До март 2021 година държавите членки на ЕС трябва да определят цели за ваксиниране на минимум 80% от здравните специалисти и социалните работници, както и 70% от възрастното население над 80 години до края на лятото. Това стана ясно от изявлението на премиера Бойко Борисов след заседанието на Европейския съвет. Опасностите от новия щам и забавянето на ваксините са били сред другите водещи теми.

Преди две седмици, министърът на здравеопазването е публикувал за обществено обсъждане проект на Национална здравна стратегия 2021-2030. Стана сякаш традиция стратегии да се предлага в самия край на мандата на Правителството. Може би едва тогава, управниците ни натрупват опит и знания, достатъчни за приемане на стратегически документ. Човек ще си каже - „А бе те изкараха цял мандат без програма, сега се сетили 10 годишна стратегия да предлагат“. И няма да е много далече от истината.

2.8% от разходите за здравеопазване в България отиват за превенция на заболяванията, сочат последните данни на Евростат. Толкова се заделя обаче средно и в Европейския съюз.

Главния държавен здравен инспектор вчера съобщи, че „по отношение на заболеваемостта от Ковид, България е на 27-о място сред страните от Европейския съюз и на 9-то място по смъртност.“ Борисов казва: „Управляваме най-правилно от всички в кризата.“ Дали?
Логично е броят на починалите да съответства на броя на заразените, нали? Ние сме 27-ми по заразени, но 9-ти по починали. Нито Кунчев, нито Борисов, коментират тази диспропорция – защо броят на починалите е несъразмерно по-висок от броя на заразените?

Възрастните хора, особено тези в домове за постоянно настаняване, са особено рискови за тежко протичане на заболяването при среща с Ковид. Също така смъртността в тези институции е висока и заради възрастта и заради спецификата на заболяванията им.
Според публикация в The Lancet, изследване на заболяемостта от Ковид в Швеция е показало, че рапространението и смъртността са силно зависими от гъстотата на населението и размера на домакинството, в това изследване попадат и т. нар. домове за грижи, тъй като образно казано те са едно много голямо домакинство. Според резултатите смъртността свързана с Ковид в тези места е по-висока от къде и да било другаде.

На този етап се справяме много добре с пандемията, дори повече от очакваното, което беше да снижим заболеваемостта не повече от 50% заболеваемостта. Това заяви пред БНТ председателят на Националния оперативен щаб генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски.

България е на последно място сред страните в Европейския съюз по извършени имунизации срещу Covid-19. Това показват актуалните данни към 14 януари. На 100 души население индексът у нас е едва 0,25%. Преди нас вече е Нидерландия, която последна започна ваксиниране, преди седмица. Тогава страната ни беше сред държавите със средни темпове на имунизации.

Проф. д-р Поля Голева  е професор в Института за държавата и правото - БАН, преподавател в ПУ "П. Хилендарски и в Нов български университет, арбитър в АС при БТПП и адвокат, с богат практически опит.

Автор е на стотици публикации и десетки монографии и издания касаещи различни аспекти на правото, сред които и такива посветени на лекарските грешки, непозволената увреда , правата на пациента и отговорността на лекаря.

Пред „ Право и здраве“ тя коментира планът за ваксинация срещи Ковид-19 в България, пропуските в него и последствията от това.

„Масовата ваксинация в България ще започне с възрастните хора в края на май. България няма конкретно разписан план за имунизацията. Такъв ще има до края на януари. Учителите попадат във втора фаза на ваксинация, която започва до седмица. В нея попадат и домовете за възрастни хора. Там имаме около 26 хиляди души домуващи и персонал“, е заявил вчера пред Нова ТВ здравният министър проф. Костадин Ангелов.

Как отделните личности управляваха Ковид годината у нас ви разказахме вчера. Какви обаче бяха действията на държавата, правилни ли бяха решенията и какви са последствията за всички нас?

