Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 10261
  • Дата на решението: 2009-07-31
  • Година нa делото: 2009
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Лечебна дейност
  • Според вида на акта: Нормативен Акт
  • Приложим закон: ЗЗО, ЗЛЗ, ЗЗ, НРД
  • Основания за оспорване: Липса на компетентност
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: Жалбоподател срещу Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)
  • Предмет на спора: Оспорване на Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на НЗОК, в частност на т.21, чл.37 и чл.65, подточки 3 и 10.
  • Ключови моменти: Съдът отхвърля твърденията на жалбоподателя за нищожност и незаконосъобразност на оспорените норми. Констатира, че УС на НЗОК е действал в рамките на материалната си компетентност; т.21 не нарушава нормите на КТ, ЗЛЗ и ЗЗО относно допълнителен труд и договори. Отхвърля твърденията за дискриминация, тъй като различното третиране е допустимо съгласно ЗЗДискр предвид естеството на дейността. Намира, че чл.37 и чл.65, подточки 3 и 10 са законосъобразни условия за сключване на договори, целящи гарантиране на качествена медицинска помощ и са в съответствие с по-високи нормативни актове.
  • Решение: ОТХВЪРЛЯ жалбата като неоснователна.

Решение № 10261/31.07.2009 АД № 3407/2009 ВАС Оспорване на Писмена покана по ЗЗО Оспорване на Писмена покана по ЗЗО Оспорване на Писмена покана по ЗЗО Решение № 10261 от 31.07.2009, ВАС - Шесто отделение, по адм. дело № 3407/2009.

По основателността на жалбата

С Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, издадено на чл. 55, ал. 3, т. 2 и във връзка с чл.55, ал.6Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) приема правила и определя условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия, съгласно Приложение 1, неразделна част от решението, с направените корекции в хода на заседанието.

В чл. 55, ал. 3, т. 2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО изрично е отразена правната възможност, в случай че НРД не бъде сключен при условията и в сроковете, определени в този закон, считано от 1 януари на съответната година, за която няма сключен НРД, се прилагат определените от Управителния съвет на НЗОК условия по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6 и 7. Изчерпателно изброените текстове включват: т.1 условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договорите с тях; т.2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45; т.4 обема, цените и методиката за заплащане на помощта по т. 2; т.6 документацията и документооборота и т.7. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., бр. 111 от 2004 г., бр. 31 от 2007 г., в сила от 14.04.2008 г.) списъците с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща; условията за предписването и получаването на лекарствата, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.

При приемане нормите от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01. 2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса се е съобразил с установената рамка на материална компетентност, което обстоятелство оборва твърдението на жалбоподателя за нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на т.21 от решението, която гласи: Всеки лекар може да работи в изпълнение на два договора с НЗОК, но не повече от един в лечебно заведение - изпълнител на болнична помощ, независимо от месторазположението на лечебните заведения, в които се оказва помощта. Лечебните заведения - изпълнители на болнична помощ, могат да сключват договор само за тези пътеки, за които имат специалисти, работещи на трудов договор на пълен работен месец (не по-малко от 160 часа месечно), с изключение на изискванията по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време и случаите по т. 186.6.

Така формулираният текст не е приет извън изяснената по-горе материалноправна компетентност на органа. Той не поставя органичения на възможностите за работа на лекарите, както и на лечебното заведение да съобразява натовареността и графиците на работещите в него лекари, тъй като са съобразени както с нормите на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), така и с нормите на Кодекса на труда (КТ).

Не е нарушена разпоредбата на чл.111 от КТ, регламентираща "Допълнителен труд при друг работодател", което представлява правото на работника или служителя да сключва трудови договори и с други работодатели, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор.

Тълкуването на текста предполага, че основното и допълнителното трудово правоотношение следва да бъдат при различни работодатели, което е в съответствие с изискването на оспорения подзаконов нормативен акт "не повече от един в лечебно заведение - изпълнител на болнична помощ, независимо от месторазположението на лечебните заведения, в които се оказва помощта".

Защитавайки интересите и здравето на работещите, законодателят е предвидил в нормата на чл. 113, ал. 1 от КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване , което законосъобразно е възприето и в оспорения текст на решението на УС на НЗОК.

Чл. 61Чл. 61. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Директорът на РЗОК може да сключи договор и с лекари и лекари по дентална медицина на извънболнична практика, които имат договор с болница, намираща се на същата територия. В договора се уреждат условията и редът за закупуване на медицинската помощ, оказана в болницата. от ЗЗО урежда случаите, когато директорът на РЗОК може да сключи договор и с лекари и лекари по дентална медицина на извънболнична практика, които имат договор с болница, намираща се на същата територия. Оспорената нормата на т. 21 от решението не противоречи чл. 61Чл. 61. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Директорът на РЗОК може да сключи договор и с лекари и лекари по дентална медицина на извънболнична практика, които имат договор с болница, намираща се на същата територия. В договора се уреждат условията и редът за закупуване на медицинската помощ, оказана в болницата. ЗЗО, тъй като ограниченията се отнасят до всеки лекар, който може да работи в изпълнение на два договора с НЗОК, но не повече от един в лечебно заведение- изпълнител на болнична помощ.

А чл. 62Чл. 62. ⚖️ Практика (54) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 62 - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Директорът на РЗОК може да сключи договор за оказване на извънболнична помощ с лекари и лекари по дентална медицина, работещи в болница, при условие, че на същата територия няма достатъчно лекари на извънболнична практика от същата специалност и не се нарушава дейността на болницата. (2) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) За целите на сключването на договор по ал. 1 директорът на РЗОК изпраща по служебен ред искане до директора на съответната регионална здравна инспекция за извършване на преценка за недостатъчност. Преценката за недостатъчност се извършва въз основа на потребностите от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта. (3) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Директорът на регионалната здравна инспекция извършва преценката по ал. 2 и изпраща по служебен ред на РЗОК удостоверение относно наличието или липсата на недостатъчност от съответните специалисти в 14-дневен срок от постъпване на искането. Раздел IX. Информационно осигуряване на дейността на Националната здравноосигурителна каса от ЗЗО съдържа условията, че директорът на РЗОК може да сключи договор за оказване на извънболнична медицинска помощ и с лекари и лекари по дентална медицина, работещи в болница, в случай че на същата територия няма достатъчно лекари на извънболнична практика от същата специалност и не се нарушава дейността на болницата.

Несъстоятелни са оплакванията за нееднакво третиране на лекарите от болничните лечебни заведения с тези колеги, работещи в извънболнична медицинска помощ. В чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (3) (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. (2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) се съдържат признаците, определящи проявните форми на пряка или непряка дискриминация.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2Чл. 7. ⚖️ Практика (5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 2. ДОГОВОРИ А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ от ЗЗД не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й. В конкретния случай естеството на работата и особеността на лекарската професия предполагат различно времетраене за упражняване на дейността, което не представлява нееднакво третиране на лекарите от различните медицински заведения.

В жалбата е оспорена нормата на чл. 37, регламентираща правото на Директорът на РЗОК да отказва сключването на договор при условията на т.6. ако е наложена санкция "прекратяване на договор" за предходната година; и т.7 - при липса на акредитационна оценка или оценка "лоша" - за цялото лечебно заведение, както и за отделните му структурни звена, в които се извършва дейността по клинични пътеки.

Тези залегнали условия за сключване на договор между НЗОК и изпълнителите на медицинска и дентална помощ не противоречат на установената материална компетентност в чл. 55, ал. 3Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО и не въвеждат санкционен елемент. Те са израз на предоставеното право на органа да гарантира на гражданите качествена медицинска помощ, съобразена с правилата за добрата медицинска етика от страна на изпълнителите на договорите.

Ограничението е въведено и с нормативен акт от по-висока степен – Законът за бюджета на НЗОК за 2009 г., като текста на § 11 гласи - Директорите на районните здравноосигурителни каси осъществяват контрол и извършват плащанията в рамките на утвърдените им бюджетни сметки. Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ само при наличие на акредитационна оценка, различна от "лоша".

При същите съображения за поставяне на условия в рамките на предоставената законовата компетентост е приета и нормата на чл.65 с текст - Лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия са регистрирани в РЦЗ, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат изброените в десет подточки условия.

