• Според вида на нарушението: Работа с документи
• Номер на дело: 18037
• Година нa делото: 2026
• Издател на акта: ИАЛ
• Приложно поле: Друго
• Според вида на акта: Мълчалив отказ
• Първоначалният акт е: Без разглеждане
• Приложим закон: ЗДОИ
• Основания за оспорване: Неспазване на формата

Производството е по реда чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба от Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването", представлявано от д-р Стойчо Тодоров
Тодоров Кацаров председател на УС, срещу мълчалив отказ на председателя на Върховния административен съд (ВАС) за предоставяне на обществена информация по заявление с рег. No 50-51 от 27.02.2026г.
С жалбата се поддържа, че мълчаливият отказ на председателя на ВАС да предостави повторен достъп до исканата информация от уеб-базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове на ВАС подлежи на отмяна. Сочи се в тази връзка, че мълчалив отказ по заявления, подадени по реда на ЗДОИ, е недопустим, тъй като отказът да бъде предоставена информация, независимо от основанията, включително и когато органът приема, че търсената информация не е обществена, може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение. По изложените съображения се прави искане за отмяна на оспорения мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация, като се задължи председателят на ВАС да я предостави в поисканата форма.
Ответникът представя административната преписка, като се взема становище за неоснователност на жалбата. Изложени са съображения, че относно разглеждането и произнасянето по направените в заявление с рег. No 50-51 от 27.02.2026г. искания не са приложими условията и сроковете, уредени в Закона за достъп до обществена информация, и в този смисъл не е налице отказ по смисъла на чл. 40, ал. 1Чл. 40. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Компетентност на съда по обжалваните решения ЗДОИ.
Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Със заявление с рег. No 50-51 от 27.02.2026г. по описа на Върховния административен съд от Център за защита правата в здравеопазването, чрез
Стойчо Тодоров Кацаров, в качеството на председател на УС, е направено искане на основание Глава четвърта от ЗДОИ да му бъде предоставен достъп за повторно използване на информация от уеб-базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове на ВАС. Посочено е, че искането е за установяване на автоматизирана свързаност (API) с цел извличане на влезли в сила съдебни решения, касаещи правни спорове в сектор "Здравеопазване". Изложено е, че този достъп е необходим за нуждите на платформа, която се администрира от ЦЗПЗ и има за цел да обобщава и анализира съдебната практика с цел превенция на медицински спорове и информираност на гражданите.
По подаденото заявление с рег. No 50-51 от 27.02.2026г. не е налице произнасяне от страна на Върховния административен съд.
При така установеното от фактическа страна, за да прецени допустимостта на жалбата, съдът взе предвид следните съображения:
Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените му ограничения. В решение No 7 от 04.06.1996 г. по конституционно дело No 1/1996 г. Конституционният съд е посочил, че нормата на чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган по въпроси, които представляват за тях законен интерес. Според Конституционния съд квалификацията "законен" служи, за да обозначи правото на гражданите въобще да търсят съответната информация и предоставя нормативна регламентация на хипотезите, в които това право може да се осъществи на базата на конституционното изискване. Един от правните способи за упражняване На конституционното право На достъп до информация е регламентиран В ЗДОИ, който урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл. 3, ал. 1 и ал. 2Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване ЗДОИ са регламентирани задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация държавни органи, техните териториални звена И органи На местното самоуправление, публичноправни субекти и др., които създават или съхраняват обществена информация. Със ЗДОИ е създадена и правна гаранция за упражняване на конституционно признатото право на гражданите на достъп до информация по чл. 41 от Конституцията на Република България, като е регламентирано, че решенията на задължените за предоставяне на достъп до обществена информация лица и за отказ за предоставяне на достъп до такава информация подлежат на съдебен контрол по реда на АПК - чл. 40, ал. 1Чл. 40. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Компетентност на съда по обжалваните решения ЗДОИ.
С оглед характера на обществените отношения, които урежда ЗДОИ, задълженият субект по чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване от същия закон дължи изрично произнасяне по заявлението, в предписаната в чл. 34, ал. 1Чл. 34. ⚖️ Практика (4) (1) В решението по чл. 28, ал. 2, с което се предоставя достъп до исканата обществена информация, задължително се посочват: 1. степента на осигурения достъп до исканата обществена информация; 2. срокът, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация; 3. мястото, където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация; 4. формата, под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация; 5. разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация. (2) В решението могат да бъдат посочени други органи, организации или лица, които разполагат с по-пълна информация. (3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Решението за предоставяне на достъп до исканата обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка или се изпраща по електронен път, когато заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена по електронен път и е посочил адрес на електронна поща. (4) Срокът по ал. 1, т. 2 не може да бъде по-кратък от 30 дни от датата на получаване на решението. Предоставяне на достъп до исканата обществена информация ЗДОИ форма на акта, който следва да съдържа изброените в закона реквизити, като изложи ясни и конкретни мотиви съгласно изискванията на чл. 38Чл. 38. ⚖️ Практика (8) В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Връчване на решението за отказ на достъп ЗДОИ и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК. Това се извежда и от разпоредбите на чл. 28, ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ - уведомяване писмено на заявителя за взетото решение, и от чл. 38Чл. 38. ⚖️ Практика (8) В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Връчване на решението за отказ на достъп и чл. 39Чл. 39. ⚖️ Практика (1) (Доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка, или се изпраща на посочения от заявителя профил в системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерството на електронното управление като модул на Портала на електронно управление по смисъла на Закона за електронното управление. Раздел IV. Обжалване на решенията и отказите за предоставяне на достъп до обществена информация Подсъдност при обжалване на решенията по достъпа или отказа от достъп ЗДОИ, регламентиращи формата и съдържанието на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация и изискването за връчването на заявителя. При тази нормативна уредба принципно следва да се приеме, че мълчаливият отказ за произнасяне ΠΟ заявление за достъп до обществена информация е незаконосъобразен и подлежи на отмяна при редовното му и допустимо обжалване от заявителя.
Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай търсената информация е обществена, но е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) ЗДОИ, която разпоредба предвижда, че всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване И разпространяване На такава информация. Посочената разпоредба се допълва от нормативната уредба на чл. 7, ал. 1Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Достъпът до обществена информация и предоставянето на информация от обществения сектор за повторно използване могат да бъдат пълни или частични. Изключение от приложното поле на закона ЗДОИ, според който законов текст не се допускат ограничения в правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени в закон.
От гореизложеното се налага изводът, че по принцип достъпът до обществена информация е свободен, освен ако в друг нормативен акт не е предвидено ограничение, каквото изключение е налице и в настоящия случай, доколкото в Закона за съдебната власт (ЗСВ) е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Така с чл. 5, ал. 2 ЗСВ е регламентирано, че органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони. Именно цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 2 ЗСВ според настоящия състав придава на ЗСВ смисъла на "друг закон" по см. на чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) ЗДОИ, който изключва приложението на ЗДОИ. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно чл. 64, ал. 1 ЗСВ актовете на
съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е
осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита На личните Данни И Закона за защита На класифицираната информация. Според чл. 360н, ал. 1 ЗСВ регистърът на актовете на съдилищата, наричан по-нататък "регистърът", е електронна база данни, съдържаща актовете, които слагат край на производството пред съответната инстанция или подлежат на самостоятелно обжалване. Регистърът е част от единната информационна система на съдилищата и се води и съхранява по начин, който гарантира целостта, достъпността и сигурността на съдържащата се в него информация - чл. 360н, ал. 2 ЗСВ. Съобразно чл. 3600, ал. 2 ЗСВ всеки съд незабавно обявява актовете си в регистъра, а нормата на чл. 360с, ал. 2 ЗСВ предвижда, че всеки има право на свободен и безплатен достъп до обявените в регистъра актове при спазване на изискванията за защита на
личните данни.
По тези съображения следва да се сподели становището, че предвиденият със ЗСВ публичен достъп до съдебните актове чрез интернет страницата на съответния съд е в отговор на обществения интерес от информация за съдебната практика и няма за цел свободното осигуряване на технически възможности за обработка и интеграция на тази информация в информационни системи На трети лица. Действително актовете На съдилищата са публични и е налице задължение за публикуването им, поради което и съдът намира, че за предоставянето на търсената информация е налице друг ред по см. на чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) ЗДОИ, респективно председателят на ВАС е нямал задължение да се произнесе по заявлението, с което се иска предоставянето й при условията и по реда на ЗДОИ.
В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, намерила израз, например, в решение No 14600 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. No 5038/2018 г., V о., и определение No 2891 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. No 1654/2021г., V отд.
Ето защо следва да се приеме, че в случая липсва формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1Чл. 58. ⚖️ Практика (5) (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. (2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. (3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. (4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони. Форма на индивидуалния административен акт АПК. Липсата на годен за обжалване по смисъла на чл. 21Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството АПК административен акт, респ. приравнен на изричния акт мълчалив отказ, води до липса на предмет на жалбата, поради което същата се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1Чл. 159. ⚖️ Практика (22) Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато: 1. актът не подлежи на оспорване; 2. оспорващият е неправосубектен; 3. оспореният административен акт е оттеглен; 4. оспорващият няма правен интерес от оспорването; 5. оспорването е просрочено; 6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение; 7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание; 8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. Обжалване на акта по допустимостта на жалбата и протеста АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването", представлявано от д-р Стойчо Тодоров Кацаров - председател на УС, срещу мълчалив отказ на председателя на Върховния административен съд предоставяне на обществена информация по заявление с рег. No 50-51 от 27.02.2026г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело No 3908/2026г. по описа на Административен съд София - град, 72 с-в.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 72 състав, в закрито заседание на 12.05.2026 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Мария Стоева
като разгледа дело номер 3908 по описа за 2026 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното: