Решение № /10.04.2009 ГД № 385/2008 ОС Враца

Решение № /10.04.2009 ГД № 385/2008 ОС Враца Гражданско дело № 385/2008 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Решение от 10.04.2009г., Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение,гр.дело N 385 по описа за 2008 год.,за да се произнесе, взе предвид следното:

В.К.В. и С.К.В.,*** Слатина, са предявили против МБАЛ “Христо Ботев” АД, гр.Враца при условията на обективно съединяване искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за всеки от ищците, претърпени от тях във връзка със смъртта на техния баща К. В. К. Твърди се, че на 29.09.2007 год. К. К.е претърпял злополука – падане от каруца в района на гр.Бяла Слатина, вследствие на която е останал неподвижен. Открит е след три часа и с оглед състоянието, в което е намерен, повиканият екип на Спешна помощ е взел мерки за обездвижването му чрез поставяне на специална яка и пренасяне на носилка, след което е транспортиран до филиала на ЦСМП в гр.Бяла Слатина. Там са му направени рентгенови снимки, разчитането на които показва счупване на гръбначния стълб на три места. С оглед необходимостта от медицинска помощ в здравно заведение от по-висока категория е повикан екип на Спешна помощ Враца и пострадалият е транспортиран до МБАЛ “Христо Ботев”, гр.Враца.

Приемането, прегледите и лечението в тази болница не са били адекватни на състоянието на пострадалия. Преглед е извършен едва през нощта и след като според лекарите при направеното изследване на скенер не е констатирано увреждане, е свалена предпазната яка и болният е поставен на обикновено легло. През следващите два дни К. К. е имал загубена чувствителност в долната половина на тялото, но грижи за него е трябвало да бъдат полагани от близките му – съпругата му А. К. и дъщеря му В.В.. С оглед видимото влошаване на състоянието му, по настояване на близките му е извършен втори скенер и лекарите отново заявяват, че няма счупвания. Състоянието на пострадалия се влошава още повече, но поради отсъствието на лекуващия лекар не са предприети активни действия, а е поставена единствено сонда. На 02.10.2007 год. К. К. умира, като при направената му аутопсия като причина за смъртта е записано “гръбначно-мозъчна контузия, счупване на седми шиен прешлен”, което е напълно различно от направените при лечението констатации. Ищците поддържат, че организацията на болничната помощ и поведението на персонала в ответното дружество не съответства на медицинските стандарти, на Правилата на добрата медицинска практика, на изискванията на НЗОК и не е съобразено със състоянието на пострадалия, което поражда правен интерес от предявяването на исковете. В допълнителна молба от 14.07.2008 год. са описани подробно претърпените от ищците неимуществени вреди, които най-общо се изразяват в мъка, болка и страдания, които те са претърпели при смъртта на баща си и продължават да търпят и към настоящия момент.

Ответникът оспорва предявените искове и поддържа, че лекуващият лекар и целия медицински екип са предприели своевременни и адекватни мерки за обездвижване, диагностициране и лечение на К. К. Предявените искове са с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати и изслушани са две колективни съдебно-медицински експертизи, чиито заключения са приети от съда. След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От свидетелските показания на А. К., д-р И. М. и приложените медицински документи са установява, че на 29.09.2007 год. К. В. К. е паднал от каруца и след падането е останал с неподвижна долна част на тялото. Открит е случайно след около три часа и е извикан екип на “Спешна помощ”, гр.Бяла Слатина. Транспортиран е до филиала на ЦСМП в гр.Бяла Слатина с носилка и шиина яка в 18 часа и 10 минути. От попълнения там фиш за спешна медицинска помощ е видно, че лекарите обективно са установили неподвижност от кръста надолу с оплаквания от болка в лява раменна става. В 18,15 часа е извършена консултация с невролог, при която е установена долна параплегия, хипестезия за всички видове сетивност от проводников тип на ниво мамиларна линия. Направени са рентгенови снимки, на които не е направен отделен разчет, но на фиша е отразено, че има данни за фрактури на С6, Тh1, Л4, Л5. С диагноза “травматична лезия на гръбначен мозък с анатомично прекъсване” в 19,15 часа пострадалият е насочен за спешна консултация с неврохирург в по-специализирано медицинско заведение.

От попълнения в МБАЛ “Христо Ботев”, гр.Враца фиш на болен от спешно отделение е видно, че К. К. е постъпил в 22,45 часа. Назначени са му изследвания – Rо и КАТ и са извършени консултации с невролог и ортопед. При направеното разчитане е отразено, че при КТ на главен мозък не се скенират огнищни изменения в мозъчния паренхим, вентрикулна система и базални цистерни – без дислокационно-деформационни изменения, общомозъчен едем, не се визуализират травматични изменения на черепните кости, а при КТ на шийни и торакални прешлени не се визуализират данни за травматични изменения и за стеноза на медуларния канал. Заключението на специалистите е, че при извършените изследвания няма данни за травматични изменения на шийни и торакални прешлени. В 2,30 часа е отбелязано, че пострадалият се насочва за хоспитализация в хирургично отделение.

От историята на заболяването, изготвена в хирургично отделение на МБАЛ “Христо Ботев”, гр.Враца е видно, че К. К. е хоспитализиран там на 30.09.2007 год. в 03,15 часа. При приемането същият е бил в увредено общо състояние, но контактен, адекватен, ориентиран за време и място, без видими наранявания по главата и тялото, ДС, ССС и коремни органи - без патологични отклонения, с долна параплегия. От направените писмени бележки в хода на лечението е видно, че състоянието на пострадалия и проведеното лечение са следните: На 30.09.07 год. – стационирано общо състояние, изразена плегия на долни крайници и сетивно ниво Тh5; извършена е консултация с кардиолог по документи; проведено е лекарствено лечение с “Манитол” и “Дексаметазон”. На 01.10.2007 год. е отразена анестезия от мамилите надолу, движение на ръцете; извършена е повторна консултация с невролог. На 02.10.2007 год. е отразено, че от нощта е психотичен, дезориентиран; назначено е контролно КТ на глава и торакални прешлени, при които не се скенират огнищни изменения в мозъчния паренхим, вентрикулна система и базални цистерни – без дислокационно-деформационни изменения, общо мозъчен едем, не се сканират данни за травматични изменения в областта на Тh6-Тh12, а като допълнителна находка се отразяват малки плеврални изливи двустранно и данни за паралитичен илеус. Към лекарствената терапията е прибавен пеницилин. В 14,30 часа е повърнал кръвни съсиреци и е поставена назогастрална сонда; добавени са Квамател, витамин С, Са глюконици, Фармацинон, Дексаметазон. В 17,00 часа – повишена температура – 41 гр. И поставяне на аналгин. В 18,20 часа рязко влошава дишането, прави се интубация; след 5 минути изпада в кома, започва се реанимация в пълен обем, на която болния не отговаря, и 18,40 часа е отбелязан като час на смъртта.

В протокола за аутопсия на труп № 129/2007 год. е дадено заключение, че е налице гръбначно-мозъчна контузия, изразяващи се в счупване на 7-ми шиен прешлен и контузия на гръбначния мозък; хипертрофия на миокарда, генерализирана атеросклероза, пулмофиброза в дясно. Като причина за смъртта на К. е посочена контузията на гръбначния мозък и последвалата възходяща парализа, давела до компресия и парализа на жизнено важни мозъчни центрове – дихателен и сърдечно-съдов. Отразено е, че е налице частично несъвпадение между поставената клинична диагноза и съдебно-медицинската такава, изразяваща се в това, че предварително не е установено счупването на 7-ми шиен прешлен, въпреки пълния обем на направените изследвания, в т.ч. и КАТ, което се дължи на “относителното несъвършенство” на използваните методи за диагностика.

От свидетелските показания на свидетеля д-р И. М. се установява, че същият е работил в ЦСМП в гр.Бяла Слатина към м.09.2007 год. Свидетелят не е бил на работа в момента на инцидента с К. К., но е повикан от дежурния лекар за съдействие и при прегледа на направените ренгенови снимки е изразил устно съмнение за счупване на С6 /шести шиен прешлен/, но въз основа на така направените рентгенови снимки не е могло да се даде категорично становище, че е налице такова счупване.

Като свидетел по делото е разпитан и д-р Д., приел К. К. в ЦСМП гр.Враца. От показанията на същия се установява, че задържането на пациента в спешния център е било предизвикано от необходимостта да бъде извършена диагностична дейност и консултации със специалисти. Било е необходимо технологично време за да бъде извикан екипа на скенера, който е бил на разположение, за подгряване на апаратурата, извършване на снимките. Изчакван е за консултация д-р К., който по това време е бил в операция. След извършване на снимките и провеждане на нова консултация със съответните специалисти и с оглед негативните резултати от направените образни изследвания е взето решение за хоспитализация в хирургично отделение. Свидетелят заявява, че не си спомня дали е виждал рентгеновите снимки, направени в Бяла Слатина.

От показанията на свидетеля д-р К., който е бил дежурен и е приел К. К. в отделението, се установява, че при извършената първоначална консултация в спешния център докторът не е видял рентгеновите снимки от гр.Бяла Слатина, поради което е назначил нови такива, както и КАТ /скенер/. Според свидетеля резултатите от тези рентгенови изследвания не са показали фрактура на костите.

Като свидетел е разпитан и д-р Б. П., който е поставил окончателната диагноза на К.К.. От обясненията се установява, че тази диагноза включва мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, контузия на гръбначния стълб, контузия на гръбначния мозък, парализа на долните крайници и оток на мозъка. Според свидетеля първоначалната диагноза, с която е приет пациента има съвсем малки разлики с окончателната. Свидетелят твърди, че не е виждал рентгеновите снимки, направени в ЦСМП гр.Бяла Слатина, макар че същите е трябвало да бъдат предоставени при привеждането на пациента. Според д-р П. за К. К. са положени необходимите грижи. Свидетелят не отрича, че е виждал при пациента съпругата му и дъщеря му, и твърди, че същите са информирани за състоянието му и за всички действия, които ще бъдат предприети за лечението му. С оглед данните от първия скенер, които не показват фрактури, лекарите са приели, че се касае за контузия на гръбначния мозък с мозъчен оток. Данните от втория скенер, направен след влошаване състоянието на пациента, не са дали допълнителна информация, освен известната до момента. Според свидетеля състоянието на пациента се е влошило вследствие пълзящия оток на гръбначния мозък. От обясненията на свидетеля се установява, че констатирания при втория скенер паралитичен илиус представлява пареза на червата, която според свидетеля е настъпила вследствие парализата на долните крайници и не налага предприемането на допълнителни мерки. Д-р П. твърди, че К. е бил поставен на твърдо реанимационно легло и в стаята, в която е бил настанен, няма обикновени легла с пружина. Според свидетеля шийната яка на пациента е била свалена след втория скенер, тъй като не са били налице данни за фрактури, а и с оглед влошеното му състояние.

Като свидетел по делото е разпитана А.К.– съпруга на починалия К. К. От свидетелските показания на същата се установява, че тя е видяла съпруга си за пръв път след инцидента в ЦСМП в гр.Бяла Слатина и той е бил с поставена яка. След като са били направени рентгенови снимки лекарят е казал на близките, че е налице съмнение за счупен прешлен и трябва да бъде лекуван в по-специализирано здравно заведение. Свидетелката не знае дали документацията от гр.Бяла Слатина е била изпратена и предоставена на лекарите в гр.Враца. Според свидетелката съпругът й е бил с яка при хоспитализирането му и същата е свалена преди обяд на 30.09.2007 год. по нареждане на лекарите, които са обяснили, че няма нищо счупено. Свидетелката установява, че съпругът й е преместен от спешния център в отделението на количка, а след това е прехвърлен на леглото с чаршаф, който дори се е скъсал. От свидетелските показания на свидетелката се установява, че децата им – ищците В.В. и С.В. са понесли много тежко смъртта на своя баща, който е бил тяхна опора за всичко. Към момента на смъртта му само дъщеря им е живяла с тях в едно домакинство, но след това и синът им се е прибрал при майка си.

По искане на ищците по делото са допуснати и изслушани две колективни съдебно-медицински експертизи, чиито заключения са приети от съда. Допълнително при изслушването им в съдебните заседания на 25.09.2008 год. и 12.03.2009 год. вещите лица от първата експертиза - д-р доц.Х. Ц., д-р С. А.и д-р И. Д. и от втората експертиза – д-р Р.И., д-р Б.С. и д-р Р.А. дават подробни обяснения. Заключенията и обясненията на експертите от двете експертиза не си противоречат и най-общо заключенията им се свеждат до следните изводи:

1/ Болният правилно е насочен и транспортиран към по-специализирано здравно заведение, тъй като първоначално поставената диагноза е подлежала на прецизиране с КТ и съмненията за гръбначно-мозъчна компресия често пъти изискват неврохирургическо лечение, които изследвания и лечение не са могли да бъдат извършени в болницата, в която първоначално е приет. Според вещите лица основната задача на ЦСМП и МБАЛ Враца е била да се потвърди или отхвърли съмнението за гръбначно-мозъчна компресия и това е било напълно във възможностите на това лечебно заведение, поради което не е било наложително спешното му преместване в болница от по-висока категория;

2/ Болният е лекуван по клинична пътека № 129, която е отговаряла на неговото състояние едва накрая. За първоначалното му състояние не съществува точна пътека, а и състоянието му се е променяло в хода на лечението. Според вещите лица клиничната пътека е важна най-вече за отчитане на лечението. Самото лечение обаче трябва да бъде съобразено със състоянието на болния и в конкретния случай лечението на К. винаги е било адекватно на неговото състояние;

3/ Транспортирането, изследванията,лечението и обгрижването на пациент със счупен шиен прешлен изисква задължително имобилизация на шийния гръбнак, а твърдото легло не е задължително. Възможно е при такъв вид счупване да настъпи допълнителна увреда ако пациентът се пренася в одеяло без да е сложена предпазна яка на шията. При счупване е необходимо пациента да остане с яка около 2 месеца. В случая яката е свалена, поради отхвърляне чрез КАТ на съмненията на счупен прешлен;

4/ На направените рентгенови снимки в ЦСМП в гр.Бяла Слатина и в гр.Враца и на двете КАТ не се виждат фрактури и изменения. Макар и при първия скенер да е искано снимане на череп и торакални прешлени е направена снимка и на шийните прешлени и не се виждат изменения. Това е напълно възможно, тъй като при счупването е възможно да няма разместване на прешлените или същите да са се наместили впоследствие;

5/ Пълният обем на диагностични и терапевтични процедури при пациенти с оток на гръбначния мозък изисква неврологичен преглед, спондилографии, КТ, МР, противооточна терапия, постелен режим. В конкретния случай са изпълнени всички процедури, без МР /магнитен резонанс/, но според вещите лица това изследване също не би доприсло за откриване на счупването, тъй като служи за изследване на меките тъкани и е по-некомпетентно за изследване на костите от скенера. Не е било необходимо провеждане на спешно неврохирургическо лечение, тъй като не е имало компресия на гръбначния мозък по КТ данни /впоследствие това е потвърдено и от аутопсията/, а само контузия, която сама по себе си не изисква оперативно лечение;

6/ Счупването на шийния прешлен, констатирано при аутопсията, не е довело до анатомично прекъсване на гръбначния мозък, а само до функционално, което може да се получи при едномоментно разместване на прешлените и което е било и причина за парализата на краката. Макар и да е налице връзка между счупването и травмата на гръбначния мозък, не може да се направи извод, че само по себе си и единствено счупването е повлияло на изхода на заболяването. Самото счупването не е изисквало различно и съществено лечение. Могло е да се проведе оперативно лечение, но в конкретния случай това не е било необходимо;

7/ Лекарственото лечение на К. е проведено правилно, с подходящи медикаменти и в съответствие със състоянието, в което се е намирал;

