Вторник, Октомври 04, 2022
Follow Us

1. Общоизвестна истина е, че родителите са особено чувствителни когато се налага да прибегнат до медицинска помощ във връзка със състоянието на своите деца. Голяма е тревогата им, когато детето вдигне висока температура, има силни болки, гърчове, продължителна кашлица и какво ли още не. Родителите се страхуват за живота и здравето на децата, а както е известно, на страха очите са големи.

Лекарите трябва да се съобразяват с напрегнатата, а понякога и неадекватна атмосфера, която родители и болни деца могат да създадат в резултат на своите тревоги.

Здравното ни законодателство отчита спецификите, свързани с лечението на лица до 18 години и предвижда редица облекчения при тяхното медицинско обслужване. Основно те са свързани с освобождаване на родителите от парични тежести в процеса на диагностицирането и лечението на малолетните и непълнолетните. Медицинските разноски се поемат от Националната здравноосигурителна каса, от държавния или общинските бюджети.
В областта на заплащането на здравните услуги, изпълнявани спрямо деца, ще се спра само на три въпроса и ще се опитам да дам отговори на фона на българското законодателство.

2. Първият въпрос е за безвъзмездността на спешната помощ, оказвана на малолетните и непълнолетните.
В много случаи, основателно или не, родителите посещават центровете за спешна помощ във връзка с внезапно влошеното състояние на своето дете. Както вече казах, е възможно случаят с тяхното дете да е преекспониран и лекарят с досада да констатира, че случаят не е толкова спешен, че не се е налагало да се реагира толкова остро, но родителят не бива да се вини за това, още повече, ако детето му е малко и не може да обясни какво чувства. Затова законът предвижда изрично, че когато се посещава кабинет за спешна помощ, не се дължи заплащане и специално – хонорар на лекар. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето медицинската помощ при спешни състояния е безплатна и се намира извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани. Това положение важи не само за деца, но и за всички граждани и те получават спешна медицинска помощ, дори да не са здравно осигурени.



3. Вторият въпрос е за здравноосигурителния статус на малолетните и непълнолетните.
Важно е да се знае, че лицата до 18 години в България са здравноосигурени. Дори медицинският случай с тях да не е свързан със спешно състояние и да не налага интензивно лечение, те, в качеството си на здравноосигурени лица, имат право на медицински грижи, без да дължат допълнително заплащане и хонорар на лекаря. Децата са задължително здравноосигурени в качеството си на български граждани или лица с постоянно пребиваане в страната и те го получават от момента на своето раждане – чл. 33, ал. 1 и чл. 34, ал. от Закона за здравното осигуряване. По този начин децата разполагат с пълния пакет здравни услуги, които Националната здравноосигурителна каса предоставя на всяко здравноосигурено лице.

Извън обсега на задължителното здравно осигуряване лицата до 18 години, подобно на всички български граждани, имат право на заплащане на медицински и други услуги във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети, НЗОК или които не могат да бъдат осигурени в страната, след предварително одобрение. Последното съставлява индивидуален административен акт, който трябва да бъде издаден в рамките на един месец.
Допълнително за лицата до 18 години държавата осигурява заплащане със средства от държавния бюджет на медицински изделия, диетични храни, високоспециализирани апарати и уреди за индивидуална употреба , лекарствени продукти , които не са включени в списъка по чл. 262, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Лечението на онкологични и онкохематологични заболявания, започнало преди18-годишна възраст, продължава да се заплаща и след навършване на тази възраст до приключването на лечението – чл. 82, ал 3 от Закона за здравето. Освен това се заплаща и лечение извън пределите на Европейския съюз, ако то е необходимо, а не се прилага в ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария.

Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.
Докато за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина, за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, здравноосигурените лица заплащат на лекаря или на лечебното заведение суми, определени с Постановление на Министерския съвет, малолетните и непълнолетните са освободени от заплащане заедно с няколко други категории лица за оказаната медицинска помощ – чл. 37, ал. 4 от Закона за здравно осигуряване.

4. Третият въпрос засяга заплащането на хонорар на лекарите от пациентите.
Медицинската дейност е една от най-високо квалифицираните и отговорни дейности. Лекарят има право на възнаграждение за своя труд. В йерархията на нормативните актове правната уредба на лекарския хонорар е предоставена на Кодекса за професионална етика на лекарите в България, утвърден от Министъра на здравеопазването. Основните принципи при определяне на възнаграждението са следните:
1. Лекарят сам определя своя хонорар, като се съобразява с норми, установени от неговото съсловие или лечебно заведение;
2. Той не изисква хонорар при оказване на спешна медицинска помощ – чл. 58, ал. 3;
3. Недопустимо е лекарят да намалява своя хонорар под приетия от Българския лекарски съюз минимум за тази дейност – чл. 57, но има право да се откаже от него съобразно своите разбирания и конкретни обстоятелства – чл. 58, ал. 4;
4. Недопустими са договаряния на хонорари между лекари и фармацевти с цел подялба на хонорар – чл. 57а, ал. 1 и ал. 2;
5. Недопустими са всички форми на договаряне между лекари и представители на фармацевтични фирми за изписване на лекарства и консумативи с цел придобиване на материални и други облаги – чл. 57а, ал. 3.

Интересен е въпрос дали хонорарът на лекаря може да се договаря и длъжен ли е лекарят да уведоми пациента за дължимия от последния или при непълнолетните – от техните родители, хонорар. На въпроса няма отговор в медицинското право и медицинската етика. Смятам, че въпросът е правно ирелевантен. Възможно е лекарят да уведоми пациента за разходите, с които се свързано неговото лечение и престой в лечебното заведение. Обикновено последното дава такава информация предварително на своите пациенти. Лекарят обаче няма задължение да предупреждава пациента за дължимия хонорар. Разбира се, това зависи от медицинската услуга и обстоятелствата, при които се оказва, както и от отношенията между лекар и пациент. В тази насока не би следвало да се дават съвети на лекарите. Всеки от тях е достатъчно интелигентен, за да прецени как да контактува с пациента си, вкл. и по паричните въпроси. Всичко е предоставено в диспозицията на двете страни.

goleva3Проф. д-р Поля Голева



Какво е мнението ви за общинските болници?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Най-новите статии

Log in or Sign up