Решенията и последствията
Ако в началото на пандемията някои хаотични действия са донякъде оправдани, заради малкото неща, които се знаеха за Ковид-19, то всяко решение по-нататък би трябвало да върви с понесена за него отговорност.

2020 година ще бъде запомнена като годината на Ковид-19 и никой от нас няма да излезе от нея такъв какъвто влезе. Някои от нас ще я изпратят преуморени, други опечалени. Смирени, гневни, отегчени каквито и да сме си приличаме по едно, всички искаме тя най-накрая да свърши.

За България определената квота от доставката на ваксини в рамките на Европейския съюз надхвърля нуждите и е на стойност близо 380 милиона лева съобщава news.bg. Ако към стойността на ваксините се добавят и разходите за логистика и за съхранение, се очаква разходите да надхвърлят половин милиард лева. Здравният министър е подчертал пред изданието, че страната ни ще има изключително голям брой ваксини - 12-13 милиона дози. Крайното число на договорените ваксини за сега не е много ясно. Последната информация е за сключени договори и/или водени преговори с 8 производители.

В 12 ч днес България възобновява полети от Обединеното кралство и Северна Ирландия, които бяха прекратени заради новия щам на Covid-19. Пристигащите пътници от Великобритания ще бъдат изследвани с антигенни тестове и поставени под 10-дневна карантина. А от 1 януари ще се изисква отрицателен PCR тест 72 часа преди пристигането на пътуващите у нас.

Правителството отпусна близо 184 милиона лева за готовността на болниците за оказване на медицинска помощ при обявената извънредна епидемична обстановка, за осигуряването на ваксини и допълнителни количества от медикамента ремдесивир, както и за изграждане на нова система за приемане на спешните повиквания с цел подобряване на услугата Единен европейски номер 112 на територията на България, съобщиха от правителствения пресцентър.

Действащите противоепидемични мерки, въведени на 27 ноември 2020 г., да продължат да действат до 31 януари 2021 г. като изключения да бъдат направени за учениците от 1 до 4 клас, детските градини и местата за хранене към хотелите. Това предложиха здравният министър Костадин Ангелов и членовете на Националния оперативен щаб на работно съвещание при министър-председателя Бойко Борисов, съобщават от правителствената пресслужба.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) одобри възможността да бъдат издавани електронни направления и рецепти. Това стана по време на онлайн заседание, свикано от зам. министър-председателя Марияна Николова. Промените се правят в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

„Първият ваксинационен център за имунизация срещу COVID-19 е пред Столичната регионална здравна инспекция /СРЗИ/. На разположение са две линейки, като при възникване на някакъв тип спешна нужда пациентът ще бъде транспортиран“, обясни пред журналисти министърът на здравеопазването Костадин Ангелов, който провери на място как работи новият имунизационен кабинет.
„При необходимост има възможност да бъдат разкрити още два центъра от такъв тип в София, съобщи министърът“, цитиран от dir.bg

„Проблем с Клексан и Фраксипарин има. От много краища ни пишат за това - търсила съм лекарства за познати. Има обективни причини за липсата им, но за това трябва да се говори открито. Неглижирането на проблема няма да го реши.“ Това казва в интервю за сайта Фрогнюз, Председателят на българският фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова.
Освен двата медикамента, които се използват за профилактика на тромбози, перманентна е липсата и на най-често използвания за борба с ковид антибиотик азитромицин, въпреки, че за производството на същия има издадено разрешение за употреба в България и през пролетта бяха внесени извънредно 30000 опаковки от Китай.

Общопрактикуващите лекари не са получили допълнителните 1000 лв., предвидени за медиците, работещи на първа линия в борба с коронавируса. Това съобщи пред bTV замeстник-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. "Те даже не фигурират в допълнителните фактури, които трябваше форсмажорно бързо да отчетем към Касата, те не съществуват в тези фактури и ние си получаваме сумите без тях“, обясни той.

Министерският съвет определи МБАЛ “Лозенец“ за лечебно заведение, което да осъществява дейностите по чл. 106б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (правителствена болница).