „Трябва да видим откъде е тръгнала искрата“, заяви той и каза, че е необходимо да се изчака излизането на експертизите.

Преди няколко дни бе обнародвана новата наредба за изискванията към лечебните заведения, които извършват обучение на студенти и специализанти. Тя идва да замени старата наредба за акредитация.
Както е в старата наредба ще има централна комисия, която ще решава коя болница отговаря и коя не на изискванията. Ще има и експерти групи, които ще извършват проверка на болниците на място. Както и преди, разходите на проверяващите ще се плащат от болниците.

Взрив в столичната болница Пирогов причини смъртта на двама пациенти, лекувани във вътрешно отделение. Единият от тях е починал не от взрива, а от спиране на подаването на кислород. Всички останали пациенти на вътрешното отделение са били преместени в други отделения на болницата.
Не е ясно какви са причините за взрива, в резултат на който е паднала стена и е предизвикан пожар. Вътрешният министър Младен Маринов отхвърли възможността за терористичен акт, защото цитираме „болницата има охрана, в това число полицейска”. Според заместник директора на болницата проф. Габровски причината за взрива не е и избухване на кислородна бутилка, защото отделението е с централна кислородна инсталация.

Има няколко съществени въпроса, свързани лечението на починалото 3 годишно дете. Първият въпрос е нарушени ли са правата, като пациент на малкия Александър?
Законът а здравето определя в своя член 86, че всеки пациент има право на достъпна и качествена медицинска помощ. Според чл. 81 на същия закон достъпната медицинска помощ се осъществява на принципите за своевременност, достатъчност, сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения.

В стенограмата от заседанието на Надзорния съвет (НС) на НЗОК от 24 септември може да се прочете решение, с което Надзорният съвет „Възлага на управителя на НЗОК да сключи допълнително споразумение и да упълномощи адвокат Силвия Русанова да осъществява процесуално представителство и защита на Националната здравноосигурителна каса в производството по касационно обжалване пред Върховния касационен съд на решението по търговско дело № 1466/2019 г. на Апелативен съд – София до окончателно приключване на делото.”
На проведеното преди това заседание на Надзорния съвет на 24 юни тази година е било обсъждано сключване на споразумение на НЗОК с всяка от болниците, на която се дължат пари за надлимитна дейност. Надзорниците са се отказали от идеята да се споразумяват с лечебните заведения, „за да не се налага Касата да плаща и лихви за извършената от тях, но незаплатена дейност”.

Публикуваме част от мотивите на решението на Административния съд в Сливен, с което се определя като дискриминация, лишаването на деца от социално подпомагане и посещение на детска градина, ако не са ваксинирани по желание на родителите им. В интерес на истината трябва да отбележи, че решението на съда е добре обосновано. Интересен факт е, че министерството на здравеопазването и РЗИ Сливен не са изпратили свои юристи и не са изразили становище по случая. Решението не е окончателно. От МЗ обявиха, че ще обжалват пред ВАС.

Това стана ясно по време на обществена дискусия, организирана от Камарата на архитектите с представители на педиатричната общност. Според Общия и подробния устройствен план, сегашната сграда, която архитектите определят като бетонна етажерка, трябва да бъде съборена и на нейно място да бъде изградена нова – до пет етажа. Новата болница не би могла да е по-висока от 20 метра, а сегашната е 36 м. За понеделник е насрочено и делото във ВАС по жалбата на камарата срещу обществената поръчка на МЗ за изграждането на болницата.

Независимо, че Конституцията говори за безплатна медицинска помощ, тя не е такава и то не само защото здравните осигуровки се плащат от гражданите, а заради доплащането, което е законово регламентирано. Нормативната уредба разделя доплащането на две големи групи.

1. Заплащане на медицинска помощ, която не е включена в основния пакет медицински услуги или доплащане за медицинска помощ в лечебни заведения, които нямат договор с НЗОК за съответната медицинска дейност или доплащане от лица с прекъснати здравноосигурителни права.

2. Доплащане за допълнителни услуги, при оказване на медицинска помощ, включена в основния пакет медицинска помощ и оказана в лечебни заведения, които имат договор с НЗОК за същата дейност.

