Събота, Декември 05, 2020

Интервю

  • Боряна Боева е член на борда на PARE към Европейската лига за борба с ревматичните заболявания ( EULAR) , член на Европейската мрежа на асоциациите по фибромиалгия и също част от Аgora – европейската платформа,, която обединява организациите на пациентите с ревматични заболявания в Южна Европа.

    Председател на организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, която днес навършва 10 години. С нея разговаряме за проблемите на пациентите сега и преди, за успехите и смисълът да се бориш.

  • Д-р Веселина Яначкова е специалист ендокринолог. Завършва "Медицина" през 2006 г. в Медицински университет-София, а през 2013 г. придобива и специалност по "Ендокринология". Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза, курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи. От 2013 г. д-р Яначкова е част от екипа на Медицински комплекс „Д-р Щерев“. Занимава се активно и с научна работа и ежегодно участва като гост-лектор в редица национални и международни конгреси. Всекидневно тя помага на много жени, които имат хормонални проблеми да сбъднат мечтата си за бебе. С нея разговаряме по повод Световния ден за борба с диабета.

  • Мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемаст и смъртност по целия свят. България е на едно от първите места в това отношение. Очаква се годишният брой на инсултите в страните от Европейския съюз да се увеличи от 613 148 през 2015 г. на 819 771 през 2035 г. От друга страна, подобрената преживяемост след инсулт ще доведе до значително увеличение на броя на хората, живеещи с инсулт като хронично състояние. Голяма роля за това изиграва тромболизата, като метод за лечение на исхемичен инсулт. По повод световния ден за борба с инсулта разговаряме с доц. д-р Росен Калпачки, дм невролог Началник на Клиника по нервни болести УМБАЛ "Света Анна" - София.

  • Д-р Павлина Михайлова е председател на Сдружение “Лечение на Covid-19 с реконвалесцентна плазма”. Сдружението е гражданска инициатива, чиято цел е реконвалесцентната плазма да започне да се прилага по-широко в България, както се прави по цял свят. За да се случи това, хората трябва да бъдат информирани, че тези, които са преболедували, могат да спасят тежко болни, като дарят плазма, а лекарите да се обучат как да я прилагат. С нея разговряме за спецификите, трудностите и ползите от това лечение. 
    Д-р Михайлова, при колко пациенти в България е прилагана тази терапия?
    Все още нямаме такава информация, но може би при 50-100. ВМА имат най-голям опит, защото първи започнаха да я прилагат и вече имат над 25 „преляти“ болни. В САЩ в края на август FDA включи плазмата в схемата за лечение на тази нова болест. Въпросът е там, че донорите в САЩ и в Европа са много, докато в България все още малцина знаят, че могат да помогнат като дарят плазма.

    Какво може да попречи на успешното излекуване на един пациент с плазма
    Една от целите на сдружението е да запознае лекарите с този метод на лечение и те да го прилагат правилно, а не в последния момент, когато всички други средства са изчерпани. Според едно ключово изследване, което беше проведено от Майо Клиник в САЩ, плазмата може да намали смъртността до 50%, ако се приложи до третия ден от постъпването на пациента в интензивно отделение и ако в нея има много антитела. Както знаете, реконвалесцентната плазма е ефективна, защото съдържа вируснеутрализиращи антитела и други фактори, които при среща с вируса, се свързват с него и го елиминират от организма. В резултат 3 дни след преливане на плазма ПСР-тестът би трябвало да се негативира. Подчертавам, обаче, че ние говорим за прилагане на плазма като част от общата схема за лечение на КОВИД-19, която включва още няколко важни компонента като ремдесивир, кислородна терапия и други.