8/ Заключението на първата експертиза е, че причина на смъртта на К. К. е възходящия гръбначно-мозъчен оток, дължащ се на травматичните промени и вторичните исхемични нарушения, свързани с нарушеното кръвоснабдяване на гръбначния мозък. Според втората експертиза причина за смъртта е засилването на мозъчния оток в съчетание с възходящия гръбначномозъчен оток, които са довели до дислокационни промени /вклиняване/. Според вещите лица от втората експертиза в конкретния случай смъртта би настъпила неизбежно вследствие първоначалната контузия при падането и е била непредотвратима.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. За да бъде уважен същия трябва да са налице освен общите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност - виновно и противоправно поведение, в причинно-следствена връзка от което да са настъпили вреди, така и специфичните предпоставки, водещи до ангажиране отговорността на възложителя – възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод изпълнението на възложената работа. Доказването на правопораждащите факти трябва да бъде извършено от ищците и то пряко и пълно, без да остава съмнение за осъществяването им. Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай ищците не са установили по несъмнен и категоричен начин наличието на всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника. На първо място не е установено виновно и противоправно поведение от страна на медицинския персонал, лекувал К. К.. Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД има гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с работата лица. Следователно отговорността на лечебното заведение може да бъде ангажирана само при виновно допуснати нарушения на правилата за лечение от медицинския персонал. Ищците поддържат, че нарушението на правилата за лечение се изразява в неточна и непълна диагностика, поради което не е проведено и необходимото лечение, както и че пострадалият е третиран “като здрав”, свалена е предпазната яка, не е поставен на твърдо легло и е пренасян е с одеяло, с което е предизвикано допълнително увреждане. От събраните доказателства се установи, че действително счупването на 7-ми шиен прешлен не е установено в хода на лечението, а едва при аутопсията. Непълното и поради това неточно диагностициране представлява нарушение на правилата за лечение, но предвид събраните доказателства не може да се приеме за виновно поведение на лекарите, тъй като от заключенията на двете комплексни медицински експертизи се установи по категоричен начин, че това счупване не се вижда, нито на рентгеновите снимки, направени в ЦСМП в гр.Бяла Слатина, нито на рентгеновите снимки, направени в ЦСМП гр.Враца, нито на двете КАТ. Не може да бъде възприет довода на ищците, че счупването е било видимо на рентгеновите снимки в гр.Бяла Слатина. Изразеното от лекаря в гр.Бяла Слатина становище, според самия него, се базира само на предположение. Според отразеното във фиша от ЦСМП Бяла Слатина това предположение касае счупване на С6, т.е. шести шиен прешлен, а констатираното при аутопсията реално счупване е на С7, т.е. седми шиен прешлен. Освен това в ЦСМП в гр.Бяла Слатина е предположено и наличието на счупване на още няколко прешлена и анатомично прекъсване на гръбначния мозък, които обаче не са потвърдени при останалите изследвания и най-вече при извършената аутопсия. Ето защо съдът възприема изцяло заключенията на двете експертизи и шестте вещи лица, че фрактурата не е била видима при извършените образни изследвания, с оглед на което не може да се приеме, че е налице виновно поведение при диагностицирането на К.. Не могат да бъдат възприети и доводите, че лечението не е било адекватно на състоянието на пациента, че не са извършени всички необходими изследвания и е проведено неправилно лечение. Според заключенията на вещите лица единственото изследване, което не е било направено на пациента е магнитен резонанс, но това изследване не би могло да даде по-голяма яснота от скенера по отношение на счупването, поради което не е било необходимо в конкретния случай. Според експертите причината за настъпване на смъртта е засилването на мозъчния оток в съчетание с възходящия гръбначномозъчен оток, които са довели до дислокационни промени /вклиняване/. Действително възможно е счупването да е създало предпоставка за травмиране на гръбначния мозък, но то само по себе си не би могло да доведе до леталния изход. Доколкото причината за смъртта е мозъчния оток и именно към овладяването на такъв са били насочени и усилията на специалистите в лечебното заведение, то следва да се отбележи, че според всички изслушани експерти лечението е било адекватно, с подходящи медикаменти и в подходящи дози, отговарящи на обичайно прилаганите в такива ситуации. Не могат да се възприемат и доводите, че пострадалият е третиран “като здрав”, свалена е предпазната яка, не е поставен на твърдо легло и е пренасян е с одеяло, с което е предизвикано допълнително увреждане. Предпазната яка е свалена поради отхвърляне чрез КАТ на съмненията на счупен прешлен. Както бе посочено по-горе не може да се вмени във вина на лекарите обстоятелството, че фрактурата не е била видима на направените снимки, поради което поведението им е било съобразено изцяло с резултатите от извършените изследвания. От свидетелските показания на св.К. се установи единствено пренасянето на пострадалия с чаршаф от количката до леглото при хоспитализирането му в хирургично отделение. Това е станало при приемането му през нощта, т.е. по време, когато той все още е бил с яка, тъй като според показанията на същата свидетелка яката е свалена преди обяд на следващия ден. Според обясненията на вещите лица от втората експертиза след като лицето е било с яка, то пренасянето му от количката до леглото с чаршаф не е могло да му навреди и да влоши състоянието му. От показанията на свидетелката К. не се установява съпруга й да е пренасян с одеало до скенера, каквито доводи се навеждат от ищците. Събраните гласни доказателства опровергават и твърденията, че пациента е бил поставен на обикновено легло, а не на реанимационно такова. Най-сетне следва да се отбележи, че не е доказано и наличието на причинна връзка между действията на медицинския персонал и настъпилия вредоносен резултат. Заключението на втората медицинска експертиза е, че смъртта би настъпила неизбежно вследствие първоначалната контузия при падането и е била непредотвратима. В становищата на всички експерти не е налице противоречие по този въпрос и при липсата на специални знания у съда, даващи му възможност да извърши друга преценка само въз основа на писмените и гласни доказателства, настоящият съдебен състав възприема това заключение като напълно ясно и категорично. Причината за един неблагоприятен изход на лечение и настъпилата смърт може да е следствие на неблагоприятна закономерност и конкретна реакция на лекувания, а не да се дължи непременно на пропуски в диагностиката и лечението. В приложената писмена защита се излагат подробни доводи относно наличието на всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност. Изложените съображения обаче се базират само на отделни обяснения на вещите лица в съдебно заседание, извадени от контекста на общото изложение. Тълкуванията на тези обяснения са едностранчиви и не кореспондират на общите изводи и заключения, поради което не могат да бъдат възприети от съда. Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че ищците не са доказали по несъмнен и категоричен начин наличието на противоправно и виновно поведение у медицинския персонал и наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведение, сочещо на нарушение на правилата на лечение, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ответникът е направил искане за разноски, но по делото няма данни за направени такива, поради което не следва да му бъдат присъждани. В процеса юридическото лице е представлявано от юрисконсулт, но няма искане за присъждане на възнаграждение по чл.64, ал.5Чл. 64. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване от ГПК /отм./. С разпореждане на Врачанския районен съд, пред когото е започнало делото, постановено в з.з. на 21.01.2008 год., ищците са освободени от внасяне на държавна такса и разноски на основание чл.63, ал.1Чл. 63. ⚖️ Практика (3) (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. (2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. (3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Раздел II. Възстановяване на срокове Условия, бук.”б” от ГПК /отм./, т.е. поради липса на достатъчно средства. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3Чл. 63. ⚖️ Практика (3) (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. (2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. (3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Раздел II. Възстановяване на срокове Условия от ГПК /отм./следващите се такси и платените от бюджета на съда разноски се възлагат върху осъдената страна само при уважаване на иска. С оглед изхода на настоящия спор и при отхвърляне на предявените искове, направените разноски от бюджета на съда следва да останат за сметка на същия.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от В.К.В. и С.К.В.,*** Слатина, против МБАЛ “Христо Ботев” АД, гр.Враца при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за всеки от ищците, претърпени от тях във връзка със смъртта на техния баща К. В. К. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните. Свързани документи: Решение"№ 590 по гр.д. 1415/09 АпС - София