Закон за бюджета на НЗОК за 2019 година, Преходни и заключителни разпоредби, § 1. (2) „Неусвоените средства до 30 септември 2019 г. за здравноосигурителни плащания по съответните редове по чл. 1, ал. 2 за медицински и за дентални дейности може да се използват за плащания само за медицинските и денталните дейности по същите редове при условия и по ред, определени съвместно от Надзорния съвет на НЗОК, и управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно Българския зъболекарски съюз.”
Това казва законът. Няма никаква информация всички пари ли са усвоени до 30 септември или има и неусвоени. Няма информация НЗОК и съсловните организации да са се срещали и да са обсъждали темата.
Независимо дали има или не неусвоени пари, НЗОК дължи информацията за това и я дължи по силата на самия закон. Ако няма неусвоени пари, то няма и да има какво да се преразпределя. Ако, обаче има неусвоени пари, НЗОК и БЛС/БЗС са задължени от закона да вземат решение за преразпределянето им. Усвояването може да стане както с увеличение на обемите и лимитите, така и с увеличение на цените на медицинските дейности.
Законът изрично забранява неусвоените пари да се използват за други плащания. Следователно, ако са налице неусвоени пари, те накрая на годината ще се върнат в държавния бюджет.

Според множество измервания, наши и Европейски, пациентите у нас доплащат почти половината от цената на медицинската помощ в момента на получаването ѝ от джоба си. Общата сума на доплащанията за една година е около 4 милиарда лева, като над половината са за лекарства, около 1/3 са за извънболнична дентална и медицинска помощ и рехабилитация, а останалите за болнична медицинска помощ.
Освен високият размер на плащане от джоба, неблагоприятен фактор за населението е и неравномерното разпределение на доплащанията. Така например лекарствата за някои групи заболявания, като онкологични, диабет, астма, хронични вирусни хепатити са 100% безплатни. В същото време болните с всички други заболявания, като хипертония, стомашно-чревни заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат и други заплащат сами изцяло лекарствата си.

Регионалните здравноосигурителни каси отказват на болниците прехвърляне на неусвоен лимит от месец юли за месец август, стана ясно от множеството сигнали от цялата страна, които получихме в последните дни.
Краят на август всички болници са поканен да подпишат поредните си анекси към договорите с НЗОК, в които се определят лимитите за месеца. Според Националния рамков договор, ако една болница не е достигнала лимита си за месец юли има право да го прехвърли за дейността си през месец август. Районните каси, обаче отказват да приложат нормативният акт. На въпрос защо и на какво основание, първоначалната реакция на някои шефове на РЗОК е била, че е станала грешка. В последствие версията е сменена с „получено е указание от НС на НЗОК”. Шеф на РЗОК даже увещавал болниците да подпишат анекса така, като обещавал после да се уреди проблема. Препатилият български лекар, обаче на такива обещания не вярва.

В началото на 2018 година избухна скандал по повод писмо на тогавашния управител на НЗОК, проф. Камен Плочев до Народното събрание, в което се иска допълнителна субсидия за погасяване на задължения към фондове в ЕС общо в размер на 271.2 млн. от които 133 милиона от тях са в просрочие. Заради изнесената информация и твърдейки, че не е вярна министър Ананиев поиска оставката на Плочев и след няколко месечно заболяване и намеса на премиера Борисов я получи.
В последствие проверката установи, че изнесената от Плочев информация е вярна. Нещо повече, тя е била известна 6 месеца по-рано и обсъждана в НС на НЗОК(когато Управител е все още д-р Глинка Комитов, а Председател на НС на НЗОК бъдещият министър Ананиев), но въпреки това не е предвидена в бюджета за следващата година.

МЗ предлага изменение на Закона за лечебните заведения, с което се регламентира правото на медицински специалисти да осъществяват самостоятелно медицинска помощ. До сега това, можеше да става само под контрола на лекар. Медицинските сестри, акушерки и лекарски асистенти не можеха да бъдат собственици и ръководители на такива практики. Промяната предвижда, че лечебни заведения по смисъла на закона са и „Организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри или акушерки осъществяват самостоятелно всички или някои от следните дейности:

Болниците са получили с 68 милиона 962 хиляди и 689 лева по-малко от планираните за полугодието разходи. Общата сума по бюджета за първите 6 месеца на годината е била милиард и 8 милиона лева, а разплатените от НЗОК пари са за малко над 939 милиона лева. Това означава, че отблокираната след намесата на премиера Борисов сума от 50 милиона лева от резерва на НЗОК, с която да се увеличат заплатите на педиатрите и медицинските сестри не е била усвоена. Болниците не само не са получили увеличението, но дори са получили с 18 милиона лева по-малко от планираното.
Тази ситуация не е неочаквана, а най-вероятно е била планирана. Известно е, че се достигна до някакъв предел на хоспитализациите, като цяло, а въведените лимити по легла и отделения допълнително ограничи възможностите от началото на годината.

През последното десетилетие, Холандия неизменно заема едно от първите места в повечето класации на държавите с най-добро здравеопазване. Това е не само мнение на експерти и аналитици. Доброто холандско здравеопазване се вижда и от оценките за удовлетвореност на пациентите, каквито ежегодно правят Health Consumer Powrhouse.
Този успех на холандците се дължи на премахването на монопола в здравното осигуряване преди 15 години. Тогава, Холандия направи това, което днес се дискутира в България. Вижте как работи холандския модел.
Задължителното здравно осигуряване се финансира, чрез национално определени задължителни здравни вноски, които са процент от доходите на осигурените. Към тях Правителството добавя субсидия за осигурени лица под 18 годишна възраст. Всеки застраховател може да предлага и допълнителна застрахователна премия, която е еднаква за застрахованите при него лица, независимо от възрастта или здравното състояние. Застрахователите не могат да правят подбор на лицата, които са задължително застраховани.
През 2014 г. средногодишно вноската на възрастни е била 1,100 евро. Здравната вноска е била 7,75% от годишния облагаем доход при таван от до 51 414 евро. Вноската е за сметка на работодателите. За самонаети лица и такива, които не получават помощи за безработица, здравната осигуровка е в размер на 5,4% от доходите им.
Вноските се събират централно и се разпределят между застрахователите по формула, коригираща риска, която отчита възрастта, пола, статута на работната сила, региона и здравния риск (въз основа на предишното използване на лекарства и болнично лечение).

На 9 юли тази година се навършиха 20 години от публикуването на Закона за лечебните заведения. Този закон промени кардинално икономическата дейност в системата на здравеопазване. Това е добър повод да се оцени изминатия път, да се направи равносметка и да се погледне напред. Още повече, че никой в последните десетина години не се опита да направи по общ анализ на твърде противоречивата ситуация, създала се в здравеопазването и в частност в болничната помощ.
Системата на здравеопазване е обособена,международно координирана и държавно регулирана структура. Същността на функционирането й е извършването на специфична икономическа дейност, базирана на знание. Тя създава уникални продукти, свързани еднозначно с всяко лице, което се превърне в неин потребител. Спектърът на продуктите се състои от наименования на болести, диагностични и терапевтични процедури др. Те са прецизно дефинирани, унифицирани за цял свят, кодирани и подредени в Международната класификация на болестите. В последното й 10–то издание кодовете са повече от 150 000. Системата на здравеопазване се базира на процеси, управлявани от правоспособни специалисти. Основните изисквания към производството й са разширяване спектъра и количеството на произвеждани продукти.

Шефове на държавни болници се изгъбаркаха* с обявения от министерството на здравеопазването електронен търг за закупуване на лекарства. Това разбираме от гневно писмо на заместник министъра на здравеопазването Жени Начева, адресирано до директорите на лечебните заведения за болнична помощ.
Повод за гнева на министър Начева е, че много болници са заявили за доставка лекарствени продукти на стойности, които биха направили за смях министерството, ако ги обяви. Самата процедура изисква МЗ да събере заявките на лечебните заведения за следващите две години и на базата на тях да обяви обществена поръчка за рамково договаряне с производители на лекарства, след което рамково договаряне, болниците ако искат, ще могат да купуват лекарства на договорените цени.
Министър Начева се гневи, за това, че болниците били дали „грешни заявки”. Една от тях заявила доставка на лекарства за 47 (четиридесет и седем) милиарда лева.
Сумата е колкото половината от Брутния вътрешен продукт на България за миналата година. По наше скромно мнение, с тази сума болницата може не само да си осигури необходимите за следващите две години лекарства, но да получи в пакет с медикаментите, всички заводи - производители на лекарства в страната, барабар с всичките регистрирани дистрибутори.

С Определение от 11 юни на Върховния касационен съд не се допусна касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, с което решение НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ “Света Марина” Варна сумата от 448 390 лв. за извършена и отчетена надлимитна дейност през ,месец юни 2016 година. Касата е осъдена да плати също и законната лихва за забавата и съдебните разноски
В касационната жалба, подадена от НЗОК се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Съдебният състав на ВКС обаче намира, че поставените в касационната жалба въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280. Те се отнасят до това дали е законосъобразно определянето на месечни стойности за заплащане от страна на НЗОК и са поставени много общо и в този смисъл не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, основани на разпоредбата на чл. 35 от Закона за здравното осигуряване и на уговорките на страните по договорите за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за извършване на амбулаторни процедури и за извършване на клинични процедури.