    Знаят ли лекарите как да преливат плазма?
    Има лекари, които много бързо усвоиха тънкостите, индикациите и контраиндикациите и са готови всеки ден да преливат плазма. Но тези, които за първи път посягат към нея, не знаят логистиката. КОВИД-плазма се произвежда от Националния кръвен център и ВМА, като последната произвежда плазма предимно за собствените си нужди. Затова всички болници трябва да се обръщат към НЦТХ, като имат предвид, че плазмата в момента се брои на пръсти и в най-добрия случай могат да я получат на следващия ден.
    Някои лекари не бързат да включват плазма, защото смятат, че това лечение все още е експериментално, но кое при КОВИД не е експериментално? Сега работим с МЗ и БЛС за изработването на единен протокол, по който лекарите да прилагат плазма. Участваме с такъв протокол в компендиума на Медицинския екпертен съвет към Министерски съвет.
    Имаме ли условия за съхранение на плазма и колко дълго може да бъде съхранявана
    Националният кръвен център има вече КОВИД-плазма отделение с ново оборудване за производство и съхранение на плазма. Такова оборудване се очаква да получат другите 4 кръвни центъра в страната – Варна, Плевен, Стара Загора и Пловдив, които кандидатстваха по проект на Европейската комисия и бяха одобрени (не съм сигурна за РКЦ в Пловдив). Надяваме се до два месеца и те да започнат да работят.
    КОВИД-плазмата може да се съхранява до 2 години. Плазмата е 55% от кръвта, а 95% от плазмата е вода, другите 5% са протеини, белтъци, хормони и тн. За да се отдели плазма, се взема кръв, тя минава през апарат за плазмофереза, там се центруфугира, и всички клетки, като тромбоцити, електроцити, левкоцити и прочие се връщат на донора, а плазмата остава в едно сакче. Хубавото е, че плазма може да се дарява всяка седмица, дори през три дни. Не е като да се дарява кръв – на 3 месеца. Плазмата се възстановява за 2-3 дни при по-богата на протеини храна.
    При едно даряване се вземат около 3 сакчета плазма и, ако едно сакче има достатъчно антитела, то е достатъчно да елиминира вируса, тоест един човек може да помогне на двама или трима болни.
    Кой плаща и финансира това лечение и целият процес изобщо?
    Знам, че от НЦТХ предоставя плазмата безплатно на болниците, а дарителят получава малка сума и два дни платен отпуск.

    Оказва ли влияние тежестта на протичане на заболяването върху броя на антителата в плазмата, има ли такива наблюдения?
    Да, колкото по-тежко протича болестта - например, с температура, пневмония, толкова повече антитела организмът образува. За това е добре лекарите да обяснят на пациентите, които изписват, че могат да помогнат на други болни. Най-добри донори са мъже, които са били средно тежко болни, без придружаващи заболявания, а най-често търсената група е А+, защото тя се среща най-често при болните от КОВИД-19 (Ако в общата популация 45% са с А+, от КОВИД-болните 65% са с кръвна група А(+).
    Вие как успявате да намерите донори
    Преди два месеца направихме група https://www.facebook.com/groups/818490042020801 и страница във фейсбук. В групата имаме вече над 2300 съмишленици, които одобряват този метод, популяризират го, търсят донори. Напоследък се обърнахме към предприятията, в които има клъстери. Например, с помощта на д-р Райкова от габровската болница и д-р Пенчоков от РЗИ – Габрово се свързахме с „Видима“, предприятие, където преболедуваха много хора. Дадохме им кратка анкета, с която всеки може да определи дали е подходящ за донор. А критериите са следните: възраст между 18 и 55 г., над 50 кг, да нямат придружаващи заболявания, да не карали хепатити, да не са имали кръвопреливания. И сега предприятието ще се свърже с НЦТХ, за да обсъдят как да бъдат обслужени 10-12 души, които ще дойдат с бусче на фирмата и ще трябва да се върнат същия ден. Ние вече имаме дарения, благодарение на които можем да покрием пътните разходи на всеки, който е готов да дойде до София, за да дари плазма. Въпросът е там, че НЦТХ не работи в събота и неделя, а повечето хора работят през седмицата и това много ги затруднява.
    Ако някой иска да дари плазма или има нужда от плазма, как трябва да постъпи? Може ли да се обърне директно към вас?
    Да, всеки, който има въпроси за даряването, за това лечение, за споделяне на опит, може да се обърне към нас. Както на страницата ни във фейсбук или в групата така и на телефон 0898780380, ние сме насреща. Д-р Чавдар Ботев и аз сме консултанти по лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма. Вече направихме един уебинар за лекари с участието на д-р Ботев и д-р Симидчиев, който също е съучредител и член на сдружението. Сега подготвяме нов уебинар с участието на анестезиолози за кислородотерапията и позицията на тялото при КОВИД-19. Имам предвид т.нар. позиция пронинг, при която болният е по корем, с дупето нагоре и по пътя на гравитацията, леко като покашля, секретите заедно с вируса се стичат надолу – белият дроб се дренира и температурата бързо спада. Важното е лекарите да настояват болните да редуват половин час седене на колене с половин час почивка в тази позиция през целия ден, както това се практикува в Русия, Германия, САЩ и много други страни. Вече няколко болници в страната се снабдиха и с апарат, който позволява шестстепенно подаване на кислород, което може да отложи или направо да избегне интубацията.
    Важно е болните да стигат навреме до болница, за да може да им се помогне. Преди време ни потърси едно момче, чиято майка е с левкемия, била е на химиотерапия, веднага след това вдигнала температура, и въпреки че е с положителен PCR, в продължение на една седмица от 112 отказват да я хоспитализират, защото нямала „задух“. Една седмица тя е приета в много тежко състояние. Смятам, че хората с придружаващи заболявания трябва да постъпват в болница приоритетно, за да има възможност да им се помогне. Плазмата е особено ценна в такива случаи – може да се прелее рано, преди пациентът да се е влошил.
    Това е банковата сметка на сдружението, набираме средства за информационна и дарителска кампания, както и за апаратура.

    Банкова сметка:
    IBAN BG 04 PRCB 9230 1051 53 92 01
    ПроКредит Банк (България) ЕАД

     

    Абонамент за седмичния ни бюлетин!
    captcha 
    Подкрепяте ли затварянето на страната(локдаун) заради Ковид?
  •  Смята се, че "Тихият крадец" идва при една трета от жените в менопауза, някои дори не разбират, други разбират много късно. На 20 октомври отбелязваме Световния ден на Остеопорозата. За спецификите на заболяването възможностите за ранна профилактика и навременна диагностика разговаряме с д-р Борислава Железарова.
    Д-р Борислава Железарова се дипломира през 2002 г. в Медицински университет гр. София, специалност Медицина. Придобита специалност „Ревматология” от 2015 г.

  • Петя Стратиева е доктор по медицина със специалност по имунология и доктор на науките по молекулярна биология.
    Д-р Петя Стратиева е един от основателите на „Ретина България“, а от август 2018 е ангажирана с изграждане на капацитет и развитие на Централна и Източна Европа за „Ретина Интернешънъл“. Участва в Съвета на Федерациите на Европейската Асоциация по Редки Болести (EURORDIS).

    От март 2019 г. е член на Консултативния Съвет към Европейската Референтна Мрежа по Очни Болести (ERN-EYE) от страна на европейската пациентска застъпническа група (EPAG). С нея разговаряме за проблемите пред хората със зрителнии увреждания в България, фокусът на организацията и целите, които смятат да постигнат

  • Доника Костадинова работи като ресурсен учител в 60-то ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ , гр. София. Има вече над 3 години учителски стаж, но опитът и е много по- голям, тъй като е майка на две момчета, а именно малкият и син е причина аз да смени професията си и да се преквалифицирам в специален педагог. С нея разговаряме за изискването децата да носят предпазни маски в училище, за ползите и последствията от това. Както и за ситуацията, в която се намират децата със специални потребности, за които не са направени изключения.

