Решение № 2971/04.05.2015 ГД № 16098/2012 СГС

РЕШЕНИЕ № 2971/04.05.2015 ГД № 16098/2012 СГС Гражданско дело № 16098/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Решение № 2971 от 04.05.2015, Софийски градски съд, І ГО,21-ви състав, гр.дело № 16098 по описа за 2012год.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. По изложените в исковата молба обстоятелства Ангел Запрянов е предявил срещу МБАЛ „Национална кардиологична болница” ЕАД със седалище и адрес гр.София, осъдителен иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на сина му Сергей Запрянов., вследствие на проведено некачествено, несвоевременно и неадекватно лечение.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 10 октомври 2011г. в 04.00ч. синът му С. А. З. получил епилептичен припадък, поради което извикали Бърза помощ. Твърди се, че пристигането си лекарят поставил на С. А. З. успокоително лекарство „диазепан” и си отишъл. Твърди се, че след около един час припадъка се повторил и с линейка С. А. З. бил откаран в ответното М. „Н.к.б.” ЕАД, клиника по неврология. Ищецът твърди, че поискал да остане като придружител на сина си, но от лечебното заведение му отказали. Твърди се, че през нощта срещу 11 октомври 2011г., С. З. бил преместен в интензивно отделение. Ищецът твърди, че при посещението му на другия ден поискал да разбере какво е състоянието на сина му, при което лекуващия д-р М. му обяснил, че състоянието му като цяло е добро, припадъците се овладяни. Ищецът твърди, че поради това, че синът му С. се намирал в интензивно отделение не можал да го види. Твърди се, че 12 октомври д-р М. казал и на съпругата на ищеца, че синът им е добре и на 13 октомври ще бъде изписан, но не позволил свиждане със С., който бил в интензивно отделение. Ищецът твърди, че на 13 октомври 2011г. сутринта най-неочаквано от ответната болница им се обадили, за да им съобщят, че синът им С. е починал. Твърди се, че в пряка причинна връзка от виновното поведение и протИ.правно поведение на медицинския екип служители на ответника, изразяващо се в некачествено и небрежно предоставени медицински услуги при неспазване на утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, на С. З. – син на ищеца била причинена внезапна смърт. Ищецът твърди, че в резултат от внезапната загуба на сина си претърпял невероятен шок, тежки болки и страдания, за което претендира обезщетение за неимуществени вреди, които оценява на 26 000 лева. Твърди се в исковата молба, че от ответната болница са ги заблудили по време на лечението, че синът им е добре, а той в резултат на неадекватното лечение е умирал. Ищецът твърди, че страда и чувства вина като баща, на който е отнет сина, без да му се окаже подходящо лечение от персонала на ответната болница. Претендира сторените по делото разноски, включително за платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът М. „Н.к.б.” ЕАД, чрез директора проф. д-р В.Б.П. с отговора по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, оспорва основателността на предявените искове. Ответното лечебно заведение оспорва твърдението на ищеца за „неадекватно лечение”, при хоспитализацията му в НКБ през м. октомври 2011г. Твърди, че проведеното лечение било съгласно утвърдените медицински стандарти. Според ответника към м. октомври 2011 г. г-н С. А. З. е на 53 години в увредено общо състояние; симптоматична епилепсия; раптура на ретината и орбитата със загуба на зрението; артериална хипертония – II степен, като на същия е проведено адекватно и в пълен обем лечение, с всички дължими изследвания и консултации, като подробно са описани етапите и конкретните действия и състоянието на пациента. Твърди се в отговора, че не е налице неадекватно проведено лечение, „груба небрежност и нехайство по време на престоя” по отношение на С. З. в болницата, или изобщо виновно поведение от страна на НКБ, за настъпилото усложнение в здравословното състояние и настъпилата в последствие смърт на С. А., както и причинна връзка между действията на лекарите от НКБ и настъпилата смърт. Претендира разноски.

С Определение от 07.03.2013 г. е уважено искането на ответника МБАЛ „НКБ” ЕАД, направено с отговора на исковата молба, за конституиране на трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.”. В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв.Н. поддържа предявения иск. Представя писмена защита. В съдебно заседание ответното лечебно заведение оспорва предявения иск. Представя писмена защита. Трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.” не взема становище по предявения иск.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, намира следното: От фактическа страна:

По делото не е спорно, че ищецът А.Х.З. е баща на С. А. З., което се установява и от приетото Удостоверение за наследници №2161/15.12.2011г. издадено от С. о., р-н В../л.5 от делото/ С влязло в сила ЕР №1018 от 26.04.2011г. на V МБАЛ С., на С. А. З. ЕГН **********, е призната 71 % намалена трудоспособност, поради общо заболяване - симптоматична епилепсия;травма на окото и очната орбита; артериална хипертония – II степен, хипертонично сърце, за срок от три години. /л.12 от делото/

От приетата неоспорена медицинска документация – История на заболяване №1218/ 2011г. на МБАЛ „НКБ” ЕАД, еприкриза по ИЗ №1218/ 2011г. и Констативен протокол № КП 27-297/28.11.2011 г. за извършена проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит”, се установява, че пациентът С. А. З. на 53 години е приет в М. „Н.к.б.” ЕАД, в клиниката по неврология на 10.10.2011г. в 11.45 часа. Видно от приложения към ИЗ № 12128/10.10.2011 г. фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП, че С. А. З. е транспортиран до ответната НКБ по повод „три епилептични припадъка от четири часа” с работна диагноза „Симптоматична епилесия. Обс. Статус епилептикус. Етилизъм” и приложено лечение една ампула диазепам.

Установява се, че С. А. З. е хоспитализиран в Клиниката по неврология в ответната НКБ по спешност с приемна диагноза „Други уточнени форми на епилепсия”. В ИЗ № 12128/10.10.2011 г. са отразени анамнеза, както и миналите заболявания на лицето. При хоспитализирането на С. А. З. е снет общ и подробен неврологичен статус от приемащия лекар д-р И.Й.. Направени са изследвания на кръвта. Извършена и компютъртомография на главата, при разчитането на която е установено, че пациентаима „напреднала за възрастта корова атрофия”./л.27 от делото/. Направена електрокардиограма, при която е регистрираната сърдечна честота е 115/мин. „Информирано съгласие на пациент” и „Документ № 4” – информация за пациента са подписани от ищеца – А.З.. Провеждано е лечение на пациента с диазепам, депакин, манитол, което е видно от „Етапна епикриза”./л.31 от делото/. В декурзусите от 10.10.2011 г. в 12:00 и 14:00 часа са отразени два нови епилептични припадъка, което е довело до необходимостта за превеждане на болния в интензивен сектор на Клиниката по неврология (отразено в етапна епикриза). След настаняването в интензивен сектор г-н С. З. в 17,45ч. получил пореден припадък. Приложено му е лечение с диазепам, депакин, калинор, амловаск, беталок зок, вливания с манитол, физиологичен серум, ренгер и други.

На 11.10.2011 г. в ИЗ е вписана главна визитация с началника на Клиниката по неврология доц. д-р JI. Х., на която е прието, че се касае за симптоматична посттравматична епилепсия с промяна на личността и дисфория и е решено да бъде проведено ЕЕГ - изследване, след което да се уточни необходимата терапия. В историята на заболяването са приложени резултати от контролни лабораторни изследвания; ЕЕГ - от разчитането в епикризата: фокални иритативни неспецифични прояви от Г.ирани остри вълни в дясно париетално. Започнатото лечение е продължено, като е включен и антибиотик. Състоянието на С. З. е проследявано динамично с мониториране на виталните функции, като не са регистрирани нови епилептични припадъци.

На 12.10.2011 г. отново са проведени контролни изследвания на кръвта /калии -2,86/ и рентгеново изследване на гръден кош./л.26 и л.29 от делото/ От разчитането на рентгеновото изследване било констатирано, че пациента има разгънати бели дробове; усилен хилусен и белодробен рисунък; проследими диафрагмални куполи; свободни кардиодиафрагмални синуси; сърдечна сянка - изгладена талия, удължена и разширена аорта; миокардни промени и хипертоничен синдром. На монитор се е установила синусова тахикардия до 120/мин., която е наложила консултация с кардиолог в спешен порядък. Видно от протокола за вътрешна консултация на 12.10.2011г. в 14:13 часа в интензивния сектор на клиниката по неврология е проведена консултация с кардиолог - д-р Х.Ф.М., който е поставил диагноза „Хипертонична болест на сърцето”. /л.23 от делото/ Кардиолога д-р Х.М. установил, че пациента е в увредено общо състояние, постъпил по повод епилептични припадъци, с анамнеза за АХ – нелекувана, етилизъм, ЕКГ – синусова тахикардия, честота 100 уд/мин и предложил да продължи назначената терапия.

Видно от КП 27-297/28.11.2011 г. по данни от „Обяснение от д-р Л.П., ординатор в Клиника по неврология”, тя е приела дежурството в 20:00 часа от д-р Т., който й съобщил, че в 18:00 часа болният е получил пристъп на предсърдно мъждене, по повод на който е започнало лечение с кордарон венозно. Към ИЗ е приложена електрокардиограма, извършена в 18:45 часа, от която е видно, че сърдечната честота е 171/мин. В реанимационния лист е отразено поставяне на дигогсин венозно, както и тромбоемболитична профилактика с антикоагулант /клексан/. Поради престираща тахикардия, д-р Л. П. е назначила консултация с кардиолог. Твърди се, че в 20:45 часа на 12.10.2011г. поради тахипнея и шумно хъркащо дишане е направен урбазон венозно. Назначен е кръвногазов анализ и контролно изследване на калий. Видно от реанимационния лист С. З. през нощта е бил с тахикардия до 130-140 уд./мин. В 05:45 часа е настъпила екстремна брадикардия с артериална хипотония. Приложен е индиректен сърдечен масаж, обдишване с амбу, интубиран. Също така са приложени адреналин, атропин, допамин и бикарбонат. В историята на заболяване е записан част на смъртта на пациента С. А. З. -06:15 часа на 13.10.2011 г.

В еприкриза по ИЗ №1218/ 2011г. на С. А. З. издадена от МБАЛ „НКБ” ЕАД е отразена диагноза : ”Симптоматична епилепсия. Състояние след серия от вторично генерализирани клонично – тонични гърчове. Заплашващ епилептичен статус. Хипокалиемия. Пристъпно предсърдно мъждене с висока камерна честота.Сърдечен арест. Състояние след кардио-пулмонална ресусцитация в пълен обем. Ритьмна смърт. Епикризата е подписана от началника на неврологична клиника д-р доц. д-р JI. Х. и от д-р П.. На починалия С. А. З. е извършена аутопсия, вписана в Аутопсионен протокол №62/13.10.2011г., в който е отразена пълната патоморфологична диагноза, а именно: „Хроничен етилизъм. Стеатоза на черен дроб е хепатомегалия. Езофагит на Barrett с дивертикули на хранопровода. Клинични данни за симптоматична епилепсия след травма. Артериална хипертония. Хипертонично сърце. Лека артериолосклероза на бъбреци. Клинични данни за епизод на пристъпно предсърдно мъждене с тахиаритмия. Дистрофия, оток и разрехавяване на проводните елементи на сърцето. Калцификат в съседство с Хисовия сноп. Внезапна ритьмнопроводна смърт / сърдечен арест.” Извършилия аутопсията д-р М.Д. е отразил в протокола, че в проводната система на сърцето се намират неравномерни дистрофични промени, както и разрехавяване на проводните клетъчни елементи настъпили в следствие на хронична алкохолна интоксикация. В съседство с Хисовия сноп е намерен калцификат, който е стенодопирен с проводния сноп. Според Аутопсионен протокол №62/13.10.2011г. описаните структурни промени в проводната система, в съчетание с регистрираната хипокалиемия създават предпоставки за остри ритъмно-проводни нарушения. Според извършилия аутопсията д-р М.Д. при анализ на клиничните, лабораторните данни и аутопсионната находка съчетана с данните от микроскопското изследване може да се приеме, че смъртта най-вероятно се дължи на остро спиране на сърцето в следствие на проводно и ритъмно разстройство. При аутопсията не е намерен миокарден инфаркт или белодробна тромбоемболия. /л 7 от делото/

В препис-извлечение от Акт за смърт №442 от 14.10.2011г. издадено от Община Столична е отразено, че С. А. З. е починал на 13.10.2011 г. в лечебно заведение - МБАЛ „НКБ” ЕАД. /л. 6 от делото/

Във връзка с подадена жалба с Вх.№ МО 05-309-11/26.10.2011 г., в периода 21.11.2011 г. - 23.11.2011 г. е извършена проверка в ответното лечебно заведение от комисия назначена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” със Заповед №РД-27-297 от 16.11.2011г. Видно от неоспорения Констативен протокол №КП 27-297/28.11.2011 г. за извършена проверка от ИА „Медицински одит” по случая, предмет на проверката, не са установени пропуски в лечебно-диагностичния процес по време на хоспитализацията на С. З.. От Констативен протокол № КП 27-297/28.11.2011 г., ценен от съда като официален диспозитивен документ, се установява, че по време на хоспитализация на пациента С. А. З. по отношение на основното заболяване е проведено лечение съгласно алгоритмите на добрата медицинска практика и епилептичните припадъци са овладяни в рамките на първия ден. От констатациите в констативния протокол КП 27-297/28.11.2011 г. се установява, че по време на внезапното влошаване на пациента С. А. З. на 13.10.2011г., дежурния невролог д-р Л. П. е осъществила в пълен обем реанимационни мероприятия. Установено е още, че предпоставките за настъпилата смърт са подробно описани в аутопсионния протокол, като патоанатома, извършил аутопсията е отчел съвпадение между клиничната диагноза и патологоанатомичната диагноза./л.64 от делото/

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с вещо лице д-р В.М. –специалист невролог, по конкретно поставени от страна на ищеца и ответника въпроси. След проверка на медицинската документация , вещото лице д-р В.М. е дало заключение, че С. А. З. е страдал от няколко заболявания, които са установени при клиничното му проследяване и при аутопсията - епилепсия – пристъпи от типа гранд мал; Артериална хипертония; Хипертонично сърце; ритъмна и проводна сърдечна болест; чернодробна стеатоза; възпаление и дивертикулоза на хранопровода, травма на лявата очна орбита. Вещото лице д-р В.М. сочи, че при С. А. З. са наблюдавани няколко епилептични припадъка, но той не е изпадал в епи статус – серия от гърчове. Що се отнася до хипертоничната сърдечна болест, вещото лице счита, че в случая става въпрос за нелекувана за определен период артериална хипертония, която е причинила хипертрофия на лявата камера, която е една от причините за исхемичната болест на сърцето. От заключението се установява, че при пострадалия има и т.нар. синдром на преждевременно възбуждане на сърцето, което се дължи на допълнителен сноп фибри от работещ миокард, която аномалия е установена при аутопсията. Вещото лице д-р В.М. сочи в заключението на СМЕ, че пациента С. З. е лекуван правилно според изискванията за поведение и лечение на този тип критични заболявания на мозъка и сърцето. Настанен е в интензивен сектор, където са му прилагани адекватни дози антиепилептични медикаменти, антиаритмични, антибиотици и на края кардиопулмонална ресусцитация. Според заключението на СМЕ с вещото лице д-р В.М. са предприети всички мерки от медицинска гладна точка, за да се избегне фаталния край. Разпитан в съдебно заседание вещото лице д-р В.М. поддържа заключението. Допълнително пояснява, че хипокалиемията е свързана с приложението на диуретици /отводняващи средства/, които се прилагат при болни с опасност от мозъчен оток, за да се овладее отока, като в случая при С. З. е приложен „Манитол”, който медикамент е бил задължителен, за да се овладее тежкия епилептичен припадък и да не се получи мозъчен оток. Пояснява още, че при всички болни, които имат тахикардия се прилага медикамента „кордерон”.

По делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с вещо лице д-р К.П.С. – специалист кардиолог, по конкретно поставени от страна на ищеца въпроси. От приетото неоспорено заключение на СМЕ, се установява, че най -общо тахикардията представлява учестена сърдечна дейност, като видно от представените по делото медицински документи С. З. не постъпва в ответната болница с тахикардия, а с други оплаквания. В.Л. д-р С. пояснява, че състоянието предсърдното мъждене е най-честата сърдечна аритмия, появяваща се при 1 -2% от общата популация. При него “водач” на сърдечния ритъм не е синусовият възел. Пред сърдията се съкращават с висока честота-120 до и над 300/мин. Сочи, че това е спешно състояние в кардиологията и пациенти с такова страдание се хоспитализират. В.л. д-р С. пояснява, че предсърдното мъждене е лечимо като целта е да се конвертира пациентът към нормален синусов ритъм с инфузия на антиаритмични медикаменти и апликация на антикоагуланти (за превенция на емболичен мозъчен инсулт).От заключението и видно, че при немалък брой болни поради различни причини (давност на мъжденето, голямо ляво предсърдие и др.) не се удава вкарване в синусов ритъм и те остават в трайно предсърдно мъждене, като лекуващите лекари са длъжни да третират спешното ритъмно нарушение веднага като успоредно с това лекуват (а не оставят на заден план) и другите заболявания, които понякога могат да се окажат причина за възникването му. В.л. д-р С. пояснява, че от представената по делото медицинска документация може да се направи извод, че вероятно излизането от ритъм при С. З. се дължи на няколко фактора: анамнеза за хроничен етилизъм (т.к. алкохолът е една от основните причини за излизане от ритъм); данни от аутопсията за напреднала исхемична болест на сърцето (ИБС) - плаки по основните коронарни съдове, стесняващи лумена им над 50%; високите стойности на артериалното налягане в Неврологично отделение (до 180 мм. за систолата)-също основна причина за поява на предсърдно мъждене; наличието на хипокалиемия (до 2.5mmо1/L)-също основна причина за поява на предсърдно мъждене. В.л. д-р С. пояснява, че ниският серумен калий е една от основните причини за възникване на предсърдно мъждене, но не е и единствената такава. Т.е. много пациенти с много нисък калий не изпадат в предсърдно мъждене, но наличието и на други причини (ИБС, арт. хипертония-нелекувана) спомагат доста за аритмията на фона и на хипокалиемия. Сочи още, че при хоспитализацията на С. З. (на 10.10.2011г.) е установена хипокалиемия-2.85 mmol/L при норма за лечебното заведение-3.5-5.1 mmol/L. От заключението на СМЕ се установява, че при хоспитализиране на пациент с предсърдно мъждене и установена хипокалиемия се започва лечение на ритъмното нарушение успоредно с корекция на ниското серумно нИ. на калия, т.е антиаритмичните медикаменти са същите като при предсърдно мъждене нормокалиемия, но се прилага и суституиране на калия. От заключението се установява още, че приложения при С. З. „Кордарон” е основен медикамент при лечение на пациенти не само с предсърдно мъждене, но и с всички споменати видове тахикардия (без синусова). Д-р С. пояснява, че много често поради наличие на придружаващи заболявания (като ИБС или пък ниско артериално налягане) този медикамент е единствен избор (от разрешените за употреба в България) в този случай, въпреки някои свои странични ефекти (върху щитовидна жлеза, бял дроб и очи), така че препаратът се прилага като се замества ниското нИ. на калия както и при пациента С. З.. Вещото лице кардиолог, сочи че в конкретния случай от справките от изписаните от болничната аптека препарати става ясно, че единственият бета-блокер, който е прилаган при пациента е Мекорлонг (метопролол, т.е Корвитол). В случая същия е бил прилаган в началото като антихипертензивен и понижаващ сърдечната честота медикамент. След възникване на ритъмното нарушение е аплицирана една ампула Дилакор и е започнато насищане с Кордарон, което е класическа схема за третиране на този вид тахикардия, която има брадикарден (забавящ сърдечната честота) ефект, но целта при предсърдно мъждене е именно забавяне на тахиаритмията. Вещото лице пояснява, че успоредно с това е извършвано заместване на калия с Калинор и прибавяне на ампули калиев хлорид към разтвор от Рингер (който също е обогатен с калий). В неоспореното заключението на СМЕ с вещо лице д-р К.П.С. се сочи, че на пациента С. З. е оказана “своевременна, адекватна и достатъчна медицинска грижа”, като са спазени дължимите алгоритми за лечение, но това не е помогнало да се избегне настъпилият смъртен изход. Съдът възприема заключенията на двете приети съдебно-медицински експертизи, първата изготвена от специалист невролог, а втората от специалист кардиолог, като обективно и компетентно изготвени, кореспондиращи с приетите неоспорени писмени доказателства. Разпитан в съдебно заседание вещото лице д-р К. С. поддържа заключението. Допълнително пояснява, че в случая при С. З. е реагирано правилно с медикамента „Кордарон”, както и с препаратите антикоагуланти. Според В.Л. д-р К. С. оказаната на пациента С. З. медицинска помощ е достатъчна по обем.

Разпитана в съдебно заседание на 19.03.2015г. св.Л.П., посочи, че е била дежурна в нощта, в която починал С. З.. При встъпване в дежурството и предали, че пациента е с предсърдното мъждене и включен „Кордарон”.Свидетелката П. сочи, че С. З. бил в интезивното отделение на неврологичната клиника, където е бил на непрекъснат мониторен контрол, където се отчита пулсова, сърдечна честота, насищане с кислород и ЕКГ. Свидетелката П. сочи, че извикала кардиолог за консултация, защо пациента не бил влязъл в ритъм.

Разпитан в съдебно заседание на 19.06.14г. св. Л.Х. сочи, че работи като началник на „Невлологичната клиника ” на „НКБ” ЕАД, като по отношение на С. З., си спомня, че е приет в неврологично отделение поради серия епилептични пристъпи. Св. Х. сочи, че при пациента било овладяно мозъчното състояние, нямало оток и го готвили за изписване, но в нощта преди изписването пациента направил остри ритъмни смущения, като в отделението е проведена консултация с кардиолог и до последно е имало екип, който се е борил със сърдечния пробем.

Разпитания в съдебно заседание на 04.07.2013г. св.И. Д. установява, че смъртта на С. З., с когото били колеги, много зле се отразила на родителите му. Св. И. Д. сочи, че С. е имал проблеми с очите, но не го е виждал пиян по време на работа.

Разпитания в съдебно заседание на 04.07.2013г. свидетел Т. К., сочи, че познава от 40г. семейството на ищеца, тъй като са съседи. Св. К., сочи, че родителите на С. много тежко понесли загубата на единствения си син. Сочи още, че и ищеца и съпругата му се изолирали, не излизали, не контактували с никого. Престанали да ходят в градинката, където преди се събирали.

