Решение № 8161 по адм. д. № 1699/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 8161 гр. София , 10.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 65 състав , в публично заседание на 05.03.2025 г. в следния състав : СЪДИЯ : Ванина Колева при участието на секретаря Ирена Йорданова , като разгледа дело номер 1699 по описа за 2025 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административно -процесуалния кодекс (АПК ), вр.с чл. 85, ал.1 и чл. 84, ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на А. А. Х., гражданин на С., [дата на раждане ] г, с ЛНЧ [ЕГН ], против

Решение № 1258/03.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерс кия съвет (ДАБ – МС), с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл. 8 и чл.9 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут . В жалбата се твърди , че решението е незаконосъобразно , поради допуснати при постановяванет о му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – чл.8 и чл. 9 от ЗУБ. Жалбоподателят счита , че анализът на изложената в решението обстановка в С. е формален и не кореспондира с личната му бежанска история , както и че административният орган превратно е тълкувал и не е съобразил предвижданията на решение на съда на ЕС от 17 февруари по дело С-465/07. Счита , че са налице основателни опасения за живота и сигурността му, ако се завърне в С., поради което са налице предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на международна закрила . Моли съда да отмени обжалваното решение на председателя на ДАБ - МС и да върне преписката на административния орган . Ответникът , председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет изпраща административната преписка по издаване на оспореното решение . В съдебно заседание , чрез процесуалния си представител , оспорва жалбата , излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение . Моли съда да отхвъ рли жалбата . Софийска градска прокуратура не взима участие при разглеждане на делото . Съдът , като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните , по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 1Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК във вр. с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (445) (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания. (2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните. Указания на съда от АП К, намира за установено от фактическа страна , следното : С молба до ДАБ при МС с вх. № ПМЗ -В-64 от 17.10.2024 г. на Регистрационно -приемателен център (РПЦ ) - С., към ДАБ – МС, А. А. Х., гражданин на С., [ дата на раждане ] г, в [населено място ], обл. Д. А., С., етническа принадлежност – арабин , вероизповедание – мюсюлманин сунит , семейно положение – женен , е поискал предоставяне на международна закрила . Самоличността му е установена въз основа на декларация , на осн. чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. Попълнен е и регистрационен лист към молбата . С писмо рег. № УП-7111/18.10.2024 г. на ДАБ -МС (л. 31), началник отдел “ПМЗ - кв. В.” е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност " (ДАНС ) писмено становище по постъпилата молба за международна закрила . С писмо рег. № М-536 от 08.01.2025 г. (л.24) директорът на специализирана дирекция “М” - ДАНС , уведомява председателя на ДАБ -МС, че към момента ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето в случай , че отговаря на условията по ЗУБ. С покана рег. № УП-7111/17.1 0.2024 г. А. А. Х. е поканен на интервю . С кандидата е проведено интервю , отразено в протокол УП-7111 от 29.10.2024 г. В хода на производството жалбоподателят заявява , че е напуснал С. преди двадесет дни, нелегално преминал в Турция , където останал четири дни. Влязъл в България с трафикант през граничното заграждение и сам се предал на властите . Искал да стигне в България , защото чул, че дават статут , процедурите са бързи и има работа , а двамата му братя , които са с предоставена закрила в Германия , му казали , че животът там е труден . Не е искал да остава в Турция и не е подавал молба за закрила там, защото чул, че не дават . Заявява , че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или религията си. Не е участвал в партии или организации . Постъпил на служба в армията на 01 април 2011 г. и през 2015 г. избягал . Служил във въздушната отбрана на [населено място ], бил редник , шофьор на камион . Не е влизал в сражения . Избягал , защото го преместили в Х., където имало сражения . Избягал в Д. А., в родното си [населено място ]. Когато режимът го превзело , избягал в [населено място ] и живял там до 2024 г., като се издържал като работник в земеделието . Заявява , че в [населено място ] не може да се живее , заради липсата на работа и лошите условия . Милициите не се държали добре с хората от други райони като него , постоянно му искали документи . Твърди , че в района има представители на международни организации , които раздавали храна . Съпругата ми и двете му деца живеят в [населено място ]. Заявява , че не е бил заплашван и не му е оказвано насилие , не е имал проблеми с официалните власти , армията или полицията в С., не е бил свидетел на военни действия или сражения . Като причина да напусне държавата си на произход посочва , че го е било страх от силите на Режима като дезертьор , липсата на работа и препитание . Семейството му живее в С. и има само битови проблеми – липса на храна и работа . Твърди , че ако режимът се смени , ще се върне . Със становище рег. № УП 7111 от 31.01.2025 г. е предложено на председателя на ДАБ – МС да откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Х.. С оспореното в настоящото производство