  • През юни, „Сдружението на Тарловите пациенти в България- Лечение без граници“, попита 25 лечебни заведения, по реда на за достъп до обществена информация, дали и как лекуват пациенти с кисти на Тарлов, как ги проследяват и други важни въпроси, отговорите на които би трябвало да внесат яснота в и без това не лекото ежедневие на хората страдащи от заболяването. Дали и какви отговори са получили и ще продължи ли лутането на пациентите между специалистите, лечебните заведения и диагнозите, разговаряме с Моника Маринова – председател на сдружението с кисти на Тарлов в България.

  • Д-р Веселин Даскалов е специалист по очни болести вече 30 години. Завършва медицина през 1987г., работи като научен сътрудник в УМБАЛ „Царица Йоанна”, София. Асистент, а по-късно главен асистент в клиниката по очни травми и витреоретинална хирургия към УМБАЛ „Александровска, Ръководи отделението по офталмология към МБАЛ „Токуда“ София от създаването му до 2012г., а от тогава консултира и оперира пациенти в ръководения от него Медицински център „Пентаграм“.

  • Д-р Елиза Георгиева е управляващ съдружник на лечебни заведения "МБАЛ Св. Панталеймон-Плевен" ООД, "ДКЦ Св. Панталеймон" ООД и Медико-дентален център "Св. Панталеймон". Основател и управител на фондация "Св. Иван Рилски". Родена е във Видин. Завършва Висшия медицински институт в Плевен през 1991г.. Специалист образна диагностика. Има магистратура по здравен мениджмънт. С д-р Георгиева разговаряме за това как се справят болниците в създалата се продължителна епидемиологична обстановка. 

  • Д-р Красимира Чачова-Ранчева е завършила медицина през 1999 година, придобива специалност по Вътрешни болести през 2008 година, специалност Пневмология и фтизиатрия през 2012 година и магистърска степен по Здравен мениджмънт през 2013 година.
    Д-р Чачова-Ранчева е работила като лекар във Вътрешно отделение на МБАЛ „Събо Николов“, пулмолог в СБАЛПФЗ Пазарджик, интернист в МБАЛ

  • В първите дни на извънредното положение УАГБ „Майчин дом“ изписа здраво и пораснало, родилото се на 1.01.2020г. момиченце с тегло 590гр. Лечебното заведение е най-голямата и най-старата специализирана АГ болница у нас, където се проследяват и обработват най-сложните медицински случаи от цялата страна.

  • За това как Добрите болници успяват да останат добри и по време на пандемия, разговаряме с проф. Атанас Щерев. През 1998г., благодарение на него и екипът, с който работи тогава, в България проплакват първите инвитро бебета.  Вече почти 30 години той допринася изключително много за напредъка на българската репродуктивна

  • Танцът на Хънтингън, е рядко, генетично заболяване, за което няма лечение. Започва дискретно, с неволеви движения, като танц, но това е само един от симптомите. Болестта на Хънтингън е включена в списъка на редките болести в България, но не и в списъците, които трябва да гарантират изследвания, терапии и грижа. Пациентите с болест на Хънтингън у нас и техните семейства се справят сами колкото и както могат. През 2014г. зад тях застава Наталия Григорова, клиничен психолог по професия и човек по призвание.

  • Периневрални кисти на Тарлов е невропатично заболяване с изключително болезнено симптоматика и сериозни последствия. В България има поне 58 пациента с кисти на Тарлов, но вероятно са много повече. Те не са забравени от институциите, защото още дори не са ги забелязали. За тях няма лечение в България, няма МКБ, нито правилна диагностика. Не са включени в списъка на редките болести, никой не знае колко са и никой не ги търси.

  • С г-жа Наталия Маева разговаряме за проблемите, които срещат пациентите с пулмонална хипертония и заради особеностите на заболяването и заради честата абдикацията държавата, която не успява да се погрижи за 130 пациента.
    Тя е родена на 25.11.1970г. в София. През 1996 г. завършва радио журналистика в СУ “Св. Кл. Охридски“. Специализира в областта на международните отношения в периода 2002 -2005 година. Работи като журналист в различни медии, а по-късно и като медиен консултант. През 2008г. завършва London School of PR.