От жалбоподателя са оспорени подточка 3 с изискването за декларация за членство в БЛС с номер от националния регистър (УИН) по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗСОЛС, както и декларация, че не са с отнети права да упражняват медицинска професия в Република България - на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение към датата на подаване на документите; и подточка 10 - Копие на сертификат от Българската национална система за външна оценка на качеството (БНСВОК) по "Клинична лаборатория" или копие на сертификат за успешно приключил контролен цикъл по програмата за контрол на качеството на БНСВОК по микробиология, вирусология, паразитология, микология и инфекциозна имунология - в случаите, когато в структурата на лечебното заведение има съответния вид/видове лаборатории.

В чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България е закрепена гарантираната от държавата достъпност на медицинската помощ и безплатното медицинско обслужване на гражданите при условия и ред, определени със закон. Делегирана е възможност за определяне със закон на условия за реализиране достъпност на медицинската помощ в защита интересите на пациентите. Установяването с оспорения подзаконов нормативен акт на визираните в т.6.3 и 6.10 условия, на които да отговарят медицинските заведения, осъществяващи медицинско обслужване на гражданите, не е в противоречие с нормите от по-висока степен и не накърнява интересите, както на пациентите, така и на здравните заведения.

С жалбата се оспорва нормите, установяващи регулативни стандарти за възлагане на специализирани медицински дейности, корекция на стандартите и цените в хода на изпълнение на договора, както следва:възлагане на специализирани медицински дейности, корекция на стандартите и цените в хода на изпълнение на договора, както следва: Т.166 - Директорът на НЗОК утвърждава регионални регулативни стандарти (РС) за разпределението им за всяко тримесечие до края на месеца, предхождащ тримесечието, в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение на бюджета на НЗОК. Т.167 - Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Т.168 - Регионалните и индивидуалните РС се определят съобразно Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение на УС на НЗОК. Т.169 - Контролът по изпълнение на РС се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка; за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006.

Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой на специализираните медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ. Формата на тяхното съществуване е заложена и в чл.166 от НРД 2006 г. В компетентността на директора на НЗОК е, при спазването на установения с нормата ред, да утвърждава разпределението им за всяко тримесечие до края на месеца, предхождащ тримесечието, в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение на бюджета на НЗОК.

Регулативните стандарти имат характеристика на прогнозна финансова рамка, поради което тяхното регулиране е въведено в чл.4, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК 2009 г. Той изрично регламентира правомощието на НЗОК, всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ да определя: т.1. - броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2; т.2. - стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4 и чл. 3, ал. 4. Според ал.2 на нормата - Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Оспорените текстове от решението на УС всъщност са в изпълнение на посоченото задължението по ал.2 на чл.4 от закона за бюджета на НЗОК 2009 г. да утвърди реда за разпределение броя на назначаваните специализирани медицински дейности от изпълнителите на медицински дейности, както и тяхната стойност.

Законът за бюджета на НЗОК се приема за всяка година в различен обем в зависимост от финансовото положение на държавата и има едногодишно действие, Неговото спазване, респ. вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти, обезпечава финансовия ред на страната. При преценка на всеки бюджет трябва да се има предвид, че той е отражение на икономическото състояние на държавата. Всяко несъблюдаване на Закона за бюджета на НЗОК ще има за последица промяна на параметрите на приходната или разходната му част, които са плод на управленско решение и не могат да се контролират от съда. В смисъл са развитите съображения по Решение № 2, конст. д. № 12/2006 г. по описа на Конституционния съд.

По изложените съображения Върховният административен съд в настоящия състав счита, че няма основание за отмяна на оспорените норми от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, същото е издадено от компетентен орган, в рамките на притежаваната от него материална компетентност и не противоречат на норми от по-висока степен.

Водим от горното и на основание чл.193Чл. 193. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) При отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Съдебното решение има действие по отношение на всички. Обнародване на съдебното решение от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Реши:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на т. 21; т. 37.6; т. 37.7; т. 65.3; т. 65.10; т.166; т.167; т.168 и т.169 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Свързани документи: Решение № 4035 по а.д. 13207/09 ВАС