Вторник, Октомври 04, 2022
Follow Us

1.В Аржентина държавните обвинители смятат да започнат съдебен процес заради смърт, причинена на Диего Марадона по непредпазливост. Интересното на казуса е, че обвинението е срещу 8 лица и е свързано със смъртта на футболната икона Диего Марадона през 2020 г. Обвинителнителните актове бяха предадени в съда на 22.06.2022 г. и са насочени срещу медицинския персонал, който е полагал медицински грижи за световно известната личност. В основата на обвинението са бездействия и злоупотреби, допуснати от 8 човека, които са били компетентни изпълнители на медицинска помощ. Тяхната вина е че са го поставили в „ситуация на безпомощност“, според информация на аржентинската новинарска агенция Телам, която възпроизвежда данни от съдебните актове.

Казусът със съдебното дело срещу 8-те обвиняеми, които отричат да са виновни за смъртта на бившия футболист, заслужава да бъде анализиран като емблематичен случай на лекарска грешка и отговорност на лекаря за причиняване на смъртта на пациента. Разбира се, интересът към делото е обусловен от името на починалия пациент, но въпросите, които то поставя, са от всеобщо значение и се поставят и в другите правни системи, вкл. и в българската, за която не е чужда вината на медицинския специалист. 
Главната идея в обвинителните актове е че 8-те обвиняеми са оставили болния на „неговата съдба“ след „скандален престой в болница“.
Марадона е починал на 25.11.2020 на 60 години от сърдечен инфаркт. Основните отговорни лица за неговото здраве са били личният лекар Leiopoldo Luque и психиатърката му  Augustina Cosachov. Наказателното разследване е извършено срещу тях, както и срещу 6 други лица от медицинското обкръжение на Марадона. Това са още един лекар, психолог, трима болногледачи и медицинският координатор на застрахователя по медицинската застраховка. Според следователите те са лекували своя пациент грешно и са го оставили на неговата съдба. Всички оспорват обвиненията. Ако бъдат признати за виновни ги очаква лишаване от свобода до 25 години.
Преди това са направени медицински експертизи от 20 лекари, които са установили, че в своята резиденция в близост до столицата Марадона е бил обгрижван от своя лекуващ екип „недостатъчно, некачествено и невнимателно“ и това е довело до бавна смърт на футболната звезда. Следователно, експертизите доказват съществени пропуски в поведението на лекуващите лекари, които не са положили грижата на добрия лекар при обслужването на своя пациент след като той е напуснал болничното заведение.
2.От друга страна данните са сочели, че Марадона преди това е живеел живот „на ръба“, нездравословен, без да полага грижи за своето тяло, страдащ от наднормено тегло и наркотична зависимост. Оказaло се, че неговото болнично досие е било твърде дълго. Той е получил два сърдечни инфаркта, бил е заразен с хепатит и се е бил подлагал заради теглото си на байпас на стомаха. Освен това многократно  е лекувал зависимостта си от наркотици. След години на алкохолно опиянение и употреба на кокаин неговата ранна смърт не е много изненадваща. Но въпреки това следователите предполагат, че смъртта му е била предотвратима. И макар да са минали повече от 7 месеца от смъртта му, е започнало следствие, а следователите се съмняват в последните дни на неговия живот и считат, че алчност, невнимание и медицинска груба небрежност са довели до преждевременната му смърт. На преден план излиза заключението, че, ако Марадона е бил правилно лекуван, в една друга къща и с малко повече любов, той би живял и днес, според изказване на адвоката на неговия най- млад син Марио Баудри по аржентинската телевизия. С една минимална грижа той би бил жив. Укорът е насочен към неговия личен лекар.
3.Затова прокуратурата повдига обвинения срещу неговия лекуващ и обслужващ го екип. Тя изхожда от това, че те са знаели за неговото тежко здравословно състояние и просто са го оставили на съдбата му. Централно място в разследването са заемали домашните грижи около Марадона в неговия частен дом, които са последвали операция на мозъка няколко седмици преди да настъпи смъртта му. Тогава е имало проблеми, които са ставали известни и на аржентинската общественост, видно от представени от медиите протоколи на разпечатан чат с болния, които са се водили от неговата стая.
От една страна пациентът явно е отхвърлял продължителните и постоянни грижи, които са отправяли хора от обслужващия го персонал. От друга страна лекарите не са приемали насериозно предупредителните знаци, идващи от психичните му изяви и са ги пренебрегвали, като са ги отдавали на отклоненията на съзнанието му. Ново насочване за лечение в болница те са отклонявали поради имиджови причини. Обвинени са още, че са го оставили да обитава наета къща, която не е била много подходяща за лечението му. Въпросът тук е, дали неврохирургът, който също е обвинен, следва да отговаря за условията на домашното лечение на болния и за обгрижването му в къщи. И кой следва да носи отговорност за оживеното посещение на Марадона от негови приятели след като е заменил болницата с дома си. Налагало се адвокатите на обвинените санитари да доказват поради какви меркантилни причини приятелите са посещавали и обезпокоили Марадона, на когото са гледали като на капитал. Тъй като хората са го обичали и са искали да го видят и се докоснат до него, лекуващият го лекар е извършвал вливания на солни разтвори и медикаменти, за да го направи годен да излиза и да се среща със запалянковците, нещо, което също е допринесло за бързото влошаване на здравето.



