Понеделник, Октомври 14, 2019

Как участват МЗ и НЗОК в демографската катастрофа у нас?

Оксиморон - стилистична фигура, при която се свързват логически изключващи се противоположности. Оксиморони са, например, жив труп, сладка мъка. Оксиморон е и Министерство на здравеопазването, както и Национална здравноосигурителна каса.

ЗдравеОпазване и ЗдравноОсигуряване, са красиви заглавия, но са противоположни с дейността на въпросните институции, при които отдавна наблюдаваме изключване на "опазването" или "осигуяването" на елементарни здравни грижи в 21 век.

Броят на онкоболните у нас се е увеличил тройно от 1980 г. насам.
Това, изглежда, не смущава нито МЗ, нито НЗОК, тъй като една от редовните пркатики на институциите е възпрепятстване на ефективността на аптечната ни мрежа и съответно - лечението на болните българи. 

Не е тайна, че липсват прекалено много лекарства у нас, повечето от които са животоподдържащи медикаменти за автоимунни заболявания, за епилепсия, за ракови заболявания.

Анализирайки системата на здравеопазването у нас, веднага загасяме лампата, защото положението е грозно.
След това проверяваме в коя година се намираме и каква е диктатурата, за да се опитаме да разберем тази сложна и клета съдба на Република България.

България е на първо място в Европа по броя на онкоболните, на първо място по смъртност от рак.
Всяка година умират около 18000 онкоболни. Те участват в демографската катастрофа у нас.

Едновременно с това липсват основни медикаменти за борбата с рака.

Последният случай, известен на медиите, е с пациенти от Северозапада.
Оказва се, че болните са без медикаменти от месеци, въпреки редовните им обаждания до НЗОК.

Проблемът с лисата на лекарства е критичен в онкологията, защото ефективността на терапията изисква стриктно спазване на схемата на лечение. Пропуснат медикамент означава съсипан ефект от прецизно изчислената схема на лечение.

Това не би трябвало да е тайна, нито за МЗ, нито за НЗОК.

Проблемът в Северозапада е сигнализиран от врачанска болница. Лекарте и пациентите аларамират, че проблемът днес е, всъщност, от февруари - липсата на животоподдържащият медикамент Золедронова киселина, който бил обещан за месец май. Какво сме правили от февруари до юни?
Всъщност, лекарството е доста евтино. Защо го няма? Защо през последните години от Българския пазар се дерегистрираха над 1500 лекарства? Защо често и тези, които са регистрирани липства от пазара? Кога ще спре куфарната търговия и кога ще спре реекспорта? 

Редно ли е институциите да се оправдават, определяйки проблемът като административен? Каква е целта на администрацията да осигури лекарства за болните или някаква друга?
Недостойно е да предписваш причината за страданията на болния с липсата на адкватна администрация и то най-вече, защото въпросната администрация касае именно здравеопазването. 



Болните българи, оставени редовно без животоподдържащите им лекарства е катастрофалния фактор, обесил моралните цености и задължения на държавните органи, които имат за цел да обслужват именно това бързо намаляващо население.
Изглежда демографската катастрофа у нас не се дължи на естествен подбор или емиграция, тя е рожба на организацията на държавните органи.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up