Решение № 11877/04.12.2023 АД № 2873/2023 ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОРОВА, ДЕСИСЛАВА СТОЕВА, при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Данаил Шостак изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 2873/2023 г.

РЕШЕНИЕ № 11877/04.12.2023 АД № 2873/2023 ВАС

Оспорване на Заповед по ЗЗО Оспорване на Заповед по ЗЗО Оспорване на Заповед по ЗЗО

Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК.

Фактическо основание за издаване на процесната заповед е нарушение на реда и условията за оказване на медицинска помощ ( чл.55, ал.2, т.3Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... ЗЗО ), изразяващи се в неправомерно изискано и извършено доплащане от пациента, който е бил хоспитализиран в лечебното заведение по КП № [номер] [заболяване].

Обстоятелството, че ЗОЛ Янков е заплатил сумата от 4 400 лв. в единия случай и 2 800 лв. в другия., не се оспорва от касационния жалбоподател и се установява от представените с административната преписка доказателства.

Разпоредбата на чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г. въвежда задължение за изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено.

Анализът на посочената разпоредба налага извода, че изпълнителите на медицинска помощ имат право да искат плащане от пациентите само за вложените медицински изделия в хода на лечението по КП, за които изрично е посочено в ДЛА на съответната КП, че НЗОК не заплаща за тях и че те се заплащат от пациента.

Както правилно е посочил административния съд, Клинична пътека № [номер] не регламентира заплащане или доплащане за медицински услуги и консумативи от пациентите.

Съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, медицинските изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ, се заплащат от НЗОК извън цените на съответните клинични пътеки, в изпълнение на договорите за оказване на болнична медицинска помощ, сключени между изпълнителите на медицинска помощ и директора на съответната районна здравноосигурителна каса (РЗОК), с изключение на МИ, които НЗОК заплаща на производители или търговци на едро с МИ или техни упълномощени представители, сключили договори с НЗОК за доставка на МИ по реда на наредбата по чл. 11, ал. 1.

Вложените медицински изделия не попадат в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от същата Наредба, а и в ДЛА на КП № [номер] [заболяване] не е посочено, че медицинските услуги/вложени медицински изделия се заплащат от пациента, а не от НЗОК. Единствено е уточнено, че не се заплащат от касата само медицинските изделия за робот асистирана хирургия, каквато в случая безспорно не е прилагана.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличие на предвидените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки, поради което изложените в жалбата възражения се явяват неоснователни.

Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, направил е анализ на събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Предвид гореизложеното, обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че извършените медицински услуги и консумативи са включени в стойността на клиничната пътека и са заплатени от НЗОК, поради което изпълнителят на БМП неправомерно е изискал сумите за вложените медицински изделия да бъдат заплатени от пациента, с което е нарушил, чл. 30, т. 5, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.

Описаното представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в посочения НРД за МД, основание за налагане на санкция „финансова неустойка“ по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., като в случая тя е в предвидения минимален размер от 200 лв.

По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

Касационният жалбоподател – МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД следва да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Варна сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК, чл. 24Чл. 24. ⚖️ Практика (54) (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. (2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт. Дата на започване от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/05.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2473/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, представлявана изпълнителния директор от д-р К. Петров, да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Варна разноски по касационното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА