Сряда, Октомври 23, 2019

Интервю

  • По повод протестите на жителите на столичния квартал "Младост", се срещнахме с д-р Пламен Попов - бивш директор на Националния Център по Наркомании. Попитахме доктор Попов как можем да помогнем на протестиращите да се сдобият с толерантност и разбиране към хората, които са преди всичко пациенти на метадоновата програма.
    Дезинформацията е двигател на нехуманната реакция на живуващите в "Младост". Те не биха могли да се отнасят с разбиране към ситуацията, тъй като не я разбират, а непознатото буди страхове у човека.
    Затова със следващото интервю ще научим : колко метадонови програми има у нас и къде се намират ?
    Как действа метадоновата програма при пациентите със зависимости?
    Колко трудно е за един човек да стигне до момента на лечение на неговата зависимост?
    Къде се намира Националният Център по Наркомании?

  • Д-р Димитър Петров е роден е през 1961 г. в Търговище. Завършил е Висшия медицински институт във Варна и има специалност по вътрешни болести. Д-р Петров е бивш Директор и подуправител на НЗОК, народен представител в 38-то Народно събрание. Той беше любезен да анализира и разкодира за нашите читатели механизмите за манипулация на информацията представена от здравните власти относно "отпуснатите" 200 милиона лева в повече за болниците през следващата година
    „Като начало терминът "отпуснати", често използван от настоящия министър на здравеопазването Кирил Ананиев, не само компрометира истината, но поставя под съмнение неговата компетенция като финансист и човек работил върху държавните бюджети дълги години.
    Бюджетът на касата на база на увеличението на минималната работна заплата, съответно на средния осигурителен доход, растежа на БВП и растежа на средната пенсия, би трябвало да доведе в приходната част едно увеличение между 350 и 400 млн. лв. Поне половината от това увеличение, както се знае, отива за болнична помощ. Така логиката ни подсказва, че това увеличение е независимо от намесата на министъра.
    За тези 200 млн, според мен личи отвсякъде как се прави пиар от двете страни - синдикати и съсловни организации. Те твърдят как, едва ли не те са извоювали тези пари, а министерството твърди, че ги е отпуснало, докато тези пари така или иначе трябва да отидат в тази система, даже според мен трябва и да са повече, ако не занижат приходната част на бюджета изкуствено.”

  • Тази седмица отново ви припомняме за нуждата от реформа в социалната ни политика. Предстои, надяваме се, обединението на всички заинтересовани. Предстои форум за социална България. На Запад, както и на Изток социалната политика е в полза на нуждаещите се. Ние - в меката на безхаберието и обществената отчужденост, все още търсим останките от идеята за демокрация, които да сакалъпим, за да можем да защитим правото на достоен живот за българите с увреждания.

  • КНСБ, един от двата „представителни” синдиката организира протест на лекари и медицински сестри на 7 октомври. Основното искане е увеличение на заплатите на лекарите и медицинските специалисти.
    Сред организаторите са и БАПЗГ и Български лекарски съюз.

  • Новата Социална Методика дезориентира повечето заинтересовани, поради сякаш неясните ѝ мотиви: Държавната власт изпълни исканията на гражданите (вследствие на интензивни протести) и осъществи реформа в социалните грижи за хората с увреждания, но едновременно с това методиката, дори променена, оставя хората потърпевши, а не подпомогнати от социалните грижи у нас.
    За Право&Здраве Рени Григорова, юрист, гражданска инициатива "Системата ни убива всички", разказва накратко как изглеждат социалните грижи по света и у нас и призовава за кръгла маса в интерес на социалната методика. 

  • Днес се състоя протест през вратите на министерство на здравеопазването. Инициативата не е новост. Миналата година (без)действията на здравното министерство по отношение на органните трансплантации у нас вдъхновиха серии от протести. Кирил Ананиев беше дал думата си, че ще помогне на нуждаещите се от трансплантации българи.
    Година и половина по-късно, хората които повярваха на министъра вече не са сред нас, а оживелите са трансплантирани в чужбина.
    Изглежда има начин да се направи ефективна Националната трансплантационна система. Стига да се работи по нея. Изобщо.

  • Световен ден на безопасността на пациента - първо честване, беше отбелязано в Майчин дом от няколко пациентски организации и предтсавители на МЗ и НЗОК.
    Бяха обсъдени рисковете от дезинформацията и само някои от нужните реформи в родната система на здравеопазване. 
    Присъстващите обмениха опит с представителите на пациентски организации сред които бяха Национален Алианс на хората с редки болести, Култура и здраве без граници, Заедно с теб, Сдружението на засегнатите от болести на щитовидната жлеза ВИОМ, Сдружение за развитие на българското здравеопазване, Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ), Асоциация на родители на деца с епилепсия (АРДЕ) , Сдружение "Спри рака" и Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев (БСБББ).
    Как да подобрим безопасността за пациента? Кои регистри липсват в българското здравеопазване, така възпрепятствайки го от достигане на европейските стандарти за качесво?

  • Шести национален протест на медицинските специалисти събра потърпевши от "ЗдравеОпасната Система" в името на достойното заплащане и адекватните условия за труд за здравните работници.
    Пред Народното събрание съединението даде сила и протестните действия ще продължават до края на седмицата.
    За камерата на Право&Здраве Мая Илиева - медицинска сестра и организатор на протестните шествия в София, споделя за информационната кампания, ориентирана към граждани и депутати, която медицинските специалсити са подготвили.

    "Не на страха!" скандираха тези, които са се отървали от него. 

  • Поради сериозния недостиг на медикаменти за българските пациенти, беше създаден нов сайт за подаване на сигнали за липсващи лекарства, регистрирани в България - www.moeto-lekarstvo.com . За да бъде позитивен лекарственият списък,
    сигналите могат да се подават без регистрация и могат да бъдат изпратени както през мобилен телефон, така и през компютър.
    Информацията се обработва от служител на СРБЗ, който я предвижва към ИАЛ. 
    Отговорът получен от Изпълнителна агенция по лекарствата е изпратен и до човека подал сигнала.



  • Променя се изплащането на добавката за чужда помощ на хората с увреждания.
    99 лева представляваше държавната помощ за личен асистент на хора с увреждания над 90%. 
    До този момент тази добавка се даваше независимо дали инвалидът се ползва или не от държавен личен асистен.
    Сумата вече ще се отнема при положение, че инвалидът се възползва от държавен личен асистент.

  • Мая Илиева , медицинска сестра и организатор на протестните действия в София коментира за аудиторията на Право&Здраве причините МЗ да предлага медицински специалисти да осъществяват самостоятелно медицинска помощ. Едновременно с това, неизвестно защо, МЗ предвижда  НЗОК да не заплаща дейността на тези нови лечебни заведения, така компроментирайки потенциала на предложеното изменение.

    В мотивите на законопроекта не се сочи, защо не се допуска заплащане от касата. Може да се предположи, че при липса на такова доплащане, малко пациенти биха ползвали услугите им.

  • В проекта на Право&Здраве – седмична информираност по актуалните теми в сферата на здравеопазването, тази седмица ще засегнем един наболял въпрос, който явно вълнува само пряко засегнатите. Затова разполага ли Република България с Национална трансплантационна система? Ако да, какво е постигнала тя до този момент?

    Чуйте статистика за дейността на здравното министерство от Тодор Мангъров, председател на Асоциация пулмонална хипертония.

  • Премахването на монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е най-доброто, което може да се случи. Това ни дава възможност да избираме къде да дадем парите си, дава ни възможност да избираме кой да защити правата ни по време на лечение и ако не сме доволни, да можем да го сменим. Нещо, което сега не можем да направим. Това всъщност ни поставя в центъра на здравната система“. Това каза пред БНР Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. В началото на седмицата министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи концепцията си за нов здравен модел. Едно от предложенията е частни застрахователни фондове да се конкурират с НЗОК за основния пакет на лечение, който се покрива от задължителната вноска от 8%.

  • Тази седмица от Право&Здраве ще ви запознаем с д-р Георги Тодоров – собственик и управител на СМДЛ Прималаб ЕООД и член на Контролната комисия на БЛС.
    Той сигнализира за нарушения в лабораторна система за съхранение на личните данни на пациента.

    Сезирана е Комисия за защита на личните данни.

  • Тодор Мангъров, Председател на Сдружение „Асоциация Пулмонална Хипертония” в интервю за белодробните трансплантации у нас:

  • Тази седмица наш гост в проекта ни за седмична информираност по актуалните теми в сферата на здравеопазването е  Ангелина Бонева, член на Управителния съвет на Център за защита правата в здравеопазването.

    Тя припомня пред камерата на Право&Здраве, че логиката е за тези, които могат да мислят.

    Задълбоченият анализ на родната ни система за здравеопазване, ни илюстрира тревожната липса на компетентност и ангажираност от страна на Министерство на здравеопазването.

  • Във връзка с „Методиката за образуване на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ” в новостартиралия проект на Право&Здраве- седмична информираност по актуалните теми в сферата на здравеопазването, наш гост е д-р Стойчо Кацаров, основател и Председател на организация Център за защита на правата в здравеопазването.

    Припомняче, че методиката беше предложена на синдикатите и работодателите от тристранката, но бива отхвърлена от тях, поради което не е публикувана за обществено обсъждане.

  • Стартира най-новият проект на Право&Здраве- седмична информираност по актуалните теми в сферата на здравеопазването. Наш първи гост ни оказа честта да бъде Боряна Ботева. Тя е председател на oрганизацията на пациенти с ревматологични заболявания и член на борда на пациентското крило на Европейската лига за борба с ревматизма (ЕУЛАР).

    Темата, която засягаме в първата седмица на нашия проект е провелият се тазгодишен конгрес на ЕУЛАР. Събитието се състоя в периода от 12 до 15 юни. Повече за конгреса, ще ни разкаже Боряна Ботева.

    Всяка година събитието се провежда в някой от големите градове в Европа през юни. Тази година за домакин на форума бе избран Мадрид.

  • Ето и втората част от интервюто с д-р Петър Петров.

    Припомняме, че през месец юни всеки здравноосигурен може да смени общопрактикуващия си лекар. В тази връзка по темата специално за Право&здраве говори д-р Петър Петров. Каква е основната причина за намаляване броя на личните лекари и дали има връзка с влезлите в сила изисквания за придобиването на специалност? Вижте какво ни сподели той във втората част от интервюто, специално за нашите читатели:

  • През месец юни всеки здравноосигурен може да смени общопрактикуващия си лекар. В тази връзка по темата, специално за Право&здраве говори д-р Петър Петров. Той е роден в София, завършва медицина през 1993 г, а година след това започва работа като участъков лекар на територията на София област. От 2000г. до днес е общопрактикуващ лекар в Столична болница. През 2014г. придобива специалност "обща медицина". Вижте какво сподели д-р Петров в първата част от интервюто, специално за нашите читатели:


    Как гледате на въпроса със смяната на личните лекари? Здравната каса позволява това да става два пъти годишно. За пациентите би било по-добре, ако могат да сменят лекаря си по всяко време. Това би ли създало проблем за лекарите?

    Първо поздрави от мен. Благодаря Ви за въпросите. Дано моите отговори да Ви бъдат полезни. И едно уточнение. Тук във въпросите използвате понятието личен лекар. Във всички нормативни актове няма такова понятие. Там съществува понятието общопрактикуващ лекар-ОПЛ. За това при отговорите на Вашите въпроси ще използвам и двата термина като влагам еднакъв смисъл в тях съгласно това което е записано в нормативните документи.

    Смяната на личните лекари е част от правото на всеки български гражданин да избира своят лекар. В този смисъл е съвсем естествено той да може да го сменя когато здравните услуги които получава от него не го задоволяват. Що се отнася до тезата, че смяната на личните лекари по всяко време би била нещо добро за пациентите, то аз не я споделям. В момента личните лекари се сменят на всеки шест месеца. Аз дори смятам, че това е един прекалено кратък срок. Личните лекари е добре да могат да се сменят най-рано след една година. Това мое убеждение идва от факта, че всички правила по отношение на профилактичните и промотивните дейности които включват профилактични прегледи на всеки български гражданин, определен брой диспансерни прегледи на лицата с хронични заболявания със социална значимост(сърдечно съдови заболявания, диабет и др.) и имунизациите, всичко това е разписано да се прави за една календарна година. Не случайно и НРД се сменя на практика всяка година. Общопрактикуващите лекари не са участъковите лекари от едно време. Това много ясно трябва да бъде разбрано от българското общество. Те имат отговорността да следят здравословното състояние на своите пациенти за един по-дълъг период. Една година е оптимален срок в който един лекар може да добие ясна представа за своите пациенти и това включва не само тяхното здравословно състояние, но и техния характер, психологически характеристики, семейна среда и пр. Всички тези неща са не по-малко важни от медицинските умения и знания на лекаря. От друга страна и пациентите за една година ще са наясно дали услугите, знанията и компетентността на избрания от тях лекар ги задоволява и дали трябва или не да го сменят. Тезата, че личните лекари могат да бъдат сменяни по всяко време може да се обсъжда. В едно демократично общество каквото претендираме, че сме можем да обсъждаме всичко. Въпросът е какво ще направим. Защото каквото и да се обсъжда, то добре ще бъде да се направи това което е разумно и е в интерес и на пациентите и на лекарите. Смяната на лекарите по всяко време ще доведе до невъзможност за това наблюдение. В системата ще настъпи пълен хаос. И този въпрос води при всички случаи до положение в което се обсъжда варианта да няма пациентски листи. Такъв модел може да има в други страни, аз всъщност не зная. Но дори и да го има, то той вече е отработен и всичко се знае. Според мен обществото в България не е готово за това. За смяна на личните лекари по всяко време също. Най-доброто при сега съществуващия модел е тази смяна да става веднъж годишно след края на всяка календарна година. Разбира се винаги могат да възникнат извънредни обстоятелства които да наложат смяна на лекаря преди изтичането на посочения период. Но това лесно може да се реши. И сега всеки може по всяко време да си смени личния лекар като избере такъв от друга област. Единствено трябва да покаже документ, че има адресна регистрация на територията на областта в която е направен новия избор. Отделно всеки може да се запише при друг личен лекар с избор за временна регистрация за период до пет месеца и в този случай подобен документ дори не е необходим. Но като цяло, една година е оптимален период.

