Решение № 5787/02.09.2016 АД №11691/2012 АССГ

РЕШЕНИЕ № 5787/02.09.2016 АД №11691/2012 АССГ

⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ ⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "С оглед на горните аргументи, съдът счита, че не е налице нищожен административен акт , постановен от некомпетентен административен орган ." Решение № 5787 от 02.09.2016г., АССГ, II-ро отд, 35 с-в, адм.дело № 11691/2012г." "С оглед на горните аргументи, съдът счита, че не е налице нищожен ад..."

⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "С оглед на горните аргументи, съдът счита, че не е налице нищожен административен акт , постановен от некомпетентен административен орган ." Решение № 5787 от 02.09.2016г., АССГ, II-ро отд, 35 с-в, адм.дело № 11691/2012г." "С оглед на горните аргументи, съдът счита, че не е налице нищожен административен акт , постановен от некомпетентен административен орган ." Решение № 5787 от 02.09.2016г., АССG, II-ро отд, 35 с-в, адм.дело № 11691/2012г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Разгледана по същество, исковата претенция на Жалбоподател: Л. Г. В. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административен съд София – град, ІІ а.о., 35 състав, като събра и обсъди всички представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,като по препращащата норма на чл. 203 ал. 2Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване от АПК при празноти субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ.

Основателността на иск с правно основание чл.1,ал. 1 от ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата,предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменени по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса от АПК),или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност (което се установява от съда, пред което е предявен иска за обезщетение, съгласно чл. 204, ал. 4Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса от АПК); 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, „Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице”.В този смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.

Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и бездействие са причинени вредите / чл.7 от ЗОДОВ/. При всички случаи, при липса на който и да е от елементите на описания по-горе фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.

Съдът, като разгледа всички елементи на фактическия състав на отговорността,приема следното:

По отношение на първата предпоставка - нищожен административен акт ,съдът приема следното:

Видно от заявление вх. № 95-00-26 /09.02.2012 г./ намиращо се по делото в нечетливо копие, но в четливо такова на л. 97 от а.д. 12545 / 2012 г. на ВАС, приложено към настоящото, като част от административната преписка, представена от Ответник: , същото е подадено от Р. З. В., подписано от майка му Л. Г. В., но без пълномощно, попълнено по бланковата форма на образец, заявление за финансиране със средства от бюджета на МЗ на български граждани на възраст над 18 г. за лечение в чужбина извън обхвата на чл.82, ал.1, т.1Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01...-7 и ал.2 от Закона за здравето.

Със същото са поискани 180 000 лева за лечение и лекарства. Описва състоянието си, а именно, че страда от болестта на Х. от 2004 г., като след ремисия от 2008 г. се лекува в Н., С. и са му приложени всички възможни протоколи на химиотерапия и лъчетерапия, но болестта не си отива, а напредва бързо, като вече има лезии в целия и черния дроб и се нуждае от спешно продължаване на лечението с по-ефикасни средства. Сочи, че е прочел за ново средство / Б./, разработено специално за тази болест и иска да продължи лечението си в Германия или САЩ, където е утвърдено за ползване, или на друго подходящо място, което МЗ му препоръча. Сочи, също, че у нас това лечение не се прилага и не е включено в лекарствените списъци.

Към заявлението е приложена и медицинска документация относно здравословното състояние на лицето. Няма приложена конкретна покана и оферта с някакви параметри от конкретно медицинско заведение за провеждане лечение на пациента.

Заявлението е разглеждано на заседания на Комисията за лечение в чужбина на 13.02.2012 г. и на 27.02.2012 г., като са искани становища от консултанти - експерти по клинична хематология, каквито са получени от доц. д-р Г. М. и от доц. д-р Ю. Р..

В становищата се сочи, че прогресията на заболяването на пациента го поставя в изключително неблагоприятна прогностична група, като се сочи, че лечението с този препарат едва ли би имало успех, отчитайки високата протретираност на болестта. Отделно от това се сочи, че медикаментът е регистриран наскоро / август 2011 г./ и то само в САЩ и няма регистрация в Европейския съюз, което се потвърждава и от приложената по делото резюме на Европейски публичен одитен доклад на лекарството A. /brentuximab vedotin/ на Европейска медицинска агенция по отношение на препарата и от който е видно, че Европейската комисия е издала разрешение за употреба едва на 25.10.2012 г.

С вх. 0 95-00-26 / 06.03.2012 г. г-жа В. представя допълнение към искането, като сочи, че подходящото лечение може да се получи в К., като сочи адрес на проф. Е. в Университетска клиника за вътрешна медицина.

Към тази молба ищцата прилага и становище на проф. Е. в превод на английски от 19.11.2011 г. От същото е видно, че е дадено като второ мнение при осъществена консултация по отношение на здравословното състояние на Р. В.. Описва се заболяването, и сериозното състояние на развитието на болестта, вкл. в черен дроб, бял дроб, лимфни възли и кости.

Във връзка с обсъждани възможности се сочи, се препоръчва употребата на препарата A. /brentuximab vedotin/, като смята, че това лекарство е изключително ефективно в множествен рецидив на такова заболяване. Становището обаче не представлява покана за осъществяване на конкретното лечение в посочено конкретно лечебно заведение, а е дадено единствено като мнение на специалист, след извършен преглед на пациента и препоръка за ползване на новооткрития лекарствен препарат.

По отношение на самото лекарство също не се сочи, че е възможно прилагането му от конкретния специалист в конкретната клиника, а единствено пациентът се насочва към фармацефтичната компания IDIS, от която може да си закупи препарата и сочи, че цената му е около 10000 евро за един цикъл на лечение.

Отново има разглеждане на заявлението от Комисията за лечение в чужбина на 12.03.2012 г., след което е постановена и Заповед № РД-22-55 / 25.04.2012 г. на министъра на здравеопазването. С нея е отказано поисканото от бюджета на МЗ лечение в размер на 180 000 лв. с мотив, че препаратът е регистриран наскоро/м.август 2011 г./ само в САЩ, няма регистрация в ЕС и няма доказана ефективност на лечението.

На 11.05.2012 г. с вх. № 95-00-26 Л. В. подава жалба срещу отказа

Отново е проведено заседание на Комисията от 16.05.2012 г., с което потвърждава становището си

С вх. № 95-00-26 / 18.05.2012 г. г-жа В. депозира пред министъра на здравеопазването писмо с превод на български от 19.04.2012 г. от Клиника А. в И., Турция, в което се сочи, че пациентът е посетил на 18.04.2012 г. клиниката и се прави конкретна оферта за осъществяване на лечението за три курса на лечение за имунотерапия един курс от 11 455 евро, като се предлагат три такива и се сочи банкова сметка за плащане.

При горното, съдът счита, че заповедта е постановена от компетентен административен орган и не е нищожна.

Действително, съществуват различни начини за разрешаване финансиране на лечение в чужбина на здравноосигурени български граждани. Единият е за провеждане на планово лечение в държава – членка на ЕС по реда на чл.80аЧл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса издава документи, необходими съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, в 30-дневен срок от датата на подаване на искане от заинтересованите лица. (2) Искането се подава от заинтересованите лица чрез РЗОК. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Министърът на здравеопазването по предложение на управителя на НЗОК с наредба определя реда за издаване на удостоверителните документи по ал. 1. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Документи по ал. 1 се издават и в случаите по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето. от Закона за здравното осигуряване и регламента за координация на системите за социална сигурност - Регламент /ЕО/ № 883 / 2004 и Регламент /987/ 2009 г. за прилагането му / преди Регламент № 1408/71 г. на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност/ и посредством издаване на формуляри по реда на Наредба № 14 от 19.04.2007 г. на министъра на здравеопазването за реда за издаване формуляри за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Става въпрос за издаване или отказ за издаване на формуляр S2 /преди Е 112/ - получаване на разрешение за лечение в друга държава –членка с цел получаване на лечение. Това лечение за заплаща от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и се отпуска при условията, посочени в чл. 20, пар. 2, ал. 2 от Регламент № 883/2004 г./ идентичен с преди действащия чл. 22, пар. 2, ал. 2 от Регламент № 1408/71 г./

За да издаде предварително разрешение за лечение в друга държава – членка, следва да са налице две кумулативни предпоставки: 1.въпросното лечение да е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата – членка, на чиято територия на пребивава съответното лице, а ако не е когато чрез прилагане на обичайните принципи на тълкуване и след основана на обективна и недискриминационни критерии проверка при отчитане на всички релевантни медицински факти и на наличните научни данни се установи, че този способ на лечение съответства на посочените в списъка типове лечение и 2.в държавата, на чиято територия пребивава осигуреното лице да не може своевременно да бъде предоставено такова лечение, като се има предвид здравословното състояние на лицето.

За да бъде издаден такъв формуляр, освен горните условия, следва да е налице конкретно искане за лечение в държава – членка на ЕС, тъй като един от задължителните документи, за да се разгледа искането е документ,издаден от чуждото лечебното заведение, потвърждаващ, че лечението, за което се иска разрешение от НЗОК, ще бъде проведено в тази болница срещу представяне на европейски формуляр за планово лечение в Европейския съюз – S2 /преди Е 112/.

Съгласно разпоредбите на регламентите, при издаден от компетентната здравноосигурителна институция формуляр за планова медицинска помощ S2,пациентът представя в чуждото лечебно заведение издадения формуляр,който гарантира на болницата поемането на разходите за предстоящото лечение. Лечебното заведение се отчита с формуляра към местния здравен фонд, с който работи и здравният фонд заплаща стойността на оказаната медицинска помощ. Последващо чуждият здравноосигурителен фонд изисква от НЗОК да възстанови направените разходи за лечението.

Към момента съществува и възможност за лечение в чужбина по реда на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, като разходите са заплащат от пациента и се възстановяват впоследствие, която обаче е транспонирана в българското законодателство в раздел дванайсти на ЗЗО през януари 2014 г. и Наредба № 5 от 21.03.2014 г. и не е относима към процесния случай.

При горните разпоредби, по повод заявление за издаване предварително разрешение, чрез формуляр S2 /преди Е 112/ за извършване на планово лечение в държава – членка на ЕС, компетентността на е на НЗОК – Регионалните Директора на Р. или Управителят на НЗОК. Съдът счита, че процесното заявление не е било по този ред, поради което и не Управителят на НЗОК е бил компетентен да се произнесе по него.

Вярно е, че въпросът за това дали обезщетението за това лечение е предвидено по бюджета на НЗОК е доста спорен. Към издаване на заповедта административният орган очевидно е приел, че става въпрос за лечение, което не се покрива от здравната каса. Всъщност, така е посочено и в искането, като са твърди, че лечението с този препарат не е предвидено и не се осигурява у нас.

Действително е налице развитие в практиката от онзи момент досега и то дължаща се преди всичко на съдебната практика в тази насока в резултат на решението по дело № С-173/2009 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по повод преюдициално запитване във връзка с тълкуването на чл. 22, пар. 2, ал. 2 от Регламент № 1408/71 г. на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Този регламент е отменен със сега действащия Регламент № 883/2004 г., разпоредбата на чл. 20, пар. 2, ал. 2 от който има идентично съдържание, поради което тълкуването във връзка с приложението на правото на ЕС е актуално и сега.

В голяма част от случаите, видно от съдебната практика към момента, според НЗОК, съответно МЗ, едно лечение не е сред тези, за които се предвижда обезщетение от бюджета на касата, когато именно то не е предвидено в списъка на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, във връзка с националния рамков договор, в съответна клинична пътека. В този смисъл действително лечението със сочения препарат не е изрично посочено в клиничната пътека.

