Решение № 162/16.01.2014 КАНХД 3502/2013 АС Пловдив

на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция ”Медицински Одит”, гр.София, с което на проф.д-р А.П.У., ЕГН ********** в качеството му на Началник „Клиника по специална хирургия“ към УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, на основание чл. 116 ал.1 от Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.71, т.2Чл. 71. ⚖️ Практика (4) Началникът на клиника, отделение и лаборатория: 1. предлага и дава съгласие за назначаването и освобождаването на кадрите в повереното му звено; 2. планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи; 3. отговаря за икономическата ефективност на звеното; 4. отговаря за информационната дейност на звеното; 5. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) планира и организира съгласувано с ръководителите на съответните катедри на медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища дейностите по учебния процес на студенти и следдипломното обучение на медицинските специалисти в звеното, което ръководи; 6. създава условия за изпълнение на научни програми на лечебното заведение в звеното, което ръководи; 7. (доп. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) отчита своята дейност пред изпълнителния директор, а за учебния процес - пред ръководителя на катедрата. от ЗЛЗ.

Касаторът счита, че така постановеното решение от състав на Районния съд е незаконосъобразно, като излага доводи, че от страна на първоинстанционния съд неправилно е прието, че при постановяване на НП са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди се, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено извършването на нарушението и техния автор, поради което правилно е ангажирана отговорността на санкционираното лице, както и че конкретно и ясно е изписана фактическата обстановка, включително самото нарушение, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Ответникът по касационната жалба – А.П.У., редовно призован, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Пловдивският административен съд провери законосъобразността и обосноваността на постановеното решение във връзка с направените от касатора оплаквания и намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав на съда и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. С последното Районен съд Пловдив при извършваната в производството пред него проверка на законосъобразността на издаденото НП е констатирал, че са допуснати съществени нарушения на производствените правила. От това мотивиран е постановил и своя акт. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира административнонаказателна отговорност на дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57Чл. 57. ⚖️ Практика (32) (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) разпореждането с веществените доказателства; 12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по ЗАНН. А възведените в чл.57, ал.1, т.5 и т.6Чл. 57. ⚖️ Практика (32) (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) разпореждането с веществените доказателства; 12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по с.з. (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите – фактическите и правните основания, от които следва постановеният от наказващия орган резултат.

Основният мотив на районния съд да отмени наказателното постановление е бил, че е налице противоречие между описанието на нарушението и правната му квалификация, от една страна и връзката между него и наказаното лице. В случая така установените нормативни изисквания, касателно правилното правно квалифициране на установеното при проверката, не са спазени и така на практика е налице наказателно постановление, издадено в съществено нарушение на процедурата по постановяването му, уредена в закона.

Изискването за точно посочване на законовата разпоредба, която е нарушена е задължителен реквизит на АУАН и на наказателното постановление. Това е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и юридическите лица - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С посочването на конкретната нарушена законова норма се довежда до знанието на адресата защо и на какво основание административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това гарантира на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на точно посочване на нарушената норма улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност на НП, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.

Значението на изискването за посочване на нарушените законови разпоредби според ЗАНН е такова, че тяхното непосочване или неправилна правна квалификация на фактическата обстановка към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна му.

В този ред на мисли касационната инстанция намира за правилни изводите на Районен съд Пловдив, анализирайки посочената като нарушена норма на чл. 71, т. 2Чл. 71. ⚖️ Практика (4) Началникът на клиника, отделение и лаборатория: 1. предлага и дава съгласие за назначаването и освобождаването на кадрите в повереното му звено; 2. планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи; 3. отговаря за икономическата ефективност на звеното; 4. отговаря за информационната дейност на звеното; 5. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) планира и организира съгласувано с ръководителите на съответните катедри на медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища дейностите по учебния процес на студенти и следдипломното обучение на медицинските специалисти в звеното, което ръководи; 6. създава условия за изпълнение на научни програми на лечебното заведение в звеното, което ръководи; 7. (доп. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) отчита своята дейност пред изпълнителния директор, а за учебния процес - пред ръководителя на катедрата. от ЗЛЗ, че в хипотезата фигурират четири отделни изпълнителни деяния. Правилно е установено, че от съдържанието на АУАН и на наказателното постановление не става ясно с бездействието си коя от всичките хипотези е нарушил наказаният. Обоснована е мотивировката на съда, че това води до последващо нарушаване и на самия административно наказателен процес, понеже санкционираният не е могъл да разбере конкретното вменено нарушение.

Установените нарушения при процедурата по налагане на наказанието опорочават административнонаказателния процес и издаденото наказателно постановление в резултат на него е негоден за налагане на държавна принуда инструмент и не може да породи целените от законодателя последици в правната сфера на нарушителя. Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно- наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за законосъобразност на процедурата и липса на административен произвол.

В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно-наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (6) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, което сочат, че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат. От обективна страна, административното нарушение се характеризира и с формите на изпълнителното деяние на същото, както и с предмета на нарушение.

Изложеното дотук налага да се приеме, че в производството по издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения от категорията на съществените такива. Същите са се отразили върху възможността на лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си. Това е наложило порочното наказателното постановление да бъде отменено изцяло, а обжалваното съдебно решение следва като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2565/11.10.2013г., постановено по НАХД № 3206/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ н.състав.

Решението е окончателно.

Свързани документи: Решение " 2565 по нахд 3206/13 РС Пловдив