Решение № 11317/ 29.10.2024 г. председателят на ДАБ – МС, на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4, вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ, отказва да предостави стату т на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Х.. Приел е, че за кандидата не са налице предпоставки за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ, тъй като в представената бежанска история не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл.8, ал.1 от ЗУБ. Приел е, че сирийският гражданин реално не е посочил никакви основателни опасения от преследване , визирани в чл.8, ал.1, т.1 от ЗУБ. Заключил е, че твърденията на молителя не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване и по смис ъла на чл.8, ал.2-5 ЗУБ, както и риск от бъдещо такова . Приел е и че не се установяват законовите предпоставки по чл.8 от ЗУБ и е отхвърлил искането за предоставяне на статут на бежанец като неоснователно . Въз основа на събраните доказателства в хода на проведеното административно производство и въз основа на изложената от кандидата бежанска история , административният орган е заключил , че не може да се приеме , че сирийският гражданин е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посег ателства като смъртно наказание или екзекуция , не са налице и данни , че е заплашен от изтезание или унизително отнасяне или наказание , поради което не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. По отноше ние на основанието по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в решението , след като се е позовал на информацията за обстановката в С., изложена в справка с вх. № МД-02-20/14.01.2025 г., изготвена от дирекция “Международна дейност” при ДАБ -МС и е съобразил Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на понятието “посегателство” в чл.15, б. “в” от Директива 2004/83/ ЕО относно минималните стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила , администра тивният орган е приел , че не може да се направи обоснован извод , че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на С. и не във всички части на страната е налице безогледно насилие . Председателят на ДАБ -МС е направил преценка , че в конкретния случай няма добре обосновани опасения от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата , за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут , безогледното насилие в С., според решението , не е изключително , поради което е приел и искането за предоставяне на хуманитарен статут за неоснователно . Като част от административната преписка е представена справка , изготвена от дирекция “Международна дейност” на ДАБ - МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република към 14.01.2025 г. с вх. № МД-02-20/14.01.2025 г. В хода на съдебното обжалване от ответника са представени допълнително справки , изготвени от дирекция “Международна дейност” на ДАБ - МС № МД-02-60/ 290.1.2 024г. относно актуалната обществено -политическа обстановка в С. и справка в № МД-02-12/10.01.2025 г., съдържаща актуална информация относно лицата , неявили се за отбиване на редовна военна служба , новобранците в сирийската армия , текущата хуманитарна ситуац ия и достъпа до социални и битови условия , здравеопазване и обучение в С.. От така приетото за установено , настоящият съд прави следните правни изводи : Решението е постановено от компетентен административен орган –председателя на ДАБ при МС, съгласно чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ. Заповедта е издадена в писмена форма , при спазване на административнопроизводствените правила . От приетите и неоспорени по делото доказателства се установява , че жалбоподателят е информиран писмено , на разбираем за него език, за реда , който ще се следва в производството , за правата и задълженията му, както и за организациите , които предоставят правна и социална помощ на чужденци (чл. 58, ал. 8 ЗУБ). Преди провеждането на интервюто е дал съгласието си, заявил е, че няма пречки за провежда нето му, по време на интервюто му е била дадена възможност да изложи бежанската си история и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си на заявения от него език, като за целта е бил осигурен превод . След провеждане на интервюто текстът на прото кола му е преведен на разбираем от него арабски език, удостоверил е с подписа си, че няма възражения по него . В съответствие с изискването на чл. 73 ЗУБ, молбата е била разгледана индивидуално , като на кандидата е била дадена възможност да изложи всички свои доводи свободно и добросъвестно и не е бил ограничен да посочи и евентуално да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Обжалваното решение е издадено и в съответствие с материалния закон . Относно предоставяне на статут на бежанец , съгласн о чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец , който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия , националност , принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение , намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилен е изводът на административния орган , че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец . Законосъобразен и обоснован е изводът на административния орган , че заявените от жалбоподателя обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причинит е за преследване посочени в закона . В настоящия случай правилно ответникът , изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история , възприема извод за липса на такова преследване , което да се обосновава по някоя от причините , посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В бежанската история няма нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в С., която се явява страната по произход за търсещия закрила . Няма нито един наведен довод от жалбопод ателя , че същият е обект на преследване в С. и от някоя друга организация . Фактът , че е избягал от армията не представлява такова преследване , тъй като липсва твърдение да е бил преследван заради това. В действителност в бежанската история няма доводи за такова релевантно преследване , нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната му на произход по някоя от причините , които се сочат в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В проведеното интервю той изрично заявява , че не е бил обект на преследване от държавата , партии или организации или недържавни субекти , не е нямал проблеми , свързани с религията , която изповядва или с етническата му принадлежност . От бежанската му история става ясно , че е напуснал С., поради страх от силите на режима , който към момента на постановяване на решението е паднал и поради трудния живот там и липсата на работа и препитание , наличието на битови проблеми . Семейство – съпругата , децата му, майка му, един братя и две сестри - живеят необезпокоявано в С., никой не го е гонел или преследвал . От събраните доказателства не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия , националност , принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждени е, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец . Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата , нито пред съда в проведените открити съдебни заседания . В интервюто жалбоподателят е заявил , че проблемите , които е имал са само битови . По изложените съображения решението в частта , в която председателят на ДАБ - МС е отказал на основание чл.75, ал.1, т.2 от ЗУБ да предостави на А. А. Х. статут на бежанец е законосъобразно и обжалването в тази част следва да бъде отхвърлено , Съдът намира за правилна и преценката на административния орган относно основателността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9,ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ , хуманитарен статут се предоставя на чужденец , който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход , тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства , като: 1. смъртно наказание или екзекуция ; 2. изтезание , нечовешко или унизително отнасяне , или наказание ; 3. тежки заплахи срещу живота или личност та на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . В разглеждания случай жалбоподателят е напуснал доброволно , а не поради опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложе н на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание . Третото обстоятелство , което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт . При преценката за наличието на тези основания , следва да се съобрази задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 /M. E. and Noor E. vs S. van J. / на разширен състав на Съда на Европейските Общности , по отпра вено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ ЕО на Съвета (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011). В него е посочено , че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство , че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи . Конкретизирано е, че съществуването на такива запла хи може по изключение да се счита за установено , когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие , преценявана от компетентните национални власти , сезирани с молба за субсидиарна закрила , или от юрисдикциите на държава -членка , пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба , достига толкова високо ниво , че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята , че цивилно лице , върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион , поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи . Също така, имайки предвид

мотивите на решението по дело № С-465/07, въпреки че не е необходимо кандидатът да е персонално застрашен , за да се ползва от защита по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то в колкото по-голяма степен кандидатът е в състояние да докаже , че е конкретно засегнат , поради фактори свързани със специфичните му лични обстоятелства , толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установен а, за да му бъде предоставена субсидиарна закрила и съответно - колкото по-малко той е в състояние да покаже , че лично би бил обект на насилие , толкова по-голяма степен на насилие следва да бъде установена . Сигурността на държавата по произход търпи непрек ъснато развитие и промяна , като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава , каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение , от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище , следва да са актуални . В конкретния случай , за да отхвърли молбата за закрила , решаващият орган се позовава , както на твърденията в интервюто , така и на фактите , които се съдържат в справките за Сирийската арабска република на директора на Дирекция "Международна дейност " на ДАБ – МС. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на ДАБ при МС , дирекция та събира , поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави , включваща обща географска , политическа , икономическа и културна информация , информация за правната уредба и за спазването на правата на човека . В случая се установява от представените справки , че след като жалбоподателят е напуснал С. в страната са настъпили сериозни обществено -политически промени . Според представената към административната преписка справка МД-0220/14.01.2025 г., на 27 ноември 2024 г. различни бунтовнически групи от Северозападна С., под ръководството на ислямската група “Х. Т. ал. Ш.” (H. T. al -S., HTS), заедно с подкрепяни от Турция милиции , започват настъпление към региони под правителствен контрол и успяват да превземат големи територии . На 8 декември 2024 г. водените от HTS бунтовници обявяват , че са влезли ви в [населено място ] и са освободили задържаните в най-известния затвор в страната “С.”. Б. А. се е оттеглил , отлетял е за Русия , където е получил убежище , а лидерът на HTS А. М. ал Г. е пристигнал в Д.. На 09 декември 2024 г. бунтовниците заявяват , че техните сили са близо до установяване на пълен контрол над Д.. Според представената справка представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с времен ното правителство на страната . Военен персонал на бившия режим , лица , призовани за задължителна служба , се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните , откакто "Х. Т. ал Ш." обявява обща амнистия . На 21 декември 2024 г. Сирийският вестник Al W. съобщава , че най-малко 34 000 бивши членове на режима на А. са подали заявления за уреждане на статута си в центровете в осем провинции , като най- малко 20 000 от тези кандидати произхождат от "крепостите " на бившия режим в провинциите Л. и Т.. На 19 декември 2024 г. генералният секретар на ООН А. Г. говори пред репортери , потвърждавайки ангажимента на ООН да подкрепя С. през предстоящия преходен период . Специалният пратеник на ООН за С., г-н Г. П., посещава Д. за среща с лидерите на фракциите в С., включително "Х. Т. ал Ш." (HTS), където отбелязва , че има много надежда сред цивилните за началото на нова С.. Нова С., която в съответствие с резолюция 2254 на Съвета за сигурност ще приеме нова конституция , която ще гарантира , че има социален договор, нов социален договор за всички сирийци . В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН ) от 2 януари 2025 г. се посочва , че според оценки на Комисариата , от 8 декември 2024 г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в С.. На 6 януа ри 2025 г. Световната здравна организация (СЗО ) осъществява първата за 2025 г. трансгранична мисия на ООН в Северозападна С., провеждайки обучение за парамедици в А., Северно А.. През следващите дни са планирани допълнителни трансгранични мисии от Турция , а през 2024 г. ООН е изпълнила общо 386 трансгранични мисии в Северозападна С. - средно 30 мисии на месец , предимно за наблюдение на проекти , извършване на оценки и ангажиране на общности . След идването си на власт новото ръководство на С. се ангажира да защитава правата на малцинствата . От представената пред съда справка МД 02-60/29.01.2025 г. се установява , че от септември 2025 г. насам повече от 500 000 сирийски бежанци са се завърнали в С., 200 000 от които след падането на режима на Б. А.. В допълнение близо 600 000 души , които дотогава са разселени в С., се завръщат по домовете си. В Д. г-н Ф. Г., върховният комисар за бежанците на ООН , е провел дискусия на високо ниво , включително с лидера на С. А. ал Ш., които се фокусират върху това как най-добре да се подкрепят сирийците , завръщащи се у дома . ВКБООН и партньорските организации увеличават хуманитарната помощ , за да осигурят потребностите на завърналите се сирийци . Според