Четвъртък, Юли 07, 2022
Follow Us

1.Предстои съществена реформа в организацията на „Спешната помощ“ в Р България. Общопризнат факт е, че нейната дейност не е достатъчно ефективна, независимо от големите усилия на медицинския персонал и вливането на огромни парични средства в нея. Ковид епидемията разкри нейните недостатъци. Рецидивът на непристойните реакции на близките на нуждаещите се от спешна помощ в следепидемичното време показват, че нищо не се е променило. Не е отминал страхът, че при нова вълна на епидемията първата линия на медицинския фронт отново трудно ще поеме ударите.

Голямото значение на спешната помощ произтича и от факта, че тя се оказва на всички граждани – български и чужди, здравноосигурени нездравноосигурени. Когато едно лице е обект на спешна медицинска помощ по смисъла на чл. 4, т. 4 от Наредба 25 от 4.11.1999 г. на Министъра на здравеопазването, всички лечебни заведения оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко нуждаещо се лице, независимо от неговото гражданство, местоживеене и лечебно-осигурителен статус. Съгласно чл. 82, ал. 1, т.1 от Закона за здравето извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на гражданите се предоставят медицински услуги, свързани със спешни състояния. На основание чл. 82, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 и чл. 99, ал. 1 от Закона за здравето медицинската помощ при спешни състояния се финансира от държавата и не се заплаща от пациента, нито зависи от качеството “здравноосигурено лице”. Без значение е дали лицето е подписало декларация за информирано съгласие в деня на постъпването или в деня на изписването си, защото няма правно основание на задължението за заплащане на оказаните услуги. Затова здравнонеосигурените лица в нашата страна разчитат до голяма степен именно на медицинските грижи на спешната помощ.
Реформирането на спешната помощ у нас е осъзнато и от компетентните органи на Европейския съюз. В тази връзка Европейската комисия е отпуснала 160 млн. евро за финансиране на предстоящите реални действия за нейното подобряване, които трябва да се предприемат в най-скоро време.
2.По отношение на идеите за промяната нашата страна е улеснена от примера на добри модели на организация в други държави. Не се налага да откриваме топлата вода и бихме могли да възприемем модерни образци от системата на развитите държави. Нужно е само да се очертаят слабите страни на сега действащата организация на спешната помощ и да се набележат пътищата за тяхното остраняване.



