Понеделник, Май 25, 2020

Финансиране

  • Народното събрание реши да бъде създадена Временна анкетна комисия, която да изисква и публикува информация за средствата, изразходвани от държавата за борба с коронавируса у нас, съобщи "Дневник". Тя ще работи до края на извънредната епидемична обстановка. Предложението на БСП за създаване на такъв орган бе подкрепено единодушно от всички партии, а за председател на комисията бе избран Йордан Цонев от ДПС.

  • Отчетите на болниците за април окончателно ще бъдат обработени след 21-ви май, когато ще видим точно колко дейност са извършили лечебните заведения по съответните клинични пътеки. Те имат възможност, ако не могат поради намаления обем на дейност да осигурят средства, да им бъде доплатено до 85%, а при тези, които са свръхнатоварени, да може и при 100%, както е по методиката.

  • Анексът, с който се регламентира заплащането на диагностиката и лечението на лица с коронавирус е обнародван в днешния брой на Държавен вестник. От него става ясно, че НЗОК ще сключва допълнителни споразумения с лечебните заведения, определени със заповед на министъра на здравеопазването, за изпълнение на високоспециализирано медико-диагностично изследване (ВСМДИ) „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“

  • В отговор на запитване на „ Право и здраве“ към Министерство на здравеопазването за наличните към момента средства, постъпили като дарения по дарителската сметка на министерството за подпомагане финансирането на дейности и мерки срещу разпространението на COVID-19 на територията на страната и съответно за тяхното разпределение към лечебните заведения получихме информация, че

  • Премиерът Бойко Борисов посети Националния център по заразни и паразитни болести. От думите му стана ясно, че държавата ще финансира изследването на влиянието на ваксините върху коронавируса:

  • „Задължително се минава през лекар специалист, който преценява дали има нужда пациента да бъде тестван за коронавирус. Ангажимент на болницата е да го извърши като пациента не е длъжен да заплаща нищо. Знаете, че касата заплаща, също и по епидимеологични показания може да се направи с препоръка от РЗИ.“ – каза началникът на столичното РЗИ д-р Пенчев по повод заден въпрос касаещ практиката в някои болници от пациенти да се изисква тест за covid-19, снимка на бял дроб и др. преди прием в болница.

  • Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19 предлага Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките.

    Прогнозите им за пик за заболяването обаче доста се различават от тези на Националния оперативен щаб. Според лекарите пикът ще бъде в седмицата след Великден, докато според икономистите той ще е най-рано в средата на май, а най-реалистично – края на юни и средата на юли. Според третия сценарий, той може дори да бъде през месец август.


  • Пред критиката и недоверието от страна на европейските съседи си, Швеция продължава да се придържа към своята стратегия за борба с COVID-19.
    Правителството продължава да „съветва“ своите 10,2 милиона граждани да работят от вкъщи, когато е възможно, и да избягват местата с много хора като барове и ресторанти, но не налага официални ограничения, призовавайки гражданите си да се "държат като възрастни",  и не ги санкционира, ако не го направят.

  • Десетки болници в провинцията получиха костюми, които се използват при химическа атака, произведени през 1987г. В социалните мрежи се появиха снимки на медицински специалисти от различни краища на България облечени в тъмно зелени костюми с етикет произведени в НРБ


  • МБАЛ „Д-р Никола Василев“ в Кюстендил има спешна нужда от съвременен интензивен респиратор за успешно прилагане на лечение на COVID -19. Призивите продължават вече повече от седмица. Цената на апарата е 37 440лв и може да бъде доставен на 15 май, ако бъде платен до седмица.

  • Д-р Павлова, днес е Световният ден на здравето, какво бихте казали на колегите си?
    Разбираемо, искам да поздравя всички работещи в здравния сектор и да им благодаря, че ги има, че са тук и преданно и всеотдайно се грижат за здравето на хората. Знам, че в този ден празничното настроение ще отсъства, защото сме поставени на изпитание. Знам, че много от нас носят в себе си болката от тежките думи към съсловието. Но ние сме силни, всеотдайни, истински професионалисти, отдадени на кауза: да помогнем на пациентите. Затова ще успеем , затова ще има утре и то ще е слънчево за всички нас. Бъдете благословенни, колеги!