справка МД-02-12/10.01.2025 г., опозиционните сили , свалили от власт президента Б. А. са заявили , че предоставят амнистия на целия военен персонал , призован на служба при бившия режим . Коалицията , ръководена от HTS е обявила обща амнистия за всички военнослужещи , наборници и резервисти в С., заявила е, че животът им е в безопасност и никой не може да ги нападне , както и , че всички сирийски граници са отворени за завръщане на бежанци . На 17 декември 2024 г. А. ал Ш. е обявил , че всички бунтовнически фракции ще бъдат разпуснати и интегрирани в Министерството на отбраната . От изложеното в справките следва , че не са налице данни ситуацията в С. да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт " по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ , който да е до степен на безогледност и/или повсеместност , т.е. да обхваща цялата територия на тази страна , както и живота , и здравето на всеки цивилен , намиращ се на тази територия , сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство . Т.е. не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Сирийската арабска република , който да се обхваща от разширенията , дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО ) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (отм.). В самото решение също има изложени доводи в насока степента на насилие в С. и специфичното положение на жалбоподателя . В интервюто той изрично е заявил , че ако режимът на Б. А. падне , той ще се завърне в С.. Въпреки наличието на безредици в някои региони , включително въоръжени сблъсъци , обстановката не достига до наличието на "вътрешен въоръжен конфликт " по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместнос т, т.е. да обхваща цялата територия на тази страна , както и живота , и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство . Разпоредбата на чл. 9, ал.2 от ЗУБ уточнява , че тежките посегателства , изброени в ал.1 на същата норма , могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация , на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства . Освен че административният орган не е длъжен да извършва преценка и излаг а изрични

мотиви относно чл. 9, ал.2 от ЗУБ, то и регламентираното в тази алинея уточнение е пряко свързано с ал.1, по която в процесното решение е извършена надлежна преценка . Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна , като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава , каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение , от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище , следва да са актуални . При липса на други противопоставими доказателства , които да оборват фактическите изводи на ответника , съдът не може да обосновава извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на сирийския гражданин по реда на чл. 9 от ЗУБ . Не се установява да са налице и основания , визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се приема извод за предоставяне на такъв статут . При постановяване на решението не е нарушен и принципът "non-refoul еment" (забрана за връщане ). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплах а за живота или свободата му или опасност от изтезания , жестоко , нечовешко или унизително отнасяне или наказание . Тези факти не се оспорват от жалбоподателя , който и в проведеното интервю е заявил , че е напуснал страната си на произход по икономически прич ини – липсата на работа и препитание , както и от страх , че е дезертирал , както и че ако режимът падне ще се завърне в С.. Ето защо , след като завръщането на жалбоподателя няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение , не е нарушен и принципът "non-refoulement". Административният орган е изпълнил задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните факти , а именно извършил е проверка доколко е налице опасност от преследване или реална опасност от тежко посегателство , обсъдил е актуалната обстановка в страната по произход , като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган . Изводите на председателя на ДАБ-МС, че по отношение на жалбоподате ля не са налице причини от хуманитарен характер или други основания , предвидени в действащото законодателство , които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ , са правилни и законосъобразни . С оглед изложеното и като е приел , че не са налице основания по чл.8 и чл.9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия , администра тивният орган е постановил правилно и законосъобразно решение . Последното

мотивира извод за неоснователност на жалбата , която следва да бъде отхвърлена . Водим от горното , на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК, Административен съд София -град, I отделение , 65-и състав ,

РЕШИ:

: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Х., гражданин на С., [дата на раждане ] г, с ЛНЧ [ЕГН], против

Решение № 1258/03.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет . Решението подлежи на касационно обжал ване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните . СЪДИЯ :