Решение № 1432/07.07.2014 ГД № 3145/2013 АпС София

РЕШЕНИЕ № 1432/07.07.2014 ГД № 3145/2013 АпС София Гражданско дело № 3145/2013 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

РЕШЕНИЕ № 1432 от 07.07.2014г., Софийски апелативен съд, ГО I-ви състав, гр.дело № 3145 по описа за 2013г.,Производството е по чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК.

С решение № 2391 от 1. 04. 2013 г. по гр. д. № 6847/2011 г. на Софийски градски съд, І-3 състав са отхвърлени предявените от Т. И. И. против „V-ТА МБАЛ” АД и Е. С. Р. искове с правни основания чл. чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. и 45 ЗЗД, за солидарното им осъждане за сумата 99400 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 7.02.2011 г. до окончателното й изплащане.

Ищец: Решението е обжалвано от ищеца Т. И. И. /с жалби вх. № 61551/27. 05. 2013 г. – подадена лично и 64716/3. 06. 2013 г. – подадена от адв. Р./ като неправилно. Поддържа се, че при постановяването му съдът не е отчел обстоятелството, че въпреки многократните оперативни интервенции, извършени в ответното дружество, две от които - от д-р Р., здравословното състояние на ищеца не е възстановено, а е влошено трайно и това се дължи на лекарска некомпетентност и недобре свършена работа. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове за солидарно осъждане на ответниците.

Ответник: Въззиваемата страна [фирма] – С. изразява становище за правилност на решението и иска потвърждаването му. Поддържа, чрез процесуалния си представител, че при извършените на ищеца операции са били спазени изцяло изискванията на добрата медицинска практика, няма противоправно поведение на лекаря, извършил операцията или друг служител на болницата, а усложненията в здравословното състояние се дължат на рецидив, а не на неправилно проведено лечение.

Ответник: Въззиваемата Е. С. Р. също поддържа правилност на атакувания съдебен акт и иска потвърждаването му. Твърди, че по делото няма данни за противоправно поведение на ответницата и за причинна връзка между усложненията и поведението на опериращия лекар.

Мотиви: Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Производството има за предмет предявени от Т. И. И. против [фирма] и Е. С. Р. искове с правни основания чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 19. 08. 2002 г., на 19. 06. 2003 г. и на 12. 09. 2007 г. ищецът бил опериран в ответната болница, като първата била извършена от д-р А., хирург в болницата, а последните две - от д-р Е. С. Р., също лекар в хирургичното отделение на болницата. След всяка от операциите здравословното състояние на ищеца се усложнявало – същият отново получавал следоперативни хернии, което налагало отново оперативно лечение. Два месеца след последната операция се появила фистула с гноевидна секреция, която се затворила след около два месеца, а година след операцията отново започнали да се появяват подутини в областта на оперативния белег /хернии/, които нараснали по големина и понастоящем състоянието на ищеца отново налага оперативно лечение. Твърди се, че операциите били извършени неправилно и некомпетентно и това е причината за рецидивите и влошеното здравословно състояние на ищеца, както и че недобре извършеното оперативно лечение му причинило значителни болки и страдания. Иска солидарно осъждане на ответниците за сумата 99400 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху същата считано от предявяване на иска /8. 02. 2011 г./ до окончателното й изплащане. Горното видно от искова молба вх. № 4740/7. 02. 2011 г. и уточняващи молби от 20. 04. 2011 г. и от 15. 11. 2011 г.

Ответник: Ответното дружество [фирма] изразява становище за неоснователност на иска по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Относно вреди от оперативното лечение от 20. 08. 2002 г. и 20. 06. 2003 г. е направило възражение за погасяване по давност на исковете по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди. Твърди се, че и трите операции били извършени правилно, при спазване правилата на добрата медицинска практика, с гладко протекъл следоперативен период и опериращият лекар няма вина за последвалите рецидиви и усложнения.

Ответник: Ответницата Е. С. Р. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че оперативното лечение е проведено при спазване на всички изисквания и правила, установени за операции от процесния вид, следоперативният период е протекъл гладко, ищецът не е имал постоперативни симптоми, което изключва верността на твърденията на ищеца за неправилна оперативна намеса.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК, след като извърши проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение и прецени основателността на предявените искове, съобразявайки и въведените с жалбата основания за неправилност, прие следното: Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При преценка основателността на иска настоящият състав, на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК, споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата страна на спора.

Доказателства: Събраните по делото доказателства /заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Ю. Г. Й. от 11. 06. 2012 г., заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Е. В. Г. от 2. 06. 2014 г., писмените доказателства по делото – 3 бр. епикризи от 2002 г., 2003 г. и 2007 г., 3 бр. история на заболяването № № 2555/02г.,6950/03г. и 11842/07 г., ЕР на ТЕЛК и др./, установяват следното:

- по отношение на ищеца Т. И. И. били проведени три оперативни лечения в ответната болница както следва: а/. на 19. 08. 2002 г. бил опериран заради „херния на линеа алба”, като била извършена пластика на предната коремна стена; б/.на 19. 06. 2003 г. отново бил опериран заради „следоперативна херния /постоперативна евентрация/”, с поставяне на синтетично платно „Микровал”; в/. на 12. 09. 2007 г. била извършена трета операция също заради „следоперативна херния /постоперативна евентрация/”, с поставяне на синтетично платно „Пролен М.”;

- първата операция била извършена от д-р А., а последните две от д-р Р., и двамата хирурзи в хирургично отделение на болницата;

- лечението на херния от типа на тази, от която страда ищеца, би могло да бъде само хирургическо;

- оперативното лечение може да се извърши чрез традиционна /кръвна/ или лапароскопска /безкръвна/ операция, а херниопластиката би могло да се извърши със собствена тъкан /при което рецидивите достигат до 50 %/ или с използване на синтетични тъкани /рецидивите са по-нисък процент – 25 %/;

- всички изброени методики съответстват на общоприетите стандарти за добра лекарска практика и се прилагат в България; какъв вид оперативно лечение ще се приеме и какъв вид синтетично платно ще се постави зависи от предпочитанията на пациента, локален и общ статус, финансови възможности за закупуване на синтетично платно /стойността му не се поема от здравната каса, а на пазара съществува разнообразие от предлагани синтетични платна с различни цени и качество/;

- в случая, оперативните интервенции при ищеца са били извършени съгласно медицинските стандарти за добра лекарска практика и от приложената към делото операция не може да се заключи неправилна и некомпетентна оперативна намеса;

- рецидивите при хернии може да се дължат на множество причини /оперативни – вид оперативен разрез, техника на зашиване, шевен материал; предоперативни – възраст, пол, анемия, захарен диабет, затлъстяване; следоперативни повишено вътрекоремно налягане от запек, кашлица, повръщане, ранева инфекция и др./;

- приложената по делото документация не дава основание да се приеме неправилна оперативна намеса и допусната лекарска грешка, нито причинно-следствена връзка между неблагоприятните усложнения в здравословното състояние на ищеца и извършените оперативни интервенции;

- ищецът е инвалидизиран с определени 62 % трайно намалена работоспособност заради общи заболявания, с водеща дзиагноза шизоафективни разстройсва и придружаващи заболявания артериална хипертония ІІ степен, постоперативна евентрация на коремната стена, лумбална спондилоза, остеохондроза.

При преценка основателността на иска настоящият състав, на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК, споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи спора от правна страна. Искът с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, предявен срещу [фирма], [населено място], е неоснователен. Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. В случая следва да се приеме за недоказано твърдението на ищеца за противоправно действия от страна на д-р А. /извършил първата операция през 2002 г./ и д-р Е. Р. /извършила другите две операции през 2003 г. и 2007 г./. И двете заключения на съдебномедицинските експертизи, изготвени от различни вещи лица, съдържат извода, че оперативните интервенции при ищеца са били извършени съгласно медицинските стандарти за добра лекарска практика, били са спазени правилата за лечение и не може да се направи заключение за неправилна и некомпетентна оперативна намеса или следоперативно лечение. Не би могло да се приеме нито допусната лекарска грешка, нито причинно-следствена връзка между получените при ищеца рецидиви /постоперативни хернии/ и поведението на опериращия лекар. Рецидив се получава в до 25 – 50 % от случаите, особено при по-големи хернии, дори и при качествено и правилно извършена операция. По аналогични съображения /липса на противоправни действия от страна на ответницата Р., хирург в хирургично отделение при ответната болница, извършила оперативните интервенции през 2003 и 2007 г./ и на причинна връзка между получените от ищеца постоперативни хернии и поведението на опериращия лекар, се явява неоснователен и искът по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на градския съд, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 3000 лв. платена за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция с начислен ДДС. Въззиваемата Е. С. Р. не претендира разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.

Р Е Ш И: С оглед на горното, съдът Реши: ПОТВЪРЖДАВА решение № 2391 от 1. 04. 2013 г. по гр. д. № 6847/2011 г. на Софийски градски съд, І-3 състав. ОСЪЖДА Т. И. И. да заплати на [фирма] сумата 3000 лв. разноски за въззивната инстанция. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните. Свързани документи: Решение №"2391 по гр.д. 6847/11 СГС Определен"е № 1445 по гр.д. 6624/14 ВКС