  • Д-р Чобанова, днес е Световният ден на здравето, какво бихте казали на колегите си?

    Преди всичко искам да поздравя всички лекари, медицински сестри, лаборанти, както и немедицинските служители в здравеопазването, без които не можем. По случай международния ден на медиците пожелавам на всички да бъдат здрави, психически издържливи и все така всеотдайни в изпълнението на професията! Сигурна съм, че нашите пациенти, на които ежедневно помагаме, ни ценят и уважават! Ние, медиците, сме се отдали на нашата професия заради миговете, в които виждаме благодарност в очите, чуваме сърдечно „благодаря“ от нашите пациенти, страдащи и нуждаещи се от помощ. Това ни дава сили да продължим да помагаме и занапред.


  • Болницата в Белоградчик, за която всички се разтревожиха едва преди няколко дни, след като г-н Живков, бивш местен общински съветник сигнализира, че лечебното заведение затваря, сега в условия на обявена пандемия, всъщност агонизира от години. Болницата обслужва четири общини, предимно съставлявани от бедно и застаряващо население, а заедно с болница св. Петка в гр. Видин обслужва цяла видинска област.

  • Националната здравно осигурителна каса е издала указание за дейността на лечебните заведения за болнична медицинска помощ за диагностика, лечение и въвеждане на карантинен режим при пациенти COVID-19, с което се разрешава, лечебните заведения, които нямат сключен договор по клинична пътека 104, ( пътеката за лечение на Covid-19), защото не отговарят на общите условия, да имат право да сключат временно такъв в условията на извънредно положение.

  • Ситуацията в която се намираме, заради обявената пандемия от COVID-19 даде отражение върху цялата здравна система. В периферията на вниманието, обаче остават по-малките лечебни заведения. Тези „Герои в бяло“ водят битка на две първи линии една със заразата и една за оцеляването си, а то изглежда все по-невъзможно в условията, в които се намират сега.
    За трудностите, които изпитват общинските болници разговаряме с д-р Иван Димитров, управител на МБАЛ Велики Преслав.

  • Условията на извънредно положение създадоха затруднения не само в болничната медицинска помощ. Общопрактикуващите лекари са изправени пред редица предизвикателства. Недостигът на предпазни облекла и дезинфектанти е само един от проблемите. Дружество на софийските общопрактикуващи лекари е изпратило предложения до НЗОК, за промени в начина работа и финансиране в първичната медицинска помощ по време на извънредните мерки свързани с COVID 19.
    По тези въпроси разговаряме с д-р Миндов, председател на управителния съвет на Дружество на софийските общопрактикуващи лекари.

  •  

    Българските лекари, както винаги няма да абдикират от отговорностите и ще останат на нивото на професията си, но само ако им се подсигурят своевременно и достатъчно лични предпазни средства и дезинфектанти – Това каза за „ Право и здраве“ д-р Павлова, управител на Управител на "ДКЦ5 Варна - Св. Екатерина и бивш заместник-председател на БЛС, с която коментираме проблемите в Специализираната извън-болнична медицинска помощ (СИМП)- ясно отличими в условията на епидемия от COVID-19.

  • Ще направя предложение за бързо преструктуриране на финансирането на НЗОК, но не финансирането изобщо, а вътрешното преразпределение на ресурсите, така че да отговорим на предизвикателствата на момента. Това заяви новият управител на Здравната каса проф. Петко Салчев пред БНР .

    По думите едно от големите предизвикателства пред самата Каса са затрудненията, които ще изпитат болниците заради това, че ще поемат изключително спешни случаи и са забранени плановите приеми и плановите операции. „Голяма част от колегите ще пренасочат своята дейност за покриване на тази ситуация, а това ще окаже и влияние върху финансирането, тъй като вие знаете, че финансирането е на базата на преминал пациент“, каза проф. Салчев.

