Решение № 12188 по адм. д. № 6059/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 12188
София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ТОДОР ТОДОРОВ
Членове:
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
БОЙКА ТАБАКОВА
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдията Бойка Табакова по административно дело № 6059/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) чрез пълномощника гл.юрисконсулт Т. Колева срещу решение № 10974/28.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7433/2024 год. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед за налагане на санкции № РД-12-191/04.07.2024г на „МЕДИДОМ” АД гр. София. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че не е налице нарушение на индивидуалния договор на дружеството с НЗОК. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу заповедна за налагане на санкции да се отхвърли изцяло. Претендира разноски за държавна такса.
Ответникът „МЕДИДОМ” АД гр. София с подаден отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адвокат А. Велинов оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски по представен списък.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е заповед за налагане на санкции № РД-12-191/04.07.2024г на директора на СЗОК, с която на „МЕДИДОМ” АД гр. София са наложени санкция „финансова неустойка“ в размер на 1000лв за нарушение по чл.16, ал.3, т.2 от договор № 22-8057/01.07.2022 г , изменен с допълнително споразумение от 20.07.2023г и санкция „прекратяване на договора“ за нарушение по чл.16, ал.3, т.7 от договора.
От фактическа страна по делото е установено, че е извършена проверка на дружеството, назначена със Заповед № РД-18-749/28.05.2024г. на директора на СЗОК, за която е съставен Протокол № РД-18-749-1/11.06.2024г. В него е констатирано, че на 30.04.2024г. Г. Г. А. е получила Протокол от ЛКК № 20240430148026/30.04.2024г., а на следващия ден е подала електронно заявление за отпускане на ПСПСМИ с код 130101 – Антидекубитална възглавница и код 130103 – Антидекубитален дюшек, получило одобрение на 08.05.2024г. Помощните средства са отпуснати от жалбоподателя на 14.05.2024г., за което е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от страна на заявителя от С. И. А. – снаха на заявителката Г. А. въз основа на представено изрично писмено пълномощно от лицето с увреждане. Установено е, че помощните средства са отпуснати на 14.05.2024г. – антидекубиталната възглавница в 16,37 часа, а антидекубиталният дюшек в 16,38 часа, а заявителят е починал на 13.05.2024г.
След връчване на протокола дружеството е подало писмено възражение срещу него. Изготвена е докладна записка от 28.06.2024г. с предложена санкция, която е възприета в оспорената заповед.
За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд приема, че е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че информацията за смъртта на Г. Г. А. е постъпила от ГДГРАО в специализирания софтуер на НЗОК на 17.05.2024г. в 22.00 часа, т.е. данните за смъртта на заявителя на помощното средство не са били въведени в специализирания софтуер на НЗОК към датата на отпускане на помощните средства и служителят на оспорващото дружество не би могъл да установи този факт. Според съда несвоевременното попълване на актуални данни в специализирания софтуер и последиците от това не може да бъдат вменени в отговорност на дружеството и спрямо него да бъде приложена най-тежката санкция – прекратяване на договора. В тази част заповедта е отменена поради липса на мотиви, тъй като административният орган не е обсъдил, че изпълнителят е бил в обективна невъзможност да узнае факта на смъртта на заявителя и не е изложил съображения защо приема, че въпреки по-късното въвеждане на данните за смъртта на Г. А. в специализирания софтуер, отговорността за отпускането на помощните средства е на дружеството.
По отношение на втората санкция незаконосъобразността е обоснована с приложимост на разпоредбата на чл.70, ал.2 ППЗХУ към отпускането на помощните средства на заявителя Г. А. от изпълнителя по договора. Визираното в нормата условие помощните средства да се отпускат на лицето с увреждане или упълномощено от него лице, в случая е изпълнено, а административният договор (сключеният между страните индивидуален договор) няма възможност да преурежда тази норма, респ. да я допълва, след като в нея изрично са предвидени условията за предоставяне на помощните средства.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правните изводи на съда за липса на сочените в заповедта за налагане на санкции нарушения напълно се споделят от настоящия касационен съдебен състав, поради което на основание чл.221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр.2 АПК препраща към тях.
Административен съд София град е установил фактическа обстановка, по която няма спор между страните, а именно, че изписаните помощни средства са предадени от изпълнителя по сключения с НЗОК договор № 22-8057/01.07.2022 г, изменен с допълнително споразумение от 20.07.2023г, след смъртта на заявителя и фактически са получени от лице без нотариално заверено пълномощно. Спорният въпрос от правна страна дали това поведение следва да се санкционира като нарушение на индивидуалния договор е разрешен правилно и в съответствие с целите на Закона за хората с увреждания.
В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че коректното отразяване в оспорената заповед на постъпилата информация за смъртта на лицето от ГРАО в специализирания софтуер на НЗОК с няколкодневно закъснение, не променя извода за неправилно ангажиране на договорната отговорност на „МЕДИДОМ” АД гр. София по чл.16, ал.3, т.7 от индивидуалния договор (изпълнителят няма право да отчита ПСПСМИ/ремонтни дейности на лица, за които се установи, че са починали към момента на отпускане) с оглед липсата на нормативно предвиден способ, позволяващ му да провери статуса на заявителя в момента на предоставяне на помощните средства. Доводът на касатора за безспорно извършено „същинско“ нарушение на чл.16, ал.3, т.2 от индивидуалния договор, предвиждащ, че изпълнителят няма право да предоставя ПСПСМИ/ремонтни дейности на лица, различни от лицата с увреждания или посочените в заявленията упълномощени лица, освен в случаите на приложено нотариално заверено изрично пълномощно, е убедително отречен от първоинстанционния съд след анализ на относимата правна регламентация - чл.73, ал.1Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) (1) Хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди и съгласно спецификация, утвърдена от Националната здравноосигурителна каса. (2) Финансирането и предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се осъществяват от Националната здравноосигурителна каса въз основа на механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, като средствата за това се предоставят от държавния бюджет с трансфер чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. (3) Механизмът за финансиране и стандартите по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване и с наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия, а механизмът за предоставяне и ползване - в правилника за прилагане на закона. (4) Хората с увреждания, неизползвали помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия по предназначение, възстановяват пълната им стойност, заплатена от Националната здравноосигурителна каса, заедно с лихвата по реда за събиране на държавните вземания. от Закона за хората с увреждания, чл.70, ал.2Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер 57 на сто от линията на бедност. от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания и чл.43Чл. 43. (1) Хората с увреждания, които търсят работа, имат право да ползват безплатно посреднически услуги по заетостта, предоставяни от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа съгласно изискванията на Закона за насърчаване на заетостта и Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (обн., ДВ, бр. 49 от 2003 г.; изм., бр. 52 от 2006 г., бр. 22 от 2010 г.; Решение № 12614 на Върховния административен съд от 2010 г. - бр. 88 от 2010 г.; бр. 50 от 2011 г., бр. 83 от 2013 г., бр. 82 от 2014 г., бр. 101 от 2016 г. и бр. 78 от 2017 г.). (2) Посредническата дейност по ал. 1 се изразява в оказване на съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа. от Наредба № 10/2009г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. Съдебният акт е изцяло съобразен с постоянната практика на ВАС по този вид правни спорове – решения по адм.д. № 5153/2025 г., № 4215/2025 г. ,№ 5304/2024 г., № 2493/2024 г и др.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
В тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразно представения договор за правна помощ от 19.05.2025 г. и доказателствата за плащането им възлизат на сумата 1920 лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10974/28.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7433/2024 год. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, гр. София да заплати на „МЕДИДОМ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 1“, бл.28, вх.Б сумата от 1920,00 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, представляваща разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
/п/ БОЙКА ТАБАКОВА