Петък, Май 27, 2022
Follow Us

1.С проект на договора за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 г. са определени началните минимални заплати на категориите персонал, зает в: 1. университетски многопрофилни и специализирани болници; 2. многопрофилни и специализирани болници за активно лечение; 3. центрове на кожно-венерически заболявания, болници за продължително лечение, болници за продължително лечение и рехабилитация.

Според предложения чл. 368а, ал. 9 ръководителите на лечебните заведения, които извършват болнична медицинска помощ, са длъжни да начисляват брутно трудово възнаграждение на категориите персонал за положения труд, което включва началните основни месечни заплати по категории персонал и допълнителните трудови възнаграждения, в размер не по-малко от минималните размери, договорени в Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. Ръководителите на лечебните заведения за БМП трябва да утвърдят във Вътрешните правила за работните заплати размерите и механизите за формиране на работната заплата за персонала в съответствие с изискванията на Националния рамков договор. Лечебните заведения, - изпълнители на БМП, в срок до 30.04.2022 г. Трябва да приведат дейността си в съответствие с нивата по КТД, съгласно таблици от № 1 до № 3. В противен случай НЗОК заплаща на лечебното заведение по цени на медицинските дейности на нивата, определени за периода 01.01. 2022 г. до 31.03.2022 г. за периода на установяване на несъответствието, а в някои случаи - по цени за 2021 г., за периода на установяване на несъответствието.



2.Начинът на определяне на работните заплати, предложен в обсъждания проект, противоречи на законите в следните направления:
Първо, фиксиране на трудовите възнаграждения в рамковия договор е несъвместимо с правната същност на лечебните заведения за извънболнична или за болнична помощ като търговски дружества. Чл. 3, ал. 1 от Закона за лечебните заведения предвижда, че те се създават по Търговския закон, по Закона за кооперациите и по законодателството на държавите – членки на ЕС или на държавата - страна по Споразумението за ЕИП. Изключение правят лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 на закона. Съгласно алинея 7 на същия закон за лечебните заведения се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за кооперациите, съответно за чуждестранните дружества – националното право на държавата по регистрацията им, доколкото не е предвидено друго в този закон.
Изложеното важи за лечебните заведения за извънболнична помощ – чл. 8 и за лечебните заведения за болнична помощ – чл. 9 от цитирания закон.
Следователно, всички лечебни заведения, освен изрично изключените в закона, са търговски дружества или кооперации, а по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Търговския закон те са търговци. Характерно за търговците е, че те осъществяват самостоятелно и със свои средства, на свой риск дейностите си и се финансират с приходите от своята дейност. Обстоятелството че лечебните заведения се финансират от Националната здравноосигурителна каса не променя правното им положение на търговци. Специалният механизъм на финансиране е обусловен от социалната същност на държавата ни и от въвеждане на осигурителната система в интерес на пациентите.
Държавата не би следвало да се намесва и да определя по императивен начин правилата на определяне на работната заплата. Още по-малко Националният рамков договор може да урежда отношенията между работодателите и отделните категории медицински персонал, защото те излизат извън неговите прерогативи. Налице е противоречие с чл. 55 от Закона за социалното осигуряване, в чиято алинея втора изрично е посочено какво е съдържанието на този договор. От прочита му е видно, че Националните рамкови договори не уреждат въпросите за минималните и максималните трудови възнаграждения. Тези отношения се уреждат от Кодекса на труда, в чийто чл. 66, ал. 1, т. 7 е предвидено, че страните по договора свободно, на базата на договорната свобода съгласуват основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер.
Работната заплата на лекари и другите медицински специалисти в лечебните заведения е функция на количеството и качеството на положения труд, на квалификацията на конкретния медицински специалист и на много други фактори, които влияят върху размера на заплатата. Нормативното дикретиране на правила влиза в противоречие с договорната свобода и с договорната свобода, с която разполагат лечебните заведения. Търговският закон и Законът за кооперациите не допускат държавата да се намесва и да регулира формирането на работната заплата. Това е в прерогативите на органите на търговското дружество и на кооперацията. Още по-малко е допустимо НРД, по който страни са НЗОК и БЛС, да договарят заплатите, които един търговец дължи на своите служители.
Не бива механизмът на фиксиране на минимални размери на начални основни възнаграждения, които по начало се предвиждат за учители, преподаватели, държавни и общински служители да се прилага и към работещи в търговски дружества и кооперации. В нашето право се прави разграничение между търговци и нетърговци, вкл. и по отношение определяне на минимални заплати.

Второ, уреденият в проекта начин на формиране на работната заплата по категории персонал създава неоправдана уравновиловка в заплащането на медицинските специалисти, която не отчита техния принос в медицинското обслужване, осигурявано от конкретното лечебно заведение. Не се отчита нито квалификацията на лекарите, медицинските сестри, лаборантите, нито тежестта на положения труд, нито резултатите от него.

Трето, уравниловката винаги поражда несправедливост и недоволство сред работещите в дадено предприятие. Вместо да се решават, проблемите със заплащането на лекари и медицински сестри се задълбочават, увеличават се вътрешните конфликти между работниците и служители.

Четвърто, от несправедливия начин на заплащане и свързаното с него финансиране от НЗОК страдат пациентите, защото заплащането не е обвързано с качеството и времето на обслужване на конкретния пациент, което демотивира медицинските специалисти да извършват работата си, полагайки максимални усилия. Пациентите са ощетени и от още едно обстоятелство – възможно е голяма част от постъпленията от НЗОК да се отделят във фонд „работна заплата“, което ще намали средствата на качествено и модерно диагностициране и лечение на болните.

Пето, демотивирането и уравновиловката, запечатани чрез обвързване на финансирането от НЗОК с размерите на работните заплати, ще засили изтичането на медицински специалисти в чужбина и няма да допринесе за решаване на проблемите в здравеопазването, а ще ги задълбочи.

Шесто, не бива размерът на трудовото възнаграждение на медицинските специалисти да останат на нивото на 2021 или на ниво 1.1.2022-31.03.2022 г. само защото има несъответствие с разписаното в таблицата на анекса. Това е санкционна мярка, наложена на медицинските специалисти , без те да са виновни за това несъответствие. Разпоредбите на анекса противоречат на закона – не може някой да понесе неблагоприятните последици от санкция, която е свързана с чуждо бездействие. При това при наличието на незаконосъобразна норма.

В заключение следва да се подчертае, че предлаганият проект противоречи на редица закони, той е незаконосъобразен. Желанието на правителството да вдигне заплатите на медицинските специалисти би следвало да се постигне не чрез незаконно администриране на трудовите отношения, а чрез справедливо определяне на цените на медицинските дейности, които се осъществяват в здравеопазването.

Проф. Поля Голева


АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН


 

Одобрявате ли закриването на дирекцията за правата на пациентите?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up