     „След това ще започнат разговорите за бюджетната прогноза за следващата година, преструктурирането вътре в начините на плащане в НЗОК. Насочване повече пари към профилактиката и към първичната медицинска помощ. Освен това за мен един от нерешените проблеми в нашата система е така наречената „дългосрочна координирана грижа“, така че да отговаря и на демографската ситуация, и на така наречените „рискови групи“. Защото възрастното население се нуждае от повече дългосрочна и координирана грижа, във връзка с това, че ние застаряваме. Има рискови групи, които трябва да бъдат наблюдавани през по-дълъг период от време. Другото, което ще се опитам да предложа на Надзорния съвет и на МЗ и на НС, са мерки за намаляване на доплащанията в системата. Ние правихме няколко проучвания преди да заема този пост, видяхме къде са слабите страни при заплащанията. В системата основно те са в лекарствената политика и то лечението извън болниците, тъй като голяма част от населението страда от така наречените „социално значими заболявания“, реимбурсацията от страна на НЗОК е в нисък процент и тук се получават големите доплащания. Трябва да се помисли за актуализиране на позитивната лекарствена листа заедно с Националния съвет по цени и реимбурсиране“, уточни проф. Салчев. Той допълни, че общинските болници са тези лечебни заведения, които да осигуряват „координирана и дългосрочна грижа“.

    Второто предизвикателство пред Касата, по думите на проф. Салчев, е плащането на помощните средства, което ще започне в средата на годината. „Там ще се изисква също много, много предварителна подготовка, така че системата да не изпита съответните трудности“, каза той.

    По отношение на преразпределянето на финансовия ресурс на НЗОК за следващия договорен период, проф. Салчев уточни, че допълнително пари трябва да бъдат насочени към първичната извънболнична помощ, към дългосрочната грижа, така че ефективността към грижата на гражданите да бъде реална, а не да бъдели насочвани само и единствено към острите състояние и към лечебните заведения, които предоставят активна грижа за кратък период.

    „Що се отнася до клиничните пътеки, още от 2003 година имам доста публикации, където казвам, че клиничните пътеки са елемент за оценка на качеството, а не на финансиране на системата. А и от 2004-та и до миналата година ръководех дирекция, която се занимаваше точно със стандарти, иновации и въвеждането на диагностично свързаните групи. Всяка година ние изпращахме доклади на министерство на здравеопазването с процентите на себестойността, както на клиничната пътека, така превъртяна през диагностично свързаните групи, а и на отделната диагноза, така че тези разчети ние ги давахме. Голяма част от тях се ползваха при договорите, които сключваше НЗОК с БЛС, за да може да се види дали има равнопоставеност между различните клинични пътеки, диагнози и т.н. И тука ще се иска наистина допълнително работа, за да видим какво е относителното тегло на всяка клинична пътека, или евентуално възможности за прехвърляне на клиничните пътеки към диагностично свързани групи, както е написано в програмата на правителството“, каза проф. Салчев.

    По отношение на частните болници той коментира : . „Смятам, че частните болници работят на равнопоставен принцип с всички останали болници при сключването на договорите с НЗОК. И там договорите се основават на това дали могат да приемат определен обем пациенти, дали могат да осигуряват изискванията по медицинските стандарти, дали отговарят на правилата на добрата медицинска практика и те не се различават от изискванията на останалите болници“.

    Проф. Салчев отново подчерта, че  приоритетите му като управител на НЗОК са „Стабилизация на здравноосигурителния модел и ефективност.

    Източник: БНР

    Кога ще свърши пандемията с коронавирус в България?
  • Финансовите задължения на МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков“ – Раднево е приблизително 909 000 лв,, от които просрочени са 323 000 лв., делът на неразплатените задължения за персонал е 51% - 282 000 лв. за заплати и 182 000 лв. за осигурителни вноски на работещите. Това отговаря министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на двама депутати от „БСП за България“ – Георги Гьоков и Драгомир Стойнев, които му поставят въпрос за реалното финансово състояние на лечебното заведение, начина му на управление и размера на възнагражденията на ръководния персонал.

  • На днешното си заседание правителството актуализира състава на Централния епизоотичен съвет към Министерския съвет (МС), съобщи правителствената пресслужба. Промяната е свързана с избора на нов министър на околната среда, уточниха оттам.

Log in or Sign up