- Страни: Ищец (пациент) срещу Ответна страна (причинителят на първоначалното увреждане)
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от влошаване на здравословното състояние след първоначално увреждане. Текстът не съдържа информация за първоначален деликт от лекарска грешка/деликт като причина за увреждането.
- Ключови моменти: Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), проведена от вещо лице-лекар, констатира влошаване на състоянието на ищеца през 1977 г., включващо петнисти засенчвания, увеличение на туморни сенки на томограмите, увеличение на рестриктивния тип вентилаторна недостатъчност и начално обременяване на дясното сърце. Въпреки че по-долният съд е уважил иска за това влошаване, ВКС посочва, че съдът не е изследвал дали тези прояви са нови и непредвидими страдания, които не са могли да бъдат съобразени при първоначалното увреждане от 1963 г. и 1971 г., или дали са просто закономерно развитие на вече съществуващото заболяване. Не е изследвано и дали новите признаци указват на по-висока степен на болки и страдания, която не е могла да се очаква като закономерна последица. Правният спор се фокусира върху приложението на чл. 51, ал. 1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. и 3 ЗЗД и Постановление № 4/75 г. на Пленума на ВКС относно дефиницията на "влошаване на здравословното състояние" за целите на обезщетението. Ответната страна е направила възражение за давност, което е счетено за основателно, но въпреки това искът за влошаването от 1977 г. е уважен. Текстът не съдържа информация за пропуски в медицинската документация или показания на свидетели.
- Решение: Върховният касационен съд (ВКС) намира съображенията на по-долния съд за уважаване на иска за влошено състояние за незаконосъобразни, тъй като не са приложени правилно критериите за установяване на "нови и непредвидими" страдания и тяхната връзка с повишена степен на болки и страдания.
РЕШЕНИЕ № 2315/28.08.1978 ГД № 252/1978 ВКС
Само влошаването на здравето, което се изразява в нови страдания, които не са могли да бъдат предвидени и съобразени при разглеждане на спора за първоначалното увреждане, дава право на нов иск.
Съдът е уважил иска за горепосочената сума на базата на направени фактически констатации за влошено състояние на ищеца, който още през 1963 г. бил заболял и му била призната III група инвалидност, а през 1971 г. - II група такава.
Ответната страна е направила възражение, че за тези заболявания ищецът бил пропуснал давностния срок за предявяване на иска.
Съдът счел това възражение за основателно, но въпреки това уважил иска за споменатата сума само за това, че според слушаното по делото заключение на вещото лице-лекар състоянието на ищеца било влошено: били се появили петнисти засенчвания, увеличение на туморните сенки на томограмите, увеличение на рестриктивния тип вентилаторна недостатъчност и начално обременяване на дясното сърце. Това влошаване било регистрирано през 1977 г., когато давността не била изтекла.
Съображенията за уважаването на иска са незаконосъобразни. За да се приеме, че в случая е налице едно влошаване на здравословното състояние на увредения, не е достатъчно да се изброят някои прояви на болестното състояние, които вещото лице-лекар е констатирало. Не е достатъчно дори констатацията на същото, че посочените прояви са една еволюция на съществувалото преди това увреждане. За неимуществените вреди дори не е необходимо тези нови признаци да са довели до нова степен нетрудоспособност, каквото условие е необходимо за установяване на нови имуществени вреди по смисъла на чл. 51, ал. 1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. и 3 ЗЗД.
Неимуществените вреди преди всичко имат различна от имуществените същност. По своята същност те представляват едно накърнение на неимущественото право на личността (политическо, право, произтичащо от личността - живот, свобода, чест, свобода на мисълта, на семейните права, произтичащи от качеството на съпруг, роднина и пр.), от което са последвали за тази личност съответни болки, морални терзания, душевно безпокойство.
Както е отразено и в т. 10 на постановление № 4/75 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ, когато става въпрос за влошаване на здравословното състояние, за което се претендира за обезщетяване, следва съдът да установи не само че са изживени и се изживяват от пострадалия съответни болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с причината за първите болки и страдания, но най-първо те да са нови и да не са такива, които е могло да бъдат предвидени и съобразени при констатирането на първото страдание.
В конкретния спор съдът се е задоволил с направените констатации от вещото лице-лекар за развитието на болестта, без да постави на изследване, дали това не е едно очаквано закономерно нейно развитие, което и през 1963 г., и през 1971 г. си е имало своето установено начало. Най-същественото обаче е това, че не е изследвано дали тези признаци на болестта указват на по-висока степен на болки и страдания, каквато при констатациите през 1963 и 1971 г. не е могло да се очаква като закономерна последица на полученото заболяване.