Решение № 12339 по адм. д. № 6131/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 12339 София , 02.12.2025 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП ) Плевен срещу решение № 1309/04.04.2025г по адм. дело № 948/ 2024г по описа на Административен съд – Плевен, с което е отменена негова Заповед № 15-РДПС-0018/03.09.2024г. за заличаване на М. П. В. от гр. Плевен, от Регистъра на утвърдени приемни семейства, воден в РДСП – Плевен, потвърдена с Решение № РД-04-0856/08.10.2024г. на изпълнителния директор на АСП гр.София при Министерство на труда и социалната политика. В жалбата са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Според касатора съдът неправилно е игнорирал настъпила промяна във възможността на М. В. да осигури материални условия за отглеждане на дете в условия на приемна грижа. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – М. П. В. от гр. Плевен, чрез процесуалния си представител адвокат М. Симеонова, в представен писмен отговор и депозирана писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни и предлага съдебният акт да бъде отменен. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № 15-РДПС-0018/03.09.2024г. на директора на РДСП – Плевен за заличаване на М. П. В. от Регистъра на утвърдени приемни семейства, воден в РДСП – Плевен, потвърдена с Решение № РД-04-0856/08.10.2024г. на изпълнителния директор на АСП – гр.София при Министерство на труда и социалната политика. От фактическа страна е установено, че М. П. В. е утвърдена като професионален приемен родител със Заповед № ЗД-ЗДПГ01-0014 от 17.02.2016 г. на директор на РДСП – Плевен. Със Заповед № 15-РДСП-0025 от 26.07.2021 г. на директора на РДСП – Плевен е допусната промяна в профила по подаденото заявление, като е прието, че приемното семейство е подходящо за настаняване на едно дете на възраст от 0 до 3 години, с лека степен на увреждане, без предпочитания към пол и етническа принадлежност на детето, с готовност за спешно настаняване и заместваща приемна грижа. От 2016 год. до издаване на оспорения административен акт В. е осигурявала грижа за три деца, последното от което е малолетната В. М., настанена със заповед на директора на ДСП от 11.12.2023 г. В Годишен преглед на професионално приемно семейство за периода м. февруари 2023 г. – м. март 2024 г., изготвен от ОЕПГ – Плевен, са изложени констатации за промяна на местоживеенето на В. и за занижени хигиенно – битови условия в дома й при полагане на грижите за детето В., но е изразено становище, че одобрението на професионалното семейство на В. може да бъде продължено до осиновяване на настаненото в момента в дома й дете. На 25.06.2024 г. от Областен екип по приемна грижа за Община – Плевен е изготвен социален доклад, в който е изложено становище за наличие на промяна в обстоятелствата, съгласно чл.22, ал.1, т.2 и т.3 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях (НУРКПУПСНДТ), изразяващи се в това, че В. вече не живее в собствено жилище, а в квартира с наем в размер на 450 лв. месечно, за която договорът е сключен на 12.05.2023 г. и е със срок до 31.05.2024 г., без наличие на анекс за неговото продължаване след тази дата и гаранции за осигуряване на необходимите условия за живот /жилищни и безопасни/ по отношение на настаненото при нея дете В.. Посочено е, че са нарушени договорните отношения по чл.27, ал.5 от Закона за закрила на детето, както и тези в рамковото споразумение, сключено между Община Плевен като доставчик на услугата и приемния родител. Изложени са доводи за констатирани занижени хигиенно-битови условия в дома на приемния родител, вкл. и след отправени препоръки от ОЕПГ. Направен е извод за установен риск от неуспех на приемната грижа поради наличие на рискови фактори, свързани с неразрешени проблеми от страна на В., налагащи кризисни и трудни ситуации от финансов характер и липса на материална обезпеченост, ригидно мислене по отношение нагласата й за участие в приемната грижа, липса на мотивация за ангажиране на качествена приемна грижа, употреба на тютюневи изделия в жилищното помещение. В заключение е направено предложение за заличаване на М. В. от Регистъра на професионалните приемни семейства по чл.31, ал.3 от Закона за закрила на детето. Социалният доклад за оценяване е обсъден на редовно заседание на Комисията по приемна грижа, проведено на 13.08.2024 г., която след обсъждане е счела, че са налице достатъчно данни за подкрепа на направеното предложение за заличаване на професионалното приемно семейство на В. от съответния регистър и единодушно е гласувала решение в този смисъл. С процесната заповед № 15-РДПС-0018/03.09.2024г. на директора на РДСП – Плевен В. е заличена от Регистъра на утвърдени приемни семейства по идентични мотиви с изложените в социалния доклад. Тя е оспорила заповедта по административен ред и жалбата й е отхвърлена с Решение № РД-04-0856/08.10.2024г. на изпълнителния директор на АСП – гр.София при Министерство на труда и социалната политика. По делото са приети като доказателства протоколи за домашно посещение, протоколи от проведени срещи и описи с приложени касови бележки в оригинал, разпитани са свидетели. Съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед за заличаване от регистъра за утвърдените приемни семейства. Относно обстоятелството, че жалбоподателката не е уведомила своевременно ОЕПГ – Плевен за промяна в местоживеенето си съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от НУРКПУПСНДТ, посочва, че в тази разпоредба не е дефинирано изискване за своевременност и последващото уведомяване не е възпрепятствало по никакъв начин дирекция „Социално подпомагане“ или ОЕПГ – Плевен да изпълняват функциите си, което се установява от данните по делото. За недоказан е приет мотивът на административния орган, че приемният родител не полага необходимите качествени грижи, като не осигурява подходящи хигиенно-битови условия и здравословна среда за отглеждане на детето и не задоволява по най-добрия начин неговите потребности. След обсъждане на административната преписка и събраните допълнително доказателства е направен извод, че соченото основание на чл. 10, ал.1, т. 1 от НУРКПУПСНДТ - промяна във възможността на кандидатите за приемно семейство да осигурят материални условия за отглеждане и развитие на детето, включително лично пространство за детето в жилището си, не се констатира от представените писмени доказателства. Отбелязва, че не е налице нормативно установено изискване приемната грижа да се осъществява в собствено, а не в наето жилище. Приема констатацията за наличие на недобри хигиенни условия в жилището за еднократна и очевидно касаеща изолиран случай, тъй като липсват данни за наличие на системна занемареност, а посочените в съответните протоколи проблеми са отстранени предвид липсата на подобни констатации и препоръки в тази насока при последващи срещи и домашни посещения. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правните изводи на съда в насока незаконосъобразно процедиране от органите за социално подпомагане напълно се споделят от настоящия касационен съдебен състав, поради което на основание чл.221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр.2 от АПК препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че заличаването от Регистъра на утвърдени приемни семейства е мярка, която се прилага за постигане на заложената в НУРКПУПСНДТ цел, в случаите, когато промяната в обстоятелствата води или може да доведе до опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Такава опасност в случая административният орган не е доказал. Само наличието на промяна на обстоятелствата не обосновава възможността за заличаване на приемното семейство от регистъра. След обстоен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал е формулиран обоснован извод за незаконосъобразност на мярката. Правилна е констатацията на административния, че липсват доказателства ответницата по касация да не отговаря на изискванията посочените в заповедта чл.10, ал.1, т.1 т.2 и т.3 от НУРКПУПСНДТ. В разпоредбата на чл.10 от Наредбата се изисква при оценяване на кандидатите за приемно семейство да се прави преценка на: 1. възможността на кандидатите за приемно семейство да осигурят материални условия за отглеждане и развитие на детето, включително лично пространство за детето в жилището си; 2. притежаването на лични качества на кандидатите за полагане на "приемна грижа" по отглеждането и възпитанието на дете в сътрудничество със социалния работник от дирекция "Социално подпомагане", работещ с детето, и/или с доставчика по чл. 4, ал. 1, както и с биологичното семейство, когато това е в интерес на детето; 3. разбирането на същността и ролята на приемната грижа и мотивацията на кандидатите за предоставяне на услугата. Настъпилата промяна в местоживеенето на М. В. не се отразява сама по себе си на възможността й да осигурява материални условия за отглеждане и развитие на дете като приемно семейство, нито е показател за липса на мотивация и капацитет за осигуряване на приемната грижа. Данните по делото сочат, че М. В. притежава изискуемите лични качества да бъде приемен родител. Състоятелни аргументи в обратната насока не са наведени от органа. Доводът за нарушена доверителна връзка между партньорите в приемната грижа, което според органа се дължи на несподеляне на информация за действителната причина за промяна на местоживеенето на В., не е достатъчно основание за заличаване на професионално приемно семейство, доколкото не се установява този факт да е в противоречие с интересите на настаненото дете. С поведението си М. В. не е демонстрирала липса на необходимите качества, за да предоставя пълноценно и в полза на детето грижата на приемен родител. Неоснователен се явява и оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалвания съдебен акт. В качеството му на касационно основание, необосноваността е порок, който опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в преценката на фактите. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Доколкото за него не се установяват сочените касационни основания за отмяна, то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а предвид липсата на направена такава от ответника – разноски не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1309/04.04.2025г, постановено по адм. дело № 948/ 2024г по описа на Административен съд – Плевен. РЕШЕНИЕТО е окончателно.