4.Цялата изложена в пресата фактическа обстановка показва следните проблеми.
Първо, личният или лекуващият лекар има задължения да полага медицински грижи и след като пациентът напусне лечебното заведение. Тук е много важно да се формулират точно и ясно задълженията на лекарите от болницата, които са лекували болния или оперирания и отговорния за продължаващото домашно лечение лекар. Тези задължения може да тежат на повече от един лекар и тогава би могло да се мисли за солидарна отговорност на задължените лица. 
Второ, отговорност за смъртта може да се носи не само от лекар/лекари, които се грижат за телесното здраве, но и от психиатър или клиничен психолог, ако са констатирани отклонения в психиката на болния. За лечението и за перманентния надзор върху пациента на първо място задължения има психиатърът, а на второ място, ако е бил привлечен в лекуването - клиничният психолог. И двамата носят тежестта да се грижат за психичното здраве на пациента. Нещо повече, лекарите – непсихиатри също могат да отговарят, ако са могли и са били длъжни да забележат някои отклонения на болния от нормалното душевно състояние, а не са го насочили към специализирано лечение. В съдебната практика на Франция и Германия са произнасяни осъдителни присъди за неупражняване на надзор върху оперирани пациенти, които са се самоубивали след оперативно лечение. Затова не е изключено в разглеждания казус психиатърът на Марадона да бъде обвинен за смъртта му поради два вида бездействия – първо, не е лекувал или не е насочил болния към психиатрична клиника, за да улесни прехода към нормалния живот след престоя му в болница и след лечението на заболяванията му и второ, за неупражнен качествен перманентен надзор върху психическото състояние на пациента. По начало относителната безпомощност на психично болния пациент обуславя възникването на особени задължения на лекуващия го лекар към него.
Трето, важно е да се отговори на въпроса, би ли настъпила смъртта на Марадона или на който и да е друг пациент, ако не бяха допуснати конкретните пропуски и бездействия – оставянето му без адекватни медицински грижи на домашно лечение, неотчитане на сигналите, идващи от неговото поведение, даването му на стилулиращи лекарства, само и само да се закрепи, за да може да осъществява срещи със своите фенове, да се явява на публични места и той самият да не полага грижи за себе си.
Четвърто, пациентът не е само носител на права, но и на задължения – задължение да се грижи за своето здраве, след като вече се е наложило да се лекува в болнично заведение и задължение да съдейства на медицинския специалист да изпълнява и той своите действия по възстановяване и подобряване на здравето. В противен случай пациентът допринася за бързото настъпване на собствения му летален край и съпричинява на себе си неблагоприятен резултат. Това неправомерно поведение на пациента следва да се вземе предвид от съда, който се произнася по въпроса за наказателната и гражданската отговорност на изпълнителите на медицински грижи.
Пето, причините за леталния изход могат да произтичат не само от състоянието на тялото, но и от психиката на болния. Затова при една комплексна оценка на причинно-следствения процес трябва да се съобразят всички фактори, които се намират в адекватна и закономерна причинна връзка със смъртта на пациента.
Проф. д-р Поля Голева



 

Какво е мнението ви за общинските болници?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Най-новите статии

Log in or Sign up