  • С адвокат Христина Николова и адвокат Анели Чобанова обсъдихме последните промени в Закона за здравето и издадените на това основание решение на Министерския съвет за обявяване на извънредна епидемична обстановка и четири заповеди на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.

  • Д-р Георги Миланов Георгиев е лекар със специалност Уши нос гърло, работил е и като общопрактикуващ лекар и в бърза помощ. Роден е през 1955г., близо до Пловдив. През 2018г получава инсулт. Явява се на ТЕЛК и с това започва труден период в живота му. Готов е да стигне и до Страсбург, защото за него Наредбата за медицинската експертиза е античовешка. Пред Право и здраве, той разказа историята, вероятно подобна на много други.


    Д-р Георгиев, разкажете какво точно се случи как се развиха нещата за Вас?
    През 2018г. получих инсулт, на 04.12. 2018г. се явих на ТЕЛК, където ми определиха 40% нетрудоспособност. Обжалвах решението пред НЕЛК, която трябваше да се произнесе през април тази година. Оказа се, че макар, че са минали година и пет месеца, моят случай все още не е разгледан. Обяснението е, че „ Не съм само аз, има и много други“
    Това ли беше първото ви явяване на ТЕЛК?
    Не, имам и други заболявания, до тогава винаги съм получавал над 80% нетрудоспособност, но след като получих инсулта, те бяха намалени на 40%. Съответно ми беше спряна и пенсията. Освен, че бях лишен, от средства за препитание и се налага да разчитам на майка си, бях лишен и възможност да се лекувам. В следствие на диабета има полиневропатия, беше ми предложено да ми се постави стенд, след доплер-изследване, но аз нямах финансовата възможност да го направя. Това за мен е съзнателен геноцид, срещу болните хора.
    Практикувате ли сега?
    Не. Получих трайни увреждания след инсулта, на моменти имам проблеми с паметта. Смятам, че би било неморално да практикувам. Неморално към пациентите и медицинската професия. Опивал съм да си намеря друга работа, но заради заболяванията ми е трудно. 

    До къде сте готов да стигнете?
    Готов съм да вляза, в която болница ми кажат, за да се види степента ми на увреждане. Готов съм да стигна и до съда в Страсбург, защото да лишиш човек с увреждане от каквито и да било доходи, за да живее и да го лишиш по този начин от възможността да се лекува е античовешко. Това е все едно да те оставят да умреш. Вече почти година и половина чакам и не се знае колко още време ще трябва да мине, за да се разгледа моя случай.
    Няма и достатъчно информация, аз сега разбирам, че е можело да обжалвам след първите три месеца. Човек няма от къде да се информира, а има хора които нямат достъп до интернет и възможност да го направят.
    Чакате толкова време, търсил ли сте помощ от колеги?
    Не, аз не обичам да моля за помощ. Не ме е страх и че ще умра, но съм готов да стигна до където трябва, защото съм сигурен, че има много други като мен, защото тази наредба е наредбата на геноцида.

     

  • Д-р Стоян Алексов е Председател на Българската асоциация по патология и като такъв участва в семинар на Европейската асоциация. Основният извод на патолозите от Швейцария, Франция, Германия, Италия, Испания е, че коронавирусът не е смъртоносен. Няма починал от коронавирус! За да кажем, че човек е починал от коронавирус трябва да установим възпалителна реакция довела до смъртта без да има други несъвместими с живота заболявания. Такива случаи няма.

  • Какви са затрудненията, които пациентите срещат в ситуацията на епидемия от Covid-19 и извънредно положение и трябваше ли някои решения да бъдат по-добре прецизирани, разговаряме с Пенка Георгиева, председател на пациентски организации „ Заедно с теб“
    Г-жо Георгиева какви оплаквания и сигнали от пациенти постъпва при вас напоследък?
    Имаме сигнали от пациенти, на които им се изисква PCR тест и рентгенова

Log in or Sign up