При така установеното от фактическа страна, Софийски градски съд намира от правна страна следното: По допустимостта: Предявения иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във връзка с чл.44Чл. 44. ⚖️ Практика (5) Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. 4. НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ от ЗЗД е допустим, заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това и при надлежно упражняване правото на иска. По същество:

Отговорността на здравното заведение - ответник по предявените главни искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Болничното заведение носи отговорност за виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложена работа по оказване на медицинска помощ. Съгласно императива на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или неговия телесен интегритет), протИ.правност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между протИ.правното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД). Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на въложената работа. От своя страна, правото на медицинска помощ се осъществява при прилагане на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество (чл.81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ). От изложеното може да се приеме, че протИ.правно е всяко поведение на лекар или друг служител от медицинския персонал, което се намира в протИ.речие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии в съответната област и с основните принципи на правото на медицинска помощ.

С оглед така изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на ищеца е било да установи, че лекуващия екип на пациента С. З. е работил в ответното болнично заведение, че виновно е провел лечението неправилно, от което е последвало влошаване и летален изход на сина на ищеца, като това е нанесло на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, които могат да бъдат оценени в претендирания размер – 26 000 лева. В тежест на ответника е било да докаже, че не е налице виновно поведение от страна на негов служител с оглед презумпцията на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

Настоящият състав намира, че от доказателствения материал по делото може да се направи извод, че за ищеца са настъпили негативни промени – претърпял е неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие внезапната загуба на сина си, но не се доказа, че тези неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка от конкретни и виновни протИ.правни действия или бездействия на служители на ответника, които да са довели до уврежданията, за които се търси обезщетение.

В хода на производството не беше установено протИ.правно поведение на лекарите и/или медицинския персонал на М. „Н.к.б.” ЕАД, изразяващи се в несвоевременност и неправилност на лечението на сина на ищеца след постъпването му в болницата до настъпилата смърт. Този извод се налага от съвкупния анализ на двете приети съдебно-медицински експертизи, първата изготвена от специалист невролог, а втората от специалист кардиолог и от неоспорения Констативен протокол №КП 27-297/28.11.2011 г. за извършена проверка от ИА „Медицински одит”.

Установи се от приетия Констативен протокол №КП 27-297/28.11.2011 г. за извършена проверка от агенция „Медицински одит”, че по случая, не са установени пропуски в лечебно-диагностичния процес по време на хоспитализацията на С. З.. Установи се от Констативен протокол № КП 27-297/28.11.2011г., че по време на хоспитализация на пациента С. А. З. по отношение на основното заболяване е проведено лечение съгласно алгоритмите на добрата медицинска практика, както и че по време на внезапното влошаване на пациента С. А. З. на 13.10.2011г., дежурния невролог д-р Л. П. е осъществила в пълен обем реанимационни мероприятия. Установено е още, че патоанатома, извършил аутопсията е отчел съвпадение между клиничната диагноза и патологоанатомичната диагноза./л.64 от делото/

От заключенията на вещите лица, извършили двете съдебно-медицинските експертизи, както и от приетите по делото писмени доказателства, се установи, че С. З. е лекуван правилно според изискванията за поведение и лечение при този вид критични заболявания на мозъка и сърцето. От прието неоспорено заключение на СМЕ с вещо лице д-р К. С. бе установено, че на С. З. е оказана „своевременна, адекватна и достатъчна медицинска грижа” и са спазени всички алгоритми на поведение при съответните заболявания. От заключението на СМЕ с вещото лице д-р В.М., също се установи, че в ответното лечебно заведение са предприети всички мерки от медицинска гладна точка, за да се избегне фаталния край при пациента С. З..