    Д-р Петров, какво бихте посъветвали нашите читатели, относно избора на личен лекар? Как и откъде могат да се информират, за да направят най- правилния избор?

    Това е доста важен въпрос още повече, че периода за смяна на лекар тече в момента. Изборът на лекар който да се грижи за здравето на човек за продължителен период от време не е лесен процес. Подходът трябва да е комплексен. Аз лесно мага да кажа, че е добре да бъде избран най-добрият лекар. Но всички общопрактикуващи лекари имат знанията уменията да извършват дейностите които се полагат на пациентите. В това отношение вече почти 20г. след старта на тази система, те са професионалисти. И за това кой е най-добрият лекар за даден човек отговорът за всеки е различен. Всеки би трябвало да успее да избере за свой лекар този който е най-добър според него. Но хората са различни и критериите са различни. Има и други аспекти. Всеки има право да избере който иска лекар от тези които са ОПЛ. Но, ако живеете в София и изберете лекар който практикува да речем в Бургас или обратното, то Вашият избор ще бъде формален. Защото контакта между лекар и пациент в случая няма как да бъде осъществен. За това е важно къде практикува лекаря спрямо Вашето местожителство. Има значение как се държи с хората. Дали е отзивчив и приветлив или е затворен и необщителен. Дали има много пациенти и това значи, че е добър и търсен, а този чиито са по-малко не е толкова добър и съответно не е толкова търсен? Но, ако пък пациентите му са прекалено много, тогава дали ще мога да се добера до него? Няма ли да чакам с часове? А може би при другия с по-малко пациенти ще мина по-бързо? А дали броят на записаните при един лекар пациенти е функция на това колко е добър или има други фактори за това? На всичките тези въпроси отговорите са комплексни и индивидуални за всеки човек. То за това е дадено правото на човек да избира. Добре е всеки едни човек да намери този лекар на който да има доверие и да бъде при него продължително време, дори до края на живота си или поне докато споменатия лекар практикува. Така ще намери този който ще се грижи адекватно за неговото здраве. Когато всички български граждани открият такъв лекар, тогава и нуждата от масова смяна на лекарите ще отпадне, а ще остане тази наложена от непредвидени обстоятелства. Ще дам обаче някои съвети за това, кога хората не трябва да сменят своят лекар. Ако той е свършил лимита за направления, а Вие не искате да изчакате следващия период и се запишете при друг лекар, който като нов пациент ще Ви обгрижи и ще Ви даде направление. Но това ще бъде до време. Ще получите няколко консултации повечето от които може и да се окажат ненужни, но ще се местите от лекар на лекар и това няма да е във Ваш интерес. Ако дълги години сте били при даден лекар и сте били много доволни от него, но в един момент е направил някое действие от което не сте доволен. В този случай стига това да не било нещо фатално за Вашето здраве, не бързайте да го сменяте. Всеки може да сгреши. Запитайте се дали Вие самият сте бил винаги перфектен във вашата работа и дали не сте имали подобни лоши моменти. Лекарите са живи хора, а не машини. Това което мога да кажа е, че изборът на личен лекар е сериозен и отговорен акт. И смяната на един лекар с друг винаги крие рискове. И една такава смяна може да има положителни последици, но може и да е обратното. Все пак в контекста на отговорите ми на предните въпроси бих посъветвал всеки български граждани да избере свой личен лекар докато те все още съществуват. Защото, както по горе споделих, тези лекари са в процес на изчезване, ако нещо не се промени в определена насока. Но аз лично не виждам в България потенциал за такава промяна в бъдеще.
    Накрая бих искал да благодаря на всички мои пациенти които са ме избрали и на които ще продължа да бъда техен общопрактикуващ лекар. Тези които сега ще се запишат при мен се надявам след това да не съжаляват за избора си. А на тези които са решили да ме сменят пожелавам да са намерили по-добър лекар от мен.

Log in or Sign up