Макар да не е достатъчно условие за покриване от бюджета на касата обстоятелството, че лечението на самата Болест на Х. е посочено в клинична пътека № 252, тълкуването от посоченото по-горе решение на Съда на Европейския съюз налага доста по-широко разбиране по отношение на условията за допустимост, като се приема,че когато в списъка на заплащаните медицински дейности не се упоменава изрично конкретния приложен способ на лечение, а се посочват типове лечение, компетентната институция на държавата членка по местопребиваване на осигуреното лице следва да провери - чрез прилагане на обичайните принципи на тълкуване и въз основа на обективни и недискриминационни критерии при отчитане на всички релевантни медицински факти и наличните научни данни - дали този способ на лечение съответства на обезщетенията, предвидени в законодателството на тази държава членка. Подобна преценка в случая действително не е правена.

Съдът,като разгледа направи съпоставка ма описанието на принципите на действие на предложение лекарствен препарат A. /brentuximab vedotin/,съгласно описанието му в резюмето на Европейски публичен одитен доклад на лекарството на Европейска медицинска агенция и на съдържанието на предвидените в Клинична пътека № 252 Лимфоми при лица над 18 години“ терапевтични процедури, счита, че подобен тип лечение е предвиден именно в т.99,28 „Инжекция или инфузия на биологичен модулатор на отговора като антинеопластичен агент“, където се предвижда и „антинеопластична имунотерапия“ и „моноклонални антитела“.

Видно от описанието на действието на лекарството, същото се прилага чрез инфузен разствор / вливане във вена/ . Активното вещество се състои от моноклонално тяло / вид протеин, който се свързва с CD30-позитивните ракови клетки, и след навлизането индуцира спиране на клетъчното им делене, в резултат на което те загиват. На специализиран език тези туморни новообразувания се наричат неоплазми, от тук и общото наименование на лекарствените средства, които трябва да пресекат процеса на неконтролираното им разрастване – „антинеопластични“. Антинеопластичните лекарствени продукти са твърде различни по състав. Някои от тях използват натурални суровини. Други са изцяло синтетични, високотехнологични продукти.С пряко въздействие или променяне условията на средата те блокират развитието на изродените клетки и преустановяват растежа им или ги убиват. В случая става въпрос за биологична терапия, с вид протеин. Биологичните лекарство или модулаторите на биологичния отговор са продукт на съвременните биотехнологии. Тези препарати взаимодействат и “неутрализират” действието на някои биологичноактивни молекули, като вид биологично лечение е и това чрез моноклонални антитела.

Следователно видно от горното сравнение, типът на лечение с биологичен модулатор на отговора като антинеопластичен агент, вкл. чрез и моноклонални антитела, каквото е и описанието на сочения лекарствен продукт е предвидено като тип лечение терапевтичните дейности на клинична пътека № 252както сега, така и към Н.от 2012 г.,приложим към процесния момент, който е приложен към делото и от страна на Ответник: . Предвид горното следва да се приеме, че обезщетението за такъв тип лечение, независимо, че не е с точно посочения лекарствен препарат е сред обезщетенията, гарантирани от НЗОК.

Не са налице обаче други условия, които да насочат към компетентност на НЗОК, а не на МЗ. На първо място, по делото се установява, че няма направено с искането конкретно такова за издаване на формуляр за лечение в държава членка от ЕС. Това е така, първо, доколкото единствено се представя становище катоконсултант на лекар, работещ в К.,но не и предложение за извършване на конкретното лечение в конкретно медицинско заведение в ЕС. Както бе посочено по-горе, подобен документ е сред задължителните за разглеждане на искането за издаване на такъв формуляр. Такава оферта има само от Турската клиника.

На второ място, установи се, че към датата на подаване на искането и към издаване на заповедта този лекарствен продукт не е бил регистриран за използване в Европейския съюз, което е станало едва на 25.10.2012 г.

Предвид изложеното не може да се приеме, че компетентен да се произнесе е Управителят на НЗОК, тъй като не е налице искане за издаване на предварително разрешение за планово лечение в Европейския съюз, чрез издаване на европейски формуляр– S2 /преди Е 112/, не само защото самото искане действително не е такова, а конкретно посочено от заявителя по друг ред, но и предвид неговото съдържание и обстоятелства, които се установяват в хода на процедурата.

При горното, правилно министъра на здравеопазването не е препратил заявлението на НЗОК, а се е произнесъл по искането именно по реда на чл.82,ал.1, т.8 от Закона за здравеото и чл.1, ал.2, т.2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за запращане на лечение на български граждани в чужбина по реда на този текст.

По този ред министърът има право да разреши лечение в чужбина, вкл.и в страни извън Европейския съюз на български граждани,когато се установи, че е налице необходим за конкретния пациент метод на лечение,който не е приложим в България, когато същият е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика.

Макар при преценката на това, дали лечението е сред обезщетенията, осигурявани от бюджета на НЗОК са се преценява разширително, с оглед соченото по-горе Решение на Съда на ЕС във връзка с прилагането на европейския регламент, а именно, че е достатъчно такъв тип, т.е. еднакъв или сходен като принцип, макар и не конкретния метод на лечение да е предвиден да се заплаща от касата, то при прилагането на чл.1, ал.2, т.2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г., става въпрос за конкретен метод на лечение, който не е приложим в България, какъвто именно е методът на лечение чрез посочения от заявителя препарат, нерегистриран към онзи момент както у нас, така и в Европейския съюз.

С оглед на горните аргументи, съдът счита, че не е налице нищожен административен акт , постановен от некомпетентен административен орган .

Тук следва да се отбележи, че при същите аргументи, макар да не е изложил подробно мотивите си за това, и ВАС, VІ отд. по а.д. № 12545 / 2012г.в решението си, което е отменено само на формално основание, поради липсата на редовно подадена, подписана от лицето жалба, също е приел, че заповедта е издадено от компетентния за това административен орган.

Твърденията за неспазване на едномесечния срок за произнасяне не могат да доведат до нищожност на акта. Отделно, произнасянето от страна на административния орган по нередовно, недопустимо искане също не е основание за обявяване на нищожност на акта.

Вярно е, че от човешка гледна точка е напълно разбираемо майката да иска да направи всичко възможно за лечението на детето си, поради което е подала от негово име / дали без негово знание, одобрение или просто поради твърде влошеното му към този момент състояние, което не му е позволявало да подпише документ/ заявление от негово име, без да е била упълномощена за това. Т.е. в случая министърът на здравеопазването се е произнесъл по нередовно искане или по искане,с каквото не е сезиран. Това обаче не е основание за обявяване на нищожност на заповедта, а евентуално би било основание за нейната отмяна,в случай,че имаше подадена редовна жалба от лицето, се оказва, че няма.

Предвид липсата на първия елемент от фактическия състав на отговорността, е безпредметно обсъждане на останалите два.

Въпреки това, следва да се отбележи, че за да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между акта / в случай, че беше нищожен/и вредите, то трябваше да може да се направи извод, че ако не беше този акт, то вредите нямаше да възникнат. При горното, не биха могли да се представят доказателства, че ако не беше издадена заповедта, а преписката беше препратена на НЗОК, то този орган би издал предварително решение за лечение в чужбина, нито, че такова лечение би било проведено преди датата на смъртта на Р. В., нито че то е щяло да бъде ефикасно.

Изложените съображения мотивират съда да отхвърли исковата молба като неоснователна.

Воден от горното, Административен съд – София-град, ІІ отделение, 35 състав Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Жалбоподател: Лилия Вучева срещу Ответник: Министерство на здравеопазването с искане за заплащане на обезщетение за причинени им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по загубата на сина й Р. В., в размер на 80 000 лева, като резултат от нищожен административен акт , каквато се твърди, че е Заповед № РД-22-55 / 25.04.2012 г. на министъра на здравеопазването.

ЗАЛИЧАВА като страна в производството М. З. В. .

Препис от решението, на основание чл.138Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Призовките се връчват по реда на от АПК, да се изпрати на страните.

Решението подлежи на касационно обслужване в 14- дневен срок от деня на съобщаването му чрез настоящия съд пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: Миглена Недева

Свързани документи: Определение № 1439 по а.д. 11691/12 АССГ Определение № 8075 по а.д. 5428/15 ВАС