Не бе доказано ищцовото твърдение за неадекватна медикаментозна терапия проведена на сина на ищеца. Напротив от неоспорено заключение на СМЕ с вещо лице д-р К. С. бе установено, че след възникване на ритъмното нарушение е поставена една ампула Дилакор и е започнато насищане с Кордарон, което е класическа схема за третиране на този вид тахикардия, която има брадикарден (забавящ сърдечната честота) ефект. Установи се безпротИ.речИ. от заключението на СМЕ, че успоредно с това е извършвано заместване на калия с Калинор и прибавяне на ампули калиев хлорид към разтвор от Рингер (който също е обогатен с калий). Не бе доказано и твърдението на ищеца, че не са направени инструментални изследвания за установяване причината за настъпилата аномалия. Безспорно се установи, че в интензивен сектор на Клиниката по неврология на НКБ С. З. е бил под непрекъснат мониторен контрол със следене на основните хемодинамични показатели, в резултат на което своевременно е установено възникналото ритъмно нарушение, извършена е консултация с кардиолог и е предприето адекватно медикаментозно лечение.

Медицинската практика представлява високоспециализирана дейност, базирана на научни достижения и насочена към лечение и предпазване на хората. Преценка за правилното прилагане на лечението в зависимост от спецификата на всеки случай е на лекуващите лекари. Основен принцип при всяко лечение е избора на максимално ефективни и щадящи процедури. По делото бе доказано, че лекуващия екип е предприел всички мерки за адекватно лечение, но пациента С. З. е страдал от няколко заболявания, които са установени при клиничното му проследяване и при аутопсията - епилепсия – пристъпи от типа гранд мал; Артериална хипертония; Хипертонично сърце; ритъмна и проводна сърдечна болест; чернодробна стеатоза; възпаление и дивертикулоза на хранопровода, травма на лявата очна орбита, както и и т.нар. синдром на преждевременно възбуждане на сърцето, което се дължи на индивидуална анатомична особеност - допълнителен сноп фибри от работещ миокард, която аномалия е установена при аутопсията./в този см. заключението на СМЕ с в.л. д-р М. / От неоспорените констатации в Аутопсионен протокол №62/13.10.2011г. се установява, че при С. З. от патоанатома е установена Дистрофия, оток и разрехавяване на проводните елементи на сърцето. Калцификат в сеседство с Хисовия сноп и внезапна ритьмнопроводна смърт / сърдечен арест.

Не се доказаха твърденията, че служители на ответника са били груби с ищеца, като неправомерно са отказали свиждане между него и сина му, който е бил настанен в интензивно отделение, като съдът намира, че това обстоятелство по никакъв начин не представлява поведение, в причинно-следствена връзка от което да са настъпили вредоносните резултати. В тази връзка, следва да се отбележи, че може да е налице състав на деликтна отговорност, когато медицински служители и работници не са проявили изискуемото към пациента хуманно и добронамерено отношение, разбиране и съчувствие към тяхната болка, като на обезщетяване по общия ред подлежат и тези вреди, макар да няма протИ.правно виновно поведение от страна на лекарския екип от медицинска гледна точка (решение № 473/13.09.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1329/2009г. на ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК). Но такова дължимо, но неизпълнено поведение не е посочено като правопораждащ претендираното обезщетение факт в исковата молба, която единствено очертава предмета на спора. Отделно от това, липсват доказателства в тази насока.

След като не се установи протИ.правно виновно поведение на служители на ответника, няма основание за ангажиране на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност за претърпени от ищеца вреди, поради което предявените главни искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските: С оглед изхода на спора направените от ищеца разноски остават за негова сметка. Ответното лечебно заведение не е представило списък по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК и не е представило доказателства за сторени разноски, поради което такива не му се следват. Третото лице помагач ЗАД „Б.В.И.Г. “ АД не е направило искане са присъждане на разноски.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД Реши:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Ангел Запрянов срещу МБАЛ „Национална кардиологична болница” ЕАД с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на сина му С. А. З., вследствие на проведено некачествено и неадекватно лечение, като неоснователен. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника - ЗАД „Б.В.И.Груп “ АД. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Свързани документи: Искова молба по гр.д. 16098/12 СГС