Решение № 9118/20.06.2013 АД № 2892/2013 ВАС

Решение № 9118/20.06.2013 АД № 2892/2013 ВАС Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед Решение № 9118 от 20.06.2013г., Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, по адм. дело № 2892/2013.

Съдебното производство е по реда на раздел първи на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 34, ал. 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на българските граждани в чужбина по чл."82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето .

Образувано е по жалба на Кирил Спасов Танчев от гр. София против заповед № РД-22-141/26.09.2012 г., с която министърът на здравеопазването на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по ч л. 82, ал. 1, т."8 от Закона за здравето (Наредба № 12), във връзка с протокол № 55 от 10.09.2012 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ), е отказал на жалбоподателя поисканото от него заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за лечение в чужбина, в това число за провеждане на всички необходими изследвания, оперативни, палиативни и други мероприятия, за транспорт, престой, придружител и др.

Жалбоподателят е изложил доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й в нарушение на административнопроизводствените правила за мотивиране и за изясняване на всички обстоятелства по случая и в несъответствие с целта на закона. Назначеният му служебен процесуален представител адв. Кълова поддържа, че заповедта е немотивирана до степен на нищожност и че жалбоподателят е лекар, дал е нещо на хората и заслужава държавата да му окаже помощ за лечение в чужбина. Искането е за отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган.

Ответникът министърът за здравеопазването, действащ чрез пълномощника юрк. Николова, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Мотиви:

Със заявление за финансиране със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването вх. № 95-00-105 от 28.05.2012 г., към което впоследствие са били приложени изискуемите документи от чл. 21, ал. 1 от Наредба № 12, Кирил Спасов Танчев е направил искане за „цялостно подпомагане: с придружител, пътуване, хотели, престои, лечение, изследване, консултации и всичко, което е необходимо в пълен размер; пълна помощ – пълно изследване и лечение – оперативно, палиативно и друго съгласно постиженията на съвременната наука и практика в медицината в света”.

От приложените по делото епикризи и друга медицински документи, както и от компетентно изготвеното заключение от вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че заявителят има множество заболявания – опериран е по повод на ректален карцином, развил впоследствие локален рецидив с данни за развити белодробни и чернодробни метастази, миокарден инфаркт, вторична анемия, аденом на простатата, генерализирана атеросклероза, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето. По водещата диагноза Карцином на ректума с локален рецидив и метастази в белите дробове и черния дроб, освен оперативното лечение на пациента е проведено лъчелечение и химиотерапия, а той е насочен към симптоматично и палиативно лечение.

Комисията за лечение в чужбина е разгледала документите на Танчев, изискала е от съответните лечебни заведения, в които му е провеждано лечението, наличната медицинска документация по случая, и е поискала становища от външни експерти.

В становището си от 05.08.2012 г. проф. Лилия Гочева, външен експерт и национален консултант по лъчелечение сочи, че пациентът вече е подлаган на лъчелечение в необходимите обеми и дози и към този момент обект на обсъждане остава системното и симптоматично лечение.

Доц. д-р Юлиян Райнов, външен експерт по клинична хематология и костно-мозъчна трансплантация, е изложил в становището си от 27.08.2012 г., че става въпрос за пациент в тежко състояние на легло с авансирал карцином на ректума с локален рецидив и далечни метастази в белите дробове и черния дроб, както и, че възможностите за активно лекарствено противотуморно и лъчелечение са напълно изчерпани и пациентът подлежи само на симптоматично и палиативно лечение.

В своето становище от 28.08.2012 г. доц. д-р Галина Куртева констатира, че на Кирил Танчев поради тумор оперативно е отстранен ректума, но впоследствие е установен рецидив на заболяването в аналната област и болният е провел лъчетерапия, и поради придружаващите заболявания случаят му е обсъден на клинична конференция и понастоящем провежда химиотерапия с „кселода”, лечението му е правилно и е съобразено със стандартите на лечение, адаптирано е към общото състояние на болния и не е необходимо лечението му да бъде провеждано извън страната.

Комисията за лечение в чужбина е взела решение, обективирано в протокол № 55 от проведено заседание на 10.09.2012 г., в което е изложила, че болният провежда лечение (химиотерапия) с „кселода”, съобразено с общото му състояние във връзка с напредналия процес, прилаганото лечение не се различава от световните методи и не се налага лечение в чужбина.

С доклад председателят на Комисията за лечение в чужбина д-р Лучия Добрева е изразила отрицателното становище на комисията по заявлението за финансиране на лечение в чужбина.

С оспорената по делото заповед № РД-22-141 от 26.09.2012 г. министърът на здравеопазването е отказал на Кирил Спасов Танчев исканото от последния заплащане на лечение в чужбина от бюджета на Министерството на здравеопазването, като е изложил мотиви, че пациентът провежда лечение с противотуморен препарат Кселода, провежданото лечение е съобразено с общото състояние на пациента, като отчита конкретните специфики, произтичащи от напредналия процес на заболяването, същото се провежда в съответствие с най-добрите стандарти на лечение, въведени в страната, прилаганите у нас методи на лечение по отношение на пациенти със състояния, идентични на състоянието на Танчев, не се различават от методите, прилагани в световен мащаб. На тези фактически основания е прието, че не е налице правното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл."82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето за заплащане на лечение чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика.

От изложеното се налага изводът, че в административното производство са спазени разпоредбите на чл. 21-27 от Наредба № 12. Индивидуалният административен акт е издаден след прецизно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Въз основа на становището на КЛЧ и събраните в хода на административното производство становища на външни експерти, на основание чл. 34, ал. 2 от цитираната наредба, министърът на здравеопазването е издал процесната заповед. Той е компетентният административен орган по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12. Спазени са предвидените в чл. 34, ал. 3 от същата наредба форма и реквизити. Постановеният отказ е надлежно мотивиран с посочени фактически и правни основания, издаден е в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията по чл. 34, ал. 4 от цитираната наредба във връзка с чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК. При липса на специална разпоредба относно реквизитите на заповедта в случай на отказ за предоставяне на средства за лечение в чужбина се прилага именно общата процесуална разпоредба на чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК. В тази връзка следва да се приеме за неоснователно жалбоподателовото възражение за нарушение на административнопроизводственото правило за мотивиране на издадения административен акт.

Заповедта не противоречи и на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Съгласно чл."82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето българските граждани имат право на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Условията и редът за заплащане със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването на лечение в чужбина за заболявания на български граждани на възраст над 18 години са регламентирани в Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01..."от Закона за здравето , издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето , обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2012 г. На основание чл. 1, ал. 2, т. 2Чл. 1. ⚖️ Практика (30) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. по установения в нея ред се заплаща лечение в чужбина, извън посоченото в т.1 (трансплантации), чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика.

От данните по случая явства, че за необходимото лечение на Танчев няма конкретен метод, приложим в чужбина, който не е възможно да бъде приложен у нас. Всички възможни методи за лечение на Танчев, които са приложими към заболяванията му, както в България, така и в световен мащаб, са проведени. На пациента е проведено необходимото му оперативно лечение и лъчелечение, провежда се химиотерапия и към настоящия момент като възможност за него остават симптоматично и палиативно лечение, към които е насочен и които са масово приложими в лечебните заведения в страната. Категорична индиция в тази насока се съдържа и в заключението по съдебно-медицинската експертиза, което недвусмислено потвърждава медицинските констатации и правните изводи на административния орган. Вещото лице е извършило задълбочено изследване на заболяванията на жалбоподателя, проведеното му лечение, какви методи съществуват за лечение в България и в чужбина за лечение в подобни случаи, и изрично е посочило, че в конкретния случай на Кирил Спасов Танчев лечението, към което е насочен, е персонализирано спрямо степента на дисеменация на онкологичното заболяване, напредналата възраст и сериозните придружаващи соматични и психични заболявания, и ако пациентът отиде да се лекува в чужбина, няма да има по-добър ефект. По тези съображения се налага извода, че след като не са установени съществуващи методи на лечение в чужбина, които не се прилагат в Република България, ефективността на лечението в световната медицинска практика е доказана и могат да бъдат приложени при лечението на Кирил Спасов Танчев, не е налице материалноправното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за заплащане на лечение в чужбина със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването.

За пълнота на изложението трябва да се отбележи, че аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя за заслугите на Танчев като дългогодишен лекар не могат да обосноват извод за наличие на предпоставки за уважаване на искането му за заплащане на лечение в чужбина, а самата идея за позитивна дискриминация на дългогодишните лекари спрямо другите пациенти поначало е неприемлива.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кирил Спасов Танчев от гр. София срещу заповед № РД-22-141 от 26.09.2012 г. на министъра на здравеопазването.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховният административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Папазова

ЧЛЕНОВЕ Тодор Тодоров; Николай Гунчев

Свързани документи: Решение №"1800 по а.д. 10623/13 ВАС Петчленен с-в