3.Нямам претенциите да съм тесен специалист в областта на организацията на спешната помощ, но и от птичи поглед може да се види, къде са основните пукнатини в нея.
Една от слабите страни на държавно организираната система на спешна помощ е нейната бавност и закъснялата намеса на квалифицирана медицинска помощ. Най-важната черта на спешната помощ е бързината. Бързо да се стигне до мястото, където се намира нуждаещият се, бързо, незабавно да се извършат спасителните действия, бързо пациентът да се предаде на болничното заведение, където ще му се окаже специализирана медицинска помощ. В тази връзка заслужава да се поучим от опита и постиженията на спешната помощ в Румъния. При направен анализ от специалисти в съседната държава се е констатирало, че един от главните проблеми са свързани с пилеенето на ценно време за лабораторни изследвания, особено в случаите на мозъчен инсулт. При симулация на инсулт медицинският екип е бил готов да обработи пациент за 30 минути, но е трябвало да чака повече от 20 минути за лабораторните резултати, преди да вземе решение за лечението. Това е дало повод да се въведат мерки за вземане на кръвни проби още в линейката и да се поставят върху епруветките стикери „приоритетно“, както и да се снабдят линейките със специална медицинска апаратура, която позволява изследванията на определени показатели да се извършват бързо в тях самите, за да не се губи ценно време в стационарните центрове. Същото се отнася и за центровете за спешна помощ, в които могат да постъпят придвижили се със собствени транспортни средства болни. Оборудването им с най-модерната апаратура е от голямо значение, защото тяхната роля за спасяване на човешкия живот непрекъснато нараства у нас, имайки предвид факта, че много граждани не разчитат на специализирания транспорт и сами организират бързото придвижване на своите близки до най-близкия медицински център за спешна помощ.
4.На следващо място реформата трябва да се насочи към използването на квалифицирани кадри в спешната помощ, различни от лекари. Не бива да се подценява ролята на парамедиците и трябва да се обърне внимание на подобряване на професионалното им образование. Според Министъра на здравеопазването проф. Сербезова у нас в спешна помощ работят около 1000 парамедици, но е необходимо техният брой да се повиши и повече хора да се включат в упражняването на тази важна професия. Предстои реформа в тяхната дейност. Според министъра парамедиците следва да поемат по-леките случаи, а лекарите да обслужват по-тежките. За тази цел предстои промяна в правната уредба на обучението на парамедиците. За важността на последното свидетелства германското право, което е посветило нарочен закон за професионалната подготовка и образованието на парамедиците - Закон за професията на санитаря при спешни случаи (Gesetz über den Beruf der Notfallsanitäterin und des Notfallsanitäters* (Notfallsanitätergeset) NotSanG от 22.05.2013, публикуван в (BGBl. I с. 1348), с последни изменения от 24. Februar 2021 (BGBl. I с. 274). С други думи образованието на парамедика в Германия е регулирано на ниво закон.
5.У нас правната уредба на образованието на парамедиците е на подзаконово ниво - Наредба №1 от 2016 г. на Министерството на образованието и науката. Според нея професията “Парамедик” се дели на 3 степени - втора, трета и четвърта, всяка от които има отделни правомощия.
В своята дейност парамедиците с втора и трета степен на професионална квалификация (СПК) са подчинени на тези с четвърта СПК и на медицинските специалисти, а тези с четвърта СПК - на медицинските специалисти.
Дейностите, осъществявани от парамедика с втора степен квалификация според Наредбата, са да асистира на лекаря при спасяване на живота на хора, които се намират в животозастрашаващо състояние; да ги транспортира и предаде на лечебно заведение, в което те се поемат от медицинските специалисти.
Но парамедикът има за задача да транспортира не само пациенти в спешно състояние, но и болни и ранени, които имат нужда от спешна помощ, дори да не се намират в животозастрашаващо състояние.
Ясно трябва да се уредят задълженията на парамедиците. Парамедикът с втора степен на квалификация отговаря за доброто техническо състояние на транспортното средство, в което се превозват болни, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Става въпрос за линейки, реанимобили, санитарни автомобили. Но освен за техническата им изправност, той обезпечава наличето и изправността на необходимата медицинска апаратура.
Парамедикът работи в екип. По време на работата той управлява транспортното средство, като използва в условията на специален режим на движение. На мястото на оказването на първа помощ той има задължението да оцени съобразно знанията си обстановката, да се свърже и да докладва в районните координационни централи или лечебните заведения, да подпомага медицинските специалисти и парамедиците с по-висока степен на квалификация в животоспасителната операция. Той е длъжен да оказва помощ и при осъществяване на други дейности от немедицински характер – напр. премахване на механични пречки с цел спасяване на засегнатите лица. Парамедикът с втора степен на квалификация има за основна задача да транспортира болния до лечебното заведение и да го предаде на медицинските специалисти в него. След това неговото задължение се състои в почистването и дезинфекцирането на превозното средство и на медицинската апаратура в него.
Парамедикът с трета степен на квалификация има сходни правомощия и задължения. Неговата главна задача е да оказва съдействие на парамедиците с четвърта степен.
Както може да се очаква, парамедикът с четвърта степен на квалификация има най-голямата отговорност. Той подпомага медицинските специалисти и другите парамедици при оказване на помощ в спешно състояние. Специалното при него обаче е обстоятелството, че може да окаже самостоятелно медицинска помощ, ако на местопроизшествието няма лекар. В такива случаи той може и да ръководи екип от парамедици, както и да организира и осъшестви транспорта на пациентите до лечебното заведение.
Отделно от това той изпълнява и всички задачи, които са вменени в отговорност на парамедиците с по-ниска степен на квалификация. По време на транспортирането на болния или ранения парамедикът има право и задължение да следи жизнените му функции, да проверява медицинската апаратура и лекарствените продукти в транспортното средство, да дава указания на членовете на екипа с по-ниска квалификация, ако отсъства лекар в спасителния екип.
6.В Германия парамедиците са главните действащи лица в спешната медицинска помощ. Съществуват две професионални нива, регулирани от немския федерален закон - на асистента по спасяване на човешки живот с двугодишно образование, който е действал от 1989 г. до 2013 г. и санитарят за спешни случаи с три годишно обучение, чието начало се поставя с горепосочения закон от 2014 г. Така от 01.01.2014 в Германия се създава една нова професия. Професионалната картина на парамедика е най-високата, нелекарска квалификация в спешната помощ, която замества преди това разпространената професия на асистента по спасителни дейности. Парамедикът работи или самостоятелно като ръководител на линейка, или като асистент на лекаря и в негово присъствие. Наред с дейността си в линейката парамедикът може да придобива различни кариерни бонуси и специализации, като ръководител на екип при масови злополуки или отговорник за организацията при възникнали големи вреди.
Условията за получване на разрешение за парамедик според немското право са лицето да е преминало изискуемото предписано от закона образование и да е издържало държавния изпит; в здравословно отношение да е в състояние да изпълнява дейността и да има необходимите знания по немски език.
7/Реформата на спешната медицинска помощ следва да се осъществява главно на ниво подобряване на медицинското обслужване на пациентите до предаването им на болничното заведение, в което им се оказва специализирана медицинска помощ. За тази цел усилията на реформата следва да се насочат към увеличаване броя на транспортните средства, на тяхното съвременно оборудване и на обезпечаването им не само с лекари, но и с квалифициран нелекарски медицински персонал, добре образован във всички направления на оказване на спешна медицинска помощ. Азбучна истина е, че ефективната, навременна и професионална първа медицинска помощ ще намали значително смъртността в нашата страна и ще отслаби напрежението и недоверието в нея, които сега са обзели нашето общество.

Проф. д-р Поля Голева


АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН


 

Имате ли доброволна здравна застраховка?

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Коментари

0
Алек Кажльов
1 week ago
Статията е от човек който и хал хабер си няма от работата в ЦСМП в Бг.
Няма шанс да стане точно по този начин...!
Like Like Отговор | Цитиране | Цитиране

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up